{ WELCOME }

Change Message in welcome_header.html

Културните и религиозни различия по света

Unread postby xhippie » Thu Sep 13, 2012 11:48 pm

КРЪСТОВДЕН

Image

Празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
Съществува легенда за това, как Господ благословил земята чрез кръста и тя станала такава, каквато е днес.
В Библията са записани четири притчи за светия кръст.
През 313 г. император Константин Велики стоял пред вражеския Рим със значително по-малобройни войски, горещо се помолил на Бог и когато слънцето залязло, на небето се появил кръст с надпис: "С това ще победиш." После сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръст, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. И наистина, със силата на тези кръстове Константин Велики успрял да победи неприятеля. За спомен за силата на кръста император Константин го направил символ, хранител на Рим. По-късно в града издигнал и своя статуя, с кръст в дясната ръка и с надпис: "С този спасителен знак, свидетел на истинска храброст, освободих нашия град…"
Малко по-късно, през 326 г., на 14 септември, майката на император Константин царица Елена, посещавайки светите места в Палестина, открила Кръста на Голгота. Откриването му съвсем не било лесна работа. Много години минали, много неща се променили. Елена наредила да търсят около гробницата на Исус. Открили три кръста – двата вероятно били на разбойниците, разпънати заедно с него. Не знаели кой от трите е свещеният и довели една болна жена. Докоснали я и с трите кръста поред, но само от един тя оздравяла. Когато покрай кръстовете минала погребална процесия, решили отново да потърсят чудотворната сила. Поставили поред кръстовете върху ковчега и от истинския кръст мъртвецът се раздвижил и възкръснал. Вече нямало никакво съмнение. Такова чудо можел да стори само кръстът, на който разпънали Исус. Прииждал отвсякъде народът на Йерусалим, тичали, блъскали се, стремели се да се приближат към святата реликва. Епископът на града го вдигнал високо, въртял го в четирите посоки, а народът се кръстел и молел: "Господи, помилуй!" Царица Елена заповядала на чудното място да бъде издигнат храм. Освещаването му станало през 335 г. и оттогава на това място се събирали всяка година хора от всички краища на света. В края на V в. за празника дошла и грешницата Мария от Египет.
След около триста години, през 614 г., персийският цар Хозрой завзел и опустошил Рим, откраднал свещения кръст, но само след четиринадесет години той отново бил върнат тържествено в Йерусалим.
В чест на тези събития църквата посвещава четири християнски празника Въздвижение на светия животворящ Кръст Господен и извършва пок­лонение пред кръста четири пъти в годината: Кръстопоклонна неделя (третата неделя от великденския пост), Велики петък (преди Възнесение), 1 август и 14 септември (Кръстовден).

МОЛИТВА НА КРЪСТ ГОСПОДЕН

Спаси, Господи, Твоите люде и благослови достоянието Си, като даруваш на благочестивия православен български народ победи над враговете и го запазиш с Твоя Кръст!

КАК ДА СЕ КРЪСТИМ

Изобразяването на кръстния знак върху тялото става с дясната ръка. С палеца, показалеца и средния пръст, събрани в едно, се докосва първо челото, после гърдите и плещите отдясно и отляво. С докосването на челото се казва "В името на Отца", на гърдите – "и Сина", отдясно наплещите – "и Светия дух", и накрая – "Амин". Кръстенето пресъздава вярата в триединството на Бога. Според църковните схващания двата прилепнали към дланта пръста означават вярата в двете същности на Исус (земния и божест­вения му произход), докосването на челото означава надежда, на гърдите – очистване от зли мисли, на плещите – благослов за смислен и полезен труд. Прекръстването пази човек и го приобщава към вярата в спасението, дошло чрез кръста.

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

Успявайки да вплете християнската обредност в своя непосредствен труд и бит, да я украси с вълшебното търсене на своя прастар митически взор, българинът отделя особено място в празничния си календар на Кръстовден.
Той е ден разделен. Когато слънцето пътува по небето през годината (нашият народ е бил убеден, че небесното светило прави точно това), то мени пътя си. На Гергьовден стига до междата, от която започва пътят към лято. На Кръстовден стига междата, откъдето започва пътят към зима. Бавно и полека лятото си е отишло. Бавно и полека ще дойде зимата. Четиринадесети септември стои по средата и дава знак, че хубавите дни изтичат и трябва да се приготвим за приближаващите се студ и мраз. Ако досега на десет оки кал е стигало едно слънце, съвсем скоро на една ока кал няма да стигнат и десет слънца. Да използваме слънцето, докато можем, казва тази приказка, и народът ни практично си я припомня на Кръстовден. Смята се, че "денят и нощта се кръстосват", тоест стават равни.

РИТУАЛИ

В църквата раздават китки за здраве, които се пазят за лек.
Свещеник ходи и ръси по къщите. Жените взимат от светената вода и замесват с нея нов квас.
Празнуват народните лечители, които лекуват изкълчено и навехнато. Хората, на които са помогнали, ги посещават с благодарност.
Който почита празника, няма да го боли кръстът. Спазва се строг пост.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища започват есенната оран и сеитба. Осветява се семето за посев.
Вечерта преди Кръстовден от полето се носят пшеница, грах, тиква, картофи, грозде. На другия ден се варят и ядат за пръв път тази година.
На 14 септември започва да се бере гроздето, затова на този ден му казват и Гроздоберник. Връзката с гроздето му придава нов смисъл – на едно първо и все по-настойчиво поглеждане към заслужения отдих и спокойствие на зимата, в която искрящата топлина на виното ще отлива умората от летния труд и ще отваря сили за ново лято и за нов труд.
Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон.

ЗАБРАНИ

Не се работи. Празникът се смята за тежък и строго се спазва.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на Кръстовден вали дъжд, очаква се извънредно плодовита и добра година. Каквото е времето на 14 септември, такива ще бъдат дните до Петковден, 14 октомври.



ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

Храната задължително е постна. Не се яде червено. Пече се настъргана тиква с праз лук, зелник с праз лук.

