{ WELCOME }

Change Message in welcome_header.html

Музика, кино, литература...

Unread postby xhippie » Mon Mar 25, 2013 2:28 pm

благодаря, ще го изгледам с интерес
а ето и нещо по повод филма - Завоеванието Фатих 1453
http://www.setimes.com/cocoon/setimes/x ... feature-05
торент с БГ суб http://avatar-bg.org/index.php?page=det ... 59fc09c62c
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Mon Mar 25, 2013 5:27 pm

едно приятно интервю с Мерием - Хюрем ханъм от ВВ
phpBB [media]


изгледах филма за създаването на Османската империя, бих казала, че това е една доста олекотена и вероятно поръчкова версия на историята
а теорията, че поробените държави били благодарни да попаднат в империята, ми е направо смешна, ако беше вярно, защо още не съществува ОИ
но иначе беше приятно да се разходим из Топ Капъ, бяха показани най-бляскавите зали, от Св.София също имаше хубави кадри
а що се отнася до първите думи на Султан Мехмет, прекрачвайки прага й, това е поредната версия, която чувам
явно според интереса и фактите се натъкмяват, както и да е, не аз ще съдя историята, но е добре човек да поназнайва повечко гледни точки
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Tue May 14, 2013 7:21 pm

[107.gif] домъчняло ли ви е за [strina.gif] избършете сълзите и се заредете пред watchTV
от 18 май, събота и неделя, 18.00 часа по Диема Фемили
„Имението с лозите” е новия премиерен сериал по Диема Фемили
... Интересът към него е толкова голям, че в Юргюп, в историческата област Кападокия, където е снимана по-голяма част от семейната сага, е издигнат паметник в нейна чест...
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1249
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby xhippie » Tue May 14, 2013 8:00 pm

майко мила na-facep на кого е издигнат паметник, на Стрина ли?
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun May 19, 2013 9:30 pm

Хайде пак, старо, но незабравимо, отново на екран "Великият Гетсби"
интересно ще ми е дали има нов прочит на романа или ще е запазен оригинала
Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Fri Jun 21, 2013 1:19 pm

http://www.youtube.com/watch?v=WtPiGYsllos [smeese.gif]
За да рекламира своя най-нов филм World War Z (Z-та световна война), топ актьорът Брад Пит засне забавно видео, в което си партнира с телевизионния водещ Джими Фалън. Краткия клип показва как двамата разговарят чрез тиролски отпеви, чието значение е "преведено" със субтитри.

Диалогът обаче не се води на фона на пасторален швейцарски пейзаж, а от покривите на две сгради в Ню Йорк. След като разменят няколко реплики, в които между другото Фалън поздравява Пит за най-новия му филм, двамата решават да изпълнят кратък тиролски дует.

трейлъри на филма, който от днес е по кината у нас
http://www.youtube.com/watch?v=Md6Dvxdr0AQ
http://www.youtube.com/watch?v=4EC7P5WdUko
http://www.youtube.com/watch?v=hUPFaHTUga0
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Jun 23, 2013 8:31 pm

Двусмисленото възприятие на турските сериали в България - Част 1
(Дипломна работа на Владислава Нинова, направена под ръководството на проф. Ивайло Дичев, СУ „Климент Охридски“, специалност Културология)

През последните две години в телевизионното пространство на България осезателно навлязоха турските сериали. Успехът им сред аудиторията надмина и най-смелите очаквания на тези, които са ги закупили. За кратко време гледаемостта им задмина тази на останалите сериали, на реалити шоутата и пр. Ефирните телевизии „бТВ“ и „Нова телевизия“ буквално заляха българските зрители с турски сериали. Със своите 27 закупени турски сериала, България се нарежда на второто място след Казахстан по този показател.[1] „1001 нощи“, „Перла“, „Мелодията на сърцето“, „Сълзи над Босфора“, „Листопад“, „Мечтатели“, „Брак с чужденец“ и „Гордата Аси“ са само някои от турските продукции, които предизвикаха огромна публична дискусия в България. Според информация от пийпълметричните данни на ТВ План/ТНС, разпространени от „бТВ“, един от епизодите на „Перла“ е събрал над 1.99 млн. зрители на възраст над 4 години, което прави сериала най-гледаната за 2010 г. телевизионна продукция. Епизод от „Листопад“, гледан от 1.7 млн. български зрители, се нарежда на петото място.[2]

Заговори се за истински бум на този доскоро непознат за българската аудитория феномен – турският сериал. Този небивал интерес възбуди противоречиви мнения и разпали нови страсти сред българската публика. Журналисти, социолози и коментатори се опитаха да отговорят на въпроса какви са причините за това, а в медийното пространство се появиха множество дебати „за“ и „против“ турските сериали. Общо взето рядко се срещат равнодушни към тези сериали зрители. Отношението към тях варира от силното им харесване до пълното им отрицание. Тези филми успяха да събудят различни и повече или по-малко позадрямали вътрешни емоции и страсти в аудиторията.

Първият турски сериал по българска телевизия, „1001 нощи“, беше излъчван в часови пояс с ниска гледаемост, но бързо се превърна в една от най-гледаните и дискутирани телевизионни продукции. След огромния успех на приказката от „1001 нощи“, „бТВ“ и „Нова телевизия“ започнаха да се надпреварват в закупуването на турски сериали. Обществените дискусии „за“ и „против“ тези сериали заеха все по-големи размери, все повече социолози и журналисти се опитваха да отговорят на въпроса защо толкова много хора са привлечени от този новопоявил се феномен. В центъра за култура и дебат „Червената къща“ се проведе дебат „За“ или „против“ турските сериали“ на 26 април. Сайтовете и форумите в интернет се заляха с коментари по темата. Удивително разнообразна е неговата публика – не само пенсионери, деца и родилки в отпуски по майчинство, но и младежи, както и образовани и интелигентни хора на средна възраст. Особено интересно е и разнопосочното въздействие, което тези сериали оказват – както върху гореизброените, така и върху тези, които ожесточено и разпалено ги заклеймяват. Как се отразява това на българската общественост и какви са резултатите ще разберем, ако разгледаме тези две основни групи, попаднали под влиянието на новия културен феномен.

Хипотези

Предвид настоящето изследване, съставих няколко хипотези, които ще бъдат проверени чрез него в следващите глави. Условно разделих изложението си на две части – относно тези, които харесват турските сериали и относно тези, които ги отричат.

А. Относно хората, харесващи турските сериали:

1. Мнението на хората, харесващи турските сериали, до голяма степен се е оформило от първия сериал, който са изгледали

2. Отвратени са от жестокостите и простотията, които се насаждат от екрана и намират убежище в непорочността на нравите на турските герои. Допада им и възпитателната роля на тези сериали

3. Турските сериали предизвикват у тях носталгия към миналото

4. Хората променят мисленето си за Турция, разчупват предразсъдъците си. Сериалите като мост към една близка, но непозната страна. Поглеждат с други очи на Истанбул, в следствие на което се увеличават екскурзиите до този град

5. Откриват общите битови неща между техните семейства и героите във филмите

Б. Относно хората, отричащи турските сериали:

6. Коментират, без да имат поглед върху тях

7. Имат националистически уклони и трайни и дълбоко насадени предразсъдъци към Турция и всичко турско. Смятат, че да гледаш турски сериал е равносилно на предателство и родоотстъпничество

8. Против големия им брой са

9. Смятат ги за наивни и неотразяващи реалния живот

10. Смятат, че са част от специална програма за турцизация и ислямизация

Базирах изследването си върху интервютата и наблюденията на семейства, върху публикации от различен тип вестници и сайтове, както и върху коментарите и мненията, изразени в интернет пространството. За интервютата си опитах да избера хора от различни възрасти, професии и полове. Целях да намеря хора, гледащи и харесващи турските сериали и такива, които не ги понасят, независимо дали ги гледат или не. Интервюирах хора на възраст от 20 до 75 години – две студентки, няколко пенсионери, художник, инженер-химик, техник, филолог, няколко съвсем обикновени селски хора и др. В семействата, които наблюдавах, имаше теолог, лекари, журналисти и ученик.

За удобство разделих условно втора глава на две части – относно хората, харесващи турските сериали и относно тези, които ги отричат:

А. Относно хората, харесващи турските сериали

Хипотеза 1

„1001 нощи“ ме грабна още с първите серии“

Според първата ми хипотеза има огромно значение кой е първият турски сериал, който човек гледа по телевизията. Смятам, че ако той спечели симпатиите на зрителя, това ще привлече вниманието му и към други турски сериали.

Първият ми респондент е Е. Н., на 46 г. от гр. София, магистър по „Българска филология“. На въпрос кой е първият турски сериал, който е изгледала, Е. Н. казва, че това е бил „1001 нощи“ и продължава, че може би този факт има значение, защото е направен изключително качествено и професионално. „Актьорската игра, сюжета, дори музиката бяха на много високо ниво и, така да се каже, ме грабна още от първите серии. (...) Прекрасната музика е едно от първите неща, които привлякоха вниманието ми... „ След като веднъж „1001 нощи“ я е грабнал, Е. Н. продължила да гледа и други турски сериали – „Мелодията на сърцето“, „Листопад“, малко от „Сълзи над Босфора“ и малко от „Забраненият плод“. Казва, че предлагането по телевизията на турските сериали е достатъчно голямо, за да може да си избира кои точно да гледа, защото, както и сред всички останали, и сред тях има и по-добри, и по-слаби. Впечатлена е, че в повечето случаи са много смислени, че „не са така елементарни като латиноамериканските“, че показват живота какъвто е и че образите на героите в тях са добре изградени и претърпяват развитие. Също така е удивена от това колко различни са по жанр сериалите и въобще колко голямо производство на сериали има Турция – семейни, младежки, полицейски, комедии и т.н. Жената говореше за турските сериали много спокойно и обективно. Също така сподели, че цялото й семейство ги гледа, като всеки си има любими, но вечер задължително всички се събират и гледат вечерния сериал.

Друг човек, когото интервюирах, е С. М., на 20 г., отскоро студентка по архитектура в Оксфорд. Избрах я, защото изглеждаше много запалена по турските сериали, и можеше да ми разкаже интересни неща. Беше силно впечатлена както от това, че Турция произвежда такива стойностни сериали, така и от нещата, които те показват и на които учат. Говореше с въодушевление и неприкрито възхищение към авторите на сериалите. Тя е гледала „1001 нощи“, „Мелодията на сърцето“, „Листопад“, „Брак с чужденец“, „Мечтатели“, който й е любим, „Сълзи над Босфора“, а сега гледа „Златната клетка“ директно от интернет страницата на „бТВ“ и „Езел“, който тегли от интернет. Поради това, че е голяма почитателка на турските сериали, С. М. ми отдели много време и успяхме подробно да ги обсъдим. Първият турски сериал, който е гледала, отново е „1001 нощи“. „Първоначално само баба ми и дядо ми гледаха „Шехерезада“, а аз им се подигравах, защото мислех, че е от сорта на тъпите латино сапунки. Някъде по средата на филма обаче го загледах и разбрах, че баба ми е била права, като ми казваше, че този сериал е на съвсем различно ниво. И играта, и сценария, и музиката, и сюжета, и лентата... Просто беше много силен.“ С. също споделя мнението, че не всички турски сериали, които дават по телевизията, са толкова качествени и изрази съжалението си, че вечер, когато е най-гледаното телевизионно време, дават сериали, които не са от най-добрите. По нейно мнение, и „Перла“, и „Забраненият плод“ са едни от най-слабите турски сериали, давани в България и „ако някой има впечатления само от тях, което е много вероятно, има голяма вероятност да си изгради негативно мнение за турските сериали като цяло, без да гледа други.“ С. М., спечелена още в началото със сериала „1001 нощи“, продължила да гледа и други турски продукции. Още в първите, които изгледала, забелязала факт, който много й допаднал – че са много нестандартни, че нямат добри и лоши герои, че историите, които се разказват, са много смислени и мъдри и краят винаги е неочакван. И наистина в турските сериали, които съм гледала, а те са много, липсва еднотипната схема, която сме свикнали да гледаме в латино сериалите, няма ги стандартните герои и сюжети. С. М. продължава: „Направило ми е впечатление дори, че никога не завършват с „happy end“ – или някой ще умре, или, дори да завърши хубаво, все нещо ще помрачи края – както всъщност е и в самия живот.“ По-нататък пояснява: „Шехерезада“ завърши лошо – в дена на сватбата тя загуби детето си, в „Мелодията на сърцето“ главният герой се самоуби, „Листопад“ ще завърши лошо, доколкото знам, „Мечтатели“ също. Не се сещам за такъв, който да е свършил хубаво. Най-много да са с отворен край.“ Питам я дали сега би била така запалена по турските сериали, ако първият, който беше изгледала, е бил „Забраненият плод“, например, който тя не харесва. „Ами не знам. Може би не. Нали ти казвам – в началото се присмивах.“

Разбира се първото впечатление от дадено нещо винаги е важно. Много хора изразиха впечатлението си, че турците са способни да правят толкова качествени продукции. Може би телевизиите спечелиха много с това, че първият, излъчен по тях турски сериал, беше много качествено и професионално направен. Така успяха да привлекат и задържат по-нататъшното внимание на хората.

Хипотеза 2

„Турските сериали са като някакъв остров на доброто и уважението сред помията от кървища, гадости и простотия „

В днешно време българските зрители са ежедневно заливани от телевизионния екран с кървища, побоища, сцени на насилие и жестокост, цинизъм, размахване на пистолети и бухалки. Филмите, сериалите, риалити шоутата, репортажите по новините и пр. заливат зрителите със зрелища от всякакъв вид. Голяма част от жанровете на филмите и сериалите, които се излъчват днес по телевизията, са екшъни, трилъри, ужаси, фентъзи. В САЩ група ентусиасти се заели да изчислят колко литра кръв се изливат за една минута в телевизионния ефир. Чрез сложна компютърна обработка, те установили, че в праймтайма на най-гледаните телевизии в САЩ във всяка минута се изливат приблизително по 5 литра кръв. В България такова изследване не е правено, но също като американските, родните канали не спират да излъчват продукции, изобилстващи от бруталности, касапски сцени и жестоки герои. Може би публиката им наистина е голяма, но има и много хора, които се отвращават от тези зрелища. Хора, които искат да седнат пред телевизорите си и от там да не ги залее поредната доза кръв. Може би точно това е една от причините турските сериали, в които липсва показването на жестокости, кръв и долни страсти, да се приемат с такъв успех в България.

В много от интервютата, които направих, както и в много от коментарите на харесващи турските сериали зрители, се пролича, че на хората им е много неприятно и дори мъчно, че от телевизионните им екрани се излъчва толкова много престъпност и пошлост. Но изследването на второто семейство, което направих, ме изненада с това, че ми показа различен прочит на турските сериали. Повечето хора, с които говорих, обърнаха внимание на това как турските сериали ги успокояват, показвайки им спокойствие и уют, но мъжът в това семейство изказа друго мнение. Според него драмите и тежките съдби, които се показват в тези сериали, силно натоварват психиката. Въпреки че не съм се замисляла дали този факт допада на зрителите или не, аз също бих се съгласила, че в тези сериали има нещо тягостно. Може би случките, които показват, са много човешки и истински и в своя драматизъм, а може би и „тежката“ музика допринася за това усещане. Интересен беше отговорът на жена му, която каза, че точно това я разтоварвало – „да видиш как това са проблеми, които има в повечето семейства. Че не си единствения, който преживява тежки моменти и проблеми. Или пък, че както те се справят с еди-какви си проблеми, защо и ти да не можеш?“ Въпреки съществуването на подобни мнения, повечето хора споделяха, че турските сериали ги успокояват със своя уют.

Освен, че показват един уютен и спокоен свят, тези сериали могат да действат и много възпитателно. Всъщност в Турция съществува силна цензура върху съдържанието на телевизионните продукции. Турците явно осъзнават влиянието, което оказват филмите и сериалите върху подрастващите, и дори напълно невинни от нашата гледна точка сериали предизвикват дебати на високо ниво. В статия на Зоя Христова от БТА[3], се говори как сериалът „Забраненият плод“ е предизвикал в Турция остри спорове относно това трябва ли да се показват във филмите (и особено в сериалите, тъй като имат най-голямо влияние) секс сцени. Наложило се актрисата, изпълняваща главната роля, да обясни публично, че между нея и партньора й поставяли възглавница по време на любовните сцени. Най-интересното обаче е, че в дебата се намесили и властите. „В дирекцията за семейството и социалните въпроси към премиерството било обсъждано влиянието на популярните сериали върху нарастващия брой разводи, извънбрачните връзки, хомосексуалните отношения. Не е морално турските жени да бъдат поощрявани да напускат мъжете си, да живеят сами с децата си или да правят секс преди брака, било мнението на дирекцията, според медиите.“ Дори министърът на образованието, г-жа Нимет Чабукчу, призовала разпространителите на сериалите да не се ръководят само от рейтинга и печалбата, а да държат сметка за влиянието, което оказват сцените на насилие върху подрастващите, пише в статията. Това вмешателство от страна на властта в кинопродукциите от една страна е донякъде нелепо, но от друга страна фактът, че властта се вълнува за морала на младите хора, е похвален.

Цензурата в турските телевизионни продукции напомня на тази по времето на социализма в България. Тогава по същия начин до екран са били допускани само определени и проверени неща. По този начин българската публика не е познавала кървищата, убийствата, безразборния секс и насилието, за които говоря в тази хипотеза. Било е важно на какво филмите ще научат зрителите и как ще им повлияят. До голяма степен са имали и възпитателна цел. Не мога да дам мнение дали това е полезно или недемократично, но силно ми напомня на това, което се случва с телевизионните продукции в днешна Турция.

Точно тази грижа за зрителите се е харесала на една от респондентките ми, а именно студентката от Оксфорд, която цитирах по-горе. Тя много обстойно и въодушевено ми разказва за възпитателната функция на турските сериали и в частност на сериала „Мечтатели“. Това е сериал, в който главните герои са младежи, но е подходящ да се гледа от цялото семейство. Главните герои са четирима приятели от Урла, селище близо до Измир. Сериалът проследява живота им в продължение на няколко години. Започва от последната им година в училище, абитуриентския им бал, мечтите им за бъдещето, не всички от които се сбъдват, преместването им в Истанбул, сблъсъкът им с реалния живот на възрастните хора и т. н. Проследява техните стремежи, разочарования, любовни отношения, битката им за оцеляване в трудния живот. Интервюираното момиче изрази негодувание, че са давали този сериал от 17ч. и поради това не е имал голяма гледаемост. Тя самата често се е принуждавала да го записва на видео. „Зарежда ме с позитивна енергия! Всеки път като си го пусна, колкото и да ми е гадно и да съм изморена, веднага ми се оправя настроението, много е свеж. (...) Толкова са симпатични героите и истински! Понякога ми се иска да имах такива приятели. Даже ми се е случвало да ги сънувам! Представяш ли си как съм се вживяла?“ (Смее се.) По-нататък продължава: „Освен, че е много истински, че е много сладък, че има приятна музика и че актьорите играят великолепно, много естествено, е и много възпитателен. (...) За самите турци. Пък дори и за нас. (...) Но мисля, че този сериал е създаден главно за турската публика. В него няма лъскави гледки, богати герои, напротив – дори половината му действие се развива на село“, казва тя. След това обяснява тезата си. Според нея цел на сериала е да сближи старото и младото поколение. Да накара младите да уважават възрастните, традициите, но и да покаже на възрастните, че няма нищо страшно в модерния живот и в младите хора. И всичко това – поднесено с леко чувство за хумор. Сред героите присъства персонажа на модерната и разбираща младите баба, както и на закостенелия дядо, чиито разбирания и мерки често предизвикват смях у внуците му. Въпреки нормалните спорове и проблеми между поколенията в сериала, се показват много силни семейни връзки. Младежите и техните родители, баби и дядовци, живеят като едно голямо и задружно семейство. Помагат си, празнуват заедно, споделят един на друг и изобщо се показва как може да съществува приемственост между поколенията. Може би в днешно време екранът е този, който предава на младите житейските послания, които трябва да научат.

