{ WELCOME }

Change Message in welcome_header.html

Други филми с актьора

Unread postby xhippie » Thu Jan 09, 2014 9:41 am

Image

Image

Image

Kırımlı-Korkunç Yıllar (2014)

http://www.beyazperde.com/filmler/film-226236/fotolar/
заснемането започва на 24.01.2014г.
продуцент; Avni Özgürel
режисьор: Burak Cem Arlıel
сценаристи: Atilla Ünsal и Nil Ünsal'
Senaryo
Senarist Nil Ünsal
Senarist Atilla Ünsal
Orijinal fikir Cengiz Dağcı
Soundtrack
Müzisyen Tuna Hizmetli
Yapım
Yapımcı Ayfer Özgürel
Yapımcı Avni Özgürel
Teknik ekip
Görüntü yönetmeni Feza Çaldıran
Kurgu Deniz Kavalalı
Sanat yönetmeni Vahit Yazıcı
Kostüm tasarımcısı Fadim Üçbaş
Ses tasarımı Çağdaş Karagöz
Yapım süpervizörü Avni Özgürel
Şirket bilgileri
Yapım TFT Yapım
Türk dağıtımcı Warner Bros Turkey

участват: Murat Yıldırım, Selma Ergeç, Bülent Alkış, Gülçin Santırcıoğlu, Burç Kümbetlioğlu
Sadık Turan | Murat Yıldırım

Maria Koseckhi | Selma Ergeç

Bauer | Baki Davrak

Mustafa | Bülent Alkış

Halil | Ali Barkın

Kılıçbay | Burç Kümbetlioğlu

Schultz | Joshy Peters

Anette | Gülçin Santırcıoğlu

Image
сайт на филма http://korkuncyillar.com/#!/tr/sinopsis.html
Филмът е адаптация по книгата "Страшни години" на Дженгиз Дагджъ
Image

ето и представяне от критиката на книгата и писателя
http://www.bilgicik.com/yazi/korkunc-yi ... -ozetleri/

Страшни Години

(Дженгиз Дагджъ)

ИМЕ НА КНИГАТА : Страшни Години
ПИСАТЕЛ НА КНИГАТА : Дженгиз ДАГДЖЪ
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА : Издателска къща "Варлък/Varlık"
ГОДИНА НА ИЗДАВАНЕ : 1959

Тема на книгата
Събитията, които е преживял кримският татарин Садък в името на независимостта и мъките и трагедиите, причинени на турците от страна на руснаците.

Резюме на книгата
Садък е роден в с. Къзълташ, Акмесчит, Крим. Къзълташ е едно китно селце на брега на Черно море. Но руснаците не дават мир на турците, които живеят тук. Селото много често е нападано и високопоставените личности/старейшини, интелектуалците на Крим са арестувани или изпратени в затвори. Целта на руснаците е: да унищожат турската култура заедно с езика, религията/вярата и цивилизацията. Събарят джамиите и съсипват историческите произведения. Често променяйки азбуката правят опити да се забрави турският език и да прекъснат контактите на турците по между им.

Кримските турци, които са на средна възраст са националисти. Това чувство те внушават и на децата си, четат им и им разказват героични епоси като "Кузу Курпеч", "Чора Батър", религиозни книги като "Сийер-и Неби". Бащата на Садък Хюсеин Ага е един от тези. Въпреки безмилостната атака към религията и националзма-конкретно към турския национализъм-в училищата, по- голяма част от децата се обучават в семейните училища като турски националисти и израстват като такива. И Садък е един от тези младежи националисти, който е обучен в тези семейни училища.
Разбира се има и граждани на Крим, които под влиянието и въздействието на официалните училища работят за руснаците. Но и те като вникнат добре в събитията, като цяло приемат идеологията на възрастните.
Садък заедно със семейството си първоначално се настанява в един курник в Акмесчит. След това учи в средно командно училище и става офицер в руската армия. Във втората световна война участва като лейтенант на танк. В Украйна е пленен от германците. В затворническите лагери изживява най-различни мъчения и изтезания. Но между турците, намиращи се в тези лагери има много голямо единство. С цената на живота си помагат един на друг. И един от важните моменти, който привлича вниманието в това произведение е: тези, които са родени и израснали в Крим-независимо дали са арменци, евреи, гърци, руснаци-са единни в името на родината си и най-важното, те си помагат.
Садък в затворническите лагери с помощта на един кримчанин (кримски евреин) намира своите съграждани/сънародници, пак с помощта на един кримски евреин е освободен от затвора. И с помощта на Александър от Крим става готвач. Това е повратната точка в пленническият му живот. След това става подчинен на един старши сержант-немец. Работи за него. След като старши сержантът е командирован на фронта, завежда Садък в немското училище за тайни агенти, където прави предложение на Садък да бъде таен агент на немците в Русия. Садък не се съгласява с предложението и тогава го отвеждат в новосформираната тюркистанска армия. На една сбирка/среща на романските/римските германци се изгарят униформите на всички тюркистанци и обличат немските униформи, и с това приключва.

Основна идея на книгата
Дори и за сметка на живота да е, всичко възможно трябва да се направи в името на свободата и независимостта.
Оценка на събитията и физически лица в книгата
В частите на произведението отпечатани с курсив/ наклонен шрифт се описват впечатленията на Садък Туран от Рим и неговото настроение. Тук пред нас се изправя едно нарушено психическо равновесие. Господар на духовното и психическо равновесие на Садък, което е нарушено от различни угнетения, е страхът.

Лицата/героите (турци, руснаци, германци и включително евреите) в романа могат да се групират в четири групи. Обща черта на турците: стабилни, издръжливи и изпълнени с желание за живот. Почти всички са враждебно настроени към руснаците. Всеки от тях мисли как по бързо да извоюват свободата на заробената си родина.
В произведението руснаците се представят на читателя като много жестоки хора. Усилено продължават действията им за унищожаване на турците. Когато са в господстващо положение, правят най-добрата жестокост. Обаче, когато са безсилни веднага навеждат глави. Те се страхуват от властта/силата. И без това Панталей Петрович е казал в романа си "Тези земи са наши", че специфичната особеност на руския народ е страхът от власт/сила.

Садък: Кримски татар, който е силно привързан към религията си и национализма (особено турски национализъм).


Хюсеин Ага : Той е бащата на Садък . Той е най-влиятелната личност допринесъл за израстването на Садък в такъв националистически дух.

Сюлейман : Той е най-близкия приятел на Садък. Под въздействието и влиянието на училищата той е младежът, който работи за руснаците.
Александър : Той е кримски турчин, но неговият глас/дума се чува и изпълнява сред руснаците.

Лични мнения за книгата
Една много хубава книга, която разказва за събитията в името на независимостта, препоръчвам на всички мои приятели да я прочетат. От нея научих много неща, вярвам, че и Вие ще научите. Събитията в книгата се променят много бързо, те не подтискат читателя и за това книгата се чете на един дъх.

Информация за писателя

Кримски писател. Роден е в с. Къзълташ на гр. Ялта. Детството му преминава в глад, бедност, преживява природни бедствия, както и потисничеството и натиска на руския империализъм. Началното си образование учи в селото си и в Акмесчит. Основното си образование завършва в същия град (1938). Когато е студент втора година в Кримски педагогически институт избухва Втората световна война. През 1940 г. участва във Втората световна война като офицер в съветската армия. В Украйна пада в плен на германците с ранга лейтенант на танк. След поражението на германците освобождавайки се от лагера намира убежище в редиците на съюзническите държави. През 1946 г. се настанява в Лондон. Държи един ресторант до 1990 г., когато претърпява сърдечна операция.
В произведенията си разказва за живота на кримските турци под руска жестокост. Един от най-видните писатели на турската литература. Стилът му е тъжен. В романите си разказва за страданията на кримските турци по време на игото на съветския комунистически империализъм след 1928 г., разказва за една изнудена страна. В действителност в неговите теми се наблюдават универсални измерения като: човекът търси своята личност в социалната мания, която запълва празнината на логиката на воюващия във великите войни за експлоатация и надмощие, спечелване на достойнство за неподчинение срещу жестокостите. Освен това събитията, които се разказват са истини от живота и това прави неговите произведения велики.

ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Thu Jan 09, 2014 11:50 am

ImageImage

Представи се филмът„Кримските Страшни Години"
08 януари 2014


Представен е филмът " Кримските Страшни Години", описващ страданията на кримските турци през Втората световна война, който ще започне да се снима на 24 януари. Филмът е адаптиран по романа на Дженгиз Дагджъ "Страшни Години". Губернаторът на Ескишехир Вали Туна: "Пренасяйки на белия екран романа "Страшни години", ние още веднъж ще си спомним и ще напомним болките, които сме изживели в миналото."

Представянето на филма се състоя в хотел "Хилтън", където присъстваха губернаторът на Ескишехир Гюнгьор Азим Туна, който е привърженик на филма, продуцентът Авни Йозгюрел, режисьорът Бурак Арлъер, актьорите Селма Ергеч, Мурат Йълдъръм, Гюлчин Сантърджъоглу, Бюлент Алкъш и Бурч Кюмбетлиоглу.
В речта си губернатор Туна даде информация за проучванията и дейностите по проект Културна Столица на Турския Свят.
Туна изрази, че предават на бъдещото поколение общото културно наследство, като "Влагаме огромна любов във всяка работа, която вършим" и подготвят среда, където ще се споделят болки изживени в миналото.
Туна отбелязвайки, че вече имат осъществени проекти на филми за Кримските и Ахъските Турци, изрази нарастващия ентусиазъм, пораждащ се от дейностите, които са продължение на техните проучвания и ще дадат живот на един нов филм. Пренасяйки на белия екран романа "Страшни години", който с майсторското перо на Дженгиз Дагджъ отразява драмата на кримските турци по време на Втората световна война, ние още веднъж ще си спомним и ще напомним болките, които сме изживели в миналото. Целта на тези наши проучвания и дейности със сигурност е обединение/единство, а не разделение. Точно както е казал кримският турчин Исмаил Гаспъралъ: "Обединение/единство в езика, мисълта и работата.". Впоследствие цитира Мевляна: "Бъди океан а не капка.", както и Хаджи Бекташ Вели: "Трябва да си висок/голям, за да си жив."

"Силно се надявам филмът да стане светлина между миналото и бъдещето ни."
Туна отбеляза, че събитията във филма, който ще се снима отразяват болезнената истина за войната и обобщи със следното: ""Всички заедно за едно красиво бъдеще", силно вярвайки в обединение/единство в езика, мисълта и работата филмът да стане светлина между миналото и бъдещето ни."
Продуцентът на филма Авни Йозгюрел изрази мнението си, че филмът ще се гледа с голям интерес както в Турция и Крим, така и в Европа и очаква филмът да отвори/открие нов прозорец в света на киното.
Йозгюр съобщи, че е определен бюджет от 5,5 милиона лири за филма, като голяма част от тази сума ще бъде предоставена от страна на Агенция "Културна Столица на Турския Свят-Ескишехир 2013"
Филмът "Турски паспорт" също носи подписа на режисьора Бурак Арлъер, който напомни, че има много заснети филми за Втората световна война. Той каза:"Сценарият на филма, който ще заснемем, създадохме вдъхновявайки се от романа на Дженгиз Дагджъ и ще бъде продукция, която е различна от холивудските филми."
Подчерта, че е направена много добра подготовка за филма, и че всички с нетърпение очакват заснемането.
Актьорът Мурат Йълдъръм благодари на губернатор Туна за подкрепата му на проекта.
Йълдъръм заяви, че във филма ще играе ролята на лейтенант с име Садък от Крим, и изрази вярата си, че ще заснемат един успешен филм.
Една от актьорите на филма е Селма Ергеч, тя ще играе ролята на Мария, която е с немско-полски произход. Живяла е на границата и в началото на Втората световна война нейното семейство е било избито от страна на нацистите. Превръщайки своята самота в Сила, тя се включва към бойците за съпротивата на територията на Полша и пътят и се засича със Садък.
Заснемането на филма, чийто сценарий е написан от Атилла и Нил Юнсал, ще започне на 24 януари в Афьонкарахисар и ще приключи в платото, което е създадено в Аладаг, Болу.
Главен оператор ще бъде Фейза Чалдъран, арт директор ще е Вахит Язъджъ, а дизайнът на костюмите ще е под отговорността на Фадим Ючбаш. Разпространението на филма по световните кина ще се извършва от страна на Warner Bross – Ескишехир.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Thu Jan 09, 2014 11:57 am

малко история за Крим и кримските татари

Кримските татари са тюркски народ, приел исляма през 13 век, които са 3-та етническа група в Автономна република Крим, Украйна.
След нашествието на хуните тюркски народи се установяват на полуостров Крим. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.
През 1475 г. генуезките градове са превзети от османците. След тази дата кримските ханове стават подчинени на Високата порта до 1774 г., когато попадат под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.
Кримската война от 1854 до 1856 г. оказва пагубно влияние върху икономиката и населението в района, като множество кримски татари тюркски народи са принудени да напуснат домовете си. Много от тях се заселват в Добруджа, Анадола и други части от тогавашната Османска империя. За първи път кримските татари се превръщат в малцинство в своите земи.

По времето на Октомврийската революция, Крим е крепост на белите и тяхно последно убежище до 1920 г.
През 1921 г. е създадена Кримска автономна република в състава на РСФСР.
Крим е сцена на някои от най-кървавите битки между Червената армия и настъпващите германци през Втората световна война, сред които Обсадата на Севастопол.

Към края на Втората световна война тогавашният лидер на СССР Йосиф Сталин ги изселва от Крим и ги заселва в далечните източни райони на Съветския съюз - така те оформят своята диаспора в страните в Средна Азия.
От 18 май 1944 г. влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което цялото кримско-татарско население е депортирано и въпреки реабилитацията от 1967 г., до последните дни на Съветския съюз на кримските татари не е разрешено да се завърнат в родината си. През 1954 г. по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов Крим е предаден на Украйна, в името на "дружбата между народите" на СССР, като награда за украинското участие и жертви във Втората световна война, както и по повод на празнуването на 300-годишнината от провеждането на Переяславската рада (Съвета от Переяславъл).
На 5 май 1992 г. Крим обявява независимост, която не е призната, и впоследствие е постигнато съгласие да остане част от Украйна като автономна република.

За българите в Крим
Гражданската война в Русия от 1918-1922 г. се отразява отрицателно на българската диаспора на полуостров Крим. В периода 1921-1922 г. много българи умират от глад, а в края на 1929 г. и в началото на 1930 г. е извършена принудителна колективизация; разкулачването изпраща най-добрите български стопани в Сибир. Важно е да се отбележи, че към момента на тези събития основният поминък на тамошните българи е селското стопанство. В годините на Великата отечествена война българите, живеещи на територията на СССР, не се призовават в армията, а се изпращат в трудовите батальони. На фронта воюват само тези, които са мобилизирани през 1940 г. и началото на 1941 г., както и постъпилите в армията като доброволци. Сталинският режим извършва още едно изселване на компактно живеещи българи там до 1944 г. Те били обвинени за врагове, за сътрудници на окупационния немски режим. От 1989 г. започва държавна програма за завръщането им (както и на други изселени народи, сред които кримски татари, гърци и арменци) в Крим. За съжаление тя не успява да бъде реализирана цялата и малко от българите се връщат в Крим. Цели български села престават да съществуват.


Превод на материали от Wikipedia :
Кримски Татари
Език Кримско Татарски
Религия Ислям- сунити

Кримските Татари са Тюркско-говореща етническа група с произход от Крим. Те говорят Кримския Татарски език.