Кръст

Кръстът е един от най-разпространените символи в митологичните и религиозните системи. Възприема се най-често като геометрично описание на световното дърво и на човека, символизира живот, плодородие, единство на дух и материя. У асирийци, перси и картагенци, по-късно и римляни е известен като средство за мъчение. По времето на Христа е образ на мъчението и смъртта. На кръст са разпъвани разбойниците и робите. За да бъде унизен, Христос е разпънат между двама разбойници. На кръста той приема мъченическия венец. В началото християнската символика предпочита като свои любими символи рибата, агнето, котвата, избягва кръста като спомен за кръстните мъки на Спасителя. Едва по-късно, когато император Константин Велики побеждава с помощта на кръста, той постепенно се налага като символ на надеждите на вярващите, на Божията сила, като знак на християнството. Константин Велики отменя наказанието чрез разпъване на кръст, защото след разпятието Христово той е свещен. Става знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.
Обърнатият кръст е символ на Адам, чието падение обръща свещения първоначален ред. Вертикалната страна е символ на божественото у Хрис­та, хоризонталната – на човешкото. Чрез кръста се надвива смъртта, затова се нарича "дърво на живота", "честно дърво", "животворящ кръст", "дърво на безсмъртието". Смята се за защитно средство срещу всякакви злини и врагове.
Събраните три пръста за кръстен знак символизират триединството на вярата. Докосването изразява надежда, че Господ ще просветли ума на човека, докосването на сърцето е молба да се очисти то от зли мисли, да се настрои за обич към света и хората, докосването на плещите е желание за сила и труд. С изображението на кръста върху себе си християните изразяват вярата си в спасението, дошло чрез кръста, и се надяват на благослов и защита.
знам.бг
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Mon Sep 17, 2012 2:31 am

Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

Image

На днешният ден Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото "християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него..." (Д. Маринов)
В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:
"Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях... се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:
1. Да почита родителите си.
2. Да се пази от кръвосмешение.
3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
4. Да не краде.
5. Да не убива, дори за отмъщение.
6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
7. Да не се връща пътник от прага.
8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.
Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание."
Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите - светици и тяхната майка.

На този ден имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.
Този ден е празник и на гр.София.
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby xhippie » Wed Sep 19, 2012 11:49 pm

Преображенски манастир
за него може да прочетете доста и в уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1% ... 0%B8%D1%80
но това, което го няма там е допълнение към историята с разрушаването на жилищните помещения от падаща скала
ето кратка история, която видях в друг форум, впечатли ме и я споделям тук
1991г." огромна канара се откъсва от планината и полита надолу към манастира точно към главната църква. Монасите ми разказаха, че тя разрушава жилищното крило и точно над църквата се разцепва на две. Двете канари падат точно от двете страни на църквата, където си стоят и днес:"
Imageи от другата странаImage

Археолози откриха в Созопол миро от Свети Николай
Точно до олтарната част на древния храм „Свети Николай Чудотворец” екипът на археолога Димитър Недев е попаднал на малко гърне с капак, съдържащо течност и костици...
http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/a ... kolai.html

Четиво
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby Vanja » Sun Oct 14, 2012 5:27 am

Петковден - начало на зимата

На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева

Този ден православната християнска църква посвещава на преподобна Параскева или Петка Българска

Обреди и Традиции

Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми

Поверия

От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
http://www.imen-den.net/imenni-dni.php?mesec=10&den=14
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=14&month=10&year=2012&cid=0&sid=&eid=5906
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Thu Oct 25, 2012 4:27 pm

Тъй като днес е мюсюлманският празник Курбан Байрам, потърсих какво казва християнската църква по повод курбана, също и народните обичаи в България. Така попаднах на един въпрос, който добре илюстрира и двете:

Въпрос: Моля Ви да ми обясните какво представляват курбаните и дали коренът им е християнски. В тази връзка, ако човек претърпи катастрофа напр., трябва ли ежегодно на деня, в който е станал инцидентът, да дава курбан? Ако да, какво точно да направи?

На въпроса отговаря Анна Маринова:
Думата "курбан" произхожда от думата korban на библейски еврейски език, която означава: 1. доброволно дарение (вж. Числ. 7:3 - тук думата korban е преведена с "принос"). 2. кръвна или безкръвна жертва, принесена по усърдие (Лев. 2:1, 4 и др.).

Старозаветните жертви, в това число и курбанът, са предобраз на едната и единствена жертва - доброволната кръстна жертва, която Господ Иисус Христос извърши, за да ни изкупи от греха и за да изцери, възстанови, преобрази и прослави повредената от греха човешка природа. Христовата жертва е съвършена, затова е и еднократна, тя не се повратя и отменя всички старозаветни жертви (Евр. 7:26-27, 9:11-12, 25-26). В Църквата ежедневно (с изключение на Разпети петък, когато не може да има св. Литургия) може да се извършва и се извършва св. Евхаристия (св. Причащение) по време на св. Литургия. При извършването на литургията предложените дарове - виното и хлябът - стават истинска плът и кръв Христови, като се претворяват в такива от Св. Дух. Св. Евхаристия е същата Христова жертва, която Спасителят извърши на кръста, когато принесе Себе Си в жертва за нас. Разликата между Голготската жертва и евхаристийната е тази, че при последната Христос не страда, а Св. Дух претворява хляба и виното.

Курбанът следователно не е и не може да бъде жертва, защото жертвата е една - Христовата. Курбанът може да бъде само и единствено външен начин за изразяване на благодарност към Бога за сторено благодеяние. В Православната църква се извършват курбани във връзка с различни събития от живота на християните - радостни или тъжни. Курбан се раздава на храмовите празници, след избягнато нещастие, за здравето на дадено семейство. Курбаните, които се правят по време на постните периоди, се приготвят с постна храна. Свещеникът благославя храната, която се раздава на хората. Истинското богослужение обаче, което всички християни трябва да извършват като "царствено свещенство" (Изх. 23:22, 1 Петр. 2:9), не се изразява в даване на външни дарове, а в изпълняване на евангелските заповеди, в покаянието и причащението със светите Христови Тайни, в отдаването на себе си на Христос и Неговата света воля. Не случайно и Църквата на всяка ектения се моли за нас "целия си живот на Христа Бога да отдадем". Бог иска от нас не животни или нещо друго, защото Той няма нужда от нищо. Говорейки с гласа на бащата от книга Притчи Соломонови, Бог ни казва какво иска от нас - "синко, дай си Мен сърцето..." (Притч. 23:26).

И сега конкретно по въпроса Ви: Дали ще продължите всяка година да давате курбан, е Ваше лично решение. Това, че веднъж е направен курбан, не задължава никого да го прави всяка година. Но Ви препоръчваме да не го правите само като материална жертва, като жертване на известни средства и време, предлагайки курбан. Каквото правите, правете го с благодарствена молитва към Бога, Който Ви е запазил от изпитанието. И знайте, че курбан, жертва пред Бога може да бъде и решението Ви да простите на някого нещо, което ви се струва, че никога не бихте простили, или да дадете на някого нещо, от което той наистина се нуждае, дори и без той да разбере (срв. Мат. 6:1-4). Не разгласата на жертвата, нито нейния размер я правят валидна пред Бога, а осъществяването й в името на Бога и с молитва Бог да ни помилва и да ни прости многото грехове.
dveri.bg

Kурбан за здраве
http://www.hera.bg/s.php?n=1816

Утре е Димитровден, така че и ние може да направим курбан [cooking1.gif]
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Fri Oct 26, 2012 10:00 am

26 октомври – Димитровден, Св. вмчк Димитър Солунски - Мироточец

Част от канон в чест на св. Димитър Солунски
О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя,съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!