„Освен това – продължава момичето – героите, младежите, са представени като много чисти, много свестни деца. Добре, едва ли всички турски младежи са такива. Но не реалността е целта на художествените произведения. Турските сценаристи осъзнават отговорностите, които телевизията носи.“ Тъй като съм изгледала този сериал, мога напълно да се съглася с нейната теза. Всички знаем, че децата подражават на героите от телевизията и е много важно с какво ще бъдат захранени. В Турция този сериал е много популярен и е гледан главно от млади хора. Много турски деца гледат „Мечтатели“ и несъмнено героите им служат като пример за подражание. Но образите не са нереални, изкуствени и недостоверно съвършени, както „добрите“ в латино сериалите. Напротив – изградени са много умело. Всеки от тях е представен със своите недостатъци, прави много грешки. Образите им са много живи – като хора от реалния живот със своите положителни и отрицателни качества. Но това, което ги обединява, е чистотата. Децата, които гледат този сериал, разбират колко ценно нещо е приятелството, колко важно е да бъдеш добър и всеотдаен, да преследваш мечтите си, да си честен и достоен. Разбират, че хората грешат, но важното е, че грешките винаги могат да се поправят и че обичта и приятелството стоят над всичко. Показва им се, и то по един много ненатрапчив и незабележим начин, как може да се живее в уважение и приятелство, как можеш да се радваш на живота и приятелите си и да се веселиш без да е задължително да пушиш, да се напиваш и да прекарваш по-голямата част от времето си в дискотеки. „За сравнение, в България децата вместо на такива герои се учат да подражават на повърхностните и материални Дани и Алекс от Стъклен дом, които, макар и да са реални, не учат на нищо добро“, каза още момичето.

Друго момиче, Н. Й. (студентка по „Минало и съвремие на югоизточна Европа“, на 23 г. от гр. София), гледало „Листопад“, „Перла“ и „Забраненият плод“, също направи сравнение с новите български сериали: „Да – в турските сериали децата ходят на училище, учат си уроците, отговарят с уважение на родителите си. При нас – Дани и компания висят все по баровете, говорят на родителите си на „майка ми, това“ и „баща ми, онова“ и да не продължавам, че така ме е яд. (...) Не че не се радвам, че започна и българското кино да работи, но какво произвежда то е също важен въпрос. Няма качество – единият сериал („Стъклен дом“) ни показва мутренската действителност и какво една проститутка, с извинение, разбира от култура; другият пък („Столичани в повече“) – селянията българска! Но тук филмите и сериалите се опитват да покажат действителността, която е грозна и гадна. А там да я покажат такава, каквато трябва да бъде. (...) Турските сериали са като някакъв остров на доброто и уважението сред помията от кървища, гадости и простотия.“ Момичето изрази много неприятно отношение към българските сериали, и показа одобрението си към турските, които показват морал, обикновени хора и нормални човешки отношения.

В мрежата намерих много коментари, в които авторите им правят съпоставка между американските филми, които изобилстват от грубост и насилие, и турските сериали, които показват един идеал за човешки взаимоотношения, един свят с ценности и семеен уют. Под статия във в. „24 часа“, цитираща австрийския вестник „Der Standard“, се среща следният коментар:

<izborat e tvoy Mariya!: PO DOBRE TURSKI SERIALI,S ISTINSKI CHOVESHKI CHUSTVA I CHOVESHKI PREJIVAVANIYA , OTKOLKOTO GADNI AMERIKANSKI HOLIVUDSKI BOKLUTSI S PORNOGRAFIYA,UBIYSTVA I KUFAR PALEN S DOLARI!>[4]

В друг коментар – под статия от сайта www . e-vestnik . bg, една жена, защитаваща турските сериали, която казва за себе си, че е завършила френска филология, споделя, че я отвращават „лафове от американски филми като „кога ще ме изчукаш“[5]. (Всъщност статията е относно турското кино, но хората коментират наболялата тема, която ги вълнува.) Под същата статия друга жена също коментира американските филми:

<мария проданова: ...Освен бой, кръв и секс друго няма...>

Въпреки че сравняват различни телевизионни жанрове, това, което казват е показателно. Под статия в електронния сайт на списание „Аз – жената“, се срещат следните коментари[6]:

<Светла, 75 г., София: Турските сериали могат да се гледат от деца, защото в тях няма нищо вулгарно, напротив – те са морални...>

<Бонбонка: Обожавам ги!Никога не може душата ти да си отдъхне така с някоя американска боза, пълна с кървища, трупове и самоцелен секс. Чакам с огромно нетърпение всяка серия и изобщо не съм бабичка...

<inj.Andreeva , 60 г.: Много ми харесват.В тях няма кървища и порно.Говори се за обикновените неща от живота на обикновените хора.

Тези думи ме накараха да разтворя произволно телевизионната програма и да видя какво дават по българската телевизия. Срещнах имена като „Престъпни намерения“, „От местопрестъплението“, „Кости“, „Сексът и градът“, „Истинска кръв“ и наистина разбрах защо тези хора, минавайки с дистанционното по различните канали, се спират върху топлия и уютен свят на „Листопад“ или на другите подобни на него турски сериали.

Търсейки статии и коментари в интернет пространството относно турските сериали, намерих един блог, който много ме впечатли. По всичко изглежда, че неговият автор, Огнян Исаев, е от турски или цигански произход. Огнян пише за себе си, че е от с. Върбица, че е учащ и че е журналист. Впечатлих се от интересите, които има, филмите, които гледа, музиката, която слуша и книгите, които чете. Пише много интересни статии, и преди всичко ценни, заради гледната му точка. За някои от тях пише, че са публикувани в известни български вестници. В неговия блог има една статия, наречена „За“ и „Против“ турските сериали“[7], в която разказва за публичния дебат по същата тема в Центъра за култура и дебати „Червената къща“ в гр. София. Много ми беше интересно да разбера неговата гледна точка на човек, израснал с тези сериали. Ето какво пише той: „...аз съм едно селско момче, което е израснало с много турски филми и сериали. Не защото майка ми ме е карала да ги гледам или нещо друго – просто си бяха част от детството ми. И съм щастлив, че съм ги гледал. Защото те показват един идеал за човешки взаимоотношения, които всеки един от нас като види, някак си му става тъжно, мъчно, носталгично. Защото едва ли не днес тези отношения не съществуват. Не съжалявам, че израснах с много турско кино, защото в него има много морални норми за това как да се живее живота, правила за взаимодействие между всички членове на семейството и обществото. Турските сериали не от днес, а от много преди днес показват ролеви модели на междучовешки отношения. Днес предполагам, че съм един добър гражданин за стандартите на България. И до голяма степен това се дължи на турското кино. Защото малко или много телевизията като медия изгражда личността у човека.“

И наистина телевизията притежава много голяма отговорност, тъй като има голямо влияние върху обществото. А влиянието на сериалите, които са най-масовият телевизионен продукт, е огромно. Това има предвид и кинокритикът Вера Найденова, казвайки, че сериалът е „социално-дидактичен жанр“.[8]

Хипотеза 3

„Целият този патриархален аромат носталгично ме връща в миналото. „

Третата ми хипотеза беше, че турските сериали предизвикват носталгия към миналото, патриархалните ценности, потапят зрителя в една атмосфера на спокойствие и уют, която все повече му липсва в съвременния му живот и свят на разрушени ценности. Всъщност това е една от най-обсъжданите теми както в интернет публикациите, така и в интервютата, които проведох, а също и в коментарите в мрежата.

Н. П., пенсиониран инженер, гледал сериалите „1001 нощи“ и „Листопад“ и откъслечни серии от други сериали, казва: „Турските сериали ми напомнят нашия бит от преди повече от половин век, когато съм бил дете. Това да си викаме „кака“, „батко“ – наследили сме го явно от турците. Виждам обичаите, които сме ги имали на село – женитби, празници, уважението на младите към старите, целуването на ръка... Няма го вече това. Много са възпитателни турските сериали. (... ) Не показват разврат, кръв, убийства, каквото е в момента. Съвременната турска действителност сигурно не е такава, те показват как биха изглеждали добрите нрави.“ Направи ми впечатление, че този човек говореше с нескрито умиление за нравите, които вижда на екрана. Личеше си, че му е мъчно за времето, което няма да се върне. От думите му долавям, че, съзнателно или не, прави съпоставка между нравите от неговото детство и нравите днес.

На въпрос какво й харесва в турските сериали, Е. Н. казва, че в турските сериали „има едно спокойствие, приятна атмосфера и когато хората се съберат вечер на масата да вечерят, вместо всякакви брутални новини, риалити шоута със съмнителен характер, е много по-приятно да се потопят в атмосферата на един семеен турски сериал, в който няма насилие, няма бруталност, излъчва едно патриархално спокойствие, връща българския зрител в едно близко минало на семейни ценности и морал, липсващи днес. (... ) Вечер, когато сядаме да вечеряме с моето семейство, най-приятното нещо за гледане са турските сериали. Цялото ми семейство ги гледа. И се чувстваме много приятно в тази атмосфера.“

Друг респондент, В. С. (72 г., гр. София), пенсиониран геолог, казва: „Сюжетите са от реалния живот, не са измишльотини. Възпитават добродетели. Също много ми харесва, нали знаеш една приказка – „По една нация се съди по отношението й към възрастните хора“. А тези филми учат на това. Не на сляпо подчинение, но на уважение. И в това време, в което в България се разпадат, даже не се и създават вече, семейства, те възпитават такова отношение. Разбираш от тези филми, че най-важната ценност е любовта към семейството. (...) Не показват натуралистични сцени, разюздан секс... Като гледам нашите гадости, само просташкия език, който се говори в нашите филми... толкова просташки диалози се водят, крещят, даже нецензурни думи.“ По думите й се проличава колко й е мъчно, че по българските телевизии дават толкова много грозни неща. Говорейки, тя прави сравнение между това, което се показва по телевизията, и българската действителност. Смята, че турските сериали могат да повлияят позитивно на хора, които са загубили семейните ценности.

К. Е., (35 г., гр. София), определящ себе си като „човек на изкуството“, ми каза, че гледайки турските сериали, си припомня старите български филми от 70-те и 80-те години. Приликата според него е в тематиката. Сериалите от времето на социализма, също като турските, показват един идеал за човешки взаимоотношения и поставят като основна ценност семейството и моралните норми. „Харесват ми човечността, отношенията между хората, нравите в обществото, посланията, които отправят. Има призив за човечност, разбирателство между хората, толерантност. Има разглеждане на различните проблеми в човешките отношения от различни страни, не едностранно. Показват, че нещата не са нито черни, нито бели, а изпъстрени с много нюанси. (...) Човек трябва да погледне през очите на другия. Това води до толерантност.“ К. Е. е изгледал „Мелодията на сърцето“, „Листопад“, „1001 нощи“ и „Забраненият плод“. Интересни са думите, които употребява – човечност, толерантност, разглеждане на проблемите от всички страни. Това наистина е характерно за тези сериали, доколкото ги познавам. Темите винаги са много човешки, извадени от реалния живот, а проблемите в отношенията между хората никога не са представяни еднозначно и субективно. Но да се върнем към хипотезата.

В интернет проблемът за носталгията е обстойно коментиран. В статията на Георги Лозанов в „24 часа“ „Ятаганът стана прахосмукачка“[9] авторът също прави сравнение между турската и евро-американската киноиндустрия, казвайки, че американската и европейската драматургия се хранят от „прекрачванията“ на границите и табутата и че вече не е останало нищо за прекрачване – нито в междуполовите отношения, нито във вярата, нито в ценностите и начина на живот. За разлика от това, от турските сериали лъха една атмосфера на морал, семеен ред и патриархалност, която много се харесва на българите, изпитващи носталгия към времето, когато и тук е било така.

В интервю пред пловдивския вестник „Новият глас“ популярната българска психоложка Ани Владимирова отделя много внимание на семейността, която е толкова характерна за турските сериали.[10] Според нея тя много липсва в съвременното българско общество и затова толкова се харесва от зрителите. И за разлика от западните общества, в които връзката между родителите и децата е много слаба, тук има огромна потребност от нея.

За същото говори и друга психоложка – Анна Мария Пеева, в статия за в-к „Труд“. [11] Тя също споделя мнението, че сериалите от южната ни съседка печелят зрителите с чувството за семеен ред, което в последните години се е заличило.

Най-силно тази семейност е застъпена в сериала „Листопад“, създаден по мотиви от едноименния роман от 1930 г. на турския белетрист и драматург Решат Нури Гюнтекин (1889-1956), когото в България познаваме с романа „Чучулигата“. Романът е адаптиран към днешното време и разказва за проблеми, актуални и в модерния свят. В Турция „Листопад“ е спечелил многобройни награди от най-авторитетните телевизионни канали и списания в страната и се смята за най-харесвания от турската публика сериал. Показателен е огромния му успех както в родината му, така и в България. Сериалът проследява живота на едно патриархално семейство. Накратко историята е следната: Али Ръза и Хайрие Текин отглеждат петте си деца в малък провинциален град като ги възпитават в уважение, честност и морал. След приемането на една от дъщерите в истанбулския университет, семейството решава да се премести в старата бащина къща на Али Ръза в Истанбул. Но големият град и модерният начин на живот оказват своето влияние върху младите и въпреки непримиримостта на стожера на семейството Али Ръза, постепенно семейството и моралните устои започват да се разпадат както листата на дървото окапват през есента. Сериалът говори за отношенията в едно най-обикновено и дори бедно турско семейство.

Основното в „Листопад“ е, че обективно представя негативните страни както на модерността, така и на закостенелите турски традиции, показвайки как вторите са несъвместими с живота в 21-ви век и дори могат да бъдат вредни и деструктивни. Примерите за погрешните постъпки на Али Ръза, водещи до нещастието на децата му, са много. Образът му не се идеализира. Често пъти, воден от своя консерватизъм и традиционализъм, взима неблагоприятни за семейството си решения. Сериалът няма за цел да ни убеди, че тези остарели нрави и порядки са правилни и необходими, а сякаш иска да помири двете гледни точки. Според мен „Листопад“ не посочва кое е по-добро и кое – по-лошо – старото възпитание или новите нрави, а просто показва техния сблъсък. Факт е обаче, че в България „Листопад“ се хареса на много зрители именно благодарение на тази забравена вече патриархална структура.

Много хора асоциират „Листопад“ с атмосферата на отминали времена. В статията си за в. „24 часа“, Георги Лозанов пише нещо, за което и аз съм разсъждавала преди да я прочета – че колкото и парадоксално да изглежда, турските сериали връщат на българите възрожденския ценностен уют.[12] В списанието „Аз – жената“ се натъкнах на кратка статия, наречена „Листопад“ прилича на „Гераците“[13], в която, както се вижда по заглавието, се прави сравнение между книгата на Решат Нури (и съответно сериала от 2006 г.) и повестта на Елин Пелин. Авторката Надежда Маринова казва, че сериалът „носи една особена романтика и носталгия по отминалото патриархално време с традиционни добродетели и уважение към по-възрастните.“ Под статията следват 21 коментара, от които 1 в защита на твърдението и 5 против. (Останалите коментари, повечето от които защитават филма, не се отнасят за сравнението.) Ето някои от по-интересните:

<Miteva dima, 55 г.: „ Листопад“ и „ Гераците“ -абсолютно точно- разпада на патриархалното общество и тежестта на тази част от епохалното развитие на човечеството.>

<Tedi: Вие болни ли сте или какво? Как може да сравнявате едно от най-великите български произведения с някакъв турски боклук. 5 века не ви стигнаха та сегаи унижавате българските писатели...срамота. Наречете ме расист, не ми пука, ама според тия порязаните и клането в батак е било само мит.Засрамете се!>

Въпреки, че мнението ми би възмутило автора на втория коментар, не мога да не се съглася с тезата, че двете произведения са много сходни помежду си. Романът „Листопад“ е написан през 1930 г. – в началните години на турската република на Ататюрк. Като във всеки преходен период, тогава навлизат нови отношения и нрави, без да са си отишли старите. Модерният живот постепенно започва да разклаща семейните ценности и устои. Постепенно всеки тръгва по своя път и главата на семейството – Али Ръза започва да губи контрол върху нещата. Неговият образ е основен в повествованието. В повестта „Г ераците“ също се проследява историята на едно семейство. В самото начало Елин Пелин въвежда читателя в спокойния и хармоничен свят на Гераците – подреден, устойчив, затворен в своята цикличност и сигурност. Постепенно тази хармония се разпада, ценностите в семейството се променят, а борът – около който от години се събира семейството и който олицетворява неговото единство, бива отсечен. И в „Гераците“, и в „Листопад“ са използвани едни и същи символи. Докато в „Гераците“ борът, реално съществуващото дърво е символ на семейната стабилност, то в „Листопад“ ролята на дървото е метафорична. Бащата, „главата на семейството“ е „масивният ствол“ на дървото, от което едно след друго се отделят листата. Това е централната метафора на произведението – „листопадът“ в едно семейство. Много умело е подбран и актьорът, изпълняващ ролята му във филма – дори физически излъчва масивност, стабилност и усещане за сигурност.

Любопитно е, че повечето от хората, които интервюирах, посочиха представянето на семейните ценности като една от главните причини да харесват турските сериали и говореха много по този въпрос; в статиите по вестници и в мрежата също това е основна тема, но коментарите в интернет пространството не засягат до такава степен въпроса за патриархалността. Главната причина може би е това, че вероятно повечето от коментарите в интернет се пишат от деца или млади хора, на които патриархалността от тези сериали не им говори или напомня на нищо.

И все пак се срещат коментари като следния:

<Якоруда: Трябва да си признаем, че в сериалите има висок морал и се набляга както върху индивидуалните така и на семейните ценности. Аферим на комшиите!!!>[14]

Има и такива коментиращи в интернет, които не изказват носталгия по нравите, които се показват в турските сериали, но им допада моралът и семейните взаимоотношения, които се показват в тях. Ето някои такива изказвания:

<А уж моите сънародници били втори по интелигентност в света: ...Що се отнася до турските сериали, то това въобще не са сапунки, това е естествено, истинско поведение и чувства, нормални човешки взаимоотношения, които толкова ни липсват в перверзната обстановка, в която живеем тук.>[15]

<orhideq: Чудесни са, смислени ,възпитателни ,романтични и тъжни като действителния живот.>[16]

В коментарите под статията в списанието „Аз – жената“[17], за която стана въпрос по- нагоре, се срещат интересни мнения:

<Веска, 66г., гр. Русе: ...Да, гледам турски сериали, които ми напомнят много за нашето минало. За нашите големи български семейства, с много деца и техния задружен живот, уважението към по-възрастните...

<Светла, 75 г., гр. София: .В него [„Листопад“] виждам много от нещата от моето семейство – снаха ми, баща ми – патриархалното ни семейство. Всеки обед се събирахме около масата, четирите деца чакахме татко да седне, майка ми беше домакиня, тя сервираше и тогава започвахме да ядем. Целият този патриархален аромат носталгично ме връща в миналото.>

<Цветанка Ангелова, 52 г.: Да, хареснат ми и , ако ги няма се чудя след трудния работен ден как ще ми завърши вечерта. (...) сериалите, особено тези като =Перла“, „Листопад“, „Дъждовно време“ и други разтоварващи, са необходими на адтивно работещите от моето поколение, което бленува за тази семейна идилия и което живее вече само със спомени>

<Nadia Georgieva, 60 г.: ... Хареса ми играта на актьорите, хареса ми сюжета, макар и доста сантиментален, но наред с това показва ценности,които ние сме загърбили и смятаме за отживелица-семейството, уважението към родители,подкрепата от най- близките. Същото може да се види и в останалите сериали, от които „Листопад“ е класика в жанра! Браво на съседите!...>

<inj.Andreeva , 60 г.: ...И се третира тежкия проблем на разлагане на патриархалния семеен модел под натиска на тоталитарните общества.>

От направените наблюдения спокойно мога да заключа, че турските сериали предизвикват носталгията на много хора по отминалите времена. Модернизираният българин, жертва на съвременната инвазия на всякакви чужди и далечни нему култури и заливан от бликащото в телевизията (а и в реалния живот) насилие и прекрачване на всякакви граници и табута, като че ли намира някакво спокойствие и душевно убежище в подредения и уютен свят, в който го потапят тези семейни сериали. Хипотезата ми обаче не може да бъде непълно потвърдена, защото сред гледащите турските сериали има много млади хора, чиято възраст изключва възможността да изпитват носталгия по отминали времена.

Хипотеза 4

„Дълги години ни учеха да мразим турците, дълги години ни внушаваха, че са пещерняци. Това което преживяваме сега покрай тези сериали е културен шок.“

Четвъртата ми хипотеза предполага, че турските сериали накараха българите, които ги гледат, да погледнат с други очи на Турция, че ги предизвикаха да разчупят предразсъдъците и стереотипите си.

Разговорите, които проведох, потвърдиха хипотезата ми. Интересно беше, че много хора, говорейки за променените си възгледи, споменаваха сериала „1001 нощи“ като сериалът, който ги е подтикнал да се замислят за другата страна на Турция. Това е един много модерен и красив естетически сериал, в който главните герои са две семейства, съдружници в архитектурна фирма.