В днешно време , в допълнение към живота в Крим, има голям диаспора на Кримските Татари в Турция, Румъния, България, Узбекистан, Западна Европа и Северна Америка, също като малки общества на тях във Финландия, Литва, Русия, Беларус и Полска. (Вижте Татарската диаспора за повече информация)

Днес, повече от 250,000 Кримски Татари живеят в Крим и около 150,000 са все още в изгнание в Централна Азия (главно в Узбекистан). Предполага се, че около 5 милиона души от Кримския произход живеят в Турция, потомци на онези които емигрираха в 19-ти и ранния 20-ти век. В Добруджа (регион намиращ се в Румъния и България), има около 27,000 Кримски Татари. 24,000 от тях живеят на Румънска територия, и 3,000 продължават да живеят в Българската държава .

История

Кримските Татари са потомци на Тюркски (Българи, Хазари, Печенези и Кипчаци ) и не-Тюркски (Скити, Сармати, Кимерийци, Алани, Гърци, Готи и Adyghe) народи които живеели в Източна Европа преди 7-ми век. Живеещото преди това не-Тюркското население било асимилирано с тюркското . Сегашното име на татарите е в употреба от 13-ти век когато Крим бил завзет от Монголците (или Татари, както били известни в Европа и Русия).

Кримските Татари се подразделят на трите подетнически групи : татовете (не би трябвало да се бърка с народа Тат), които населявали планински Крим преди 1944 (около 60%), Yaliboylus , които продължават да живеят на южния бряг на полуострова (около 35%), и Ногаи (да не се бъркат с ногайския народ ) - предишни жители на Кримската степ (около 15%). Татовете и Yaliboylus има Кавказки външен вид, докато Ногаите са съхранили Централно- Азиатски физически отличителни черти. Кримските Татари приели Исляма в 13-тото столетие.

Кримските Татари изплуваха като нация по времето на Кримския Хаганат . Кримският Хаганат бил Тюркско-говореща Мюсюлманска държава която била най-силната в Източна Европа до началото на 18-тото столетие. След приемането на Исляма на Кримските Татари в 13-тото столетие Крим станал един от центровете на Ислямската цивилизация. Според Барон Йосиф Игелстрьом , имало близо 1600 джамии и религиозни училища в Крим в 1783. В Бахчисарай , хана Менли Гирай построил "Синджирли Медресе" Ислямска семинария където влизащите трябвало да се поклонят за да не се обесят на веригата на входа. Това символизира уважението на Кримското общество към знанието и обучението. Менли Гирай също така построил голяма джамия по модела на Света София (впоследствие разрушена през 1850). По-късно хановете построили по-голям дворец, Хансарай в Бахчисарай, който е оцелял и до днес . Сахиб І Гирай покровителствал много учени и художници в този дворец. През царуването на Девлет I Гирай архитекта Синан построил "Петъчната джамия" в Кезлев.

В Кримската област търговията с роби била спомената още в най- ранните исторически записи. Когато Османците и Монголците завоювали тази област, те узаконили търговията с роби. Но иначе казано това не било законно според Ислямските закони.

Кримските Татари били известни с многократните си опустошителни нападения в Украйна и Русия, 1571 те превзели и опожарили Москва. За дълъг период от време, до ранното 18-то столетие Кримските Татари поддържали огромна търговия с роби с Османската империя и Средния изток. Едно от най- известените и важните търговски пристанища и пазари на роби бил Кефе. Според някои изследователи над 3 милионна души, предимно украинци, а също така руснаци, беларуси и поляци, били продадени и поробвани по времето на Кримския Хаганат, което тогава наричали "Жътва на степта". Постоянна заплаха от Кримски Татари подкрепила появата на Казаците.

Кримският Хаганат станал протекторат на Османската империя през 1475, когато османският генерал Гедик Ахмед завоювал южния бряг на Крим. Обаче Османците уважили правото на Гирайските ханове да управляват останалата част на Крим и степите поради техния произход от Чингис хан. Съюзът с османците станал важен фактор в оцеляването на хаганата до 18-тото столетие, докато негов сестри, Казанският хаганат и Астраханският били разрушени от извънредно силната Руска държава.

Руско-Турската война 1768-1774 (Кримската война) приключила с поражението на османците, и според Договора от Кючюк -Кайнарджи (1774) подписан след войната, Крим станал независими и османците се отрекли от тяхното политическо право да защитават Кримския хаганат . Русия нарушила договора и анексира Кримския хаганат в 1783. След анексията, под натиска на славянската колонизация, кримските татари започнали да напускат техните домове и се преселили към Османската империята с продължителни вълни на емиграция. Кримската Война през 1853-1856, законите през 1860-63 и Руско- Турската война през 1877-1878 причинили емиграция на Кримските татари. Според оценките на някои изследователи около един милион трябвало да напуснат тяхната родина Крим през 19-ти век . Много Кримските Татари загинали в процеса на емиграция, включително онези които се удавили при прекосяването на Черно море. Днес потомците им формират диаспора в България, Румъния и Турция.

Исмаил Гаспрал (1851-1914) бил прочут Кримско -татарски интелектуалец, който положил основите на модернизацията на Мюсюлманската култура и изплаването на Кримско-татарската национална идентичност. Той пишел в двуезичният Кримско-татарски-Руски вестника- Терджуман-Преводач през 1883-1914, като функционирал като училище насочено към модерно мислене и национално самосъзнание за цялото тюркско-говорещо население на Руската Империя. Училищата по неговивея Нов Метод (Usul-u Cedid) наброявали 350 и на Кримския полуостров се въздигнал нов Кримско- татарски елит. Този нов елит, който включвал Номан. С. и Джафер Сейдамет провъзгласили първата демократична република в Ислямския свят наименована Кримска Народна Република през 26 Декември 1917. Обаче, тази република просъществувала за кратко и била разрушена от болшевиките през януари 1918.

По времето на Сталин "Голямата депортация" - цяло поколение от държавници и интелектуалци, както например, вели Ибрахимов и Бекир С. (1893-1937), било унищожено по фалшиви обвинения.

През Втората световна война, цялото Кримско- татарско население в Крим станало жертва на Сталинистката подтисническа политика. Макар, че голям брой кримско- татарски мъже служили в Червената Армия и взели участие в партизанското движение, съществуването на Татарски Легион в Нацистката армия и сътрудничеството на Кримско- татарски религиозни и политически лидери с Хитлер през Немската окупация на Крим осигурил на Съветите предлог за обвинение към цялото Кримско- татарско население като Нацистки сътрудници. Съвременните изследователи сочат факта, че причината била по- различна, била геополитическа - разположението на Крим където Кримските Татари били възприемани като заплаха. Това виждане се основавало на с многобройните други случаи на депортирания на не-Руснаци от гранични територии, като следствие на това, че другите не-Руски населения, както например, Гърци, Арменци и Българи също така били остранени от Крим.

Всички Кримски Татари били изселени масово, като форма на колективно наказание, на 18 Май 1944 като специални колонисти в Узбекска ССР и други отдалечени части на Съветски Съюз. Указът "За Кримските Татари" описва преселението като много човечна процедура. Действителността описана в спомените на жертвите била различна. 46.3%от преселваното население починало от болести и недохранване. Това събитие е наречено "Сюргюн" в Кримско- татарския език.

Макар, че през 1967 Съветите премахнало обвиненията срещу Кримските Татари, Съветското правителство не направило нищо за да облекчи тяхното завръщане в Крим и да обезщети по какъвто и да е било начин изгубения живот и конфискувана собственост.

Днес, повече от 250,000 Кримски Татари са се е върнали към тяхната родина, опитват се да възстановят своя живот и отстояват своите национални и културни права въпреки многото обществени и икономически препятствия.