Image
Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист

Димитрий се е родил в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват “покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун”. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 година.
Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

На Димитровден 2012 се навършват 130 години от освещаването на храм „Св. великомъченик Димитър Солунски" в Панчарево - София. На Димитровден с благословението на негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим архиерейска Света Литургия по повод 130-годишнината от освещаването на храм „Св. великомъченик Димитър" в Панчарево, край София ще отслужи Негово преосвещенство Знеполски епископ Йоан - викарий на Софийския митрополит. Протосингелът на Софийска света митрополия отец Ангел Ангелов ще оглави празничното богослужение в храм „Свети Димитър" на столичния квартал „Хаджи Димитър".
ЧЕСТИТ ДИМИТРОВДЕН! fl3
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Sun Nov 11, 2012 1:05 pm

Днес 11 ноември Православната църква почита паметта на Св. Мина

Image
Св. Мина
На днешния ден православните християни почитат Свети Мина като покровител на семейството. Името му означава "месечина, луна". Известен Чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.
Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.
Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 г. при Диоклетиан и Максимиан.
Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.
Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога.
Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог.

В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници - от Архангеловден до Коледни Заговезни - времето, в което вълците бесуват.

От днес започват "Вълчите празници", които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

На днешния ден празнуват носещите имената: Виктор, Виктория и Минчо, Минка.

И още малко информация във видео кадри
http://bnt.bg/bg/news/view/88616/dnes_p ... sveti_mina
http://bnt.bg/bg/news/view/75108
http://www.potv.bg/news/p3_6248_0.html
А манастирът "Св. Мина" край София е наистина уникален. Хубаво е всеки да намери време да го посети.
Ще се почувствате различно и във всички случаи по-добре...
Обрадовски манастир "Св. Мина"
На празнуващите - честит празник!
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby Vanja » Wed Nov 14, 2012 12:21 pm

На 14 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне) Фильо и Филка. http://calendar.dir.bg/inner.php?d=14&month=11&year=2012&eid=467
Започват Коледните пости
Започват 40-дневните коледни пости, които свършват на 24 декември (Бъдни вечер). http://calendar.dir.bg/inner.php?d=14&month=11&year=2012&eid=17174
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Fri Nov 16, 2012 10:20 am

На 16-ти ноември се чества Св. апостол и евангелист Матей
Image
Един от 12-те апостоли и автор на първото от четирите канонични евангелия (Евангелие от Матей). Той бил роден в гр. Капернаум, Галилея, където работил като събирач на данъци за властника на Галилея - Ирод Антипа.
Длъжността митар, или събирач на данъци, била презирана от юдеите, защото той събирал данъци от „избрания” народ за езическото римско правителс
тво.
Според Евангелието от Матей Исус Христос се спрял на брега на Тивериадското езеро, там, където се събирали данъците, призовал Матей да върви след него и той го последвал, като станал един от неговите дванадесет ученици. Осем години след Възнесението на Спасителя по молба на апостолите Матей написал своето евангелие, в което пръв разказвал за земния живот на Исус Христос.
Повествованието му се отличава с необикновена простота
и е понятно за всекиго. Апостолът се наричал Левий, но останал по-известен по начина, по който сам се наричал - Матей, т.е. Митар.
Назовал се така, за да напомня за предишната си длъжност – толкова искрено било покаянието му. На иконите, изобразяващи св. Матей, до него като тайнствен символ на евангелиста е изобразяван ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.
Първоначално, заедно с другите апостоли, Матей разпространявал евангелието в Йерусалим и в Юдея. След това заедно с апостолите Петър и Андрей ходил в Сирийска Антиохия, в кападокийския град Тиан и в Синоп.
Тук бил затворен в тъмница, от която го освободил св. ап. Андрей Първозвани. След това пътешествал в Амасия, Едеса, Севастия и посетил Етиопия.
Преданието разказва, че той извършвал невиждани чудеса. Отишъл при един народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му казал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор. И това чудо наистина се случило. Всички се затичали към дървото, пили вода от чудния извор и по внушение на апостол Матей приемали светото кръщение.
След дълго проповедничество по разни градове и след много и различни страдания за името Христово св. ап. Матей приел мъченическия венец в Йерусалим, като бил убит с камъни. Неговите страдания и смърт също са ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го хванат, за да го подложат на мъчения, гонителите му -езичници били поразени от чудната светлина на лицето на св. Матей
Те ослепели, но апостолът с молитва им върнал зрението. После бил хвърлен в огън, но пламъците не се докосвали до него. И когато накрая той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление познали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.
През 1599 г. великият италиански художник Караваджо рисува по поръчка на църквата картина, на която изобразява апостол Матей като неграмотен старец, който с учудване гледа как ръката му пише, направлявана от ангел. / новинар /
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Wed Nov 21, 2012 12:43 am

21 ноември – ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО - Ден на християнското семейство

Image
Въведение Богородично
Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората”. Според Светото писание на този ден тригодишната Мария-Мириам за първи път стъпила в Йерусалимския храм.
Божията майка била въведена в него от родителите си – благочестивите Йоаким и Анна, когато навършила 3 години.
Така те изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка. И това било не еднократно въвеждане „за една свещ само”, както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма.
Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – бащата на св. Йоан Кръстител, я посрещнал, благославяйки я. Той я въвел в светилището на 21 ноември (4 декември по стар стил). Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била дадена на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и затова се тачи от Православната църква и като Ден на християнското семейство. Според православната традиция Въведение Богородично се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.
Най-ранното известие за честването на празника е от края на І век. В Константинополската църква празникът е въведен през VII век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква – от папа Григорий XI през 1374 г.
Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.
Този ден църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на Бога, те ще растат благочестиво, в послушание към родителите си и чистота на нравите.
„Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински християнски семеен живот. Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа за здрави семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и прочее. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието” – това казва красивото „Слово за Въведение Богородично”. На Въведение Богородично Православната църква препоръчва родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и библейските събития и така да ги възпитават в християнски дух.
Затова и днес в църква се пали свещ за здравето на децата и благополучието на съвместния съпружески живот, а вечерта се сяда на семейната празнична трапеза.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали освен празника Въведение Богородично и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта да си хапне и да благослови и семейството. По това, какво е времето на днешния ден, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.
Купува се за къщата нещо с дъно - чинийка, чашка, тепсия, за да не избяга късмета от къщата.
Този ден е много подходящ и за кръщенета, съветват църковните служители. Днес в храмовете се отправят молитви децата ни да растат здрави, в смиреност, в послушание на родителите и чистота на нравите.
Тези добродетели са били тачени винаги от българина. Историческите източници разказват за единението на българското семейство още от времето на младата славянобългарска държава.
За българите винаги важела поговорката: „Децата трябва да са толкова, колкото Бог даде.” Основна роля за запазване на нашите семейни традиции има църквата. От времето на богомилството се утвърждава схващането, че всички трябва да живеят като братя и сестри.
Цели фамилии през ІV век са живели и са се трудели в полза на манастирите. Чувството за родова принадлежност и солидарност българинът запазил и през вековете на тъмно робство. Възпитанието на децата в семейството било изцяло подчинено на уважението на българския род, традиции и празници. Духът на новото време в нашето християнско семейство внася ново отношение към света. Възрожденецът, църквата, училището възпитавали младежта поновому. А в наше време християнското българско семейство не забравя традицията, но дано нейните измерения и ценности се съхранят в цялост и през идните векове.