Е. Н., (46г., магистър по „Българска филология“), която цитирах по-нагоре, казва: „1001 нощи“ ми въздейства силно с това, че открих за мен непознат до този момент, а всъщност толкова близък до нас свят. Това е един филм, направен с много модерна визия, в която освен всичко друго, по един ненатрапчив и умел начин се показва и самия град Истанбул. По-точно неговият съвременен вид, живота на съвременните, модерните хора в него. Тогава си дадох сметка колко малко знаем за тях.“ Попитах я как си е представяла Истанбул преди, на което тя отговори: „Ами, честно казано, не си представях, че има толкова много лица. И аз, като повечето българи, съм имала известна предубеденост, че това е един ориенталски, изостанал град. До този момент представата ми за турците е била от гастарбайтерите, които срещам по границите и преминавайки през България. Но освен забрадките, консервативността, изостаналостта осъзнаваш, че съществува и друга страна и друга прослойка – интелигентните млади хора. Това е една много контрастна държава.“ Попитах я дали смята, че са част от някакъв проект, а тя отговори, че не вярва, но ако е така, само би поздравила авторите му за гениалната идея. Тя самата даде пример със себе си, че толкова многото турски сериали насочили вниманието й към Истанбул и й се приискало да го види на живо.

С. М. (студентката по архитектура в Оксфорд) подкрепя хипотезата ми: „Допреди тези филми не съм знаела, че Истанбул е толкова красив град. Те ме накараха да вникна в Истанбул, да чета за него, за историята му, за Константинопол... Купих си много книги и албуми, прочетох „Истанбул“ на Орхан Памук и изобщо тези сериали ми помогнаха да отворя очите си за този град.“ Казвайки това, подчертава, че знае, че не всичко в Истанбул е като в „1001 нощи“, и още по-малко си представя цяла Турция така. „Осъзнавам го, но какво лошо има в това да си правят реклама, използвайки сериалите? (...) Бих се радвала, ако и българите правим така.“ – казва тя.

Цитираният по-горе К. Е. казва: „Бил съм в Турция и то скоро. Не мога да кажа, че сериалите са ме накарали да посетя Турция, но може би имат някаква роля. Преди, например, не съм имал много информация за Истанбул, не съм имал ясно изградено мнение. Сериалите ми помогнаха да си съставя такова. (...) Както се показва и в сериалите, турците не са агресивни, нетолерантни, фанатизирани хора, каквото мнение се насажда в обществото. Нито в политически, нито в личен план. Дори когато има консервативност в характера им, пак се основава на здрави морални принципи. (...) Насажда се определено мнение, което е угодно на политиците. (...) Мнения, служещи за политически цели. Затова се радвам, че показват турците от една друга страна.“

В. С. (72 г., пенсиониран геолог), която цитирах в хипотеза №3, е своеобразен рекордьор сред интервюираните от мен хора, тъй като е изгледала почти всички турски сериали: „1001 нощи“, „Мелодията на сърцето“, „Гордата Аси“, „Сълзи над Босфора“, „Мечтатели“, „Листопад“, „Забранения плод“, „Семеен сарай“, „Двама завинаги“, „Изгубени години“ и други, чиито заглавия не можа да си припомни. Тъй като времето на излъчването на някои от тях се застъпвали, защото се давали по различни телевизии, тя си ги записвала на видео касети, за да ги гледа, когато може. Мнението й за турското кино е било оформено от много отдавна, когато в България излъчили два турски филма, показващи живота на гастарбайтерите в Германия, закостенелите турски нрави и „адска простотия“. „Като почнаха да дават „1001 нощи“, изобщо нямах намерение да го гледам – мислех, че е същия като тези, които бях гледала, или че е направен по приказката. Но един ден, както си пусках пералнята, изведнъж буквално ме удари в сърцето една такава хубава музика! Порази ме направо! (...) Музиката ме привлече.“ Заглеждайки се в сериала, изпитала голяма почуда, защото не била познавала това лице на турското кино и дори на Турция. Впечатлила се от всичко – музиката, актьорската игра, операторската работа. Дотогава представата й за турците била оформена от едно пътуване преди повече от 30 години от Белград до София, в което пътувала сама с дъщеря си във влак, идващ от Мюнхен и продължаващ за Истанбул и пълен с „гнусни, мустакати гастарбайтери“, които ги гледали „мазно, с похотливи погледи“. „След това не можех да понасям турската реч!

Свързвах я с нещо лепкаво и гадно! С филма мнението ми претърпя коренна промяна. Диаметрално противоположни впечатления. Даваха красиви хора, с европейско възпитание, но въпреки това, обаче, пак чувстваш мюсюлманството, не го забравяш. Безпрекословното подчинение към възрастните – то се виждаше във филма. (... ) Това ми харесва – че показваха и тяхната традиция и вродена почит към възрастните. Но Онур се противопоставяше на майка си. Виждаше се и новото, и старото. (... ) Беше за мен истинско откритие“.

Не без влиянието на турските сериали, аз също отидох в Истанбул на организирана екскурзия заедно със семейството си. Там, освен че се удивлявах на този наистина уникален град, ми беше много интересно да наблюдавам останалите екскурзианти и да слушам дали екскурзоводите (един главен и двама местни) споменават турските сериали, развеждайки хората из Истанбул. Направи ми впечатление, че и тримата често споменаваха тези сериали, когато минавахме покрай къщи, гледки, болници и дори гробища, показвани в тях. В удобен момент разпитах главната екскурзоводка, която е пътувала много пъти по този маршрут, за впечатленията й от реакциите на хората. Тя ми разказа, че туристите масово се вълнували от това, че виждат познати гледки и къщи. Попитах я дали има бум на желаещите да посетят Истанбул откакто излъчват тези продукции и тя категорично потвърди като добави, че повечето от тях били по-възрастни, но имало и много млади хора. Тъй като туристическата фирма не е от тези, които включват посещения на къщите от сериалите, екскурзоводката каза, че се е случвало туристи да я молят групата да се отклони от програмата, за да посети например къщата от „Перла“ или „Листопад“ или я питали как да стигнат до „Ташхан“ от „1001 нощи“. И наистина, по време на пътуването с корабче по Босфора се чуваха радостни възклицания и засилено щракане с фотоапарати, когато екскурзовода обявяваше по високоговорителя, че в момента минаваме покрай къщата на Перла или тази на майката на Онур. В една статия от в. „Капитал“ шеговито бяха писали: „Така Истанбул вече не е Царицата на градовете, Столица на три империи, Градът на контрастите, Перлата на Ориента. Истанбул не е дори Орхан Памук. Истанбул е Градът на Шехерезада и Онур. (...) Близкият до Истанбул архипелаг Принцовите острови също се е сдобил с ново обяснение – „мястото, където се снима нашумелият турски сериал „Мелодия на сърцето“.[18]

Реших да се възползвам от предоставената възможност да съм сред толкова хора, имащи отношение към Турция, и разпитах някои от тях дали турските сериали са повлияли на решението им да се запишат на тази екскурзия. Както очаквах, много от тях потвърдиха, но имаше и такива, които не бяха запалени по турските сериали или пък такива, които идваха за втори или трети път.

Сред тези, които очевидно се вълнуваха от турските сериали имаше едни баба и дядо, съвсем обикновени хора, които ми разказаха, че много обичат вечер да седнат на масата, да гледат турски сериали и да си спомнят за отминалото време. Децата им ги изпратили на тази екскурзия като подарък, за да видят „този красив град“.

Сред пътешествениците имаше една пенсионирана учителка по трудово обучение от София, пътуваща с внучката си – симпатично модерно момиче, което догодина завършва училище. Заговорих ги и след като насочих темата на разговора към турските сериали, бабата ми сподели как няма търпение да види „тез хубави гледки от сериалите“. Любопитно беше, че момичето каза, че не гледа въпросните сериали, но по време на екскурзията видимо се вълнуваше от къщата на „Перла“.

Интересни бяха отговорите и на друг човек от групата, И. В. – художник от гр. София, който ми каза, че имал „изцяло комерсиално отношение към турските сериали“ и това, което му харесвало в тях не били сюжетите, нито посланията или актьорската игра, а красивите гледки. „Като художник оценявам естетиката в тези сериали. Красивите пейзажи, интериори, дори красивите жени ме привличат всяка вечер пред екрана. (... ) Животът и без това е грозен и труден. Защо да не се наслаждавам на тези красоти?“ След това допълни, че му е ясно, че са направени с „педагогическа, възпитателна и PR цел“. Според него всички те целели да покажат на европейците, че турците са хора като тях и така служели като средство за приближаването им в ЕС. Сериалите, които той е изгледал, са „Перла“, „Забраненият плод“ и „Листопад“.

В коментарите в интернет пространството също се срещат много признания, че турските сериали, излъчвани по българската телевизия, са променили към по-добро отношението на авторите им към Турция. Под статията за златния век на турското кино, която по-горе споменах, потребител споделя:

<К: Едно време имах много ниско мнение за Турция и турците. Сега това си го обяснявам е от незнание и с това, че в историята сме били врагове с Турция. (...) От турските филми които гледам, а и от приятелите турци които имам в чужбина си правя извод че Турция е високо цивилизована страна.>[19]

Малко по-надолу друг потребител казва:

<Обективен: Дълги години ни учеха да мразим турците, дълги години ни внушаваха, че са пещерняци.Това което преживяваме сега покрай тези сериали е културен шок. Просто хората се развиват независимо от това дали ги обичаме или мразим. Имат киноиндустрия за разлика от нас. Имат закони, икономика, държава и държавност за разлика от нас.Култура има в държави, които са икономически стабилни.Едно, че не сме в състояние да съдадем нещо стойностно и второ не искаме да оценим това което другите създават.“[20]

Под статия в електронната версия на в. „Добруджа“ друг потребител говори за същото:

<Алабала&Ники: Ако някой ме беше попитал преди 5-6 години отговора ми щеше да е много по-различен от сегашния. Бих казала, че тогава бях расистка и само името Турция, турчин или мюсюлманство ме караха да изпитвам отвращение. Не го правя, за да защитавам турската култура... както всяка култура така и тази си има позитивни и негативни страни... (... ) Всяка култура е хубава сама по себе си с традиции, история, обичаи и нрави. Когато вникнеш в смисъла на всяко едно нещо откриваш нови и интересни събития и факти, които освен, че обогатяват духовната и познавателната ни култура ни учат на уважение и почит към хората.>[21]

В статията от „24 часа“ Г. Лозанов много добре формулира промяната, която се случва в част от българското общество: „Турските сериали (...) преобръщат представата ни за южната съседка. Досега тя е формирана за масовото съзнание от началното образование, от Вазовите песни и читанките, които я извличат от Средновековието и пряко я асоциират с поробител. (...) Попаднали в български контекст, турските сериали подсказват, че Турция вече не може да бъде четена и разбрана през кода на миналото, че е време да се откажем от него.“[22]

Очевидно много българи са закърмени ако не с неприязън, то поне с лошо отношение (често подсъзнателно) към Турция. Тази нагласа донякъде е разбираема, тъй като е породена от историческите фактори. Представите на тези хора за турчина са главно от народните песни и възрожденската литература. Както се видя от по-горните мнения и коментари, има хора, които честно си признават, че допреди турските сериали не са знаели почти нищо за Истанбул или за турската култура. Гледайки тези сериали, много от българите си дават сметка, че са живели в информационна заблуда за тази страна. Хората, които посещават за първи път Истанбул с екскурзии, също остават много изненадани от това, което виждат там. „Ориенталщината“ съществува като понятие в българския разговорен език като синоним на изостаналост, липса на култура, нецивилизованост, а думата „турчин“ се използва нарицателно за фанатик и деспот в семейството. Не може да се каже по никакъв начин, че в България е позната съвременната турска култура. Тези филми, които започнаха да се дават тук, въпреки че не са с претенциите за високо художествено кино, а са насочени към масовия зрител, успяха, макар и в малка степен, да повдигнат завесата към съвременната турска култура. От една страна показват, че в Турция се правят едни много добри телевизионни продукции. Досега изобщо не сме знаели за тях, а всъщност се оказва, че от 50 години Турция произвежда такъв тип сериали и има огромна кино и телевизионна индустрия. От друга страна този бум постигна още един положителен ефект, който може да се види и в думите на С. М. малко по-горе. След като в България вниманието на зрителите се насочи към турските сериали и изобщо към Турция, книгоразпространителите използваха този факт и на пазара за кратко време се появиха голям брой книги с висока художествена стойност на известни турски писатели. Нещо, което преди това беше абсолютно невъзможно да се види на нашия пазар. Получава се така, че покрай тези обикновени, масови филми човек започва да обръща внимание на сериозната турска литература. Само в книжарница „Хеликон“, например, в момента се продават книги на повече от 20 автора[23], сред които: Орхан Кемал, Муратхан Мунган, Решат Нури, Искендер Паля, Тунджер Джюдженоглу, Солмаз Камуран и др. Хората започват да четат турска литература и да променят представата си за Турция, виждайки колко богата и разнообразна е турската култура.

Хипотеза 5

„Дързост и красота“ се развива от другата страна на земята, а турските сапунки – в съседния двор. „

Петата ми хипотеза предполага, че една от причините, поради които турските сериали са толкова харесвани у нас, е близостта между манталитета, който те показват, и нашия. До голяма степен тя е свързана и с горната хипотеза, защото тези сериали помогнаха на българския зрител да надникне през „завесата“ и да установи, че между неговите съграждани и турците приликите са повече, отколкото различията; че турците са хора близки до неговия манталитет и се вълнуват от същите неща, които вълнуват и него.

Скоро бях в гр. Долни Дъбник, Плевенско, където се натъкнах на интересен възрастен човек, който дойде при мен и ме заприказва. Оказа се, че е от Пазарджик, но дълги години живее в Долни Дъбник. Беше много интересен и симпатичен човек, разсъждаваше много обективно по всякакви въпроси. Но най-интересното беше, че разказвайки за живота си, оплаквайки се от политиката и мързела на българите, сам започна да говори за турските сериали. Подканих го да разкаже подробности и ето какво ми отвърна: „Че що да не ги гледам? Гледам ги най-редовно. Да не съм като оня глупак Волен Сидеров? Тоя не е никакъв политик, аз не го имам и за човек! Тоя е пълна откачалка! Тоя ще съсипе страната!“ Дядото изглеждаше много възмутен и се отклони в политическа посока. Отново го връщам на сериалите като го питам какво харесва в тях. „Ами какво харесвам – актьорската игра е много сполучлива, имат съдържание най-вече. Сега гледам оня полицейския от 17ч., кат прибера животните. После гледам в осем за Аднан и Бихтер като седнем да вечеряме. Синът ми, той от много години е в Германия, ме пита „Татко, кога вечеряте?“. Викам в девет, след сериала!“ (...) Много ми харесва. Гледай какъв морал показват! Ей сега тоя Бешир знае за Бихтер и Бехлюл, обаче не издава нищо! Да беше българин, веднага щяха да го подкупят, да вземе пари.“

Докато разговаряхме, при нас дойде и още един дядо, Ц. Г., който, като разбра за какво си говорим, се включи в разговора: „Мене ми е любим „Листопад“. А па и го даваха точно в осем, кога си седаме с жената вкъщи да си вечеряме. Аз си сипем от моята шльокавата, а Али Ръза си пие анасонлийката. И аз му викам „Наздраве!“, щото всека вечер и ония така си седат и се вечерят на една голема маса. Е, после стана по-малка, ама к’во да се прави – листопад, разпръскват се децата. У нас само двамата с жената останахме. Как да не ги гледам и как да им се не радвам.“[24] „Да, а не като ония американските – само глупости и пукотевици“, намесва се първият дядо.

Двамата дядовци бяха много забавни и ми показаха как се възприемат турските сериали от обикновените български хора от малките градчета и села. Показаха ми и че чувстват много близки и героите от тези сериали, и случките в тях. В думите на втория дядо се вижда как турските сериали показват проблеми, съществуващи във всяко семейство. Усетих, че той самия се идентифицира с героите, сравнява ги със своето семейство, открива аналогични случки в собствения си живот. Може би във всеки зрител е заложена потребността да се идентифицира с героите, които гледа на екрана или с които се среща в книгите.

Първото семейство, което наблюдавах, се състоеше от жена, живееща с възрастните си родители. В това семейство интересното беше, че не жените, а бащата беше този, който следеше телевизионните сериали. Докато гледахме заедно сериала „Забраненият плод“, бащата (на около 70 години) много се забавляваше да коментира случващото се на екрана и да дава съвети на героите. Но най-любопитното беше, когато забеляза, че дома на екранното семейство присъстват вещи, същите като в неговото. Усмихна се, видимо доволен, каза „Виждаш ли тия чаши? Сигурно са на „Пашабахче“. Същите имаме вкъщи!“, след което се обърна към жена си и я попита: „От „Рамстор“ ги взехме, помниш ли?“ Тази случка също показва умилението, което много български зрители изпитват, от близостта между техния бит и този на турските герои. В случая ставаше въпрос за турски продукти, продавани на българския пазар, но е показателен фактът, че зрителите се радват, когато видят нещо, свързващо ги с хората на екрана.

Във връзка с приликите в бита, в интернет попаднах на един блог, в който авторката с никнейм ,^а“ казва така: „Изведнъж жестокостта, отмъстителността и религиозният фанатизъм, обрисуващи турския етнос в българските очи, се преобразява в до болка познати взаимоотношения, характерни за нашия собствен бит. Всичко това не става, като резултат от кампании за преодоляване на етническата враждебност, а идва като лично преживяно и видяно, макар и в сериал. Постигна се едно, макар и въобразено, непредубедено опознаване на индивида от преди напълно непознатата и мразена културна общност. Пред очите на българския зрител недвусмислено се разкри картина, в която не се търси различието с „другия“, а напротив откриват се многобройни прилики.“[25]

В интервюто с психоложката Ани Владимирова пред в. „Нов глас“, тя казва: „Не че не гледаха и латиноамериканските, но в турските по силата на регионалната близост и културните подобия хората по-лесно могат да открият себе си. Вземете дори чисто френологично – физиономиите, маниерите са много по-близки до нашите отколокото в един скандинавски сериал, където хората са съвсем различни.„[26]

И наистина, ако в един латиноамерикански сериал, например, зрителят се пренася в една напълно различна и екзотична атмосфера, то тук всичко е близко, познато, дори като вкусове и усещания. Например екранното семейство сяда около масата, похапва сарми, кюфтета, баници, баклавички, пие айран, боза и т. н. Българският зрител знае вкусът на тези неща, защото дори кухнята му е почти същата. Чува обръщения като „како“ и „батко“, които в нито един друг чужд филм няма да чуе; забавлява се от думи или изрази, навлезли в българския език като турцизми, като „Оф, бе, аман!“ или „Въй, чок калабалък!“, (преведено приблизително като „Колко много хора са се струпали отвън!“). В никакви други сериали не може да види толкова близки елементи в интериора, например покривчици върху телевизора и телефона, гости, които се събуват пред входната врата и т. н. – забавни, донякъде трогателни и умилителни еднаквости. Освен това в България, както и в Турция, все още често се среща да живеят няколко поколения под един покрив, имат традиции и семейни отношения, близки на нашите. Един немски или скандинавски зрител трудно би разбрал тематиката, тъй като там още на 18-годишна възраст децата се отделят от родителите си и отчуждеността между членовете на семейството е нещо естествено. Очевидно, както казва Ани Владимирова, на българския зрител му допада това, че докато сериали като „Дързост и красота“ се развиват от другата страна на земята, то турските се развиват в „съседния двор“.

Турските сериали привличат с това, че са близки и разбираеми. Героите в тях, също като нас, живеят на границата между два културни свята – Изтока и Запада. По време на изследването си, се натъкнах на една много интелигентно и задълбочено написана статия от вестник „Култура“ на Йоана Панкова – главен координатор на Културния център към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[27] В нея авторката казва, че българските зрители припознават себе си и своите проблеми в тези на героите. Много от темите в тези сериали са свързани с отчуждението в големия град, стреса от градския живот и модернизацията. И българите, и турците „трудно уравновесяват негативите и позитивите от двата цивилизационни модела, които на Балканите съществуват почти паралелно. Нашето общество, подобно на турското, страда от синдрома на културното закъснение и усещането за непълноценност“, казва тя.

