{ WELCOME }

Change Message in welcome_header.html

Културните и религиозни различия по света

Unread postby xhippie » Sat Feb 02, 2013 11:09 am

СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН - ПОКРОВИТЕЛ НА СОКОЛАРИТЕ
Image
" ... Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар.
Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное , днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара той загубил своя любим бял северен сокол – изключително красива... птица,
За птицата отг...оварял младият соколар Трифон Патрикеев , от рода на князете Патрикееви . Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце.

Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен
.Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: „Стани, вземи този сокол и прославяй Бога“, а после му показал, къде да го намери – на една ела в Митищенската гора.

Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си.
В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век.

На стената и има интересна фреска – св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. „руска икона“ на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия... "

Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят".

Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Feb 24, 2013 10:31 pm

Митр. Неофит беше избран за Български патриарх и Софийски митрополит

Митрополит Неофит ImageПатриарх Неофит Image

Митрополит Неофит (Симеон Николов Димитров) е от средното поколение епархийски архиереи. Роден е на 15. 10. 1945 г. в София. На 20 г. през 1965 г. завършва Духовната семинария "Св. Иван Рилски" на гара Черепиш, 2 години отбива военната си повинност, а през 1971 г. завършва и Духовната академия "Св. Климент Охридски". След специализацията му в Московската духовна академия, където получава титлата "кандидат на богословието" (равно на нашето "доктор") по Църковна музика, през 1973 г. е назначен за преподавател по Хорово църковно пеене и става диригент на студентския хор в Духовната академия.

Започва монашеския си път под духовното старчество на тогавашния игумен на Троянския манастир арх. Геласий. Монашеското му пострижение е извършено на 3 август 1975 г. от Българския патриарх Максим и на Успение Богородично, 15 август 1975 г., е ръкоположен в йеродяконски чин, на 25 март 1976 г., Благовещение - за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г., Въведение Богородично, е възведен в архимандритско достойнство.

Протосингел на Софийска митрополия е от 1981 г. до 1985 г. На 18 декември 1985 г. е хиротонисан за Левкийски епископ в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и е назначен за викарий на Софийския митрополит.

През 1989 г. става ректор на Духовната академия, а през юли 1991 г., когато Духовната академия се връща като Богословски факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, той е избран за първия декан на възстановения Богословски факултет.

От 27 януари 1992 г. е главен секретар на Св. Синод до 27 март 1994 г., когато еп. Неофит е избран за Доростоло-Червенски митрополит. По решение на Петия църковно-народен събор през 2001 г. със съгласието на митрополита епархията е разделена на две (отделя се Доростолска епархия с център гр. Силистра) и той започва да се титулува Русенски митрополит.

На 24 февруари 2013 г. в София беше свикан Патриаршески избирателен църковен събор, който избра Русенския митр. Неофит за Български патриарх и Софийски митрополит.
Image

одеждите и знаците на Български патриарх: зелена мантия, панагия, нагръден кръст, енголпие, патриаршески омофор, патриаршески жезъл и бяло було
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Mar 10, 2013 1:19 pm

ДНЕС Е НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА, НАРИЧАН МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ

Неделя Месопустна, Месни заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден. Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия /Великденския/ пост. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост.
Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил за достигане на надмощие над желанията и страстите.
В прехода между зимата и пролетта обаче чрез постите се цели и настройване и почивка на организма.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост, до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.
Image
На този ден патриарх Неофит отслужва първата си Света литургия като Софийски митрополит - в храма "Св. Неделя".
Предвиден е и молебен за помирение на българския народ по повод на размирния социален, политически и икономически период в страната, посочиха от Светия синод. Молебенът също е отслужван от дядо Неофит в столичния храм.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Mar 16, 2013 1:23 pm

СИРНИЦА - СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - СИРНИ ПОКЛАДИ - ПРОШКА

Последният голям празник на зимата според старите български обичаи. През Сирната седмица се яде само сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба и други безкръвни неща. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника - от говея - постя, въздържам се.
От тогава, като начало на Великденските пости, се прекъсвали и сватбите, за да почнат отново на есен. По време на постите в тази седмица не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден.
На Сирни заговезни всички роднини си "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!" Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни.

При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости". Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. На този ден според църковният канон се четат Христовите думи: “Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”.

След вечеря почва обичаят "хамкане". Взима се едно парче бяла халва с орехи, връзва се на конец спуснат от тавана и се върти около трапезата. Всеки, особено децата, които трябва да стоят с ръце зад гърба, се мъчи да хване халвата с уста. В някои райони "хамкат" или "ламкат" първо бяло варено яйце, а после сирене. В миналото сиренето или жълтъкът от яйцето се запазвали за цяр против урочасване или лоша магия и болести през годината.