Пожелавам ви топлината, любовта, обичта и разбирателството никога да не напускат семействата ви!
Честит ден на християнското семейство!


phpBB [video]
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby Vanja » Fri Nov 30, 2012 8:22 am

30 Ноември - Андреевден
Image

Православната църква почита днес паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос.
Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едрин или Мечкин ден. Той е свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата.

Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.
Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: "На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно", с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна - жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава "високи" (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките.

Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.

Свети Андрей

Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли и брат на Свети Петър. Името на Свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Проповядвал в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия.

Мечките заспиват

В момента мечките все още активно се хранят, основно с жълъди и чакат първия сняг, за да заспят зимен сън, каза за БТА Александър Дуцов от Сдружение за дивата природа "Балкани".
Вярва се, че на този ден мечките изпадат в летаргия и се събуждат чак по Благовец - 25 март. Цяла зима те спят, поради липса на храна, като преживяват от натрупаните запаси и до пролетта губят до 50 на сто от теглото си. Едва с пролетното затопляне, когато се появява и растителната храна в природата, започват да усещат глад, събуждат се и търсят начини да възстановят подкожните си запаси.

http://dnes.dir.bg/news/andreevden-12520903?nt=4
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby Vanja » Thu Dec 06, 2012 5:45 am

6 Декември - Никулден

Image

На 6 декември почитаме паметта на Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Празникът е популярен като Никулден. Честват го всички рибари, моряци, пътешественици и банкери.

Св. Николай Чудотворец е роден през 280 г. в Мала Азия, провинция Ликия. Живял е по времето на император Константин Велики и е бил архиепископ на град Мир. Той присъствал на Първия вселенски събор в Никея. Умира през 325 г., оставяйки след себе си спомена за удивителните морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци по време на катастрофите. Смята се, че Св. Никола имал власт над морските ветрове и течения - той има покровителство над морските бури и урагани. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организират буйни празненства за празника.

Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира. На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран. Смята се, че шаранът е "слугата" на Св. Никола.

На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал - своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.

Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата.

Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки.

В деня на свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

На Никулден имен ден празнуват хората, чийто имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо.

Днес е Никулден
Никулден-традиции и обичаи
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Sat Dec 22, 2012 8:07 am

22 ДЕКЕМВРИ СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА АНАСТАСИЯ

Image
Живяла през ІІІ век , дъщеря на знатни и богати римляни , а когато пораснала целият Рим бил удивен, както от изключителната й красота, така и от невероятните й знания.
Анастасия помагала на бедни и нещастни, лекувала болни. Заради милосърдието си била завързана на четири стълба и изгорена през 290 г. по заповед на император Диоклетиан.
Сърцето на Анастасия горяло от любов към Бога. И тази любов й дала сила да понесе тежките изпитания, които й предстояли. Анастасия била много млада, когато майка й починала, а баща й я омъжил против волята й за някакъв богат и много жесток по характер езичник.
Едничка утеха за добрата Анастасия останало изпълнението на християнските й задължения. Тя често излизала облечена в прости дрехи и раздавала пари на бедните и това влудявало сребролюбивия й мъж. След всеки акт на милосърдие, той се отнасял все по-жестоко, и по-жестоко с нея.
Уповаващата се на Бога , Анастасия имала чувството, че идва края на земния й път. Точно тогава мъжът й бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял - Бог наказал жестокосърдечния сребролюбец. Вече нищо не пречело на Анастасия да посвети целият си живот в услуга на ближните. Тя гледала на богатството си само , като на средство поверено й от Бога за благото на другите.

Народният култ към Св. Анастасия е разпространен в областта на Средните Родопи, където я наричат “Нащаша” или „Света Чьорна” и се почита от жените, които не трябва да работят на този ден.
http://www.pravoslavieto.com/life/12.22 ... sija.htm#2
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Dec 22, 2012 8:13 am

Православен речник
http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Dec 22, 2012 1:59 pm