В предаването на Емил Кошлуков „Уикенд с ТВ7“ кинокритикът Вера Найденова изказва мнението, че турските бит, етнос, култура, традиции са много близки до нашите и затова българите толкова харесват турските сериали. Харесва им и това, че докато българските филми са „затлачили“ в темата за мутрите, турските разказват за любовта, семейните отношения и възпитават традиционни ценности. Опонентът й в спора, политологът Калоян Методиев, изтъкна точно близостта между двата народа като основен проблем. Според него когато нещо ти е толкова близко, започваш да се поддаваш на влиянието му, а това е вредно, защото е време да се отърсим от ориенталското в себе си.[28] Според него обществото ни попивало прекалено много от мюсюлманската култура и съществувала голяма опасност да загубим идентичността си, защото тези сериали са заплаха за европейският път на България. В дебата в „Червената къща“ относно турските сериали, Методиев отново изказва мнението, че те са „геополитически инструмент на страна, която винаги е искала да бъде империя и винаги е гледала към Европа.“[29]

Сред коментарите в интернет следният най-добре обобщава симпатиите на българските зрители, породени от близостта в манталитета:

<Перла: ...Няма да скрия, че този сериал ми отвори очите да видя колко много всъщност си приличаме – и като бит, и като традиции. Най-малкото бабите им ходят със същите плетени елеци като нашите. Да не говорим за манджите им. Никога не съм ходила в Турция, но бих я посетила и сериалът допринесе за това.“>[30]

До голяма степен хипотезата ми се потвърди, тъй като в направените от мен изследвания се пролича, че сходствата между двете култури допадат на голяма част от българите.

Б. Относно хората, отричащи турските сериали

Преди да започна описанието на наблюденията ми върху хората, отричащи турските сериали, искам да поясня някои неща.

Първо, в мрежата споделените мнения относно турските сериали са безброй. Има стотици страници с коментари и разсъждения както на млади хора, така и на по-възрастни. Явно българинът обича да изказва мнението си в публичното пространство. Но забелязах, че изказванията „против“ турските сериали значително надвишават тези „за“. Това би могло да означава няколко неща. Тъй като мрежата използват предимно младежи, може да се направи предположение, че турските сериали не се харесват на младите. Друго възможно предположение би било, че хората, харесващи турските сериали, не са склонни да хабят усилия и време, за да се обосновават или защитават в интернет. Тъй като рядко хората изписват и годините си, когато пишат коментар, а някои от коментарите дори са анонимни, отговор трудно може да се даде. Интересно беше това, което забелязах в резултатите от една анкета в www . news.bg, озаглавена „Гледате ли турски сериали?“[31]:

Гледал съм поне един 1366

Следя редовно поне един 3408

Да, защото няма какво друго да се гледа по телевизията 535

Не, не гледам сериали по принцип 1196

Не, защото са турски 1284

Общо гласували: 7789

Въпреки че хората негледащи турски сериали са малка част от потребителите на сайта (общо 2480), именно те са тези, на които принадлежат повечето коментари под анкетата. Това потвърждава предположението, че гледащите турските сериали пишат много по-малко.

Второ, статиите с отрицателно отношение към турските сериали, които намерих, не бяха много, защото, както казах и в началото на тази глава, преобладават тези с любопитен или обективен характер.

За проверката на следващите хипотези използвах най-вече коментари от интернет (които са многобройни), както и лично проведени интервюта.

Хипотеза 6:

„Покрай баба ми в Пловдив по празниците изгледах един-два епизода на Перла. Все същата сапунка.“

Според тази хипотеза, нехаресването и неодобряването на турските сериали при много хора се дължи на липса на поглед върху повече такива продукции. Причините могат да бъдат различни – от това, че първият сериал, на който са попаднали, е бил по- некачествен или просто не им е харесал, до това, че в най-гледаното телевизионно време дават сериали с по-ниска съдържателна стойност.

Сред турските сериали, както и сред всички други, има и качествени, и по-малко качествени и не бива да се слагат под общ знаменател. Смятам, че мнението на хората, които не харесват турските сериали, до голяма степен се е оформило от първия (и в такива случаи най-често единствен) сериал, на който са попадали. По мое мнение един от сериалите с по-ниска съдържателна стойност е „Перла“, който, може би заради красивите гледки, богаташки къщи и интериори, привличащи окото, беше излъчван в най-гледаното време, а именно от 20 ч. вечерта, когато хората сядат да вечерят и пускат телевизора. Може би много хора имат физическата възможност да гледат само тези сериали, които се излъчват вечер, и мнението им е изградено само върху тях. Разбира се има и хора, на които и тези сериали допадат, но повечето от негледащите тези продукции хора, с които аз разговарях, или чиито коментари четох в интернет, асоциираха турските сериали именно с „Перла“, която е пример за типична сапунка, направена по латиноамерикански модел. Ето някои мнения из мрежата, в които личи тази идея:

<MidwinterSun: Покрай баба ми в Пловдив по празниците изгледах един-два епизода на Перла. Все същата сапунка. Все едно гледам латиноамерикански сериал, само че с по-шашави имена.>[32]

<allshallperish: ...Пък аз говоря от името на човек, който горе-долу знае сюжета в Черната Перла и е гледал един епизод. Еми тъпо е.>[33]

<Dimitar Petrov: Хей, на мен ми писна от тъпотия, чалга и сериали (сапунки) въобще. Техическа е разликата дали са турски или латиноамерикански или индийски или кой знае от коя циганска държава.>[34]

От горните коментари се вижда, че авторите им ги приравняват с нискохудожествените латино сериали, които през миналите години буквално заливаха медийното пространство и доста поомръзнаха на българския зрител. Те се развиваха главно по линията добро – лошо и се характеризираха с елементарни сюжети и липса на нюанси в образите. Главна прилика между турските и латино сериалите е, че и двата вида обикновено са семейни саги и се развиват в голяма къща с много хора и прислуга – в единия случай хасиенда, в другия – конак. Освен това почти винаги имат втора сюжетна линия, която засяга и слугите. Друга прилика е тази, че по някакъв начин и двете общества не са достатъчно еманципирани и развити. Това са страни от третия свят. Но въпреки това, според мен, има значителни разлики между латиноамериканските сериали и тези турски сериали, които на пръв поглед напомнят на тях. Различното е преди всичко качеството на текста. В латино сериалите той е на едно много по-ниско ниво. В повечето случаи латиноамериканските сериали са построени по изключително елементарна схема с лесно предвидим финал. Главните герои са прекрасни, чисти и свестни. Лоши хора и недоразумения ги разделят в продължение на 100-200 серии, но накрая доброто побеждава и последния епизод завършва със сватбата на главните герои. За разлика от тях, турските сериали, дори и тези, които са от този тип (защото те биват много разнообразни), не са така клиширани и елементарно построени. Обикновено в тях нито положителните герои са напълно положителни, нито отрицателните са напълно отрицателни. Образите са изградени много по-сложно и нюансирано. Всеки е представен със своите положителни черти, но и недостатъци. Освен това много от сериалите завършват изключително неочаквано, а много често завършват без „хепи енд“ – нещо, което никога не може да се случи в латино сериал, но в реалния живот често се случва. Именно затова турските сериали са някак по живи, а образите в тях – по-убедителни. Например в момента тече по екраните „Забраненият плод“ (римейк на първия турски сериал от 1975 г., по романа на Халит Зия). Бих казала, че това е пример за сравнително елементарен турски сериал. Главните герои обаче съвсем не са положителни личности. Главната героиня Бихтер лъже и изневерява на съпруга си със собствения му племенник в собствената му къща. Племенникът – известен местен плейбой – е сирак, отгледан от чичо си, но въпреки наличието на неголяма вътрешна борба, прави любов с жена му. Да, сюжетът не е особено дълбокомислен, но героите никога не са идеализирани, а са такива, каквито са в живота. Но може би на пръв поглед тези нюанси не могат да бъдат забелязани и затова много хора се произнасят върху турските сериали, без да имат реална представа от тях или ако имат, тя е изградена от отделен сериал или отделна серия.

В потвърждение на хипотезата, че много хора коментират тези продукции, без да са запознати с тях, намерих две статии относно турските сериали[35],[36]7 на Петър Пламенов – журналист, философ и литературовед. В тях си той показва, че оценява „завидния професионализъм“, с който са направени, но според него съблазняващите окото гледки и красивите, модерни хора са „част от клопката на маркетинга“. По този начин българинът се зашеметява от „видимия просперитет на едно общество, което доскоро е възприемал като не чак до там развито“. Пламенов изказва мнението, че българите, също страдащи от недоразвитост и комплексираност, по някакъв начин разпознават себе си в живота на героите. Пламенов прави заключение, че въпреки че турските сериали ни връщат семейните ценности, те ни „освобождават от необходимостта да търсим приятели, да създаваме преки човешки отношения, да копнеем за дом-крепост. Толкова сме самотни, че превръщаме телевизора в център на битието си“, защото „самите хора не общуват, нито разговарят помежду си, а втренчено се взират в хладните екрани, без да преживеят действителността на собствения си живот“. Пламенов разглежда проблема много философски и дълбоко, но от някои негови думи се проличава, че не е запознат със самите сериали: „Листопад“ разчита на силата на семейната драма и конфликта между положетелен песонаж – Неджля и надъхан протагонист „злодейката“ Фикрет, обичайно облечена в зелено, откъдето очевидно прозира усещането за изконната двойка добро-зло, девойче-магьосница.“ Нито Неджля е типично положителен персонаж, нито в сериала изобщо има такива, нито разумната и улегнала по-голяма сестра в семейството Фикрет е „злодейка“, нито те двете са в центъра на сюжета, нито между тях има специален конфликт. Странно е, че след всички интелигентно и обективно изложени по-горе разсъждения, се появяват и подобни изречения, показващи, че авторът на статията не е гледал филма, който преразказва.

Друго мнение от статия във в. „Новинар“ на студент по журналистика, също показва незадълбочено познание.[37] Авторът пише: „...в една държава, която претендира да е европейска, подобен порой от плоски и лишени от всякакъв смисъл и послание сапунки е меко казано странно. (...) Как биха възприели реалността младите хора, гледащи по цял ден „изпепеляващи любовни страсти“, лъскави къщи и зализани младежи и девойки, които в продължение на 500 епизода разискват екзистенциално значими теми като корема на Инджи, любовните афери на Мехмед или банковата сметка на семейство Кармазъбаджакооглу. Гледат с жадните си за информация очи бутафорна любов и жлъчна, още по-бутафорна омраза.“ Виждаме как авторът искрено се притеснява какво могат да научат младите от „плоските“ и „лишени от всякакъв смисъл“ турски сапунки. Има и качествени, има и не толкова качествени турски сериали, но моето мнение, като на човек, изгледал много такива, е че липсата на смисъл и послание е последното нещо, в което могат да бъдат обвинени. Очевидно познанията на автора са изградени само върху сериала „Перла“, който, макар и не лишен от смисъл, е, както казах, от сериалите с по-ниско качество на съдържание. Освен това споменатата от автора цифра „500“ относно броя на епизодите е силно хиперболизирана, а не мисля, че говоренето на едро е допустимо за уважаващ себе си вестник.

В статията на Йоана Панкова[38], авторката анализира много аспекти на турските сериали и тяхното влияние у нас. Статията доказва, че сред изказващите се по този въпрос има интелигентни хора, които, преди това са си направили труда да се запознаят отблизо с турските сериали. В нея Йоана Панкова говори за професионализма, инвестиран в турските сериали, който „не може да бъде игнориран“. Тя прави сравнение между турските сериали и класическите „сапунени сериали“, като казва, че: „От презумпцията за „сапунка“, режисьорската работа в някои от сериалите е смущаващо грамотна, на моменти може да се види направо учебникарско боравене с възможностите на кадъра и на монтажа. От пръв поглед турските сериали правят впечатление на финансово подплатени: няма я разклащащата доверието още от първия кадър бутафорност на декора, стряскащият анахронизъм на костюмите, мъката от снимането изключително на близки кадри поради ограничения на пространството.“ По-нататък тя пише, че сапунките от САЩ и Латинска Америка се развиват в „една впечатляваща атемпоралност и асоциалност“ и че нищо от реалния външен живот не присъства в сюжета. Нещо повече – „моралните императиви в „Дързост и красота“ са размити до степен на безсмисленост и психопатия – главната героиня Брук е съпруга последователно на всички мъже от фамилията, включително и на доведения си син, но накрая е представена като достойна победителка.“ Може турските и класическите сапунки да имат някои общи жанрови неща от второстепенно значение, но основното, по което се различават е, че турските залагат на дълбок смисъл и предразполагат към разсъждавене. За съжаление много са хората, които си позволяват да дават оценки и мнения, без да вникнат и дори без изобщо да са гледали такъв сериал. Както пише Йоана Панкова, „всеки уважаващ себе си сноб и кандидат-интелектуалец се възползва от възможността да придобие собствена стойност, зачерквайки от полето на културата всичко, което не се числи към високите й етажи.“

(следва продължение :)

Източник

http://de.scribd.com/doc/63179496/Diplo ... ki-Seriali
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Jul 07, 2013 12:29 am

за приятен завършек на един прекрасен ден се почерпих с вечната класика
Breakfast at Tiffany's / Закуска в "Тифани" (1961)
актуален във всеки век, във всеки живот
http://zamunda.net/details.php?id=163551&hit=1
ImageImageImage
"Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчни силни да избягат в гората.
Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел.
Ако си позволите да обикнете диво същество, накрая ще останете само с поглед към небето."

Препоръчвам и книгата на Труман Капоти, по която е направен филма и за която критиците твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Капоти би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята „Закуска в „Тифани“.

името на героинята на Одри Хепбърн - Холи Гоулайтли означава „стъпваща леко“, точно така изискано и с лекота тя преминава през живота, отхвърляйки и приемайки истините му и химерите му, осезавайки и осъзнавайки собственото си сърце и ценностите в живота.
phpBB [video]

„Тифани“ е изключително изискан, скъп и прочут бижутериен магазин в Ню Йорк, разположен на Пето Авеню № 727, който се превръща в истинска легенда, и то в световен мащаб, след романа на Труман Капоти „Закуска в „Тифани“ (публикуван през 1958 г.). Книгата получава такава известност, че сега бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм по сценарий на Капоти.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Jul 07, 2013 12:27 pm

Двусмисленото възприятие на турските сериали в България – Част 2
Хипотеза 7

„Мама ви проста и задръстена ! За това ли умряха Ботев и Левски ?!“;
„5 века робство ни стигат“

Според тази хипотеза много от хората, отричащи турските сериали, независимо дали са ги гледали ли не, имат националистически уклони или, по една или друга причина, са закърмени с неистова омраза към всичко турско. Проблемът, който виждат, не е свързан нито с жанра на сериалите, нито с тяхното качество, а с това, че са турски по произход.

Разбира се това не важи за всички хора, нехаресващи турските сериали, но националистически настроените мнения и коментари, които срещнах, бяха изключително много.

Ще започна с някои извадки от интервютата, които проведох, за които смятам, че са най-показателни. Като начало ще пресъздам разговора си с В. Х. от Пещера, (50 год., техник), тъй като смятам, че е много показателен:

„Аз: Гледате ли турски сериали?

В.: „Не и съм категорично против излъчването им по българската ТВ. Не ни стигат новините на турски език, които всеки ден се излъчват по националната телевизия, ами сега и това заливане с турски сериали е вече прекалено. Започвам все по-често да се питам в България ли живея, или в Турция. (... ) Дразни ме това, че са турски. Че се насажда едно позитивно отношение към страна, която в продължение на 500 години ни е мачкала и е объркала цялото ни европейско развитие. За което още плащаме и дълги години ще плащаме. Аз съм от Пещера. Съседният град до нас е Батак. Вие ходили ли сте в Батак? Влизали ли сте в църквата? Забравили ли сте Баташкото клане, което на всичко отгоре беше обявено и за мит. Народ, който толкова бързо забравя историята си, не може да има бъдеще.

Аз: Не смятате ли, че днес живеем в различно време? Трябва ли Германия и Франция напр. да се мразят, след като толкова години са воювали помежду си. А вместо това решиха да се обединят и да сложат основите на ЕС? Не е ли това бъдещето?

В.: Ама моля ви се, нещата са напълно несравними. Франция и Германия принадлежат на една културна общност. И двете страни са европейски, християнски и т.н. А и каквито и войни да са водили, едната страна не е била в продължение на 500 години поробителка на другата. Нещата просто са много различни.

Аз: По тази логика трябва да се забранят и всички немски филми, защото не преди 500 години, а само преди 50 години над Европа е властвал немският национализъм.

В.: (Тук замълчава и след дълга пауза продължава:) Все пак мисля, че анкетата Ви е за турските сериали, нали?“

Измъква се от въпроса с въпрос и определено не желае да ми отговори. Тук се сблъсквам с двойните стандарти, с които се възприемат филмите от различните страни. Усещам, че човекът няма нищо против всякакви други филми, стига да не са турски. За него е без значение качеството на продукта, важното е от къде идва. В. Х. говореше много разпалено и беше очевидно, че приема турските сериали много дълбоко. В очите му сякаш се четеше обида, заради това, че българската телевизия си позволява да показва нашият поробител по такъв съблазнителен начин. Осъзнавам, че раните, нанесени от турците върху града му и от там върху съзнанието му, няма да зараснат лесно. Около 5000 невинни българи са били избити от османски башибозук в съседния на този човек град и омразата му към турския етнос е като отговор на това. Тя е като признак, че той е българин и помни историята си. Друг е въпроса дали до ден днешен трябва да таим омраза към даден етнос, само защото негови представители са извършвали зверства и то преди няколко века.

А ето как реагира представител на по-младото поколение – К. З. (25 год.) от гр. София, на въпроса ми гледа ли турски сериали: „Абе бегай с тия турски сериали. Аман вече! Не стига, че отвсякъде излизат, и кранчето да си пусна – и от там ще бликне гадната турска реч, а сега и интервюта трябва да давам.“ Аз не се отказах, за да разбера неговото мнение, и го помолих да обясни какво точно го дразни в тях. „Ами противни са ми, всичко ме дразни. Пришки вече ще ми излязат.“ Питам го дали се дразни и на американските продукции, с които ефирът ни е залят, на което отговорът е: „Не, що да се дразня. Турците ме дразнят. (...) Е как що? Гнусни са, мазни са и са ни владели 5 века. Половин България е турска. Трябва да ги обичам ли?“ Запознах се с това момче чрез общи познати и срещата ни беше на открито. Не сме говорили дълго, защото нямаше голямо желание и през цялото време физически се дърпаше и се опитваше да прекрати разговора. Явно наистина турските сериали му бяха дошли в повече и той не искаше да чуе и дума за тях. По реакциите му бих казала, че сякаш се гнусеше само от произнасянето на думата „турски“.

Второто семейство, което наблюдавах докато гледат турски сериал, се състоеше от двама родители на средна възраст, по професия журналисти и подрастващия им син, който, за тяхна почуда, се увлича по партия „Атака“. Подробно описание на наблюдението може да се види в Приложение № 1. Въпреки че на момчето не му се разговаряше особено с мен по темата за турските сериали, ми обясни, че омразата му към тях се поражда не от друго, а от това, че са турски. Освен това сподели негодуванието си, че са излъчвани по „националните“ телевизии. Повече информация, за съжаление, не успях да изкопча от него, но ясният му и конкретен отговор беше показателен. Майка му се оплака, че синът й по цял ден стои на компютъра си. Вероятно той е от младежите, които пишат националистически коментари в интернет.