В днешно време Мустафа Абдулджемил е политическия лидер на Кримските Татари и в Меджлиса (Народното събрание) на Кримските Татарси . Те се съюзиха и поддържаха Виктор Юшченко президентски избори,в Украйна през 2004.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Thu Jan 09, 2014 6:03 pm

Все още информацията за филма е оскъдна и затова обръщам повече внимание на други детайли, нещото, което ме зачовърка в изказването на валията на Ескишехир са използваните цитати, първо подбора им, призоваващ към единство, и конкретно цитиринето на Исмаил Гаспърълъ.
Тези цитати вече ми дават отговор на главоблъсканицата – Защо сега? Защо филм за войната? Защо за Крим? Защо с Мурат?
Според мен, това изобщо не е случайна екранизация на роман и съм сигурна, че ще е добра продукция, ако съм права.
Исмаил Гаспърълъ е един от идеолозите на пантюркизма. Изтласкан от Кемал Ататюрк със светския му прозападен характер на държавност, пантюркизмът отново набира сила в последните десетилетия, естествено не и без намесата на атлантическите съюзници на Турция, които намират в пантюркистката идеология средство за реализация на своите геополитически стремежи и интереси по отношение на бившите съветски републики.
Виждаме стремежа на управляващите към лидерство в Средна Азия, към разширение зоните на влияние, вижда се и носталгията им към Османската империя. За постигане на такива мащабни цели са нужни и местни поддържници, а кои са по-добри поддръжници от хората на които им се припомня произхода, от хора изстрадали, на които им се подава ръка и им се показва, че не са забравени. Затова говори и създаването през 1991г на Асамблея на тюркските народи.
Няма да се впускам повече в политически ретроспекции или предсказания, но филмът е точно в унисон с външната политика на Турция към ислямските страни от бившия СССР.
Смятам, че в кратката реч на валията на Ескишехир прозират именно идеи за пантюркизъм.
А защо Мурат, много просто, името му е гаранция, че филмът ще се гледа и то точно в споменатия регион. В тези държави Мурат е отлично познат и любимец. А и като талантлив актьор не се съмнявам, че играта му ще буди състрадание и гордост към героя му.
Не знам дали е политически ангажиран с идеята за "Обединение в езика, мисълта и работата.", но Мурат ще обедини феновете около филма.
Всичко това може да е плод на моята мнителност, но обикновено като търся под вола теле и го намирам [smeese.gif]
Както и да е, дали филмът има политически послания или не, ние ще го гледаме заради нашия любимец. Image

ImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImage
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Thu Jan 09, 2014 7:59 pm

Image
ImageImageImageImageImageImage
снимки от изграждането на затворическият лагер в планината Болу
http://www.birlesikbasin.com/bolu-dagin ... 72g-p1.htm
ImageImage
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Fri Jan 10, 2014 9:08 am

а ето го и интревюто
phpBB [media]

ImageImageImage
ImageImageImage
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Fri Jan 10, 2014 1:12 pm

ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Fri Jan 10, 2014 4:30 pm

Хипи, поздравления за идеята да отвориш тема за новия филм на Мурат, макар до появата му на екран да има още време. Надявам се след като обявиха филма за обществено-значим, информацията за него да не бъде оскъдна, и на всеки един етап от снимки в различни райони да бъдем информирани за случващото се на снимачната площадка. От мен малко инфо за автора на романа "Страшни години" - Дженгиз Дагджъ, по който ще бъде реализиран филмът. Извинявам се предварително, че я слагам на руски, по-късно, когато разполагам с време ще направя превод, важното е да не я загубим, защото е доста интересна и дава отговори какъв ще бъде героят на Мурат.
Image
Роман Дженгиза Давджи "Страшные годы" автобиографичен, это отрывок его биографии "В декабре 1940 года Дженгиза Дагджи призвали в армию - в танковые войска, затем шестимесячные курсы в Кишиневе. В первые дни войны курсантов отправили к линии фронта, в сторону Буга. На скорую руку вырыли траншеи. Артиллерийский обстрел немцев там же и похоронил большинство бойцов, уцелевшие собрались вместе - и снова отступали. На берегу Буга солдаты должны были прикрывать отход танков. Только после этого они имели право перебраться на ту сторону.
«Внезапно небо раскололось, и минометный огонь взметнул в небо и смешал воду, камни, железо, человеческое мясо и кости... После прекращения огня я долго не решался поднять голову с земли. А когда поднял, то увидел над собой двух немецких солдат, направивших дула своих винтовок на мою голову», - писал Дженгиз Дагджи. Он прошагал до Умани в многочисленной колонне пленных (а до места добрался лишь каждый третий солдат), выжил в лагерном бараке: «Мороз сковал бараки. Число умерших возрастает с каждым днем. Каждое утро на стену из трупов укладываются новые. Мы пока еще не умершие трупы. Спасения не было. Спасения мы не ждали».
Спасение пришло от немецкого фельдфебеля, выбравшего себе, как и другие лагерные охранники, денщика из пленных. А через месяц Дженгиз трясся в грузовике, увозившем его вместе с другими пленными. Все как на подбор были темноволосыми и темноглазыми. Немцы формировали Туркестанский легион, туда свозили пленных из самых разных советских республик, не особо разбирая, насколько грузину, армянину, казаху, узбеку или крымскому татарину хочется воевать за «освобождение» Туркестана. Им так и не выдали оружия с боевыми патронами, ни в одном бою Дагжи не участвовал, но понимал, что вряд ли сможет вернуться на родину.
1944 год он встретил в Варшаве, в транзитном пункте, ожидая разрешения выехать в Крым. Но дорога туда была уже закрыта, и пришлось ехать в Германию, затем в Австрию, откуда удалось перебраться в Швейцарию. Часть этого пути Дженгиз Дагжи проделал уже не один. Девушка Регина, с которой он познакомился в Варшаве, стала тем самым человеком на всю жизнь. Молодая семья в 1945 году очутилась в Италии, затем в Шотландии.

и още една статия с автор Наталия Якимова, която разкрива доста от личността на Дженгиз Дагджъ.
О чем мечтал Дженгиз Дагджи

Каждый человек обещает себе однажды вернуться туда, где родился и вырос. Писатель Дженгиз Дагджи около семидесяти лет делал это лишь в своих воспоминаниях. В них были лица родных и соседей, старые ивы над быстрой речкой, горы, виноградники, на которые «пылинка не садилась» - так их холили хозяева. Он жил далеко от своей родины, но о том, что чувствовал, говорили его книги.

Дженгиз Дагджи, разлученный со своей родиной, вернулся в Крым только недавно: его похоронили в Кызылташе, нынешней Краснокаменке, что недалеко от Ялты.

«Я стал бы парикмахером»

«Если бы в этом мире люди жили нормальной жизнью, я тоже, возможно, стал бы парикмахером и прожил бы всю жизнь в Гурзуфе. И, наверное, был бы счастлив...» - написал Дженгиз Дагджи, вспоминая детство. Там были солнце и море, кривые гурзуфские улочки, мастера, щелкающие ножницами в отцовской парикмахерской, новый дом в Кызылташе, заросли фундука и кизила у скалы Гелин-кая - «скалы невесты», в очертаниях которой угадывается тоненькая девичья фигура.

Но этот мир слишком рано вытолкнул Дженгиза во взрослую жизнь: ребенком он стал свидетелем высылки соседей и родственников. Сначала были увезены люди, виновные лишь в том, что имели крепкие хозяйства, поднятые своим трудом, своими руками. Затем началась коллективизация, и туго приходилось тем, кто проронил неосторожное слово, выказывал недовольство. В 1931 году арестовали и отца Дженгиза, но выпустили через три месяца. Он решил не возвращаться в родные места, снял в Симферополе комнатку в приземистом домике, где полы были земляные, а во дворе - осыпавшийся колодец, и написал жене, попросив прислать к нему Дженгиза.

Каждый человек хоть однажды отмечал в своей жизни момент, о котором мог сказать: «И с этих пор все стало налаживаться». Для Дженгиза жизнь стала налаживаться, когда он пошел в 12-ю образцовую симферопольскую школу на улице Субхи; когда в первый день отмены продовольственных карточек, в 1934 году, ухитрился пролезть через густую толпу в магазин и купить полкилограмма белого хлеба; когда в Симферополь приехала мама с остальными детьми.

