{ WELCOME }

Change Message in welcome_header.html

20 dakika; Intikam; Merhamet; Çalıkuşu; Kara Para Aşk;
Fatih Harbiye; Kösem Sultan; Kara Sevda

Unread postby xhippie » Sat Oct 24, 2015 8:59 am

Image


Image

Fatih – Harbiye

2013-2014 / 50ep.
Senarist Hayriye Ersöz
Yönetmen Sadullah Celen
Image
Oyuncular
Neriman: Neslihan Atagü
Macit: Kadir Doğulu
Şinasi: Yunus Emre Yıldırımer
Pelin: Dilara Öztunç
İnci: Itır Esen
Gülter: Uğur Demirpehlivan
Faiz: Okday Korunan
Cihan: Fırat Topkorur
Fahriye: Seda Türkmen
Kerim: Özhan Carda
Selim: Mehmet Uslu
Zehra: Süeda Çil
Aslı: Gökçe Akyıldız
Nezahat: Sevinç Sırma
Onur: Özgürcan Çevik
Özlem: Ebru Şam
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Oct 24, 2015 9:04 am

Неслихан Атагюл и Кадир Доулу: "Мечтаехме да сме актьори"

Неслихан Атагюл:
Кога решихте, че искате да станете актриса?
Един ден с баща ми си бяхме у дома и гледахме телевизия. Аз бях на 8 години и гледайки въпросния филм или програма, изведнъж казах на татко, че ще ставам актриса. Той, естествено, реагира нормално и ми отговори с "Добре", тъй като аз бях малко момиченце и все още не разбирах много неща. Но това мое желание, дошло в разума ми изведнъж, продължи и така, когато бях на 13 години, се записах в агенция и един ден се обадиха на семейството ми, казвайки, че съм одобрена. Тогава майка ми бе по-негативна по този въпрос и със съмнение ме попита дали съм сигурна и мога ли да го направя, въпреки че аз вече бях решена. От тогава започнах да се снимам в реклами и така.

Родителите Ви бяха ли против това Ваше решение?
Да. Като малка бях голям инат и те много добре знаеха това. Когато поисках нещо, винаги го постигах, това също знаеха много добре. Решението ми не се хареса особено на родителите ми, особено на майка ми, но те трябваше да се примирят с него, тъй като знаеха, че не могат да ме спрат.

Как се чувствахте, докато се гледахте за първи път по телевизията?
Цялото семейство се събрахме у дома и бяхме много развълнувани. Изненадващо, майка ми много се зарадва, когато ме видя, и оттогава винаги ме подкрепя за всяко едно мое решение.

Актьорската професия забавна ли е?
Да, определено. Ние, актьорите, сме едни от малкото хора в днешно време, които се забавляваме по време на работа истински и не приемаме актьорството като професия, а като хоби, от което се прехранваме. Звучи странно, но е така. Повечето хора си мислят, че да снимаш е трудно нещо. Да, не е лесно, но определено не е и чак толкова трудно, на мен ми е повече забавно.

Когато получихте първия си хонорар, замечтахте ли за богатство и охолство?
Като всяко едно младо момиче - да, помечтах си за бляскава кариера, слава и пари. Но сега, когато вече пораснах и помъдрях, осъзнавам че не това е най-важното. Парите не са от голямо значение за мен. Аз искам единствено когато се прибера вкъщи, всичко да е наред, близките ми да са живи и здрави и да сме спокойни. Това е щастието за мен.

Каква е Вашата мечта?
Като по-малка, в началото на кариерата ми, си мечтаех да съм по-висока, защото всички момчета бяха такива, а повечето красиви момичета на моята възраст - също. Дори по едно време се комплексирах от ръста си. С времето обаче това отшумя и сега се харесвам такава, каквато съм. Всеки има нещо в себе си, което е интересно и различно от останалите, това явно е моето.