Езическите корени на Рождество Христово – празника „Коледа”
Дядо Коледа

Началото Първообраза на добрия старец можем да търсим още в древните богове - северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон – богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата. В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог - богът на слънцето. Произход Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал Свети Николай. Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Израснал в богато семейство, но от много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай заживял в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци и пари към всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Свети Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците, но правел това тайно от всички, през нощта. Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен.
9
По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за най-близкия първообраз на съвременния Дядо Коледа. (Свети Никола Мирликийски Чудотворец е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Никола Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. Повече за свети Николай вижте тук: http://bg.wikipedia.org/wiki - Никола Мирликийски, Уикипедия)
Превръщането на Свети Николай в Дядо Коледа В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам, станала през 1664 година Нови Йорк (днес Ню Йорк). За няколко десетилетия холандският обичай да се празнува свети Николай се разпространява в Съединените щати. За американците Синтерклаас става набързо Санта Клаус. Приветливият раздавач на подаръци, представен като белобрад старец с дълга мантия и качулка, и дори понякога с епископски одежди, все пак си останал нравоучителен персонаж. Той възнаграждавал децата, които заслужавали, и наказвал неблагодарните и мързеливите. След няколко десетилетия християнското общество намира за по-уместно да приближи този „празник на децата” към празника на детето Исус. По този начин в християнските семейства свети Николай започва да прави обиколката си през нощта на 24 декември. През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците. Първата история за Дядо Коледа Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник "Sentinel". В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл - със захарна пръчка, а магарето - с осем бързи елена. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи. Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи. Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно започва да излиза със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят. Развитие на образа на Дядо Коледа Митът за Дядо Коледа не стига дотук. През 1939 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф - еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни. Има още няколко варианта на легендата за Дядо Коледа. На 1 януари, 1881 година, роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, публикува в един местен вестник („Harper's Weekly”) смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан.
10
Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не! В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус, известен сред франкофоните като Пер Ноел или Дядо Коледа. През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати. Световна популярност на Дядо Коледа Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола". Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта. През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. В продължение на близо 35 години Coca Cola разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ. Домът на Дядо Коледа в Лапландия става голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на няколко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пристига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да дойде съпругата на Рузвелт на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа". В Рованиеми освен дома на Дядо Коледа, неговият офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения. Кой всъщност е Дядо Коледа? Дядо Коледа е легендарна фигура, традиционен патрон на Коледа в много страни. Образът му се е изменял според вкуса и културата на всяка от тях, но в повечето случаи ние го свързваме с веселия доброжелателен и пълничък човек в червен костюм, носещ чувал, пълен с подаръци. Научна теория за Дядо Коледа Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света. Учени от университета на Северна Каролина, САЩ, доказаха, че епичното пътешествие на Дядо Коледа с цел за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света, е възможно, пише вестник "Сън", цитиран от БНР. Лари Силвърбърг, специалист по механика и аерокосмическо инженерство твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.
11
"Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на правдоподобната наука. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути. Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и освен това се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, като за това разчита на нанотехнологиите", обяснява Лари Силвърбърг. Как се нарича той у нас и по света? В България името Коледа е навлязло чрез римското "календе", с което римляните означавали първия ден на всеки месец и по-късно по силата на фонетични закони в българския език се превърнало в Коледа. Дядо Коледа е известен с различни имена в различните страни на света: В Америка го наричат Santa Claus. В Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child. В Норвегия и Дания - Юлнисен В Англия - Father Christmas. В Италия - Babbo Natale. В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus. Във Франция - Pere Noel или le Petit. В Швеция – Jultomten. На Хаваите – Kanakaloka. В Чили - Viejo Pascuerro. В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu (а също и Одзи сан) В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз) В Китай - Shengdan Laoren. В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца. В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/. В Колумбия - Папа Паскуал. В Испания, Пуерто Рико и Мексико - The Three Kings. В Бразилия - Papa Noel. В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
12
Дядо Коледа в различните континенти – как се празнува Коледа по света? Африка Мисионери са пренесли коледната традиция и в Африка и тамошните християнски съобщества я спазват. Африканците пеят коледни песни и химни на своите си езици, а децата окачват чорапки, в които очакват да им бъдат пуснати подаръци от Дядо Коледа. Коледата в Южна Африка е летен празник, а през декември южното лято носи великолепни дни и курортният сезон е в разгара си. Азия За разлика от другите континенти в Азия живеят най-малко християни, затова Коледата не е така популярна. Там, където има християни и се спазва традицията, се разменят подаръци, пеят се коледни песни, украсяват се домовете и се окичват коледни елхи. В Япония живеят много християни и коледните тържества там придобиват все по-широка известност: улиците са осветени празнично, а подаръци и елхи се продават в много магазини. Филипинците окачват в домовете си звездовидни фенери. В полунощ, на Коледа, християни от цял свят се събират във Витлеем. На мястото, където се смята, че е роден Иисус, те застават на колене и целуват Сребърната звезда. Австралия Празничният месец декември в Австралия започва през горещото лято. Тук Коледата се чества по традиция и хората посещават църква рано сутрин. Коледният обяд австралиецът предпочита да го осъществи под формата на пикник, излет в гората или плаж. Той украсява дома си с цветя, като най-предпочитана е коледната звезда, и пее весели песни. В коледната нощ в Мелбърн се стичат хиляди австралийци, пеят тържествени химни, а Дядо Коледа може да бъде видян, както на улицата, така и на сърф. Общественият празник се предава на живо по телевизията и радиото във всички страни. Европа В Европа красиво се празнува Рождество Христово. В Англия тази традиция датира от 596 година, когато там започва разпространението на християнството. Днес се спазва традицията Дядо Коледа да слага своите подаръци през празничната нощ и за тази цел децата оставят празни чорапчета под елхата с надеждата, че те ще бъдат напълнени до сутринта. Любопитното е, че в тази страна денят след Коледа го наричат Boxing Day. Една от версиите защо се нарича така, е обяснението, че box означава кутия. На този ден децата изваждат своите спестени пари, събирани в глинени кутии. Когато кутиите се напълнят, те ги счупват. Друга версия е, че името му идва от традиционните боксови турнири, които се организират на 26 декември. Северна Америка САЩ е огромна страна, в която живеят хора, принадлежащи към различни етнически групи и заради това там се спазват различни обичаи. Общото е, че всички улици и магазини греят в светлина и могат да се видят много украсени елхи, както и Дядо Коледа. Коледните експонати създават празничен вид, а бакалиите продават всичко необходимо за празничния обед: пуйки, свински деликатеси, захарни лакомства, сладкиши. Южна Америка В Южна Америка Рождество Христово се отбелязва главно като празник на плодородието, в който всички благодарят за изобилието, с което ги е дарила майката земя и се молят и занапред да се радват на урожая. Децата нямат коледни елхи, но знаят какво представлява Рождество Христово. Писма до Дядо Коледа
Децата пишат на Дядо Коледа от незапомнени времена. Към 90-те години на 19 век пощите са били препълнени с писма за Дядо Коледа всеки декември. Има големи различия в правилното изписване на името му, както и на адреса – Северния или Южния полюс. Освен това в пощите не са знаели какво да правят с
13
писмата. Но децата продължават да вярват, че Дядо Коледа ще прочете техните писма и ще им донесе желаните и очаквани от тях подаръци. Подаръците в коледната нощ В християнството традицията да се поднасят подаръци изглежда възниква от момента, в който мъдреците даряват новородения Исус със злато, тамян и смирна. Според евангелието на Матей в Библията се казва, че когато те дошли и видели детето с неговата майка Мария, се поклонили с уважение, отворили дисагите си и му поднесли своите дарове. При много народи подаръците се раздават от добри същества, които идват от други светове: тролове, джуджета, ангели и елфи. В Норвегия те се раздават от домашни елфи, които живеят на таваните или в конюшните. Наричат ги Юлнисен. В навечерието на Коледа те се появяват, за да разнесат подаръци из домовете. Във Финландия прочутият новогодишен вълшебник се казва Йоулупукки. Името не е избрано случайно. "Йоулу" означава Рождество, а "пукки" - козел. Финландският Йоулупукки носи висока конусообразна шапка и червена одежда. Обкръжен е от джуджета с островърхи шапчици. В Италия на 24 декември се празнува Денят на дървото. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана. Старата и добра вещица всяка година влиза в дома през комина и оставя подаръци за децата. Тези, които са слушали и са се държали добре, получават сладкиши, орехи, мед и сушени плодове. А лошите намират въгленче от захар, морков, чесън. Бефана е спътница на Бабо Натале - италианският Дядо Коледа. В Германия децата посрещат Кристкиндл – ангел на мъничък елен, който им носи сладки и играчки. В Швеция новогодишните герои са двама: добрият старец с голям нос – Юлтомтен, и джуджето Юлнисен. Те оставят новогодишните подаръци на перваза на прозореца. Ето го Юлнисен. В Гърция подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гръцките деца. Коледните символи Рождество Христово е празник, посветен на християнската любов и братство, които са част от културата на много народи по света. Чества се раждането на Христа – спасителят на човечеството. Всички празнични символи имат определен произход и значение. Те са свързани с божествената сила и защита, на които Йосиф и Мария се радвали, и затова ние ги пренасяме в домовете си във вид на коледна украса.
Коледната елха. Много-много отдавна, преди векове, заедно с Коледа християните празнували тържествено 24-ти декември и празника на Адам и Ева – първите хора, които Господ създал, след като сътворил света. Устройвали се пищни тържества с различни религиозни представления. Едно от тях показвало как Адам и Ева изяждат ябълката на познанието от райското дърво. Но празникът бил посред зима, когато ябълката няма листа и плодове. Затова я замествали с вечнозелена елха, която украсявали с ябълки. По-късно, за да стане украсата по-празнична, започнали да кичат елхата с гирлянди, сухи сладки и свещички, а ябълките потапяли в червен захарен сироп. На върха поставяли красива звезда, за да напомня нощта, когато витлеемската звезда възвестила раждането на Христос. Така двата празника се слели, а чудесният обичай да се украсява зелена елхичка се разпространил из целия свят. В наши дни ябълките и сладките са заменени с различни играчки и гирлянди, но традицията да се украсява коледно дръвче останала. (Източник: http://bglog.net/Obrazovanie/10213) Звездата на върха на елхата символизира звездата, изгряла над Витлеем, когато Исус Христос се родил. Тя има значението на пътеводна звезда в нашия живот. Извитата захарната пръчица е куката, гегата на пастирите, които първи огласили новината за раждането на Исус Христос. Коледният венец напомня короната от тръни, която била поставена на главата на Исус по време на неговото разпятие на кръста.
14
Камбанките свързваме с църквата и християнската религия. Църковните камбани канят вярващите да дойдат и да се поклонят в църквата. В най-общ смисъл те служат за отправяне на съобщения. Те също така символизират хармонията в християнското общество, действат като посредник между Земята и Небето и представляват връзката между хората и Бога. Лавър и тис – използват се като символи на триумфа и безсмъртието. Коледният венец напомня короната от тръни, която била поставена на главата на Иисус по време на неговото разпятие на кръста. Запалената свещ е елемент от широко разпространена традиция при много народи и има различни тълкувания, но при коледните символи е свързана със светлината на небесата, със слънчевата топлина и светлина, с любовта, страстта и надеждата. Изкуственото осветление символизира светлината на света, която носи Иисус Христос и ни извежда от тъмнината. Светлината ни помага да видим пътя на живота. Свещта е духовността, вярата, копнежът, посветен на духовната страст и стремеж. Тя се свързва с мимолетността, преходността на човешкия живот и бързото изнизване на годините.
Коледарите. През Средновековието в Англия и Франция, коледарите (carols) са били танцьори, съпровождани от песни. Във френския език "carol" е вид танц в кръг. С времето значението на тази дума се изменило и е останала само за някои видове песни. Англо-саксонската традиция представлява събирането на малък хор на мегдана на селото, който пее песни, за да развлича минаващите хора. Много от популярните действия на коледарите произтичат от френските и английските традиции. (Източник: http://bglog.net/Obrazovanie/10255)
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Dec 22, 2012 2:02 pm