Подкладеният от турските сериали национализъм си личи най-добре именно в коментарите под публикации в интернет, както и във форумите, посветени на турските сериали. Изказванията са изключително интересни от гледна точка на това какви страсти могат да пробудят едни сериали. Много от тях, освен, че са доста обидни и писани на просташки език, са на етническа тематика. Обидите и нецензурният език са нещо често срещано в интернет пространството. Според проф. Дичев „мрежата е генератор на омрази, обиди, митове, сексизъм, расизъм“[1]. Ето някои от тях:

<АийША-требъла: МАЙКИТЕ ВИ ДА ЕБА СКАПАНИ ЕНИЧЕРИ ГЛЕДАТЕ ТУРСКИ СЕРИАЛИ А ! МАЙКТА ВИ ДА ЕБА СКАПАНИ БОКЛУЦИ>[2]

<Le0n Мама ви проста и задръстена ! За това ли умряха Ботев и Левски ?! Оскотяла , малоумна сган от кретени !> [3]

Численото превъзходство на коментарите против сериалите в мрежата се вижда добре в така разпространената социална мрежа Facebook. Там страниците и групите, обявили се против турските сериали, са безброй. Сред по-мащабните от тях са: „ПИСНА МИ ОТ ТУРСКИ СЕРИАЛИ !!!!!!!“ с 131 988 души, „Нагло е да се излъчва турски сериали на 3 Март- Нова телевизия“ с 4 767 участника, „Писна Ми От Сериали И Новини На Турски, Аз Живея В България Не В Турция!!!“ с 3 553 участника, „По-малко турски сериали, повече себеуважение“ с 343 участника, „Да дойдат руснаците и да ни освободят от ТУРСКИ СЕРИАЛИ“ с 360 участника и др.[4] Това, което прави впечатление, е много малкият брой на такива групи, подкрепящи сериалите. Дори тези, които съществуват, имат много малко участници. Сред най-многобройните, които намерих, са: „Турски сериали“ с 36 участника, „Тшгею. Seгiali“ със 138, „Турски Сериали elihancho1981“ със 176, „Обичам Турски Сериали“ с 20 и др.[5] Друго интересно нещо са темите, обсъждани в тези групи. В групите „за“ турските сериали дискусии липсваха, за разлика от тези „против“. Влязох в най-разпространената, а именно „ПИСНА МИ ОТ ТУРСКИ СЕРИАЛИ !!!!!!!“[6], за да прочета какво се дискутира там. Бях изненадана да видя коментари не относно сериалите и техните недостатъци, а относно българския политически живот. Последните публикувани теми са: „НЯКОЙ МОЖЕ ЛИ ОБЯСНИ, ЗАЩО ТРЯБВА В БЪЛГАРИЯ, НЯКОЙ ПРАВИЛА ДА СЕ ДИКТУВАТ ОТ МАЛЦИНСТВАТА? ТОВА БЪЛГАРИЯ ЛИ Е ИЛИ?“, придружена с линк към статия „Народното събрание се занимава с „Атака“ от http://www.vesti.bg: „ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ !НЕ НА ЗВУКОВИЯ ТЕРОР ОТ ДЖАМИИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ и др. Реших, че това се дължи на скорошните действия на политическа партия „Атака“ пред джамията в София, но продължих да чета по-стари заглавия и установих, че политиката е основна тема в тази група. Всъщност открих нещо, отнасящо се конкретно за турските сериали, чак на третата страница от заглавията на темите – в коментара „ЕМИ ГЛЕДАЙТЕ ГИ И ЩЕ СТАНЕМ МАЛЦИНСТВО!“. На същата страница темите относно сериалите значително се увеличиха, но политическите отново бяха многобройни.

От горецитираното се личи как много българи гледат всичко през призмата на политиката. Самият факт, че във форум, създаден по повод едни сериали, вместо да се обсъждат качествата на филмите, се избива в друга посока и сериалите се свързват с политиката, е показателен. Явно на хората им е трудно да направят разграничение между отношението си към историята и политиката и към един художествен продукт, какъвто е игралният филм.

Всъщност етническите и политическите теми биват засягани във всички дискусии „за“ и „против“ турските сериали. В електронния сайт http://www.obshestvo.net ставаме свидетели на следният разпален разговор между няколко потребителя, породен от една кратка и обективна статия[7], констатираща успеха на турските сериали и описваща с няколко думи двете страни от публичното мнение. Разговорът започва така:

<analizator: И турските сериали са като латино—същата боза от доброто момиче и лошите богаташи и тям подобни глупости нямащи нищо общо с реалността.Именно това ги прави особено популярни в БГ,защото нашата действителност е достатъчно грозна и миризлива,та белким като гледаме комшиите да не мислим много много за собственото си блато в което продължаваме да живеем по собствена воля.>

<do analizator: abe smotlyu, mejdu latino sapunkite i turskite filmi/seriali/ ima golyama razlika. Stiga s taya omraza i zloba i omraza spramo turcite! Kato bay ganya si se rodil i kato mrasen gnusliv zadnik 6te si umre6!>

В последния коментар виждаме как човекът, който защитава сериалите, пръв започва етническата тема и започва да обижда, без да е нападнат. Не се знае дали отговорът е написан от турчин или българин, но отбранителната позиция и готовността за защита без особен повод показват, че този човек е свикнал да се отбранява. Може би много пъти е бил нападан заради етноса си и е чувствителен на тази тема, а може би просто търси конфликт. Разбира се отговорът му разпалва разгорещена дискусия и дори преминава в открито сексуална тематика, която ще прескоча.

<cako: абе ей резняк, като ти се гледат турски сериали, ходи си в анадола бе. Защо не се поощтряват българското кино ???? (...) Защото ей такива глупаци като теб, които серадват на тези филми и ги гледат и ти се промива скапания турски мозък. Боклук резан.> <do sako: abe mom4ence, za men nyma zna4enie, koy kakav e. Vsi4kite sme 4eda na tazi zemya! (...) Kakvo sa tgi napravili turcite be tapanar, prost, bay ganyu, 4e da gi mrazi6 tolkoz mnogo? Da, za men ima samo edno zna4enie: da nenavijdam bolni sazdaniya, kato Siderov, Dogan i kato teb, smotlu! >

<cako: АА добре... КАТО СТАНЕМ ПРОВИНЦИЯ НА АНАДОЛА тогава пак ще си говорим.(...) ТУРЧИН !!! >

^в^: ... И пак ти казвам, ако четеш и гледаш излследвания 2050 година българите ще сме 30% от населението на нашата родна държава. До 2050 – всяко 2ро дете ще е турче

или цигане да продължавам ли още...>

Прави впечатление доминирането на грозния език в дискусията. Интересно е, че думата „турчин“ се използва като обидна – сякаш е екстракт, въплъщаващ омразата, породена от историята и политиката. Няма нужда да се гадае кои са конкретните причини за тази омраза, защото самите хора го казват:

<МАРИЯ: ТУРЦИЯ НИ НАТРИСА ТЬПИТЕ СИ СЕРИАЛИ! В УЧИЛИЩЕ ТУРСКИ ЕЗИК , НА УЛИЦАТА -ТУРСКА РЕЧ ,В МАГАЗИНИТЕ -ТУРСКИ,ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА -ТУРСКИ ФИЛМИ ! НА ПАЗАРА – ТУРСКА СТОКА ТОВА ЛИ Е НАШАТА НЕЗАВИСИМОСТ ?! ЗАДУШАВАМЕ СЕ ВЕЧЕ !...>[8]

Вероятно последният коментар е писан от жена, живееща в т. нар. „смесени райони“ на България. Там положението е много деликатно, тъй като турското население е преобладаващо и няма как да не се поражда напрежение.

В Българският националистически форум, в който дискусии против турските сериали не липсват, също се вижда подобно изказване:

<опълченец: Не ни стигат новините на турски по националната телевизия ами сега и тия гнусотии. (...) българските майки и баби, домакини по цял ден се облъчват с турска помия!!!>[9]

Друг коментар от същата дискусия отново се възмущава от образа на „поробителя“ в най-гледаното време:

<kotis63: Уважаеми съфорумци (...) Защо една уважаваща себе си медия като БТВ в деня на Ботев и загиналите за свободата Българи , гледаме мутрата на поробителя в прайм тайма на тевизията. До кога ще търпим това „кощунство“? Има ли български медии?>

По-нататък в същия разговор виждаме потребител да подстрекава протест срещу турските сериали в името на България:

<omerzen: Заради туй приятелю вие които сте от София спретнете им едно прилично протестче пред т.н. „българска“ БТВ в деня на първото излъчване на турския сериал.>

След статия със заглавие „Сапунките са „новото робство“, напомнят ни в Турция!“[10], цитираща Дойче веле, следват множество коментари, повечето от които са отново на етно-политическа тематика и са писани от анонимни потребители. Ето някои от мненията, споделени в тях:

<Нека преди всяка мазна турска сапунка да се излъчва кратък филм от черквата с черепите в Батак и да се чете писмото на Макгахан за Батак. Също така да се разяснява нагледно що е това сюнет като се прилагат илюстрации на дялкани турски чепове... >

<500-Г0Д.ТУРСК0 ПРИСЪСТВИЕ НА БАЛКАНИТЕ,НЕ Е НИЩО В СРАВНЕНИЕ С 50-Г0Д., РУСКОТО-БОЛШЕВИШКО РОБСТВО И КОМУНИЗЪМ,В БЪЛГАРИЯ!ЗА 50Г.,КОМУНИСТИТЕ ,ЗАТРИХА БИТА, ДУШЕВНОСТТА, НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА И ВЯРАТА НА БЪЛГАРИНА!>

<Предпочитам да се потурча,отколкото да се поруснача!>

<БОЛНИ СТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТЕЗИ РЯЗАНИ БОКЛУЦИ!!!>

<„Новото турско робство“! Много точно е казано!!! Вече започна НОВОТО ПОТУРЧВАНЕ, с огромното съдействие на БТВ, телевизията която работи устремно за това. Турски след турски сериал вървят по БТВ и промиват мозъците на наивните българи.>

<...ПОВРЪЩА МИ СЕ ОТ ФИЛМИ С НАСИЛИЕ,ГОЛИ ЗАДНИЦИ, ЧАЛГА,ВОЙНИ И РУСКИ ПРОСТОТИИ! ФОРУМА Е ПЪЛЕН, С ПРОСТАЦИТЕ НА АТАКА,ВМРО И ЧЕРВЕНИ КОПЕЛЕНЦА!АМАН ОТ ИДИОТИ!!!!>

Показателен е и коментарът, който се среща под статия от „Фрог Нюз“, разказваща интервю с журналиста от БНР Александър Михайлов относно турските сериали:

<Ицо: Мама им деба турска!Да се махнат тия сериали от българските телевизий и то НЕЗАБАВНО!!! 5 века ропство ни стигат и не забравяите зверствата извършени от тях , за пролятата българска кръв!!!!!!!!! >,

За мен голяма почуда предизвика фактът, че във форума на клуб „Mazda – България“, в който по принцип се дискутират качествата на леките коли, изненадващо открих цяла тема, посветена на турските сериали. Ето едно от мненията в дискусията:

<resistor: Разхождал ли си се скоро из Родопите? от Харманли до Сандански всичко е в джамии. (...) Иди за да се почувстваш чужденец в собствената си страна – там нестига че няма да чуеш българска реч ами ще те гледат странно като им говориш на БГ!...> [11]

Реших да проверя какво мислят за турските сериали турците, които живеят в България, и влязох във форума на гр. Кърджали. За моя изненада, се оказа, че няма как да разбера, тъй като вътре пишеше само на турски. Дори името на форума е „Kircaali Haber“. Вероятно такива неща дразнят българите и подклаждат национализма им. Трудно им е да се чувстват като чужденци в собствената си родина. Болезнено приемат турската реч, която се ползва на обществени места, турските надписи по магазините и т. н. Реакциите на тези хора са ако не нормални, то поне разбираеми. Ислямизацията в смесените райони се превръща в сериозен проблем. Из пресата все по-често се появяват материали, сигнализиращи, че там българският език е на път съвсем да изчезне. В много от училищата в Родопите часовете по турски са повече от часовете по български и поколението, което се възпитава в тях, среща проблеми с официалния за страната език – българския.[12]

В предаването на bTV „Тази сутрин“ от 29.06.2009 г. сигнализираха за сериозен проблем в българските училища в Кърджали. Учителите се оплакват, че до известна степен нямат език, на който да си говорят с учениците. Преподавателите знаят български, а голяма част от учениците знаят само турски.[13]

Масовото строителство на джамии, особено в източните Родопи, които се изграждат главно със средства от Турция и някои арабски страни, също смущава и тревожи българите. Те смятат, че в източните Родопи върви възродителен процес с обратен знак. Според отец Боян Саръев „зад мъглата от думи за демокрация и либерализъм, особено в Родопите, се разгражда българската нация. По този начин се подготвя една територия за откъсване от България“.[14]

Появяват се нови мюсюлмански сдружения, като „Съюз на мюсюлманите в България“ във Велинград, което си е поставило за цел възраждане на исляма и връщане на помаците в Родопите към вярата. Не са малко никнещите из Родопите ислямски секти, финансирани от арабски страни, някои от които проповядващи радикален ислям. Въпреки, че Турция няма връзка с тези неща, в съзнанието на много българи опасността от асимилиране на българите в смесените райони идва главно от нея. И те смятат, че нашествието на турски сериали естествено спомага за този процес.

Много интересна е дискусията относно турските сериали, която се развива във форума на Софийския университет[15]. Това, което ми направи впечатление, е че дискусията се провежда на доста по-културен тон от повечето такива, които срещнах в интернет пространството. Беше ми интересно да разбера какво мислят за турските сериали младите образовани българи. Общо взето в дискусията водещо място заема диалогът между двама спорещи – „camel“, който не харесва и не гледа турски сериали, и „pora_e_priatel“, който също не ги гледа, но защитава правото им на съществуване в българската телевизия и се противопоставя на това сериалите да се свързват с политиката. Мнението на потребителя „camel“ е, че не сериалите дразнят, а тяхното количество. В началото той казва, че няма нищо против в програмата на българската телевизия инцидентно да се появяват сериали от южната ни съседка, но го дразни „заливането“ на ефира с тях. Интересното идва, когато „рora_e_priatel“ му задава въпроса защо не се впечатлява от заливането на ефира с латиноамерикански и северноамерикански сериали. Очаквах отговорът на този въпрос да бъде свързан с качеството на изброените сериали, но той беше следният: „Колко българи са изклали американците? Колко години сме били под американско робство? А под латиноамериканско?“. Продължих да чета коментарите с интерес, защото ми беше любопитно какво коментират хора, които не са гледали нито един турски сериал – единствено на основата на страничните ефекти, които тези сериали пробуждат. Очевидно в тази дискусия в оценяването на турските сериали се криеше главно политически подтекст. Малко по-надолу „pora_e_priatel“, видимо впечатлен от по-горните разсъждения, казва следното:

<Хора, като ви чета, почвам да се отчайвам. Вие като си пиете кафето и в него ли виждате политически подтекст? Или 500-годишно турско „робство“? (...) Щом хората го харесват, нека го гледат. Аз предпочитам „Рим“ и „Клъци/Срежи“, и съм щастлифф. И не, ама никак не ми пречи, че са турски. И не ми пречи турската реч. Смятам, че турският език е благозвучен и харесвам народна музика от Ориента, харесвам турски рок и турски локум. Разпнете ме!>

<camel: Ще те върна назад във времето и ще те запозная с българска майка, загубила съпруг и син в клането при Батак, на която ще трябва да кажеш, че „турският език е благозвучен и хубав...“, гледайки я в очите.>

<pora_e_priatel: Значи това с майката от Батак – ще ме прощаваш, но връзката с турските сериали е точно толкова логична, колкото би била тази с изповедта на майка от византийска Сердика, чиито деца са били избити от армията на кан Крум през 809 г. Иди й обясни на нея, че българският е благозвучен!>

По средата на разговора се намесва друг потребител – „allshallpeгish“, който кратко и ясно заявява с главни букви относно турските сериали: „МРАЗЯ ГИ!!!“. На останалите участници им става любопитно и го карат да се обоснове, да напише кое провокира омразата му към тези сериали, на което той/тя отговаря: „Не мога да обясня в детайли защо ги мразя, просто защото не ги гледам“, което, от своя страна, е още едно доказателство за шестата ми хипотеза.

Този разговор, проведен от хора напълно незапознати с турските сериали, говори изключително много за това, което те асоциират с тях, а именно 500-годишното „робство“. За много от българите да гледаш турски сериали е вид национално предателство. В България в следствие на редица исторически фактори и наслагвания, отношението към Турция и всичко турско е особено деликатно. Въпреки че вече повече от 130 години България е свободна страна, сянката от петвековното османско владичество продължава да присъства в различна степен в съзнанието на българина. Той е закърмен с произведенията на Ботев и Вазов, с песните на Чинтулов и изобщо със съзнанието, че Турция е негов враг. Не само това, но и често българинът търси причините за изостаналостта на родината си именно в 500-годишния застой. Представите си пък за днешните турци, които живеят в България, често свързва с партията ДПС. Много хора не са виждали в живота си турци, но ги свързват с партията на Доган, имаща противоречиви характеристики. Но това, разбира се, не е някакъв български феномен. Няма страна по света, която да питае топли чувства към бивши свои покорители, а дори и към съседите си, с които винаги е имала спорове, делби на територии, различен прочит на историята и т.н. Толкова години след Освобождението България продължава да крета по всякакви показатели на опашката на Европейския съюз. Разбира се причините не могат да се търсят единствено в османското владичество. Но винаги е по-лесно причините да се търсят не в самите нас, а извън нас и да се намери някой виновен. Освен всичко друго, общият враг спомага и за консолидирането на нацията. Както пише проф. Дичев по повод хейтърите, „Колкото и да е объркано и флуидно всичко, сигурен съм, че мразя ЦСКА, турците, правителството, леопардови шарки... ерго сум.“[16] Според много българи с националистически уклони, за да се наречеш българин и патриот, си длъжен да мразиш този общ враг. Ако не го правиш, значи си национален предател. Дори при тези, които гледат сериалите и им харесват, се прокрадва леко чувство за вина, „сякаш става дума за прелюбодеяние с омразния поробител“ [17]... както пише в една своя статия проф. Ивайло Дичев. Показателен беше и разговора, който проведох с Н. П. от гр. София, когото цитирах на 32-ра стр. от настоящата дипломна работа. Той е пенсиониран инженер, който харесва и гледа турските сериали. Извършвайки проучвания, той е пътувал много както в България, където се е срещал с много помаци, така и из цяла Турция – вкл. в Диарбекир и Анадола. Без да го питам нищо по политически въпроси, той сам завъртя темата към тях. „Неправилно отношение имаме ние към турците, насаждана омраза, както е в Македония към българите. Пътувал съм много, познавам много турци и тук, и в Турция. Турците всъщност са много свестни и работливи хора.“ Без да го прекъсвам, продължи да говори за миналото: „По време на Априлското въстание няма нито един въстаник, който да е предаден от турчин на властта. (...) Ако погледнеш, след Освобождението, турците са били най-почтените ни съседи“. С думите си Н. П. сякаш се опитваше да се оправдае за това, че гледа сериали, произведени от „поробителя“ и, казвайки, че турците всъщност са много свестни хора, всъщност се защитаваше.

Хипотеза 8

„...и пуйка с портокали да е,ако я ядеш по 5 пъти на ден ще ти се доповръща... „

Също главна причина за отвращението, което турските сериали предизвикват у много хора, е големият им брой. Няколко от интервюираните от мен хора споделиха, че никак не им допада това, че българският ефир е залят от турски сериали. Но не защото са турски, нито защото са некачествени, а защото са безброй и омръзват.

На въпрос дали гледа турски сериали, Ю. К., управителка на магазин за дрехи, на 46 г. от гр. София ми отговаря така: „Не. Вече не. (...) В началото гледах един-два, не бяха лоши. Както след 10-ти се радвахме като нахлуха американските филми и замениха руските, сега по същия начин сме залети от турски филми. Не може по всяко време да се точат турски сериали. Дъщеря ми ги гледа, ама на мен ми омръзнаха просто! (...) Пускам телевизора – новини на турски. След тях почва турски сериал. (...) Ужас! Байгън, дет’ викат турците.“ Жената явно нямаше нищо против турските сериали, но фактът, че ги дават непрекъснато, й се струва отблъскващ.

Разговорът ми с И. Р. (на 53 г. от гр. София, инж.-химик, работещ в армията и живеещ със семейството си в гарсониера в непрестижен столичен квартал) също беше любопитен:

Аз: Гледате ли турски сериали?

И. Р.: Абе как ще гледам? Какво да им гледам, глупости. На всичкото отгоре и всяка вечер ги дават.

Аз: Какво не Ви допада в тях?

И. Р.: Ама въобще не гледам такива тъпотии, жена ми ги гледа. Всяка вечер се разправяме. Прибера се от работа, вместо да седнем, да се видим, веднага пуска телевизора. И един след друг, да му се не види. Един свърши, друг почне. (... )

Аз: Какви сериали гледа жена Ви?

И. Р.: Питай какви не гледа!

Аз: Как се отразяват на семейния Ви живот?

И. Р.: Еми как. Мълчим си. Добре, че има и още едно телевизорче в кухнята, та да гледам новини, някой мач... Как се отразява – еми единия в едната стая, другия – в другата. И само тоя Кълвач ли, какъв беше, й е в главата.[18]

Тук проблемът определено не е на национална основа. Човекът просто се дразни, че жена му вместо да общува с него, гледа сериали. За него е без значение турски ли са или някакви други, просто негодува от бройката им.