Като си поначукат децата зъбите и носовете, халвата се отвръзва и конецът се подпалва. Гледа се дали той ще изгори до горе или ще изгасне по средата. Ако изгори до горе, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и др.). Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да изгори до горе, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още и с пречистващата сила на огъня, като се наричало "да изгорят злините като него".

Вечерта на Сирна неделя извън село се палели и прескачали големи огньове, наричани някъде "ортушка" - на някои места тов продължава и до днес, като огньовете се палят обикновено на улицата или на някое кръстовище.

Древното поверие казва, че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка. Понякога запалените около селото огньове били толкова много, че цялото село било оградено от светъл огнен пръстен. Запаленият огън се престача от млади и стари, за да не бъдат хапани през лятото от бълхи. Около запаления огън се играели хора, и пеели песни, а старите обикаляли с шише ракия, черпели и се прощавали, като пожелават здраве за до година.
Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник и на някои места има обичай хората да се въздържат три дни от ядене, наричано "тримерене". Някъде този понеделник се нарича още "Песи понеделник", защото момците хващали песовете и ги люлеели, за да не ги хваща бяс.

Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или "Глух вторник", понеже се смятало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.

Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувала против полудяване, а четвъртъкът - Вироглав четвъртък, почитан против въртене на главата (световъртеж).
ImageImageImage
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Mar 16, 2013 1:27 pm

Седмицата, в коятно навлизаме, е благодатна за спасението на душите ни и обръщане към Бога.
Седем седмици преди Великден , след Сирни Заговезни, започва Великият - Великденският пост. Най-важният и най-продължителният от четирите постни периода през годината , който припомня за 40-дневния пост на Исус в пустинята и ни въвежда в Страстната седмица на най-светлия християнски празник - Възкресение Христово.

Постът е най-строг през първата и последната седмица, особено пре...з Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приемат никакви местни и млечни продукти, олио и алкохол. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - 25 март.

„Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден " -

- Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.” Това е стихирът, който се чете днес, в първия ден от Великия пост.

Св. апостол Павел в своето послание до римляни предупреждава: "Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" .

Според нормата и канона постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

Моисей е постил 40 дни и 40 нощи , за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава .
Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене - или по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости започва с така наречените "заговезни" - ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите.

Говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат.

При старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

След по-строг пост през тази седмица , на Тодоров ден в събота може да се приеме причастие и то да бъде предхождано от искерена изповед.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Mar 16, 2013 1:34 pm

Какво изразявт постите в Православната църква

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Mon Mar 18, 2013 8:45 am

И една новина за християнската общност. Новият папа има намерение да изравни Вликден за католиците и православните християни. Да видим.
Хубаво е, че църквата се развива и доближава до житейските проблеми, но с твърде бавни темпове.
Предишният папа разреши браковете между католици и православни, но с уговорката децата от такъв брак да са католици.
Може би след още няколко стотин години ще разреши и семейството само да избере.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Fri Mar 22, 2013 9:43 pm

ТОДОРОВ ДЕН - КОНСКИ ВЕЛИКДЕН


Тодоровден по дати до 2020г.
2013 - 23 март
2014 - 8 март
2015 - 28 февруари
2016 - 19 март
2017 - 4 март
2018 - 24 февруари
2019 - 16 март
2020 - 7 март

Утре, 23.03 празнуваме Тодоровден, той е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като Конски Великден.
На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
Именици: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.
На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.
ImageImage
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Mon Mar 25, 2013 9:31 am

БЛАГОВЕЦ – 25 МАРТ

един хубав празник, в който са вплетени религия и народна митология,
всичко за празника ТУК
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Mon Apr 08, 2013 8:14 pm

Намериха нови доказателства за оргиналността на "Евангелие от Юда"
Image
Американският археолог Джоузеф Бараб е открил нови свидетелства относно истинността на ръкописа, известен като „Евангелие от Юда”, открит района Наг-Хамади и разказващ за отношенията между Юда и Исус Христос. Ръкописът е на коптски език и се твърди, че е написан около 1-3 век.

Един от основните аргументи, за това, че ръкописът е фалшификат, е че мастилото, с което е написан, по своя химичен състав, не съответства на периода 1-3 век, а на епохата на ранното средновековие, пише Novini.bg.

В мастилото на ръкописа липсват соли на сярната киселина, характерни за античността, а се наблюдава висока концентрация на мед, характерна за мастилата от ранното средновековие.

Екипът на Джоузеф Бараб, при изучаването на египетски папируси от 1-3 век, е установил, че те са написани с аналогично на използваното в "Евангелие на Юда" мастило.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Apr 28, 2013 9:48 am

Лазаров ден и Цветница

Що ми е мило и драго,
че се е пролет пукнала!
Все е излезло на трева,
и стока море и мъка...
Я дай ни, боже, я дай ни
тая година най-добра,
за всички здраве и живот,
орачу добър берекет!