БЪДНИ ВЕЧЕР – 24-ти Декември
На тази вечер всеки сяда тихо и кротко, и си прави житейска равносметка какво е направил през живота си за себе си, и какво за другите, които са свързани с него.
Бъдни вечер (24 декември) е празнична обредна вечер срещу Коледа, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, в християнската митология - с раждането на Исус Христос. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. Приготвят се нечетен брой постни ястия. Под трапезата се поставя слама (аналогия с обора, в който върху слама е родила Дева Мария). Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Христос. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Среднощ по домовете тръгват коледарите. ТРАДИЦИЯТА ПОВЕЛЯВА Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи
15
в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът. Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо. Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.
16
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израснат високо житата през лятото.
17
След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите /починал близък или роднина/. През нощта софрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите. Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде. Предлагаме ви да си направите погача със сребърна пара за Бъдни вечер. На този член от семейството, на когото се падне паричката, през цялата година ще му върви и ще бъде здрав и щастлив. (Източник: http://selenabg.com/index.php/2008-08-12.html) Тази статия е показателна доколко езическите традиции са се смесили с християнството до такава степен, че вече е невъзможно да се отдели езичеството от християнството!

НОЩТА, В КОЯТО ВЕЧНОСТТА СЕ ПРЕСИЧА С ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

С богослова Руси Ст. Русев разговаря Васил Жечев

- Здравейте, кога най-рано можем да се поздравим с честито Рождество Христово?

- Да оставим традицията настрана, винаги можем да се поздравяваме и с раждането в плът на нашия Господ Иисус Христос, второто Лице на Бога, Всевишний, и с Неговото възкресение. Съвсем друг е въпросът, че в древност светата Литургия е започвала веднага от дванадесетия час, от преминаването в следващия ден. Но тук искам да направя едно уточнение, според стародавното времеизчисление денят започва от нощта - днешното пет часа е тогавашното дванадесет. Тоест, вечернята на предишния ден е началото на следващия, тъй като в Свещеното Писание пише: „и беше нощ, беше ден, ден - първи”. Докато нашето мислене на съвременни хора ни кара да виждаме началото на деня със сутринта на съответния ден.

- С изгрева на слънцето?

- Именно, да.

- А всъщност денят започва от…?

- Вечерта на предишния ден. Така че празника на Рождество Христово започва от Бъдни вечер. Тоест цялата нощ е рождественска. Така че честито Рождество Христово.

- Честито Рождество Христово. Какво означава думата Коледа и могат ли православните християни да употребяват тази дума спокойно, или тя е някакъв анахронизъм, остатък от езическа традиция.

- Налице са няколко версии за това как е проникнало това понятие Коледа в нашите представи, в нашата лексика и най-разпространените са свързани с това че в езическата практика на славяните, и на народите, който по един или друг начин влизат в етногенезиса на българската народност Коледа твърде много наподобява името на едно езическо божество Коляда, или направо Коледа. Но има и такава версия: името на този празник произхожда от един староеврейски израз, които буквално означава - „гласът на раждането”. Гласът на рождеството - Колляда , така се произнася на иврит. Твърде е възможно да това понятие да е възникнало в лексиката на българския език, който е първия книжовен измежду славянските езици, с присъствието на еврейте романьоти по нашите земи, които дълго време допреди нахлуването на по-големите маси евреи от Испания, т. нар. сафаради, и на значително по-малкото на брой източно европейски евреи ешкенази, са представлявали част от, също така, етногенезиса на българския народ, те са се претопили сред другите еврейски общности за толкова време. За сега не е правено такова лексикологично изследване и доколкото ми е известно, не са налице извори, от които да може да се съди, откъде е дошло в българската традиция. Аз не виждам нищо смутително в това. Не познавам българи, който да обявяват празника Коледа за някакъв езически празник или такива, които да празнуват по езически начин нещо различно, което да не е Рождество Христово. Съвсем друг е въпросът, че измествайки същината на празника на Рождеството на нашия Господ Иисус Христос в плът, от Света Дева Мария и Дух Свети, в някакво друго по смисъл тържество, у нас се приема за символично противопоставянето на наименованието Коледа на името на празника Рождество Христово. Свидетелство за това са многобройните холивудски продукции: „Коледата невъзможна”, „Откраднатата Коледа” и пр., който в действителност изместват празника от Рождеството, като налагат образа на стареца Дядо Коледа, чийто прототип, всъщност, е св. Николай Мириклийски Чудотворец. Но нека имаме предвид, че и на английски, и на френски и на много други езици името на този празник не е Коледа.