Още в началото на актьорската Ви кариера получихте редица престижни награди за ролите си във филмите "Първа любов" (Ilk Ask) и "Чистилището" (Araf). Важни ли са Вас признанията, които получавате?
Когато получих тези признания всички мои близки и приятели бяха много щастливи и се гордееха с мен, като не спираха да ме поздравяват. За мен обаче актьорската игра не може да бъде оценена материално, а само и единствено душевно. Един актьор, който не получава подобни награди, не трябва да си мисли, че не си е свършил работата както трябва. Ние, актьорите, трябва да играем заради себе си и заради публиката, а не заради материалните блага, независимо дали те ще са пари или признания.

Какви са отношенията с приятелите Ви?
Докато бях ученичка завързах точно пет истински и верни приятелства с мои съученици. И до днес, въпреки че пътищата ни се разделиха, често се виждам с тях и си прекарваме страхотно. Това, че ме дават по телевизията, за тях е без значение, те се държат с мен така, както беше преди това. Прекарваме времето си заедно предимно навън, независимо от времето, рядко сме вкъщи, защото много разхвърляме.

Активна ли сте в социалните мрежи?
*показва свой стар телефон* Така като го гледате, как мислите? Въпреки че имам и друг, използвам предимно този, върши ми най-добра работа. Получавам единствено есемеси с пожелания и хвалби, на които отговарям с "Благодаря".

Значи не сте от типа момичета, които държат на марковите дрехи, многото грим и скъпите телефони?
Аз протестирам срещу тези момичета. Предпочитам да дам парите си вместо за скъпи кецове, телефон iPhone и модерни дрехи за нещо, което ще ми стопли душата. Аз съм актриса и следователно за ролите си получавам хонорар. Купих си обикновен фотоапарат, за да заснемам всичко, което ми харесва. Купувам си книги, за да се забавлявам. Имам три котки, за които трябва да се грижа, да им осигуря храна, тоалетна и т. н. Отивам на море и се радвам на вълните и слънцето. Животът ми е една голяма душевна рутина!

Кадир Доулу:
Бяхте водещ на сезона на музикалното шоу "X Factor", какви са впечатленията Ви от там?
Това е едно от любимите ми риалити-формати. Следя го от години както в Турция, така и в чужбина, където е още по-страхотно. Явих се на кастинга за водещ на шега, отидох на интервю и продуцентът реши, че съм подходящ и подписахме договора за участието ми, а и вече бях по-популярен и познат на аудиторията, макар и не чак толкова много.

Връщайки се назад във времето, смятате ли, че ако бяхте започнал кариерата си именно в такова шоу, щеше да Ви е по-лесно?
За да стана актьор, аз работих много по себе си и като личност, и като игра. Учех се, много преди да стъпя за първи път на снимачната площадка. Застанах зад камерата след доста дълго и продължително обучение. По принцип според мен талантите, които се явяват на подобни състезания и кастинги, са с по-аматьорски дух и са твърде въодушевени, че ще постигнат лесна и бляскава кариера. Но в този живот всички става с много труд и аз изпитах това на гърба си.

Разкажете повече за снимачния процес на "Двете лица на Истанбул"?
Работехме седем дни в седмицата и нямахме почивен ден. Всичко беше много уморително за всички, снимахме се по 18-20 часа на ден, беше дори нечовешко. Много се изморявах и психически, и физически, но не се оплаквах. Интересът на зрителите ме стимулира и мотивира адски много да продължа да работя и да не се отказвам.

Как тогава отделяхте време за себе си?
Разделях свободното си време на няколко части. От екипа ни даваха по два-три часа почивка, през които правехме каквото си поискаме, иначе щяхме тотално да се скапем, ние не сме роботи. По принцип през останалото си свободно време, докато не се снимам в даден проект, релаксирам, гледайки филми, това ме вдъхновява най-много.

Какъв е Вашият приоритет в живота?
Най-големият ми приоритет в този живот е семейството ми, а след това е работата. Винаги се стремя едното да не страда за сметка на другото, тогава се чувствам неспокойно и зле. Опитвам се да отделям достатъчно време за семейството си, но и да не загърбвам работата. Стремя се тези две изключително важни неща в живота ми да са в хармония винаги.