В школе Дженгиз Дагджи стал писать стихи, и его учительница поспособствовала тому, чтобы в молодежном журнале появился один из них. А в 1939 году, когда он уже учился в Симферопольском педагогическом институте, стихотворение «Говорите, стены!», навеянное посещением Ханского дворца в Бахчисарае, появилось и в литературном журнале. Много лет спустя младшая сестра Дженгиза, Айше, вспоминала, что вечером семья, устраиваясь спать на разложенных на полу матрасах, занимала все пространство комнаты и Дженгиз уходил читать и писать во двор, где напротив ворот стоял столб с электрической лампочкой.

Судьба, искалеченная войной

В декабре 1940 года Дженгиза Дагджи призвали в армию - в танковые войска, затем шестимесячные курсы в Кишиневе. В первые дни войны курсантов отправили к линии фронта, в сторону Буга. На скорую руку вырыли траншеи. Артиллерийский обстрел немцев там же и похоронил большинство бойцов, уцелевшие собрались вместе - и снова отступали. На берегу Буга солдаты должны были прикрывать отход танков. Только после этого они имели право перебраться на ту сторону.

«Внезапно небо раскололось, и минометный огонь взметнул в небо и смешал воду, камни, железо, человеческое мясо и кости... После прекращения огня я долго не решался поднять голову с земли. А когда поднял, то увидел над собой двух немецких солдат, направивших дула своих винтовок на мою голову», - писал Дженгиз Дагджи. Он прошагал до Умани в многочисленной колонне пленных (а до места добрался лишь каждый третий солдат), выжил в лагерном бараке: «Мороз сковал бараки. Число умерших возрастает с каждым днем. Каждое утро на стену из трупов укладываются новые. Мы пока еще не умершие трупы. Спасения не было. Спасения мы не ждали».

Спасение пришло от немецкого фельдфебеля, выбравшего себе, как и другие лагерные охранники, денщика из пленных. А через месяц Дженгиз трясся в грузовике, увозившем его вместе с другими пленными. Все как на подбор были темноволосыми и темноглазыми. Немцы формировали Туркестанский легион, туда свозили пленных из самых разных советских республик, не особо разбирая, насколько грузину, армянину, казаху, узбеку или крымскому татарину хочется воевать за «освобождение» Туркестана. Им так и не выдали оружия с боевыми патронами, ни в одном бою Дагжи не участвовал, но понимал, что вряд ли сможет вернуться на родину.

1944 год он встретил в Варшаве, в транзитном пункте, ожидая разрешения выехать в Крым. Но дорога туда была уже закрыта, и пришлось ехать в Германию, затем в Австрию, откуда удалось перебраться в Швейцарию. Часть этого пути Дженгиз Дагжи проделал уже не один. Девушка Регина, с которой он познакомился в Варшаве, стала тем самым человеком на всю жизнь. Молодая семья в 1945 году очутилась в Италии, затем в Шотландии.

Новая жизнь началась, когда семья перебралась в Лондон. Дженгиз Дагджи много и тяжело работал, читал, осваивал английский язык. И пытался писать. «Однако мой мозг был заперт. Не успевал я написать и двух слов, как ручка падала из моих рук. Я был бессилен. Я был беспомощен. В те минуты, когда я вспоминал, как мне хотелось писать в Крыму, как там я страстно отдавался этому делу, мои глаза наполнялись слезами; мне казалось, что я никогда не смогу преодолеть своей беспомощности перед листом чистой бумаги».

Первая книга Дженгиза Дагжи «Годы страха» вышла в 1956 году, турецкое издательство Varlik после этого романа опубликовало еще несколько книг, увидели свет статьи и рассказы Дженгиза Дагджи. Всего же «человек из Кызылташа» написал около трех десятков книг, и лишь три из них были «английскими». В остальных жил Крым, а сам писатель снова день за днем, год за годом будто возвращался туда.

Оставлено землякам

Доктор филологических наук, профессор Адиле Эмирова открыла для себя писателя Дженгиза Дагджи романом «Письма к матери». Она преподавала в ТНУ и жила в общежитии для педагогов, которое располагалось в здании филфака, прямо в парке Салгирка. Именно этот парк и описывался в романе - тщательно, трогательно, любовно. «Мне это было близко и волновало до глубины души, - делится Адиле Эмирова. - До депортации моя семья жила в деревне Дерикой, сейчас это современная Ялта, и, читая роман Дженгиза Дагджи, я будто возвращалась к своим детским воспоминаниям. И решила написать ему письмо».

Вот только куда писать? Удалось узнать, что в Крым вернулись сестры Дженгиза Дагжи, но они сами понятия не имели о том, где он живет. Младшая сестра вообще думала, что его нет в живых: семья еще в 1941-м получила на Дженгиза похоронку, а в детской памяти не сохранился приезд брата годом позже.

И все-таки чудеса в жизни случаются: желание добыть адрес Дагджи совпало с одним из первых масштабных крымскотатарских съездов, на который прибыли представители диаспоры. В их числе и гость из США, журналист Мубеин Алтан, которому Адиле Эмирова и рассказала о своих пока что безуспешных поисках. И журналист тут же стал листать свой блокнот: «Пожалуйста, записывайте адрес!»

В Лондон, где жил Дженгиз Дагджи, отправилось первое письмо. Сначала переписка состояла из обмена впечатлениями и новостями, потом крымчанка призналась: хотела бы переводить произведения писателя. Вот так в крымских журналах стали появляться фрагменты романов, потом и автобиографический роман «Дженгиз Дагджи в воспоминаниях (Пером самого писателя)». Жанр его можно определить как синтетический - в нем воспоминания переплетены с более поздним осмыслением происходившего, а мелочи, оживляющие общую картину, чередуются с описанием масштабных событий.

Вот в 1933 году мальчик прибегает к отцу, устроившемуся на работу, этот невеликий заработок дает кусок хлеба и миску супа - а за окном лежат умирающие люди, вокруг которых бродят опухшие малыши, жующие соломинки. Вот ковровая бомбардировка Берлина, вокруг рушатся дома, некуда бежать - а два человека в маленькой комнате не размыкают объятий, чтобы даже смерть не оторвала их друг от друга. Вот безуспешные поиски работы, нового места в жизни - и как важно Дженгизу самому для себя остаться «человеком из Кызылташа», который жив, пока живы чувство собственного достоинства и гордость.

Писатель радовался, когда получил несколько экземпляров своих воспоминаний, переведенных на русский язык. «Наша с тобой книга лежит на полочке перед дверью в спальню. И каждый раз, уходя на ночь, я глажу ее обложку, как будто глажу твои руки...» - написал Дженгиз Дагджи Адиле Эмировой, которая первой начала переводить с турецкого языка на русский повести и романы Дагджи.

«Мне кажется, что среди современных крымскотатарских писателей нет таких, кто сравнился бы с Дженгизом Дагжи, - считает Адиле Эмирова. - Его и расценивать надо как писателя европейского уровня. Все его творчество выстроено по канонам хорошей европейской литературы. И конечно, его книги должны не просто стоять на полках в библиотеках, но и выйти в люди, дойти до всех крымчан».

Когда 22 сентября из Лондона пришло сообщение о кончине Дженгиза Дагджи, тогда зазвучали слова сожаления - искренние и казенные, со всеми приличествовавшими случаю оборотами; посыпались обещания «будем помнить», «значимость творческого наследия»... Но будет ли сделан следующий шаг к тому, чтобы книги Дженгиза Дагджи, человека незаурядного таланта, писателя европейского уровня, стали известны массовому читателю на его родине? Найдутся ли в Крыму люди, которым небезразлично все, что оставил нам Дженгиз Дагджи, у кого хватит настойчивости искать средства для издания его книг? Ведь они достойны того, чтобы их читали все крымчане, - об этом мечтал и сам писатель, который через свои книги вернулся на Родину.