Коментарите в интернет също са показателни:

<Марат: Гледах 1001 нощи на Шехерезада и много ми хараса,но след това настана такъв наплив,че....Както беше написал един наш писател и пуйка с портокали да е,ако я ядеш по 5 пъти на ден ще ти се доповръща от нея.>[19]

<camel: ...нямам нищо против в програмата на телевизийте ни инцидентно да се появяват и някои сериали или филми от южната ни съседка. Това, което се прави в момента, обаче е буквално ЗАЛИВАНЕ на телевизионния ефир с турски сериали...да ме извинявате, ама това не е нормално...>[20]

<pora_e_priqtel: i кое му е ненормалното бе, хора? Защо да е по-ненормално от това, че сме „заляти“ от латиноамерикански и северноамерикански сериали? Не виждам някой да роптае срещу тях. Или сериали с горе-долу еднаква тематика може да идват от Америка, а от Турция не може?>[21]

Очевидно е „заливането“ с турски сериали по телевизиите и хората до голяма степен имат право да негодуват от това. Както вече споменах, България е закупила 27 турски сериала. Първите, които се появиха на българския екран, предизвикаха голям интерес, не само защото бяха много сполучливи и професионално направени, а и защото бяха нещо различно и нещо ново. По същия начин преди години са предизвиквали интерес и латиноамериканските сериали. Но предозирането на каквото и да е в един момент започва да действа с обратен знак. Това струпване на еднотипни сериали е причинено от различни фактори. От една страна, когато се отбележи висок рейтинг и интерес към даден тип продукции, телевизиите се възползват от това и се стараят да осигурят повече такива, за да са сигурни в своята гледаемост. От друга страна (нещо, за което малцина от зрителите си дават сметка) телевизиите сключват договори с продуцентските къщи и сериалите (било то американски, латиноамерикански или турски) се купуват в пакети. Тук се появява още един интересен феномен – защо тези хора толкова негодуват от заливането на българския ефир с турски сериали, а не забелязват същото (даже по-голямо) заливане с американски такива.

В интерес на истината Нова телевизия усети това пресищане и днес[22] по нея върви само един турски сериал – „Да върнеш времето назад“. По бТВ турските сериали са повече, но пък те звучно обявиха „Сезон на българските сериали“ и се опитват да балансират между чуждите и българските продукции. Виждаме как конкуренцията се отразява ползотворно и е похвален стремежът в последно време да се правят български филми.

Хипотеза 9:

„...нашите шарани захапаха въдицата... „

Според деветата хипотеза една от главните причини за нехаресването на турските сериали в България е, че много хора смятат, че те не са реални и не представят действителността.

На въпроса защо не му допадат турските сериали, М. М. (25 г., гр. София, в момента неработещ) казва: „Що. Щот’ са една лъжа, с която се опитват да ни промиват мозъците. Показват ни нек’ви синеоки турци, готини мацки, луксозни апартаменти и ни карат да вярваме, че това е Турция, която заслужава да бъде в Европейския съюз. Това е една лъжа, на която няма да се хвана. (...) Майка ми и баба ми са се прехласнали по тях и ронят сълзи над Босфора, ама ще взема да ги запиша на една екскурзия да разберат истината.“

Друг човек, който интервюирах, е Т. Ф., учителка в начално училище от гр. София, на 47 г., с две висши образования. Интересното при нея е, че хем гледа турските сериали, хем добре осъзнава, че показват неистини. „Да, гледам, цялото ми семейство ги харесва. Много интересни са, добре направени, с хубава музика, показват красиви къщи, красиви хора, красив бит, макар и да знам със сигурност, че те не показват реалния живот в Турция и това съвсем не е Турция. (...) Ходила съм там два пъти и трябва да Ви кажа, че повече от 90% от жените, които срещах по улиците, са забрадени, с кърпи или с така характерните им шлиферчета. Малко изключение правят няколко квартала на Истанбул, които са наистина европейско изглеждащи, включително и хората, които живеят в тях. Но пак Ви казвам, това не е Турция. В турски сериал нито веднъж не съм видяла героиня, която да е облечена по този начин.“ Т. Ф. предполага, че една от причините създателите на тези филми да показват различна действителност е това, че смятат, че така филмите ще се приемат по-добре в Европа. От друга страна мисли, че тези сериали са насочени и към самите турци. „Умишлено или не, действат благоприятно върху възпитанието на турския зрител. Във филмите се защитават много морални ценности, няма неприлично поведение, мръсни думи, секс и всички останали характеристики на западното общество. Тези филми показват, че носители на здравите морални ценности могат да бъдат хора, изглеждащи модерно, облечени съвременно и че не забрадката създава човешките качества. Един вид показват, че не е страшно да бъдеш свободен и еманципиран, това не пречи да бъдеш свестен и достоен човек. (...) Затова си мисля, че тези лъскави, красиви филми, в които се показват едни цивилизовани отношения, уважение към жените, дори и да не са толкова достоверни, те оказват своята благоприятна роля върху масовия турски зрител, а също и върху българския, на когото му е писнало от всякакви извратености.“ По-нататък в разговора тя направи сравнение между турските и българските продукции, казвайки, че докато в България продукциите се определят от рейтинга и манталитета, в Турция манталитетът се определя и възпитава от продукциите.

В разговора си с В. Н. (72 г., пенсиониран геолог), която цитирах по-нагоре и която е изгледала почти всички турски сериали, давани по телевизията, използвах широките й познания по темата и я разпитах подробно както за нейното отношение, така и за сериалите, за които аз не знаех много. Попитах я дали смята, че са част от рекламна кампания, а тя отговори: „Положително държат сметка както ще покажат навън – как ще се приеме, или да представят страната си привлекателна. Не си поставят като самоцел рекламата. Много умно, майсторски, деликатно я употребяват. А и действат възпитателно и към техните хора. (... ) Но дават и много сериали, в които се показва и лошата им страна. Толкова диви нрави показват! Например в „Двама завинаги“ бащата продава дъщеря си, след това тя бяга от сватбата си и през целия филм той и единия й брат я гонят, за да я убият, защото е опозорила семейството им! (... ) Евала им, че си показват и гадната страна. (... ) Много ме поразяват нравите – това да не се прекъсва волята на възрастните или мъжът да се ожени за сестрата на жена си, ако тя почине... Чувстваш грозното в традициите им.“ Тъй като е изгледала толкова много турски сериали и има широк поглед върху тях, използвах да я попитам кои сериали преобладават – тези, в които се показват красиви гледки, модерни хора и европейски нрави, или другите, в които показват лошата си страна. След като се замисли, отговори, че не може да каже кои преобладават, защото имало всякакви – и такива, в които рекламата се личала, и такива, в които показвали живота на бедните хора от дълбоката провинция, на гастарбайтерите и т. н.

Разговора с нея ми беше полезен, защото ме изненада и открих за себе си неща, които не бях знаела. Преди това смятах, че определено красивите сериали с рекламна цел преобладават, но тази жена беше впечатлена точно от обратното – че турците изнасят страшно много продукции, в които се показват „срамните“ за тях неща – простотията, изостаналостта, фанатизма. Замислих се защо аз не бях гледала тези филми, и осъзнах, че повечето от тях са били давани по българските телевизии в следобедни часове, неудобни за гледане от работещите и учещите хора. Очевидно българските телевизии излъчват в гледаното време такива продукции, които са красиви за гледане и привличат окото. Ето как разпределянето на продукциите в различните часови пояси може да влияе на мнението на зрителите.

Коментарите в интернет също показват недоволството на хората, че от екрана не им се показва истината. :

<Мария: ...Не мога да разбера как има хора ,които вярват в онова, което им сервират в турските сериали ?Лъскави картинки, лъскави мадами, лъскави коли ,но нито грам истина .Да ,режисьори и оператори са си свършили работата-там си падат по „тежките „драми и думи, но пък лицемерието им няма край. Но на кино всичко е възможно ,и нашите шарани захапаха въдицата ,кой от алчност ,кой от глупост...>[23]

<Бойчо: Не само това, ами и показват една много изкривена картина на турската действителност. Дори самите турци казват, че много малко хора живеят по този европейски начин. Турция върви уверено към пълна ислямизация.>[24]

<представа: ...Иначе сериалите им пресъздават една картина (поне тези, които се излъчват у нас), която е характерна за много малка част от турското общество. Все пак трябва да се отбележи, че имат завидно желание да представят страната и народа си в добра светлина.. .>[25]

Много забавен е един коментар под статия в електронното издание на в. „Капитал“, в който възмутен потребител с прякор „Батак Юнашки“ публикува свое писмо, адресирано до СЕМ. В него той се оплаква: „Жена ми Райна спря да готви и пере – по цял ден гледа турски сериали. (...) Вгледах се и аз в един сериал за малко и веднага се досетих, че всичко това е част от плана за турцизиране на милото ни отечество.“ По-нататък моли СЕМ да спре „това покушение срещу българщината“, защото турските сериали представлявали „пропаганда на турския начин на живот“. „То не са къщи с басейни, то не са коли и хубавици. (...) Гледах, гледах и не открих герой с фес“, казва той и продължава: „И като капак на всичко дъщерята роди онзи ден и кръсти внучката познайте как?Ще кажете – Райна. Като бабата и като Райна Княгиня.Нищо такова – кръсти я Шехерезада. Позор. Веднага спрете турските филми, защото синът пък чака момче. Да не вземе да го кръсти Онур...“[26] Дали написаното е действително, или е измислено от зрителя, не мога да знам, но факт е, че в миналото имаше бебета, кръстени на Касандра и други герои от латиноамериканските сериали. Другото, което казва зрителя, също е показателно. Дори и коментарът да е фалшив, той показва посоката на мислене на голяма част от противниците на турските сериали – а именно опасенията им от „покушението срещу българщината“.

В мненията на тези хора става ясно, че те не вярват на това, което се показва в турските сериали. Някои от тях са ходили в Турция и не намират общо между живота на турците и живота, който се показва в сериалите. Най-често се среща изказването, че има такива хора, но те са много малко и животът им не е характерен за Турция. Липсата в тези продукции на забрадени жени, липсата на звука от приканването на мюезините от джамиите, непоказването на герои, молещи се по пет пъти на ден, са недостатъци, които отблъскват много хора. Получава се така, че те губят доверието си към останалите елементи от сюжета, показващи живота в Турция или в частност Истанбул.

От друга страна, както добре отбеляза учителката Т. Ф., това показване на светски европейски нрави влияе ползотворно на самите турци. Нейната мисъл до голяма степен се допълва с един много любопитен коментар, който намерих в интернет:

<й Шган: Почти всичко в турските сапунки е лъжа и изопъчаване на действителността. Аз съм българка без каквито и да е примеси от турските българи и вече 15 години живея в Турция сред турци и според техните условия и разбирания. Добре познавам манталитета и характера им и спокойно мога да кажа,че %98 в сапунките е лъжа. Една жена не може да направи кариера,колкото и умна да е, ако няма могъщ татко,мъж ,любовник или рода.В семействата цари надлъгване и двуличие и всичко е стъпило върху меркантилна основа. Главното мото в живота им е – имаш ли пари, аз съм с тебе. Никой не помага без да има изгода за себе си или както те му казват кяр. Семействата им се разпадат доста бързо(особено последните7-8 години) и всеки от половинките си има свой отделен личен живот (важи за образованите, при необразованите мъжа е цар и жената е длъжна да търпи)Още много може да се напише, но нека оставим българина да се радва на приказките от хиляда и една нощ.>

Именно това предполагаше учителката Т. Ф., без да е живяла и да познава Турция до такава степен. Може би точно това, че действителността не е никак розова, е причината да се създават такива сериали. Може би те са създадени именно за да променят тази действителност. Същото казва и Любен Дилов – син в интервю за информационна агенция „Блиц“: „...в самата република Турция тези сериали имаха и продължават да имат цивилизационна мисия. Те утвърждават основите на модерната турска държава и държат исляма далеч от светския живот.“[27] Замислих се върху думите му, че тези филми държат исляма далеч от светския живот. Подобно е мнението и на сириеца Нидал Хлайф, филмов критик и режисьор, който казва, че „след 11 септември 2001 лидерите в Турция си дават сметка, че за младежите ще е по-добре да гледат сериали с прозападен, светски модел на поведение, отколкото да бъдат изкушени от религиозната пропаганда на иранските шиити“.[28] В момента в Турция протичат интересни процеси. От всичките ислямски страни Турция най-рано е избрала светския път на развитие и разделяне на държавата от религията. Този процес е бил започнат още от „младотурците“ и успешно продължен по- късно от Кемал Ататюрк – създателят на съвременната турска държава. Той прави драстични про-европейски реформи и се стреми да ориентира Турция към запада. В последните години обаче с управлението на Ердоган ислямските традиции в страната започват бързо да се възраждат. Въпреки че Ердоган никога не е поставял под съмнение принципите на светската, демократична държава, той принадлежи към консервативна политическа сила, придържаща се към ислямските ценности. Неговата съпруга и дъщерите му ходят със забрадки, което смущава Запада и про-европейски настроените турци. Нещо повече – неговата партия премахна със закон в парламента забраната на носенето на забрадки в университетите. Когато Турция за пореден път е поставена пред цивилизационен избор (днес, 12 юни, там се провеждат избори), телевизионните филми се явяват като контрапункт на зародилите се тенденции за връщане към ислямизма. Първата дама на една страна безспорно е модел на подражание, но телевизията е не по-малко силен фактор за оформяне на човешкото поведение. В този смисъл тези непретенциозни на пръв поглед сериали, косвено и ненатрапчиво изпълняват своя цивилизационна мисия.

Хипотеза 10

„Сметката е „проста“; „поробителя се завръща наметнал овча кожа“

Тази хипотеза е до голяма степен свързана с предишната. Много българи смятат, че турските сериали са плод на специална политическа програма, целяща да покаже на света, че Турция е европейска, модерна и светска държава, в която няма нищо различно от всяка друга страна в Европа. Някои стигат до там да смятат, че тези сериали се създават с цел завладяване на бившите народи от Османската империя.

Сред интервюираните от мен само един изрази подобно мнение – В. Х. от Пещера, когото цитирах по-горе. На въпроса ми дали смята, че турските сериали са част от някаква програма (не уточних каква, за да каже сам какво мисли), той отговори така: „О, естествено! Напълно възможно е те да са финансирани от правителството, за да рекламират страната. Не съм ги гледал, но съм чувал, че показвали Турция много по- красива и модерна, отколкото е в действителност. За какво да лъжат, ако не с някаква цел?“ Питам го дали мисли, че българската телевизия участва в тази схема и дали съществува според него някакво споразумение на политическо ниво, а той отговори с ирония и артистично учудване: „Как я нарекохте? Българска? Тя отдавна не е българска. Не съм се замислял за това, но не бих се учудил, като знам какви продажници сме.“

В статиите и коментарите в интернет материалът по темата е голям.

Една от статиите, защитаващи идеята за скритата цел на турските сериали, намерих във в. „Атака“. Тезата на автора – Димитър Аврамов, е че заливането на българския ефир с „пропагандни сериали“ не е случайна. Аврамов твърди, че Турция притежава „цяла империя от щедро финансирани звена, министерства и агенции“, целяща да разхубави образа й пред света, а България е жертва на експанзията. Според него две български „национални“ телевизии, както той иронично ги нарича, целенасочено излъчват сериали, „чиято лъскава, нямаща нищо общо с реалностите фасада, е предназначена да зомбира и заблуди наивниците, че Турция е модерна съвременна държава и мястото й е в Европейския съюз“. По този начин българите се заслепяват и губят представа за истинската Турция, в която „ликвидират физически неудобни на властите журналисти, общественици, интелектуалци и бизнесмени, а светската държава губи все повече позиции пред настъплението на Шериата – мракобесният ислямски закон.“[29]

В тема от Форума на българските националисти администратор цитира статия от в. „Атака“, която, като потърсих отделно в интернет, се оказа, че е писана от Стефан Солаков, журналист от СКАТ. В нея се защитава тезата, че турските сериали нанасят „социално-политически вреди“. „Всеизвестно е, най-вече на читателите на вестник „Атака“, че през последните години в Турция се води изключително активна пропагандна кампания във връзка с желанието на официална Анкара да прескочи високите бариери пред членството на страната в ЕС.“ Според автора тези продукции са „едно от пропагандните оръжия на днешното турско правителство“ и са дело на „специално създадени стратегически центрове“, обработващи общественото мнение в Европа.[30]

В друг сайт публикация, в която накратко се преразказва предаването „Нека говорят“, в което политологът К. Методиев изказва мнението, че турските сериали са опасни, получава 47 коментара, в които се разгръща широка дискусия. Избрах да я цитирам, защото в нея много ясно се показва твърдението, че турските сериали са част от пропагандна политика[31]:

<БУЛЯ ПЕНА: ...Това е политика на турските имперски щения и психологическа подготовка на българите. Целта е , един ден когато Турция бъде приета в Европейския Съюз, да се постигне бърза и безболезнена асимелация. Всичко това се финансира от американците които са най големия съюзник на Турция в световен план....>

<Шопа: ...Сметката е „проста“ – да се представи пред БГ гяурите, колко „добри и благородни“ са турците, как живеят в охолство и благоденствие, та ако един ден, недай боже, се проведе референдум за приемането на Турция в Европейския съюз, старите моми, изкуфелите бабички и дебилите да гласуват „ДА“. (...) НАРОДЕ БЪЛГАРСКИ, не забравяй историята си и не позволявай тя да се върне по един или друг начин!...>

<Мехмед Ефенди: тези сериали не са произведени специално за да се излъчат в малката 8 милионна България. Тези сериали са закупени още от Япония, Русия, Македония, Бразилия, Гърция и др. така, че не сте само вие българите „заблуждавани за турската действителност“>

<БАЙО: ...ТЕ СА ЗА ИЗНОС И ТО ГЛАВНО В БЪЛГАРИЯ, ЗА ТУКАШНИТЕ ТУРЦИ, ЦИГАНИ И ГЛУПАВИ БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ И БАБИ, КОЙТО АКО ЗНАЯТ ИСТИНАТА, ВЕДНАГА ЩЕ ИЗКЛЮЧАТ ТЕЛЕВИЗОРА!...>

<Пешо2: .На лумпените им се пускат безплатни турски сапунки денонощно за да могат да оценят хубаво рязаните бургии.. .>

<подбор: Тъпите хора си мислят че света се върти около тях. Турските сериали се гледат в 43 страни на света.. .>

<Оги: Турските сериали са вредни за България и Европа!!! Насажда ни ориенталско- азиатско мислене и цености, които са в противовес с европейския ни манталитет. Някой ще каже че това е кино, изкуство. . . не. . . това инструмент на турската политика. >

Под друга статия от „Фрог Нюз“, разказваща интервю с журналиста от БНР Александър Михайлов относно турските сериали[32], виждаме отново дословно същото мнение на „Шопа“ от предишната цитирана статия („Сметката е „проста“ – да се представи пред БГ гяурите...“). Явно този потребител е харесал това, което е съчинил, и го е публикувал под различни статии в мрежата. Реших да проверя дали не го е публикувал и в други страници, и предположението ми се оказа вярно – намерих абсолютно същия коментар от същия никнейм в още цели 23 интернет сайта, включително и такива, в които не се говори за сериалите, а просто се споменава Турция.[33] Това изглежда е човек, искрено изплашен от това, което се случва в България покрай турските сериали и чувства като своя отговорност това да отваря очите на заблудените.