Как върви връзката Ви с Неслихан Атагюл?
Не искам да разкривам подробности от личния си живот публично. Ако искате да Ви отговоря дали всичко между нас върви добре или зле, няма да го направя. Мисля, че спрямо самия мен можете да прецените.

Да поговорим за екранните Ви партньорки в сериалите!
Аз винаги съм бил много щастлив от това с какви актриси ми се е падало да играя, в това отношение съм голям късметлия. С Еда Едже в "Мръсната седморка" се разбирахме чудесно, както и със Синем Кобал, Ипек Карапънар и Мерве Болуур в "Малки тайни". А за Неслихан нямам думи, защото когато чувствата от екрана прераснат в реални такива в живота, то тогава чувството е неописуемо и именно това е най-големият късмет в живота ми!

След финала на "Двете лица на Истанбул" какви са спомените Ви от този сериал?
Много добри! Много ми е тъжно всеки път, когато се сбогуваме с екипа на даден проект, в който съм участвал, защото всеки един актьор влага изключително много от себе си в ролята си и в един момент тя става част от самия него, но за съжаление всяко хубаво нещо има своя край. Една мъничка част от моето сърце винаги ще бъде заета от Маджит, както и от всичките ми останали герои поотделно. Равносметката ми от работата в този сериал ми е, че всичко беше страхотно!

Приличате ли си с героя Ви Маджит?
Да, имаме доста свои общи прилики. В любовта много си приличаме, обичаме еднакво страстно и истински. И аз като Маджит не обичам да налагам контрол над хората и да ги следя изкъсо какво правят, защото след като аз искам да не бъде контролиран от своите близки и приятели, трябва да направя това и за самите тях.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Oct 31, 2015 5:39 pm

бързи мисли по Фатих-Харбие,

първо условие да се възприеме филма е да се гледа със субтитри, дубльорите са го окепазили тотално, сякаш е друг филм. Чела съм книгата /филмът е различен/и съм гледала филма многократно. Филма, като продукция, има много несъвършенства, но фабулата му е уникална, стига човек да има сърце да я види, това е един филм за всички проявления на състоянието любов. това е филм пълен с любов от първата до последната си минута. Любовта или липсата й, начина й на изживяване и възприемане, отношение към любовта, всяко съпътстващо чувство към любовта е изразено. Става въпрос за любов към всичко и всеки, любовта между братя и сестри, между съпрузи, любовта към приятелите, към изкуството, към човека изобщо, към семейството, между децата и родителите, между възлюбените. Всеки един от персонажа изпитва любов и за всеки тя е различна. Филма би следвало да се казва дисекция на любовта.Тя е поставена на пиедестал и определена превъзходно, за мен този филм има много, много послания. Освен дисекция на любовта прави и дисекция на обществените слоеве, в книгата е наблегнато за упадъка на обществения морал породен от навлизането на модерната западна култура и обноски, за противоречията между различните поколения.Във филма е същото, но докато в книгата старите прийоми за утвърждаване на морал надделяват, то във филма те са показани като морално и ненужно остарели похвати, показват че може да си стойностен човек и носител на модерното едновременно. Противоречието между традициите и модернизма целят да покажат верния път за постигане и съхранение на система от човешки ценности, но всъщност, пътувайки се вижда, че и в двата метода човека е едно и също същество и най-верия път е този, който минава през сърцето на човека, пътя на любовта. Как, доколко и по какъв начин я разбира и изживява всеки е въпрос на комплекс от личностни качества и израстване. За мен това е вторият филм след "Аси", който ме е развълнувал и съм пожелала да гледам многократно. Принос за това има и Кадир Догулу, намирам, че е многообещаващ актьор, притежава талант, приятна физика, превъзходна дикция и красив тембър на гласа.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата


 

Return to Други сериали и филми




Users browsing this forum: No registered users and 1 guest