Наталья ЯКИМОВА

Фото: КРУ «Крымскотатарская библиотека имени И. Гаспринского»
Источник: http://1k.com.ua/395/details/2/1
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1250
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby xhippie » Fri Jan 10, 2014 6:50 pm

Карма, благодаря че следиш темата и се включи с инфо, много интересен и не лек е животът на автора.
Дали приживе е получил достатъчно почести за творчеството си не знам, но ми попадна инфо за кончината му

ПОГРЕБАН БЕ КРИМСКИЯТ ПИСАТЕЛ ДЖЕНГИЗ ДАГЖЪ...
03.10.2011
Image
Прочутият кримски татарски писател Дженгиз Даджъ, който в годините на Втората Световна Война попада в плен, и в продължение на десетилетия остава далеч от родните си места, вече е в родината си....

Починалият миналата седмица във Великобритания писател Дженгиз Даджъ, бе погребан, след усилени контакти на министъра на външните работи на Турция Ахмед Давутоглу, в Кримската Автономна Република в Украйна.

Давутоглу участва, заедно с министъра на Културата и Туризма Ертугрул Гюнай, на погребалната церемония на прочутия кримски татарски писател.

Дженгиз Даджъ се роди в Крим в периода на Съветския Съюз.

След годините прекарани в концлагерите, Дженгиз Даджъ намери политическо убежище във Великобритания.

Дженгиз Даджъ почина на 22ри септември във Великобритания на 92 годишна възраст.

След разпространяването на новината за смъртта на Дженгиз Даджъ, министърът на външните работи на Турция Ахмед Давутоглу предприе усилени инициативи и допринесе за приключването в кратък срок на всички процедури за получаването на разрешение за погребването на Дженгиз Даджъ в Крим.

Давутоглу и Ертугрул Гюнай присъстваха, придружавани от много кримски татари живеещи в Турция, на погребалната церемония на прочутия кримски писател.

В делегацията се намираше и съпругата на починалия при хеликоптерна катастрофа лидер на Партията на Великия Съюз Мухсин Язъджъоглу, Гюлефер Язъджъоглу.

В словото, което произнесе на церемонията Давутоглу подчерта, че Дженгиз Дагжъ е писал на използвания в Турция турски език и отбеляза, че ако един народ е съумял да съхрани езика си, не може да бъде превърнат в роб.

Дженгиз Дагжъ бе погребан в село Кълъзташ близо до град Ялта.

След погребалната церемония външнят министър Давутоглу и министърът на културата и туризма Ертугрул Гюнай посетиха историческия град Бахчесарай. Оттук Давутоглу премина в Ак Месджид където разговаря с вице-премиера на Кримската Автономна Република в състава на Украйна Павло Бурлаков.

На срещата бяха обсъдени двустранните отношения и възможностите за разгръщането на двустранното сътрудничество.


Докато се появи нашият танкист Imageще събираме инфо от всякакъв характер, на мен лично ми е много интересно всичко, защото повдига страница от историята, която касае и нас, и която има пряк отзвук в настоящето и освен това е една различна страна на Втората световна война, която сме свикнали да гледаме от съветските и американски филми.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Fri Jan 10, 2014 9:09 pm

Попаднах на част от превода на клипа от пресконференцията за филма. Превода е на LiLiSy [image001.gif]
https://www.youtube.com/watch?v=8KwaJ776wQM
Мурат Йълдъръм: Всъщност в нашата история турските републики не са били много различни като народност... Било Азербайджан, било Узбекистан, Къргистан, Татаристан... Те винаги са били сраснати с Турция. Било откъм чувства, било откъм разум и мислене. Още от епохата на Османската империя до сега все още се усеща тяхното влияние...
Разбира се, за пръв път в историята на турското кино ще се разказва за периода на нацистите... От страна на италианците, американците бяха правени много такива филми... Надявам се и ние да се представим достойно, да си свършим добре работата и филмът да стане добър. Предварителните подготовки говорят за това... И аз за пръв път днес станах свидетел на някои неща. За мен сценарият беше окей, сценаристът беше окей, продуцентската къща беше окей, актьорите-колеги бяха окей... Но доколкото виждам от предварителните подготовки, всичко върви много добре. Работи се при много трудни условия, но и и без това в историята на филма условията са такива. Защото историята ще се развива в нацистки лагер... Иншаллах, въпреки трудностите, ние ще се справим добре с работата си и ще дадем полагаемото му се на филма... Защото тези хора все още помнят страданията и мъките преживяни в онзи период... Знаят за тях от историите, които са им разказали техните дядовци, бащи. И разбира се, това е една отговорност. Това важи за почти всички турски републики, но най-вече за кримците това е нещо специално... Както казах, надявам се да свършим филма като му дадем онова, което заслужава..
Характерът, който ще играя, се казва Садък... От Крим е. Първоначално е в руската армия, но в същото време е представител и на кримското общество. Той е лейтенант и воюва на страната на руската армия. После попада в плен на германците... После в германския лагер понеже знае немски език и заради това, че е лейтенант, германците искат да го използват на своя страна... Разбира се, моят характер излиза на едно пътешествие със цел да защити своята родина,земи и приятели... Този път ще заеме място до германците, но няма да се бори за тях, а пак ще се бори както казах за своите родина, земи и за да защити приятелите, които също са в плен на германците. И през това време се влюбва в една полякиня на име Мария. Разбира се и тя си има своята история,много важна за филма... Както казах хубава история и се надявам да свърши също така хубаво...

Селма Ергеч:
И аз ще пресъздам характер на име Мария. Мария е момиче с полско-германско потекло... Живяла на границата и загубила семейството си в началото на Втората световна война... Семейството й било убито от нацистите. Останала сама на този свят, но тя успяла да използва своята самота в една много горда и полезна кауза. Включила се в Съпротивата... В едно полско село помагала на хората на съпротивителните сили... И пътят на моят характер в един момент се преплита с пътя на Садък.