Под статията, която по-горе цитирах относно златния век на турското кино, се срещат и следните коментари[34]:

<Писна ми да слушам за Турция: ...Очевидно български не рабирате като ви се каже , че н писна от турска пропаганда, затова ще ви го кажа така : Ай сиктир с тез турски филми...>

<gogo: ...КВО КАТО Е ТУРСКО-СТИГА ДА Е ХУБАВО.ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ НАЙ ПОСЛЕ,ИЗЛЕЗТЕ ОТ ДУПКИТЕ СИ,НАВЪН Е СЛЪНЧЕВО.И ТУРЦИЯ,И СВЕТЪТ СА ДРУГИ...>

<трезвомислещ: ...сапунките от Турция са специално субсидирани от турската държавна хазна, специално подготвени за зрители извън Турция и специално напудрени... >

<трезвомислещ: ...има СПЕЦИАЛНА ПРОГРАМА на турското парвителство за изготвяне на такъв теп „рекламни“ филми като пропаганда за Турция и европейския начин на живот в нея... >

<SK: В случая пропагандата би била лоша, ако насъсква страните една срещу друга. Но когато пропагандата е за мир и разбирателство тя е добра не зависимо дали турска, или циганска.>

<Норд 22... Учете турски и наблягайте на кючека, поробителя се завръща наметнал овча кожа >

В дискусията относно турските сериали във форума на клуб „Mazda – България“[35] се изразява мнението, че в стратегическата програма, стояща зад тези сериали, е намесено и ДПС:

<resistor: ...насажда се една приятелска представа за турците, тяхната страна, религия и култура у нас и в правилния момент това ще бъде използвано по-най ефикасния начин от тях. Много хитър ход на ДПС и изобщо на движенията проповядващи ислямизъм и про-турска нагласа в България. След като не са в управата – ше въздействаме чрез медиите! Защо тези сериали се появиха месец два преди изборите когато се знаеше че 100% ДПС ще ги загуби?>

Подобно мнение се излага и под статията „Турските сериали – ориенталщина, доганизация или потребност“:

<българин значи българин: ...по този начин се приобщава българинът към турската култура(това важи най-вече за помаците и за циганите,тоест дава се потенциална енергия още повече българите изповядващи ислям да имат турско самосъзнание.Знае се,че Турция имат специална програма за България да ни завладеят по културен и икономически способ.> [36]

Във в. „Атака“ виждаме и следното мнение:

<Васил Василев, гр. София: Хора, нима не разбирате каква е целта на тези евтини сапунки с долнопробно качество?! Главната им цел е да промиват мозъци, да залъгват колко е добре в Анадола, да показват каква поевропейчена страна е Турция и как, видите ли, тя е готов член на Европейския съюз. (... ) В България турската пропаганда не е спирала от деня на освобождението ни от робство. Под формата на секти, политически формация, а днес – на така гледаните сериали. (...) Ако ние, българите, не уважаваме и браним своята идентичност, няма кой да го направи. От нас зависи да ограничим достъпа на турската пропаганда и да помним геноцида над народа ни. Трябва да бъдем силни и обединени, да кажем не на турските сериали и най-сетне – не на Турция в ЕС!>[37]

Това, което се забелязва в повечето от цитираните от мен коментари, е увереността, че турските сериали не са просто художествено произведение, а имат скрита цел. Виждат се различни предположения – че Турция ги създава като ключ към ЕС; че сериалите са финансирани от Америка; че се създават, за да завладее Турция България; че проповядват исляма; че са във връзка с българските политици; че неслучайно излъчването им е започнало в момент преди парламентарни избори; че служат, за да приобщят българските помаци към ислямската култура и че дори ни ги дават безплатно с тази цел. Без значение, че са излъчвани в още 39 страни и нищо, че повечето от тях са базирани върху стари турски романи, чиито автори едва ли са мислели как произведенията им един ден ще послужат за повторното завладяване на България. Предположенията са много, но едно в тях е сигурно – „сметката е проста“, тези сериали са „вредни“ за България и трябва да се забранят. Както винаги на българина всичко му е ясно. Зад всичко вижда някаква конспирация, която цели да го ощети по някакъв начин.

Заключение

От проведеното изследване, целящо да проучи мненията относно турските сериали, разпространени в българското общество, бяха направени следните изводи:

• Като цяло мненията на хората, имащи някакво отношение към турските сериали, са разделени на два полюса – едната част от хората приема тези сериали с голяма радост и дори възхищение, а другата напълно ги отрича.

• По-голямата част от хората, които изказват мнението си в интернет, са от тези, които са против турските сериали. Пряко доказателство на това е разгледаната анкета от www. news .bg, озаглавена „Гледате ли турски сериали“.

• Оказа се, че във форумите за и против турските сериали, коментарите „против“ обсъждат не лошото качество на сериалите, а етнически, политически и културни проблеми.

• Повечето от статиите във вестници бяха неангажирани с оценка, или обективно описваха двете полюсни тенденции, разказваха любопитни неща за героите. Разбира се имаше и статии с открито позитивно мнение към турските сериали, както и много статии на психолози и социолози, опитващи се да обяснят феномена на тези сериали. Статии с отрицателно отношение съществуваха, но бяха по-малко на брой.

Чрез получените данни от изследването си, направих проверка на очакванията, заложени чрез хипотезите.

Първата хипотеза, която предполагаше, че мнението на хората, харесващи турските сериали, до голяма степен се е оформило от първия сериал, който са изгледали, беше потвърдена. Оказа се, че при повечето хора първият изгледан турски сериал е „1001 нощи“. Качеството, съдържанието, актьорската игра, музиката, режисурата и красивите кадри на този филм са привлекли много хора, които в последствие са продължили да гледат други турски сериали.

Втората хипотеза, която гласеше, че хората, харесващи турските сериали, намират в тях убежище в непорочността на нравите на турските герои, до голяма степен се потвърди. По някакъв начин те бягат от насилието и простотията, които се насаждат от телевизионния екран от американските екшъни, реалити формати и др. Имаше обаче и мнения, според които тези сериали са тежки и натоварващи психиката и затова не мога да кажа, че хипотезата ми се затвърди напълно. Въпреки това, като цяло в интервютата, които направих, и в голяма част от коментарите на харесващи турските сериали зрители, се пролича, че на зрителите им е омръзнало да бъдат „заливани“ от екрана с кръв и пошлост. В статиите тази тема също беше силно застъпена. Често се случваше сериалите да бъдат сравнени с американските филми. Не винаги, но много често се сблъсквах с мнението, че турските сериали показват и дори възпитават на морал и здрави семейни ценности. Именно това се изтъкваше като една от причините за харесването им. Заговори се дори за възпитателната функция на тези сериали, както и за ползата от съществуващата в Турция цензура, която не допуска в тях да се прокрадват сцени, разстройващи човешката психика или морал.

От тук следва и връзката с третата ми хипотеза, според която турските сериали предизвикват у хората носталгия към миналото, когато и у нас е съществувала цензура, а изкуството е изпълнявало и възпитателни функции. След направените изследвания мога да направя извода, че това се отнася по-скоро за по-зрелите и по-възрастните хора. Някои ги асоциираха с времето на възраждането, други – с времето на тяхното детство или това на социализма, но препратките към миналото бяха често срещани. Относно турските сериали се срещаха думи като: „висок морал“, „спокойствие“, „човечност“, „семейност“, „семейни ценности“, „уважение“, „патриархалност“. В коментарите от интернет обаче, повечето от които допускам, че се пишат от младежи, това мнение не се срещаше. Затова не мога да кажа, че хипотезата ми беше напълно потвърдена, нито че беше отхвърлена.

Четвъртата хипотеза беше свързана с това, че турските сериали накараха много български зрители да погледнат с други очи на южната си съседка. Интервютата и коментарите в интернет напълно потвърдиха хипотезата ми. Много хора споделят, че допреди тези филми представата им за Турция е била много незначителна и дори целенасочено изкривена от властта. След запознанството си с турските сериали, и особено с първия, а именно „1001 нощи“, тези зрители откриват, че освен „простотията“ и „изостаналостта“ съществува „и друга прослойка – интелигентните млади хора“; откриват, че Истанбул в действителност е много красив, поддържан и ценен град. В изследването си интервюирах и екскурзианти по време на пътуване до Истанбул, както и екскурзоводката им, която потвърди, че турските сериали са увеличили интереса и екскурзиите до южната ни съседка. Оказа се, че сериалите имат и друг положителен ефект – книжарниците са пълни с качествена турска литература. Българските зрители започнаха да променят представата си за Турция, виждайки колко богата и разнообразна е турската култура.

Петата хипотеза, допускаща, че на много зрители им допада близостта между българския и турския манталитет, показван от екрана, също се потвърди. Близката кухня, музика, интериор, бит, дори общите думи и изрази умиляват зрителите. Не само това, но се оказва и че добре могат да разберат проблемите на съвременните турци, които, също като тях, макар и в по-голяма степен, се намират на границата между два културни свята – европейския и ориенталския. Освен това, зрителите намират близост в семейните проблеми и отношения, показвани в сериалите.

Шестата хипотеза допуска, че хората, които се изказват против турските сериали, всъщност нямат задълбочен поглед върху тях. Изненадах се от категоричните резултати, но се оказа, че хипотезата ми е била вярна. Въпреки че не очаквах тя ми да се потвърди напълно, така и не успях да намеря сериозно изказване или публикация с негативен характер от човек, запознат отблизо с турските сериали. В коментарите на хората, които ги отричат, както и в интервютата, които проведох, а също и в публикациите в интернет, стана ясно, че тези хора коментират без изобщо да са се постарали да се запознаят с тях. Дори в статии от известни вестници намерих публикации, в които се цитират грешни факти и данни и се демонстрират много повърхности сведения.

Според седмата хипотеза много от хората, отстояващи отрицателно мнение спрямо турските сериали, са националистически настроени и по исторически, политически и други причини мразят всичко, свързано с Турция. Хипотезата до голяма степен се потвърди. От данните от интервютата и от коментарите в интернет, стана ясно, че голям процент представляват хората, които не харесват турските сериали само заради това, че са турски. Споменаха се констатации като „Народ, който толкова бързо забравя историята си, не може да има бъдеще“, „гледаме мутрата на поробителя в прайм тайма“, изрази като „ново потурчване“, „ново робство“ и риторични въпроси като „За това ли умряха Ботев и Левски?!“ Намесиха се събития като „турското робство“, клането в Батак, ислямизацията на смесените райони и т. н. В интернет обидните думи и остри нападки на етническа и дори на сексуална тематика, бяха налице. Явно раните на българите, свързани с турския етнос, са неизлечими и не позволяват обективно отношение към един турски продукт.

Осмата хипотеза, предполагаща, че големият брой на излъчените турски сериали по българската телевизия дразни зрителите, се оказа вярна. Много от интервюираните и коментиращите в интернет нямат нищо против това, че сериалите са турски, а просто имат против „заливането“ с тях на националните телевизии. Един мъж дори сподели, че комуникацията в семейството му се е нарушила в следствие на сериалите, които „един свърши, друг почне“. Интересно беше, че никой не негодуваше от „заливането“ от екрана с американски продукции.

Деветата хипотеза, предполагаща, че много хора смятат, че турските сериали показват една нереална действителност, се потвърди. На много хора не им допада това, че тези сериали не показват реалния живот, забрадените жени, изостаналостта. Споменаха се думи и изрази като „лъжа“, „нашите шарани захапаха въдицата“, „лицемерие“, „изкривена картина“. Много интересен беше един коментар в интернет на българка, живееща от много години в Турция, която казваше, че действителността няма нищо общо с това, което се показва от екрана и чрез разсъжденията на една от интервюираните, се стигна до предположението, че турските сериали не отразяват действителността, а искат да я променят и да „държат исляма далеч от светския живот“, както казва Любен Дилов-син в едно интервю.

Десетата хипотеза, предполагаща, че много хора виждат в турските сериали специална програма за турцизация и ислямизация, се потвърди. Много българи смятат, че те са плод на конспирация, целяща да ги ощети по някакъв начин. Срещнаха се най- разнообразни предположения – от това, че целят повторното завладяване на България през това, че са свързани с българските политици и имат за цел да приобщават помаците към исляма, до това, че се финансират от Америка.

Мисля, че избраната от мен тема е много интересна и разкриваща под повърхността си пластове, говорещи много за българската душевност. Въпреки че темата е актуална, тя все още не е достатъчно изследвана. Това прави моята работа необходима, тъй като тя очертава един хоризонт за възможни бъдещи изследвания. Смятам, че това е прекрасна тема за едно още по-мащабно изследване.



Източник

[1] Ивайло Дичев, културолог: Онлайн поколението няма търпение да отлага каквото й да било, http://www.dnevnik.bg/interviu/2011/04/27/1080974 гуаЦр dichev kulturolog рпМп рркркг^р шата/, юни 2011.

[2] Гледате ли турски сериали? (анкета), http://news.ibox.bg/material/id 1204847899/fpage 1/, май 2011.

[3] пак там

[4] данните са от 28-ми май 2011 г.

[5] вж. Приложение № 4

[6] ПИСНА МИ ОТ ТУРСКИ СЕРИАЛИ !!!!!!!, http://www.facebook.com/pages/ПИСНА-МИ-ОТ-ТУРСКИ- СЕРИАЛИ-/185296689369, юни 2011.

[7] Иванова, М. Турските сериали – ориенталщина, доганизация или потребност, http://www.obshtestvo.net/content/view/1366/. май 2011.

[8] Иванова, М. Турските сериали – ориенталщина, доганизация или потребност, http://www.obshtestvo.net/content/view/1366/■ май 2011.

[9] Турски сериали превземат България, h1tp://www.foшm.bg-narionaИsti.org/index.php?topic=98140■ юни 2011.

[10] Сапунките са „новото робство“, напомнят ни в Турция, http://world.actualno.com/news 279391.html, май 2011.

[11] Хора каква е тази атака на турски сериали по българските тв, http://forum.mazdabg.com/viewtopic.php?t=16034, юни 2011.

[12] В Джебелско превеждат уроците от български на турски език, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=876058 юни 2011.

[13] Езикова бариера дели учители и ученици, h1tp://www.btv.bg/news/stor·v/134122 юни 2011.

[14] Пълзящата ислямизация у нас или как се разгражда една нация, http://zaedno.eu/article2774.html?menш2=mms://213.222.53.198/horizontlive юни 2011.

[15] Турски сериали, http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... &start=135· май 2011.

[16] Ивайло Дичев, културолог: Онлайн поколението няма търпение да отлага каквото й да било, http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/04/27/1080974 ivailo dichev kшltшгolog рпМп рркркг^р niama/■ юни 2011.

[17] Дичев, И. Национализмът като субкултура? http://www.semmar-bg.eu/spisarne-semmar ... /item/293-национализмът-като -субкултура? .html, юни 2011.

[18] става въпрос за актьора Къванч Татлъту

[19] Гледате ли турски сериали? (анкета), http://news.ibox.bg/material/id 1204847899/fpage 1/#с^, май 2011.

[20] Турски сериали, http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 15&t=16305■ май 2011.

[21] пак там

[22] 03.06.2011

[23] Der Standard: Сериалите задраскаха турското робство, http://www.24chasa.bg/Artide.asp?ArtideId=731042■ май 2011.

[24] Гледате ли турски сериали? (анкета), http://news.ibox.bg/material/id 1204847899/fpage 0/^^, май 2011.

[25] К. Методиев: Турските сериали са опасни,

[26] Ценкова, И. Перли и сълзи. За страничните ефекти от турските сериали, http://www.capital.bg/politika i ikonomika/obshtestvo/2009/08/28/775978 perli i sulzi/■ май 2011.

[27] Любен Дилов-син: Слави е обречен на самота! Критикува Бойко, защото ревнува от него!, http://www.blitz.bg/news/article/63327■ юни 2011.

[28] Георгиева, Т. В очакване на сапунка по Гераците, h1tp://www.kulШra.bg/bg/artide/view/16991■ юни 2011.

[29] Аврамов, Д. Турските сериали са лъскава фасада на имперска политика, http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story id=72969&forinat=litinl. май 2011.

[30] Турските сапунки лъскат образа на мюсюлманските варвари, http ://www.forum.b g-nacionalisti.org/index.php?topic=15220.0, юни 2011.

[31] К. Методиев: Турските сериали са опасни, http://frognews.bg/news 31091/K Metodiev Turskite seriali sa opasni/ , юни 2011.

[32] „За“ и „против“ турските сериали, http://frognews.bg/news 22709/Za i protiv turskite seriali/. юни 2011.

[33] вж. Приложение № 3

[34] Турското кино преживява Втори Златен век, http ://e-vestnik.b g/8325/turskoto -kino -prezhivyava-vtori-zlaten-vek/, юни 2011.

[35] Хора каква е тази атака на турски сериали по българските тв, http://forum.mazdabg.com/viewtopic.php? ... f9de52a6b7 юни 2011.

[36] Иванова, М. Турските сериали – ориенталщина, доганизация или потребност, http://www.obshtestvo.net/content/view/1366/2/. май 2011.

[37] Българи, не гледайте турски сериали!, http://www .vestnikataka.b g/archive .php ? broi=1501&text=&fromDate=&toDate=&newsID=89346. юни 2011.
Владислава Нинова


.

Владислава Нинова e (най-вероятно вече бивша) студентка по културология в СУ „Климент Охридски“ и авторка на това впечатляващо изследване върху един от най-интересните феномени в българското медийно пространство.
източник http://de.scribd.com/doc/63179496/Diplo ... ki-Seriali
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Mon Jul 15, 2013 7:42 pm

РОМАНТИЧНА КОМЕДИЯ 2

Image

http://tranzit.dir.bg/load.php?id=892k3 ... 96U1637736

Зейнеп е омъжена за Ергюн,а Есра се готви да се омъжи за Мерт.От трите приятелки само Дидем не е получила предложение за брак макар че връзката им е много стара.Макар че е прочела книгата ,,По пътя към брака" и е изпълнила всички тактики все още не е получила пръстен и в момента преживява криза. От другата страна,мъжете на красавиците подготвят тайно ергенско парти за приятеля си Мерт но планът им бива бързо разкрит и започва игра на криеница и лъжи които нямат край.
Сценарист(и) : Джерен Аслан, Аслъ Зенгин
Режисьор(и) : Ерол Озлеви
В ролите : Енгин Алтан Дюзятан, Синем Кобал, Седеф Авджъ, Гюрген Оз, Джемал Хюнал
Държава(и): Турция
Премиера: 2013

торент: http://torrent-team.net/index.php?page= ... 7a5dbb676a
субтитри: http://subsunacs.net/search.php?t=1&id=92982
Приятно гледане!
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1249
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby karma » Sun Aug 11, 2013 7:31 pm

Gelecek Uzun Surer(Бъдещето продължава вечно)(2011)
Image
Оригинално название:Gelecek Uzun Surer
Допълнително название:Future Lasts Forever

Българско название:Бъдещето продължава вечно
Година:2011
Държава:Турция
Жанр:Драма,Художествено-документален
Език:Оригинал
Времетраене:1:48:43
Година:2011
Субтитри:Български-в торента
Режисьор:Ozcan Alper
Актьори:Gaye Gursel ... Sumru Durukan Ordu ... Ahmet

Сумру прави изследвания за университет в Истанбул. За да събере и запише анадолски елегии тя тръгва за югоизточната част на страната. Краткото пътешествие се оказва най-дългото пътуване в живота й.
По време на пътуването, Сумру се среща с Ахмет, млад човек, който продава пиратски DVD-та по улиците на Диарбакър, с Антраник, застаряваща и самотна стража в рушаща се арменска църква в града и с различни герои, които са свидетели на продължаващата "неназована война" .По време на тримесечния престой в Диарбакър, докато търси елегии, тя се озовава пред агония от собственото си минало.


http://masters-tb.com/details.php?id=89321&thanks=1

phpBB [video]



http://www.imdb.com/title/tt2033997/
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1249
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby galiateneva82 » Wed Aug 14, 2013 3:25 pm

Да ви предложа филм, много добър по мое мнение

Evim sensin - Моят дом си ти

Image

http://masters-tb.com/details.php?id=86128

Харесвам Йозджан и Фахрие, като актьори и като двойка, а филмът изгледах на един дъх mini_wipetears

10-те необяснимо най-скъпи филми http://woman.hotnews.bg/n/10te-neobyasn ... 25932.html
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby xhippie » Tue Sep 24, 2013 8:51 pm

Премиерата на “Metallica Through the Never” у нас ще е едновременно със световната [electric-guitar-054.gif] [music-131.gif] drum ПРЕЗ НЕВЪЗМОЖНОТО
Image
Барабанистът на Metallica Lars Ulrich сподели в Q&A сесия след скорошна прожекция на Metallica Through The Never, че дейности като създаването на филма са вдъхновили групата да се насочи към писането на нова музика. „Имайки възможността да се работим по всички тези предизвикателства и приключения наистина ни зареждат и ни водят към студиото, където се надявам, че ще запишем един добър албум. Metallica зависят от подобен род дейности, за да поддържат мотивацията си като артисти. Така, че правенето на филми е чудесно и със сигурност ни вади от зоната ни на комфорт. Чувстваме се по-вдъхновени и ободрени.”
METALLICA THROUGH THE NEVER - финален трейлър
phpBB [media]

зад кадър http://www.youtube.com/watch?v=GvplSBrT36c

ПРЕЗ НЕВЪЗМОЖНОТО

Всичко, което е, било е и ще бъде -

Вселената е твърде голяма, за да видим.

Времето и пространството никога не свършват.

Умовете ни са обезпокоени, надвисват въпроси

за границите на човешкото разбиране.



Бързаш да критикуваш.

Задълженията трябва да останат.

Ние сме гладни за живот.



Въртим се, обръщаме се, минаваме през невъзможното.



Това, което е вечно,

което е било и ще бъде винаги:

въртим се, обръщаме се, минаваме през невъзможното.

В тъмното виждам през очите ти.

Преследваш истината, независимо къде е тя.

Вперил си поглед в полъха на небето

в търсене на смисъл, на причина.

Ела и бъди. Как започна ли?

Напълно сам в семейството на топлотата.

Любопитството дразни всички

удома, сякаш е скала от слънцето.



Въртим се, обръщаме се, минаваме през невъзможното.