- Христова меса, буквално преведено - Christmas (Кристмас)?

- Точно така, наименованието е съвършено различно. За Коледа се говори в България и в някой други славянски народи - доколкото ми е известно в Сърбия. Даже според някои известни богослови името Коледа дошло именно от сръбския език и било свързано с коленето на прасето по празника. Смешно, разбира се.

- Можем спокойно да употребяваме думата Коледа стига да не изместваме акцента от Раждането на Христос?

- Разбира е, но всичко това е в нормите на съвестта на всеки православен християнин, на неговото отношение към големия християнски празник. Всяко понятие, всяко наименование, заглавие, име, може да се лиши от своето съдържание, ако отношението към него не е християнско. Естествено е, че под Коледа ние бихме могли да разбираме каквото си наумим, но трябва да заявим, че под това наименование виждаме някакво друго съдържание.

- Бихте ли ни разтълкували смисъла и съдържанието на трите дена в който се празнува Коледа.

- Дните на празника Рождество са свързани с библейските събития. Радостта на празника идва от славното Христово Рождество в една пещера близо до град Витлеем. Ето тези събития, носят радостта на вселената, на жителите на небесния и поднебесния свят. Имам предвид човеците, естествено, падналите ангели не са се радвали, те са се ужасявали от това, че Царя на Славата идва на тази духовна територия, която те са смятали за свое духовно владение. Всичко това е съдържанието на тези три дни - Раждането, повиването на младенеца и поставянето му във ясла. От тук пък ще направя една връзка, за това че детска ясла в българския език, тоест детската градина за наскоро родените, носи името си във връзка с яслата, в която е положен Младенеца.

- Каква е връзката между православната традиция и народностната?

- Знаем, че вечерта преди празника Рождество семейството по стара българска традиция, християнска разбира се, се събира около трапезата на т.нар. Бъдни вечер. Тя е последната постна вечеря от Рождествения пост. По тази причина и българската домашна традиция е свързана с ястия, който са постни. Традиционното разбиране за броя на ястията, за това какво трябва да представляват те, е заключена изцяло в етническото, народностно разбиране. Естествено е, че има голямо значение какво ражда тази земя, ако Бъдни вечер се празнува в Африка, съответно няма да бъде поднесен ошав на масата, а вероятно ще бъдат банани. На следващия ден…

- Първия ден от Коледа?!

- Можем да си представим защо, всъщност, тази нощ е толкова празнична, едно, че се е случило историческото събитие, в което вечността се пресича с историята, Самият Бог се ражда в човешка плът. В тази нощ, в която, ще изгрее Витлеемската звезда, през деня тя, вероятно, няма да се забележи. Но също така и защото светлината се ражда от мрака, т.е. Имаме едно изключително събитие, през което предстои спасението на целия човешки род чрез изкуплението от страна на Бога в човешка плът на всички дотогавашни грехове на човечеството, воглаве с първородния грях от нашите праотци Адам и Ева. Значи първият ден от празника е Рождество Христово, следващият ден Светата Православна Църква нарича Събор на Пресвета Богородица. Това е празник, на който се отбелязва за пореден път изключително значимата роля на Св. Богородица в цялата човешка история. Ние, православните вярваме, че тя като най-близка до Бога може да предаде молитвите пред Неговото лице, които винаги ще бъдат чути, защото кой син ще откаже молба на любящата си майка.

В същия ден се почита паметта и на св. Йосиф Обручник, на когото Света Богородица, след като е преживяла цялото си детство и младост в Йерусалимския храм, е била предадена, за да бъде неин спътник в живота и, и да опазва нейната чистота.

В третия ден ние празнуваме Стефановден. Тогава почитаме паметта на Светия мъченик и архидякон Стефан. Светата Църква е положила този ден да бъде третия от празничните дни. По всяка вероятност това е било разпоредено в епохата на Вселенските събори. Защо точно св. Стефан? Аз за съжаление не знам, не познавам решението на древната Църква, но моето лично мнение е, че то, по всяка вероятност, е свързано с факта, че светият първомъченик Стефан свидетелства за това, че вижда небесата отворени. Това е събитие, което се случва скоро след кръстната смърт и Възкресение на Господ Йисус Христос. Свидетелството, че небесата са отворени и влизат, и излизат ангели означава, че човечеството е изкупено, че то отново има връзка с небето. Това свидетелство, както знаем от историята, предизвиква изключителен гняв сред тези, които носят, така да се каже, и юридическата, и духовната, а и историческата отговорност за разпъването на Христос - те убиват Св. първомъченик Стефан с камъни.

- Част от християнската традиция ли е разменянето на подаръци?

- Безкрайно любопитно е как тази традиция се е вграждала в празника. Свързана е с паметта на Светия Божий угодник Николай Мириклийски Чудотворец, който е известен с това, че извършвал благодеяния скрито от хората, който са се нуждаели от тях. Знаем за това как св. Николай е дал тайно кесия с жълтици на баща на три дъщери, който можели да бъдат продадени в робство. Тази традиция е била възродена от един германски свещеник, който в дните около Рождество преобличайки се, така че да не бъде разпознат, правел анонимно благодеяния. Впоследствие един американски писател, Ървин Уошингтън през 18 в. описва, твърде сатирично, навиците на гражданите на Ню Амстердам, както на времето се е наричал Ню Йорк. Техните обичай са били свързани с изобразяване на личността на този някогашен немски свещеник. Те се обличали в чудновати дрехи и разменяли подаръци, докато това събитие не дало идея на търговците в региона да наемат хора, които да се обличат чудновато. И всичко това до деня, в който рекламния художник на една много известна в съвременността безалкохолна напитка не решил да създаде стареца с червения нос, с големия корем, и с червени дрехи, като рекламно лице на същата тази напитка.

- Стигнахме и до комерсиализацията на празника, да се върнем, обаче, към българските народностни традиции - коледарите, как се вместват те в православното, християнското разбиране за Рождество?