Бурак Арлъер(режисьор): Първоначално да кажа, че сме много развълнувани... Освен предишния ми проект, до този момент няма друг проект, свързан с Втората световна война... Също така книгата, авторът на книгата са много важни и много скъпи. Нещата, разказани в книгата, оказват силно въздействие върху читателя... И ние останахме под влиянието на това въздействие. Съответно това въздействие го пренесохме и върху сценария. Сценарията 60% съвпада със сюжета на книгата... Ще се съгласите с нас, че тази история трябваше да бъде разказана с езика на филма и затова се наложиха някои промени. Но има много неща, които не сме променили и те не се знаят от много хора... Страданията, които тюркемнците и кримците са изтърпели по време на Втората светова война. Унищожението им, изтезанията, извършвани над тях... Наистина това са неща, които се докосват до сърцето на човек... Искаме всички тези неща да се знаят от всички... Предполагаме,че с присъствието на такъв силен актьорски състав, ще се справим успешно с представянето на всички тези неща. Подготовката е за това... В Болу в Алада построихме лагер, заемащ площ от 1300 м.
Репортерката: Май там имало половин метър сняг--
Бурак Арлъер: Да, там в момента има 40см сняг и температурата е -20 градуса. Колегата ми режисьор Язъдждъ ми изпрати съобщение от там. Пратил ми е и снимки... Не можах да повярвам на очите си... Но всичко това абсолютно не ни притеснява, защото ние като екип напълно сме се концентрирали върху работата си. И искаме с обхваналото ни вълнение да отидем на снимачния сет и да дадем най-доброто от себе си,за да се получи хубав филм... И затова броим часовете вече...
следва продължение...
превода на втората част:
Бюлент Алкъш: Аз във филма ще пресъздам характера Мустафа... Животът на Мустафа минава в пленническия лагер. И затова неговото положение е много трудно, драматично, травмиращо.
Репортерката: Добре, а как се подготвихте за ролята? Какво почувствахте, когато прочетохте за пръв път сценария?
Бюлент Алкъш: Бях много впечатлен и разбира се в момента използвма всичко, което ще ми помогне да се превъплатя много добре в ролята си. Опитвам се да вникна в чувствата и мислите на човек,който е живял при такива трудни условия..
Репортерката: Май ще работите при много трудни условия?
Бюлент Алкъш: Ако няма трудности, вие не бихте могли да усетите преживяното от тези хора. Например докато сте на топло,не бихте могли да пресъздадете образа на човек,който примира от студ... Това не би било реално. И затова трябва да изтърпите тези трудности, даже нещо повече. Трябва да искате да изтърпите тези трудноси. Трябва да ги изживеем,за да може да пресъздадем и пренесем чувствата на образите, които ще играем...
Репортерката: Бюджетът на филма е много висок,нали?
Авни Йозгюре(продуцент): Е, разбира се. Всъщност всеки проект е важен и стойностен дотолкова, доколкото високи претенции има към себе си... И това налага бюджета от, който се нуждае. За този проект на една открита местност беше построено голямо плато... Видяхте вече. Това е работа, която изисква много труд и усилия... Първо се проектира самия проект. после се строи..
Репортерката: Работи се в много трудни условия.
Авни Йозгюрел: Да,има половин метър сняг. И е много трудно да се намерят материалите за този филм. Лесно е да намериш материали от днешни времена, от 2014 година. Но да осигуриш материал от 1940 година е много трудно. Например да вземем дървото... Трябва да се обработи така, че да се вижда дърво, което вече е започнало да изгнива. Трябва визуално да подхожда на декора. И постигането на това е доста трудоемка работа. Предполагам, че ги знаеш. Актьорите са много ценни, познати са от всички хора в Турция.
Мисля,че те по най-добрия начин ще ще ни представят този филм и ще ни отведат към целта, която сме си набелязали. Романът е много хубав. Предполагам, че финалът ще развълнува всички. Такъв финал ни очаква. Вътре в историята ще се развива една любов. Това също го има. От всичко ще има по малко. Филмът не е само филм за мнозинство хора на едно място, не е само филм, описващ жестокости. И затова аз всъщност досега съм правил проекти само с политическа тематика. ,,Сниджирбозан,, Голямата игра,,- филм за окупацията в Ирак... Много преди това бях направил филм на име ,,Белене,,, който разказва за драмата на турците в България... И този филм сега е от този калибър филми.
Репортерката: А как взехте решение за този филм?
Авни Йозгюрел: Така... Дженгиз Дааджъ е човек, когото познавам. И предполагам няма негов роман, който да не съм чел. Още от детството ми насам чета романите му. Има 25 романа. Изчел съм почти всички от тях. И мисля, че след този филм младото поколение ще прочете още веднъж романите му.
Репортерката: Първо добре дошли в Истанбул. Дойдохте тук с един много добър проект. Какво бихте искали да ни кажете?
Някакъв от Ескишехир: Всъщност сега все още сме едва в началото на проекта. Разбира се, правенето на филм е много важна работа, колкото и да не я знаем... Сега е трудно да се говори за нещо, което ще видим в завършен вид много по-късно. Тука е много важно дали филма ще се хареса на зрителя. Но сценарият е много добър. За нас е важно посланието, което носи филмът. Посланието, което е адресирано към хората и зрителите. И също така е важно филмът да има дълготраен ефект. Затова такива проекти са много важни за нас. Даже и да минат години, хората пак имат възможност да научат за фактите от историята. Също така да могат да я научат и да я споделят с други хора, да могат да изживяват същите чувства като тях при гледането отново на филма... Това е нещо много хубаво. И ние сме развълнувани от това, че участваме в осъществяването на това хубаво нещо,че помагаме за осъществяването му.
Last edited by karma on Sun Jan 12, 2014 1:23 am, edited 1 time in total.
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1250
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby 4i4ek » Fri Jan 10, 2014 10:17 pm

здравейте, ето и моят превод на интрвюто

Мурат: Всъщност всички тези държави Узбекистан, Азербайджан, Татарстан, Киргизстан, винаги са били свързани с Турция, много от тях носят все още манталитета и чувствата от османско време. Разбира се, за първи път в турски филм ще се разкаже за това време с нацистите. Има много италиански и американски продукции но за пръв път ние правим един хубав филм за това време. Поне подготовката ни и работата ни показва че ще е така. За мен сценария беше ОК режисьорът и актьорският екип също. Само подготовката е доста трудна като се има предвид и климатичните условия, но и самата история е тежка и трудна. Надявам се ние достойно да успеем да пресъздадем с характерите на героите чувствата на хората. Много хора имат тежки спомени от това време, които ги разказват на внуците си. Моят герой се казва Садък , той е от Крим, началото на историята е представител на Крим в руската армия, след което попада в ръцете на немците, които се възползват от това че той знае немски и е офицер. Но характерът който ще изиграя е с единствена идея да пази своите приятели и своята Родина, въпреки, че сега е с германците.
По пътя си той се запознава и влюбва в Мария, която е полякиня.

Селма: Аз играя ролята на Мария, която е с немско-полско потекло, загубила своето семейство в началото на Втората световна война, живее на границата съвсем сама, самотата я прави толкова силна, участва в съпротивата в полските села, и по пътя си среща Садък.

Много сме развълнувани, досега не сме имали такъв голям и дълбок проект за Втората световна война, от друга страна самата книга е много силна и ние сме се придържали 60% към романа, това което е като допълнение е повече че чрез характерите наблегнахме на мъката загубата и тежките моменти които са изживели тези хора. Екипът ние много силен, подготовката е усилена, макар и доста затруднена от метеорологичните условия има 40см сняг, но никой от екипа не е притеснен от това. Засега актьорският екип се подготвя над историята и чакаме с нетърпение дните в които да започне пресъздаването.

Аз ще изиграя ролята на Мустафа, чийто живот минава с нацистите, моят герой е доста травматичен, даже много драматичен,
как се подготвяхте а тази роля и как се почуствахте когато за пръв път прочетохте сценария
Опитвам се да се подготвя от всичко което може да ме подготви за тази роля и да пресъздам чувствата на човек живял по това време.
и условията на снимачната площадка ще са доста трудни
да така е, но това много ще помогне да пресъздадем много реално историята, защото не е реалистично да изиграем това в летни условия

Авни: Да това е голям проект с голям бюджет, както виждаме се изгражда голяма снимачна площадка насред пустошта при половин метър сняг. Трябва да пресъздадем тогавашната атмосфера, затова обработваме дървото с което правим снимачната площадка , за да изглежда старо, което е по-трудно. Актьорският екип е познат и много уважаван, това също ме кара да вярвам в успеха на филма. Романът и историята са много силни. Финалът е много силен, история на любовта, от всичко има Досега е снимал политически филми Зинчир Бозан, Голямата игра, филм за Ирак, Белене, филм за българските мюсюлмани и тяхната драма. И това е като продължение на досегашната ми кариера.

Как се решихте

Така, Дженгиз Дагджъ е човек кого познавам и доколкото си спомням няма роман който да не съм му чел, има 25 романа, които съм изчел всички и даже смятам че младото поколение ще пожелае след този филм да чете Дженгиз Дагджъ

Добре дошли в Истанбул, дойдохте с много хубав проект.

В началото сме , но нещата вървят, да се прави филм е трудно, но сценарият е хубав и за нас е важно е посланията които той ще отправи, също така такива проекти които оставят след себе си дири и карат хората да се замислят, а също така помага да познават историята. Чрез един такъв филм всеки един от нас може да изпита тези чувства от това време. Разбира се ние не може да кажем в началото на такъв проект как ще свърши, важно е дали зрителите ще го харесат.
Image
4i4ek
User avatar
Регистриран
 
Posts: 202
Joined: Thu Feb 23, 2012 10:15 pm

Unread postby xhippie » Sat Jan 11, 2014 9:59 am

Благодаря за преводите на интервюто [image001.gif]
Ще е чок зор филма, особено щом казват, че ще наблегнат на мъката, но щом като се придържат на 60% към книгата се надявам останалите 40% да са любооооооооов
и нашият танкист да ни пленява не само с тъжни, а и с влюбени очи [kiss]
нека не само попада в плен на нацистите, а и на любовта та и ние да бъдем запленени от романтика [heart;]

междудругото, сетих се за цитата на руски, че е ползвана литература от И. Гаспринского, това всъщност е Исмаил Гаспърълъ, за когото споменах по повод цитатите на валията на Ескишехир,
ето справка в Енциклопедия Британика http://www.britannica.com/EBchecked/top ... Gasprinski и уикипедия http://en.wikipedia.org/wiki/Ismail_Gasprinski

Полуостров Кръм /Къръм/ се нарича у нас неправилно Крим едва след Освобождението под влияние на руския език, на който се пише “Крым”, но се произнася “Кръм”, както и на български. Абсолютно същото значение и звучене има и на тюркските езици, затова името се запазва и при татарите, и при турците. Вазов до смъртта си пише “Кръм” и “Кръмска война”.