Това, което е вечно,

което е било и ще бъде винаги:

въртим се, обръщаме се, минаваме през невъзможното.

Трябва да минем през невъзможното,

през това, което никога няма да се случи,

за да стигнем до ръба на вечността.

Трябва да минем през невъзможното,

а то наближава.



Въртим се, обръщаме се, минаваме през невъзможното.



Това, което е вечно,

което е било и ще бъде винаги:

въртим се, обръщаме се,

“кои сме” – винаги питаме,

въртим се, обръщаме се през невъзможното.



Никога!
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Thu Oct 17, 2013 6:48 pm

xhippie wrote:още един турски филм има премиера скоро - 22,02
Сънят на пеперудата Kelebeğin Rüyası
http://www.youtube.com/watch?v=Q4fMekvVqQ8

ето продължението от днес
Къванч е готвен за Оскар
http://life.dir.bg/news.php?id=15266802
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Fri Oct 18, 2013 8:24 am

Ръсел Кроу продължава подготовките си за заснемането на филм за сраженията при Чанаккале....

http://www.trtbilgarski.com/trtworld/bu ... e89410cae7
http://www.sondakika.com/haber/haber-ba ... u-5178470/

Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Wed Nov 06, 2013 12:31 am

подминах новината за новият филм на Берен Саат - Benim Dünyam / Моят живот,
чиято премиера мина с голям успех в Истанбул, и е най-касовият филм от 10 години насам
защото ми се видя с много тежък сюжет, но все пак след като ми попадна разказът на Дива роза на филма
си позволявам да го сложа тук, защото и тук има ценители на Берен, или поне аз съм такава
http://gecce.com/kultur-sanat/sinema/ha ... -kirikligi
много снимки https://www.facebook.com/BenimDunyamMovie/photos_stream
Image
Ела пише спомените си и вятъра развява белите пердета.
Тя е сляпа и глуха.
Иска да разкаже са своя учител Махир, който го е сполетяла жестока болест.
На брега на морето. Времето е лошо. Ела е вече голяма. Тъжна и самотна само с белия си бастун.
Разтревожена е от неговото отсъствие и заедно със сестра си, с файтон, го търсят из острова.
Вали проливен дъжд. Намира го сестра ѝ - сам под дъжда и казва на Ела. Тя тръгва и пада в калта.
Картината се връща назад във времето.
Домът на Ела - хубава, голяма къща, на няколко етажа, с градина и фонтан. Ела е бебе. Бащата влиза и съобщава на майката, че докторът е казал, че детето не чува и не вижда. Майката се разплаква, започва да пляска с ръце и да прави опити, да разбере наистина ли бебето не чува.
Ела вече е по-голяма и слиза по стълбите, държейки се за парапета. Движенията са доста ненормални. На врата си носи каишка със две кръгли звънчета. Залита. Влиза в хола. На голямата масата е сервирано и гори свещник. Тя в желанието си да се ориентира, бута свещникът и огънят лумва. Настъпва паника. Бащата се нахвърля върху детето. Удря ѝ шамар. Майката я закриля.
Друга случка - Сестра ѝ е още бебе. Сложена е в люлка. Ела е до нея, и изведнъж тя хвърля бебето на земята. Родителите отново са шокирани. Ела става опасна. Препоръката е да се въдвори в психиатрична клиника, като умствено изостанала. Майката не е съгласна. Иска да се вземе учител. Бащата е скептично настроен.
Махир / учителят/, в една тъмна и мръсна стая, е в дълбока депресия и дави мъката си с алкохол. Влиза негова колежка и започва да събира боклуците. Казва му, че едни хора търсят учител за тяхното глухо и сляпо дете. Също каквато е била сестра му. Той не иска и да чуе. Тя повишава тон и заявява, че ако той не подаде ръка на това дете, то ще свърши в психиатрията както сестра му.
На другата сутрин Махир се появява в дома на Ела. Поканват го и той я вижда за пръв път. Тя няма никакви нормални реакции и навици. Първо пита защо е това на врата ѝ - връв с две звънчета. Бащата отговаря, че така може да идентифицират къде се намира. Това го влудява. Той сваля звънчетата от врата ѝ. После сядат на масата. Сервирана е храна. Малката Ела минава от страни и взема с ръце от чиниите им и така се храни. Махир не издържа става и я хваща и казва - Не. Родителите са шокирани толкова, колко и той самият. Ела се съпротивлява и му удря шамар. Детето повтаря действия, които е почувствало, но не разбира какво означават. Впрочем те са и много малко. На този етап тя знае шамара и как да потърси майка си - с погалване с ръка по бузата си. Решават, че учителя ще започне да се занимава с нея и ще живее при тях.
Първото, което прави Махир е да научи Ела да се храни с лъжица. Опитите са несполучливи, но все пак се започва. Родителите гледат и едва се сдържат. Ела е груба, но и учителят не се дава. Направо се борят. В борбата Махир плиска водата от каната, в лицето на детето. Едва тогава Ела утихва.
Минало е малко време, но напредък няма. Бащата не приема методите на учителя, а и това, че е алкохолик. Бясно се запътва към стаята му. Махир е с чашата алкохол. Бащата хвърля плик с пари и му казва, утре да е напуснал острова. Останал сам, Махир потапя звънчетата на Ела в чашата с алкохол. На другата сутрин бащата заминава за известно време по работа. Махир, обаче не си е тръгнал. Майката сега е господарката на дома и той постига с нея съгласие. През това време, докато го няма бащата, той да остане и да обучава Ела. Без алкохол! и Без пари! Майката се съгласява и веднага се пристъпва към действие. Опразва се голяма стая. Остава се само един стол и един скрин. Въвеждат Ела. Оставят я да се движи сама. Тя се спъва в скрина и пада безпомощна. Втурват се да я вдигнат, но учителят забранява. Тя трябва да се научи сама. Изгонва всички от стаята. Методът му на обучение включва това да се учат думи. Започва се с първата - вода. Той взема ръката на детето, допита пръстите ѝ до устните си и изговаря думата. Ела следва да допре пръстите си до своите устни и да повтори думата. Ден, след ден, детето научава доста думи, но учителят вижда, че тя не разбира значението им. Извежда я навън. Сядат край фонтана. Той потапя ръката ѝ във водата. Тя се дърпа. Майката притичва да каже, че детето има страх от вода. Тогава Махир хвърля малката Ела във фонтана. Започва борба. Той също влиза във водата. И двамата са мокри, но в един миг Ела взема ръката му и я допира до устните му, и после до нейните, и казва - вода. Махир я грабва и я води при цветята, да ги докосне, да ги почувства и да разбере най после значението на думите. Съпротивата от страна на Ела започва да се стопява. Махир не иска тя да е животно, на което на шията му са сложили звънец.
Очаква се завръщането на бащата. Срокът на пребиваването на Махир изтича. Ако остави Ела, ще е пагубно за детето. Трябва да продължат. Бащата е ядосан, че майката е позволила на учителя да остане, но Махир бързо показва напредъка на детето. Ела показва, че е научила думата - мама, не с погалване на бузата си, а с устни, звук и прегръдка на лицето на майката. Бащата гледа смаян и Ела, обгръщайки неговото лице, казва - татко. ... Родителите виждат, вече сресаната Ела която се храни с лъжица.
Ела е вече голяма. Навсякъде се движи с учителя си. Контактът между тях се осъществява като непрекъснато той я държи за ръката. Тя трябва да почувства и разбере думите с жестове. По същия начин и тя говори с него. Усвоила е вече този език на глухонемите. Ако беше само глуха , щеше да е много по-лесно да говори със жестове, но понеже е и сляпа допирът е много важен.
Ела вече е доста напреднала в опознаването на живота. На парти тя е до певицата. Сложила е ръка на устните ѝ и макар да не вижда, и да не чува, повтаря движенията в танца. Направо невероятно. На една маса учителят разговаря с декана на университета. Казва му, че иска Ела да е студентка. Изненадата е голяма и разбира се първата реакция е - не. Но все пак се постига компромис - Ела да се яви пред комисия, на приемен изпит.
Денят на изпита. Ела е спокойна. Учителят Махир я представя и до нея сяда преводачката - същата онази жена, която каза на Махир, че семейството търси учител за детето си. Следват въпроси и отговори - Колко океана има в света, Америка на изток, или на запад се намира от Турция и ... Ела отговаря подробно. Комисията е възхитена от занятията. Но как ще се осъществява обучението сред нормалните студенти. Махир казва, че ще я съпровожда винаги и навсякъде и тя ще използва пишещата машина за слепи.
Вече са на лекции. Започва поименна проверка на присъстващите. Всеки се обажда с - аз. Когато казват името на Ела, Махир стиска ръката ѝ и тя става права.
Много бързо се сработва с колегите си. Научава ги на някой думи с жестове - дърво, птица, полет ... Оная хубавата сцена на открито.
Ела и Махир непрекъснато се движат хванати за ръка. Той чете и с допир тя го разбира.
Сцената със снега на пейката. - Той чете и забелязва, че тя с другата ръка посяга към чадъра. - Няма да вали сняг. Не пипай чадъра. - И само след минутка, снегът започва да пада. Той иска чадъра, но тя не го дава и се смее.
Е, не всичко е гладко. Не са свършили мъките. В къщи нещата със сестрата не стоят добре. Тя е пренебрегвана, заради Ела. Ревнува. Иска и тя внимание от родителите си.
На Ела ѝ е трудно учението. Деканът дава книги за слепи на Махир за Ела. Ела започва да чете и пише като слепите.
Значи говори с жестове, като глухите и пише с машина, както слепите.
При Махир се забелязват първите признаци на болестта. Той решава, че трябва да премине към подготовка, за да може тя да се движи без него. Подарява ѝ бастун за слепи. Учи я да ходи с него.
На един от изпитите Ела се представя много зле. Разстроена е. Ядосва се на себе си. Леко удря главата си в знак, че глупаво се е изложила. Много смешен жест. Само две думи за десет минути е могла да напише. Махир не ѝ спестява подигравките. Обажда се на майка ѝ от телефонна кабина. Съобщава какво се е случило на изпита. Избира пак телефона и дава слушалката на Ела. Ела говори с майка си и казва, че се е провалила, че се срамува, а майка ѝ я успокоява. Интересна сцена.
Следва още по сериозна подготовка за поправителния. Учителя е непримирим. Ела също. Тряска по машината, хвърля я. Не иска да учи. Той я мотивира с думи от сорта - Ами тогава си остани магаре, животно с каишка и звънчета. Ела е бясна и започва да пише в транс - не искам да уча, не искам да уча... Махир не я спира, а засича с часовника си колко думи ще изпише за минута. Нормативът е покрит.
Заслужила е награда. Ще я заведе да ѝ купи сладолед. Оставя я на една пейка и отива до количката с леденото. Купува два сладоледа, забравя рестото и тръгва, но не към пейката, на която е Ела. Тя чака дълго. Един младеж сяда до нея. Тя по навик слага ръка на рамото, като си мисли, че е Махир, но подскача, както ужилена и го изгонва. Разбира, че не е учителят. После с пръсти отваря стъклото на часовника си и знае колко е часа. Станало е късно. Тръгва с бастуна сама. Една кола едва не я удря.
Прибира се в къщи, а учителя е там. Този път тя му е сърдита.
Тук ми се губи нещо както на учителя. Но май в този момент го вкарват в болница. Диагнозата е – Алцхаймер. Впрочем има непрекъснато сцени и в сегашно и минало време не само с Ела, но и с Махир и не винаги улавям последователността. Сигурно изпускам и много неща.
Та да продължим.
Сестрата на Ела се сгодява. Поканени са родителите на момчето на вечеря. На масата са всички. Ела и Махир също. Сестра ѝ става и започва до говори, че си тръгва от този дом и иска това да я направи щастлива. Тук тя се е чувствала пренебрегната, заради Ела и ... Много искрени думи придружени с обида и тъга. Махир превежда на Ела. Тя се ядосва. Става и е готова да се махне, но учителят я задържа. Тогава той вади лист, които е написала Ела и го чете. Ела казва, че много обича сестра си. За нея това е най близкият човек, когото има. Спомня си, още като малка, как сестра ѝ се е грижела за нея, да ѝ даде вода, храна и ... Пожелава ѝ най-искрено щастие. Страхотна сцена. Сестра ѝ се разплаква, взема ръката ѝ заедно държат чашата с вино.
Следва сватбата. Ела носи шлейфа. Младоженците сядат на масата за церемонията. Ела я отвеждат до учителя с Махир. Той превежда какво се случва на церемонията. Накрая казва - целувка - и Ела допира пръсти до бузата му, а той я поправя и допира пръсти до устните ѝ. Тя е смутена. Не знае какво е това. Вечерта си говорят двамата и тя го моли пак да ѝ разкаже за целувката на сватбата. Иска да почувства какво е това и понечва да го целуне по устата. Той се ядосва и я отдалечава рязко. Но после размисля и сам я целува леко.
Това всъщност е последната им среща извън болницата.
Махир буйства и лекари и сестри едва го удържат. Завързват го. Ела отива на посещение с голям букет цветя. Влиза в стаята приближава се до него и напипва ремъците, с които е вързан. Вик на голяма болка и отчаяние. Тръгва си, влачейки след себе си ремъците.
Настъпва големия ден - дипломирането. Залата е пълна. Присъстват майката, бащата и сестрата. Горди са с Ела. Деканът открива тържеството и дава думата на най-заслужилата студентка. Майката ѝ помага да застане на определеното място и превежда димите ѝ - жестове те ѝ. ....
От сълзи вече ни чувах, ни виждах. Редуваха се кадри и с Махир в болницата.
Ела съжалява само за едно, че не може нейният учител да присъства в този момент.
И за да изрази чувствата си, да сподели успеха си, или просто да разкаже, тя с тогата, шапката и дипломата в ръка, отива в болницата при учителя Махир. Иска да го извади от тази бездна на болестта. Хваща ръцете му и започва да му говори. Отиват до отворения прозорец. Навън вали. Протягат ръце и двамата. Махир по същия начин, като нея преди години, с огромно усилие казва - вода.

с благодарност за споделеното от Дива роза [image001.gif] и в очакване на субтитриран филм, дори тежък си заслужава да се види играта на Берен
снимка от премиерата, обувките й са много шик, харесва ми съчетанието с роклята Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby galiateneva82 » Mon Nov 25, 2013 10:51 pm

Нов филм на Йозджан Дениз ImageImageImage
Участва и моята любимка от "Мълчаливите" - Пелин [107.gif]
Инфо за сериала http://www.beyazperde.com/filmler/film- ... oyuncular/

Това са цифрите в зрители и приходи, постигнати от филма ''Огън и вода'' за първия уикенд и до 24,11,2013! Браво! Image

Премиерата на филма в Бурса https://www.facebook.com/media/set/?set ... 485&type=1

Филмът ''Огън и вода се подготвя за премиерата си в Лондон, която ще се състои на 24 ноември в Британския музей , намиращ се на ул. ''Грейт Русел''/ British Museum located at Great Russell St. В представянето ще вземе участие цяло съзвездие от актьори: Özcan Deniz, Yasemin Allen, Pelin Akıl and Burçin Birben. Организатор и домакин на събитието е Vogue Film and Entertainment LTD t/a CinemasterUK. Това е първият случай, в който се организира представяне на турски филм в тази историческа сграда на Лондон! Преди прожекцията ще има коктейл. Продуценти на филма са Avşar Film and Deniz Film.Филмът разказва една любовна история, с дълбоки корени в турската традиция, но същевременно видяна през съвременна гледна точка.
Видео към представянето https://www.youtube.com/watch?v=MgxJyAshoqg#t=90

Представянето в Берлин
Su Ve Ateş | Almanya Berlin - Cineplex Alhambra Galası https://www.facebook.com/media/set/?set ... 485&type=1


Май ще е тъжен mini_wipetears но ако иам превод ще го гледам.
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby karma » Sat Nov 30, 2013 11:26 am

От 14 ноември до 1 декември 2013г. се провежда Киномания 2013
Повече за филмите, които ще бъдат представени на тазгодишната Киномания тук
За себе си избрах и ще чакам да пуснат на големия екран филм с участието на Джерами Айрънс, когото много харесвам, а именно
Нощен влак за Лисабон
Image
Ако не сте чели нищо от Паскал Мерсие (писателския псевдоним на швейцарския философ Петер Биери), представете си Карлос Руис Сафон, леко съзерцателен, по-сдържан и по-малко мистериозен. След това заменете Барселона за Лисабон и хванете нощния влак…

Професорът по латински Грегориус предотвратява самоубийството на млада жена. Книгата на португалски автор, която открива в палтото й, го кара да предприеме най-дръзкото начинание в в целия си житейски път – да се качи на влака за Лисабон и да потърси следите на млад лекар, изживял голямата си любов в разгара на съпротивата срещу режима на Салазар… Търсенето на истината за живота и смъртта на Амадеу де Прадо дава възможност на Раймунд Грегориус от Берн да преоткрие смисъла на собственото си битие.

„Нощен влак за Лисабон” е от онези произведения, които те карат да се замислиш (най-вече за изтичащото време), без да те лишават от завладяваща история и от потенциала на една романтична интрига. Заслугата за визуалната интерпретация на романа е на Биле Аугуст. Преди 20 години датският режисьор екранизира друга легендарна творба – „Къщата на духовете” на Исабел Алиенде. И дори да не сте гледали нито един негов филм след това, ако сте киноман, няма как да не помните името му. Освен че са екранизации, двете заглавия подсказват за интереса на режисьора към любовни истории, разгърнати на сложния фон на семейни конфликти, в драматичен вътрешнополитически контекст – и двата сюжета преплитат личните драми с детайлна фреска на историческия момент. В екранизациите, поради сгъстяване на екранното време, сюжетните линии се ограничават и често страда дълбочината на характерите. „Нощен влак за Лисабон” обаче съвсем не ощетява зрителя, що се отнася до вглеждането в личностите на персонажите и изграждането на взаимоотношенията между тях, без при това да се принася в жертва фабулата.

Рецептата е проста: известен роман, ерудицията на Биле Аугуст и… Джеръми Айрънс. Има роли в киното, зад които сякаш автоматично си представяме дискретния чар на британския актьор и професор Грегориус е един от тях – учител по латински, застинал като реликва между пластовете на времето. И може би ако разбере какво е накарало Амадеу де Прадо да запише на белия лист най-съкровените съмнения на самия Грегориус, животът му отново ще потегли от гарата.

Интересна история, любопитни в своята противоречивост образи, динамични взаимоотношения, перфектен актьорски избор (Шарлот Рамплинг е страховита в своя трагизъм), баланс между философия и действие, владеене на визията и филмовия ритъм… Да, Биле Аугуст знае как да задържи вниманието на зрителя с киноистории, които спират времето и дават отговори на незададени въпроси.
/култура.бг/
Трейлър към филма
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1249
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby xhippie » Tue Dec 03, 2013 8:59 am

мацки, тенкс за инфото, дано преведат Вода и огън и на мен ми се гледа
харесвам и Йозджан и Пелин, а и ще е интересно да я видим нея и в друга роля
Image
от Панорамата нищо не гледах, но извън нея луд смях с Последният пенсионерски запой
Жанр: Комедия
САЩ / 2013 / 105 минути
Сценарист: Дан Фогелман
Режисьор: Джон Търтълтауб
В ролите: Романи Малко, Джери Ферера, Вероника Росати, Кевин Клайн, Робърт де Ниро, Морган Фрийман, Майкъл Дъглас, Мери Стийнбъргън
Продуцент: Майкъл Дъглас
Били (Майкъл Дъглас), Пади (Робърт Де Ниро), Арчи (Морган Фрийман) и Сам (Кевин Клайн) са приятели от детинство. Когато Били, заклетият ерген в групата, най-сетне се решава да предложи брак на едва трийсетина годишната си (естествено) приятелка, старите бойни другари се отправят към Лас Вегас с намерението поне за малко да забравят възрастта си и да си припомнят славните дни от младостта.

Уви, още с пристигането си четиримата бързо осъзнават, че десетилетията коренно са преобразили Града на греха - факт, който подлага и самото им приятелство на изпитания, каквито не са й сънували... Едно обаче е неоспоримо – някога Вегас може и да е бил свърталище на Хъмфри Богарт и Франк Синатра, а днес да приютява Cirque du Soleil, но в момента градът принадлежи само и единствено на четирите стари кучета.
phpBB [media]
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Wed Dec 04, 2013 8:17 am

Една успяла българка в Холивуд - Калина Иванова
http://webcache.googleusercontent.com/s ... =firefox-a
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

PreviousNext

 

Return to КЛУБОВЕ




Users browsing this forum: No registered users and 1 guest