- Тук има, по мое мнение, има едно смесване. Знаем, че нашият народ е бил традиционно земеделски и скотовъдски. През зимата, общо взето, е празнувал, ползвайки се от плодовете на труда си, и е отбелязвал подобаващо този празник. Ходенето на гости, веселието в обществата на младежите, на девойките - несъмнено в тези обичай има някакъв пръст и езическа традиция, но тя не е идолопоклонническа, както някои смятат, между тях и сериозни авторитети. Според мен тя е традиция на склонността към веселие. Когато се говори за сурвакане не трябва непременно да виждаме в това споменаването на някакво езическо божество, тъй като в основата на всичко това е пожеланието за берекет.

- Някой, обаче, виждат в сурвакницата скиптъра на Меркурий?

- За да се вижда езически аксесоар в сурвачката, или в някакъв друг предмет той би трябвало да се назове като такъв. Значи трябва изрично, или с действие, да се посочва някакво друго духовно съдържание, а такова нещо няма. Тук става дума за пожелания за здраве, за успех през идващата година и всичко това в най-студените дни на зимата. Семето е дълбоко в земята, завито е със сняг, с идването на пролетта започват и всички земеделски занятия, и съвсем естествено е, по това време да се разменят такива пожелания.

- Ходенето при кръстника част от народните обичай ли е също?

- Мястото на кръстника е особено в разбирането на православния християнин. Той се явява духовен родител, не е случаен човек. По традиция това е някой, който е по-напред във вярата с по-ясно установено място в Църквата, който води духовно и дава необходими духовни съвети на хората, които е завел пред олтара, за да приемат тайнството Свето кръщение.

В някой части на страната се смята за задължение да се отиде при кръстника, така че тук имаме преплитане на народностната традиция с порядъка за поведение в православната Църква по време на празник.

- Какво препоръчвате и какво трябва да направи един православен християнин през тези празнични дни на Рождество Христово?

- Като казваме православен християнин трябва да имаме предвид най-малко две групи хора. Тези, който живеят в тайнствата на Църквата и тези, които се смятат за православни, но не са твърде въцърковени. Хората, които живеят в тайнствата на Църквата, приключват Рождественския пост и влизат в радостта на празника, като вземат причастие в първата рождественска служба, която се извършва сутринта на 25 декември. Веднага след това те влизат във веселието на празника, без да прекаляват с ястия и питиета.

За хората, които не живеят тайнствата на Църквата, но се смятат за православни християни, празника е не по-малко голям, естествено. Той е свързан и с размяната на подаръци, и с празничното бездействие, с взаимното привнасяне на радост, с всеобщото веселие. Там където то е, разбира се, възможно в тези времена на криза от всякакъв в
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Dec 22, 2012 2:05 pm

Коледуване и други обичаи
В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино. Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят. Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи
18
Пред Рождество Христово - празни църкви, пълни МОЛ-ове (Катерина Найденова) Българите не сме вярващи, затова не празнуваме раждането на Христос, а берекета, твърди етнологът Веселин Тепавичаров Три дни преди Коледа в София няма къде игла да пуснеш. Задръствания, опашки, бутаница – всеки бърза, мъкне торби, брои пари, прави резервации за кръчми. Сякаш на 25 декември не отбелязваме раждането на Исус Христос, а празника на прасето, виното и парите. Уж е християнски празник, но никой не отива на църква - всички са в мола. „Известно е, че ние българите не сме вярващи и мнозинството не вярва в Христос. Или тези, които вярват, повече са убедени в някаква сила, а ходенето на църква, спазването на християнски обичаи, е далеч от тях" – така ръководителят на катедрата по етнология в Софийския университет - доцент Веселин Тепавичаров, обяснява нагласата на българина към отбелязването на Рождество Христово. По начало, още от възрожденските години българите не са много вярващи, категоричен е доцент Тепавичаров. Той припомня, че когато през Възраждането се подема движението за създаването на самостоятелна Българска църква, това не се прави от религиозни чувства.
през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите. Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно. Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.
На коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява – „Недей, от догодина ще родят“, като се е вярвало, че наистина започват да раждат.

ЗАЩО МЮСЮЛМАНИТЕ НЕ ПРАЗНУВАТ НАШАТА НОВА ГОДИНА?
http://infobalkani.wordpress.com/2012/1 ... %82%D0%B0/
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby Vanja » Mon Jan 07, 2013 5:29 am

Свети Йоан Кръстител (Ивановден)

Чества се паметта на Свети Йоан Кръстител - последният старозаветен пророк, кръстителя на Иисус. Наречен е още "Предтеча", защото е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение.
Image
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Традиции и обичаи на Ивановден

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD
http://www.imen-den.net/imenni-dni.php?den=7&mesec=1
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Thu Jan 17, 2013 8:57 am

Image Св. преподобни Антоний Велики (Антоновден)


Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставяна тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата.
Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В нар. представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.
Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.

Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.

Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.

Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: "Аз обаче ви казах истината - говори Той, - за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя" (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи "Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под "огън" възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.

През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.


Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.


Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му.

Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Feb 02, 2013 11:03 am

ТРИФОНЦИ – ОТ ПЪРВИ ДО ТРЕТИ ФЕВРУАРИ
Image
Трифонци или Трифунци народът чества първите три дни на февруари:

- Трифоновден - 1 февруари ,
- Сретение Господне или Богородично - 2 февруари , посветено на Света Богородица, която отива в църква четиридесет дни след раждането на Младенеца,
- Свети Симеон Богоприемец - 3 февруари .

Народът им казва Първи, Втори и Трети Трифонец, Трифон Зарезан, Зимна, Трифонова или Вълча Богородица, Стар или Зимен Симеон, Симеон Бележник.
Съществува вярването, че през тези три дни вълците бесуват, затова се отбелязват като Вълчи празници, свързани с редица забрани ,особено за жените.

МОЛИТВА ЗА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ - 2 ФЕВРУАРИ -

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата Христос, Бог наш, който просвещава тези, които се намират в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, който прие в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

На празника днес , лозето се ръси със светена вода от трифонденския водосвет. Виното от бъклицата се плисва в средата на лозето "за берекет, така да тече виното" и се благославя: "Както тече виното, така да расте гроздето."
Мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях. Пее се:

Да даде свети Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена
и да не стане на оцет.

Лозовите пръчки са важен атрибут на празника. Обикновено се оставят на лозето, за да не се "дигне берекетът" от него.

В селата покрай Дунав пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунав. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и "короната" на лозарския цар.

В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза в другия край на лозето. Първият реже всички пръчки и казва:

– Добро утро, Трифоново лозе!
Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки,
ветрове и градушки –
вънка от лозето!

Скритият мъж се обажда: "Трифон у лозето!"
Първият мъж отново казва: "Трифоне, чух те, тука ли си?"
Скритият мъж отговаря: "Тука, тука!"
Първият пита: "Къде си, че не те виждам?"
Скритият отвръща: "Не се виждам от черно и бело грозде."
/ народна митология /
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

PreviousNext

 

Return to РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА




Users browsing this forum: No registered users and 1 guest