а ето малко инфо за Къзълташ, където, ако не беше войната, писателят е щял да бъде фризьор и да се разхожда край "Скалата на булката"

Кизил-таш
Краснокаменка, Кизил-ташЗа спуском с небольшого Куркулетского перевала в Гурзуыскую долину, взгляд путника моментально приковывает отдельно стоящая справа красновато-серая скала, вокруг которой разбросаны домики села Краснокаменка. Название этой скалы-отторженца Гелин-кая, хотя чаще ее называют Кизил-таш (Красный камень). В действительности, скала Кизил-таш, давшее название селу и окрестностям, сейчас не существует – она была уничтожена карьером уже в наше время, а ее название перекочевало на Гелин-кая. Гелин-кая – гигантский блок мраморовидного коричнево-красного известняка высотой 72 м, площадью - 125 м2, с 1969 года объявлена памятником природы.
Название коричневатой, с сизыми потеками по сторонам, скалы Гелин-кая имеет несколько интерпретаций. Местное население переводит ее как «скала невесты», краевед Александр Львович Бертье-Делагард связывал словом «гелоос» - смех, а археолог Лев Фирсов от слова «эллинос» - эллинская, греческая скала. Один вариант легенды говорит о красивой девушке, ехавшей на коне на свидание к своему любимому. Коварная мать жениха была злой колдуньей. Чтобы помешать встрече, она заколдовала невесту, превратив ее вместе с конем в громадную скалу. Василий Кондараки трактует немного другой вариант происхождения названия скалы: «Татары, поселившись бесспорно на месте первобытных обитателей этой местности, прозвали его Гелин-кая, т е. камнем невесты, уверяя, что в него превратилась невеста, ехавшая верхом и заклявшая себя обратиться в скалу за сделанную во всеуслышание неловкость». Что это была за неловкость - можно только догадываться… Дюбуа де Монпере приводит так же несколько вариантов легенды о скале: «Кизилташские татары рассказывают, что одна молодая девушка, спасаясь от преследователя, искала спасения на этой скале; видя, что скрыться не удастся, она бросилась вниз со скалы. Падение ее было столь удачным, что она оказалась у подножия невредимой. Тогдашние жители селения в благодарность посвятили это место Богу и построили здесь монастырь. Другие рассказчики легенд изменяют что-нибудь в рассказе, но речь всегда идет о деве. Но она не убегает, не бросается со скалы, напротив, она обитает на вершине скалы и каждый год в канун св. Иоанна, она является прохожим, угощает их, с нетерпением ожидая избранника, возлюбленного, с которым разделит хранимые ею сокровища».
Идеальное расположение скалы, главенствующее над окрестностями, не могло быть не использовано человеком в своих целях. В XIII - XIV века на вершине скалы находилось небольшое укрепление. Попасть на вершину Красного камня можно только с северной стороны, пройдя по крутой тропе, представлявшей в древности узкую дорогу с крепидами. На небольшой уютной полянке (хорошее место для ночлега с палаткой) тропа заканчивается и чтоб попасть на вершину Гелин-кая необходимо воспользоваться приемами скалолазания. По данным археолога Валерия Мыца, южный участок скалы был отделен каменной стеной протяженностью около 30 м. Напротив входа находятся руины прямоугольной башни, занимавшей господствующее положение над северной площадкой и всем укреплением. На южной части скалы, защищенной крепостной стеной, хорошо видны следы стен и построек, в том числе и небольшой церкви. На месте церкви сейчас стоит металлический крест.
Еще в средние века под скалой Гелин-кая находилась деревенька, снабжавшая воинов крепости продовольствием. В вихре исторических катаклизмов крепость разрушилась, но на прижитом месте остались жить люди. Греческое название деревни до наших времен не сохранилось, а татарское название копировало название скалы - Кизил-таш. В 1778 году из деревни Кизилташ были выведены 187 греков. В Приазовье они объединились с выходцами из Гурзуфа (83 человека) и основали деревню Урзуф, которая существует в Запорожской области и поныне. В опустевшей греческой деревне остались жить только мусульмане-татары. Петр Паллас, проезжавший здесь через 5 лет после выселения греков, отозвался о ней как о деревне «с прекрасными садами», а Монпере в 1833 году написал, что это «одно из прекрасных селений побережья, скрытое ореховыми деревьями и высокими тополями». Еще и сейчас в селе можно заметить дома типичной старой южнобережной архитектуры – с плоскими крышами, стенами, сложенными из крупных блоков местного серого известняка, верандами-мансардами. При въезде в село любопытствующий взгляд заметит небольшую кипарисовую аллею и некогда богатый добротный двухэтажный дом. Местные жители вспоминают, что здесь до Советской власти была помещичья усадьба, а позже контора совхоза.
Рядом с Краснокаменкой есть два живописных водохранилища – Мугольми и ниже озеро Абухи, вырытое в 1888-1890 годах. На озере Абухи в 2006 году проходили съемки, полюбившегося многим фильма - русской комедии «Дикари», современной интерпретации советского фильма «Три плюс два». Так же через Краснокаменку походит главная туристическая тропа на Роман-Кош - высочайшую горную вершину Крымских гор.


ImageImage
ImageImageImage
ImageImage
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Tue Jan 14, 2014 12:23 am

ImageImageImage
Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby galiateneva82 » Mon Jan 20, 2014 10:56 pm

И аз да се включа Image много ми е една такава бледа, незнам [think.gif]

Image Image
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby xhippie » Fri Jan 24, 2014 6:12 am

Днес, 24.01. започват снимките.Успех [d_good_luck.gif]
Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Jan 26, 2014 1:10 pm

Image
The shooting of the movie has started on schedule, first day shootings went well, with no problems.....day two is continuing as we speak....everyone is working well together and there have been no problems....they are all pleased and excited about this project

Скоро издание на руски на книгата
http://qha.com.ua/v-krimu-izdadut-seriy ... 32439.html
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby galiateneva82 » Mon Jan 27, 2014 10:37 pm

Тази снимка се появи във фейса Image https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =1&theater пише че е зад кадър, ужасни условия, момчето ще настине [kz2vx9.gif]

"Korkunç Yıllar" Romanı Beyaz Perdeye Aktarılıyor. http://www.filmlerim.com/makale/13190/q ... ktariliyor
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby xhippie » Tue Jan 28, 2014 3:57 am

малееееее изглежда ужасно, но на война като на война,
видях че публикувалия снимката твърди, че това на нея не е Мурат, но сигурно и той изглежда така mini_wipetears

линка от филмлери е за романа и филма, старото инфо.

снимки от сета може да няма, обаче феновете творят яко, и Туба пратиха на фронта [smeese.gif]
Image
а Садък вече е в лазарета Image [smeese.gif]
феновете вече са към края на снимките на филма, ще го свършат преди оригинала [28326_842.GIF]
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby galiateneva82 » Tue Jan 28, 2014 9:01 am

снимки от сета може да няма, обаче феновете творят яко, и Туба пратиха на фронта [smeese.gif]


виж това е роля за нея, мъже колкото искаш, сърдити няма да има [smeese.gif]
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby xhippie » Tue Jan 28, 2014 1:17 pm

Image
ImageImageImage

няма лейтенант, направо е произведен в маршал [smeese.gif] Image
а като го пуснат градска е така Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5035
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Next

 

Return to MURAT YILDIRIM




Users browsing this forum: No registered users and 1 guest