Image
Навред по света весели празненства отбелязват събуждането на природата
Байрамът за мюсюлманите, Песах за юдеите, Лазаровден и Цветница за христяните.
Така е от най-стари времена, така е без значение от вероизповеданието. Така и днес.

Лазаровден е един от най-жизнерадостните пролетни празници в българския народен календар. Предвестник на Великден, този ден има още една особеност – организира се и се чества само от жени.
Денят, в който православната църква празнува възкресението на Лазар, е съвпаднал с народния празник на девойката, на момата. Защото момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Поне така било преди години.
А замомее ли се девойката, то обществото официално ѝ дава правото да сресва косата си като възрастните жени, да носи косатник, да се кичи с китки и венец на главата, да се облича с везана риза, да носи гердан, пръстени и гривни, вече може да „либи любовник" и да се омъжи. Ето така посветените момиченцата минавали в новата социално-възрастова група.
Може да си преставим колко важен е бил този момент в живота на девойката и затова подготовката за Лазаровден започвала отдалеко, още „сред пости". По-възрастна жена, отдавна минала през лазаруването, помагала да се разучат песните, които ще се пеят, докато се обикаля селото. Защото Лазаровден е празник на женската хорова песен и танц. Една част от девойките пеят, а по-малка група – играят.
Цялата лазарска премяна, подчертава брачния характер на празника, но и песните са свързани с любовта, женитбата и плодордието – изконните човешки надежди, които винаги се преплитат.
Лазаровден е подвижен. Християнският празник, с който съвпада, също е променлив, защото възкресението на Лазар зависи от Възкресение Христово. Така Лазаровден е винаги седмица преди Великден.
На следващия неделен ден – Цветница – лазарките продължавали обичая: месели обредни хлябове – „кукли", виели върбови клонки на венец и ги пускали по вода, та от Змей да се предпазят... Това е известният по места обичай „кумичане", с който завършва цикълът на моминските пролетни игри. На дървена бухалка всяка лазарка поставяла залък от обредния хляб и върбовия си венец. После ги пущали всички в течаща вода и гледали – на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.

Image
влизането на Христос в Йерусалим

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария , Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat May 11, 2013 9:03 am

днес 11 май е денят за почит към Светите братя Кирил и Методи
Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Fri May 17, 2013 7:26 am

Св. мъченик Николай Софийски. Той е един от 9-те софийски мъченика. Чества се на 17 май.

Image
Николай се родил в Янина Епир/сега в Гърция/.
Image
Празник на столичния храм "Св. мъчeник Николай Софийски"
На 17 май, когато св. Църква отбелязва 458 години
от мъченическата смърт на св. Николай Софийски,
в едноименния храм (намиращ се на ул. “Пиротска” №76
– кръстовището на улиците „Опълченска” и „Пиротска”

Бил обущар - личен, благочестив и трудолюбив. Като дошъл в София турците почнали да го съблазняват да приема тяхната вяра, но той бил твърд във хрисиянството, тогава османските големци решили с измама да го накарат да приеме тяхната вяра.Поканили светеца на обяд, сложили в кафето му приспивателно и като заспал го обрязали в мюсюлманския религиозен обред. Николай като разбрал какво са сторили османските големци избягал и една година се крил в къщи. Турците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказал. Тогава бил вързан и поддложен на мъчения. Завлекли го при кадията, но той не го намерил за виновен и казал да го пуснат, обаче озлобялата тълпа го довлекла до местността "Юч бунар" (Три кладенци, намиращо се на мястото на кръстовището на улиците "Пиротска" и "Опълченска") и го убила с камъни на 17 май 1555 година. След смъртта на светеца, тялото му било изгорено на гробището с име "Търницата", а пепелта - разпилели, да не остане никакъв спомен от него, но средецкия духовник Матей Граматик заръчал на едно момче да събере частици от неговите мощи и християните тайно ги погребали. Средецкият митрополит Яков свикал събор и прославил новия светец. Той положил мощите на мъченика (части от черепа и костите му) в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. Архангел Михаил". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм. Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Национални църковен историко-археологически институт при Св. Синод (НЦИАИ) в София. Днес на мястото на убийството на светеца в местността "Три кладенци" (Юч бунар) на ул. "Цар Симеон" № 125 има малък параклис, а в градината с паметника на одринското опълчение на близо е голямата църква "Св. Николай Софийски", втора по големина (след "Св. Александър Невски") в България, направен по проект на архитект Антон Торньов. Историята по строежа на храма е дългогодишна и изпълнена с много перипетии и проблеми. Въпреки това на заседанието си от 13 ноември 1900 г. Църковното настоятелство решава освещаването да стане на 6 декември – деня, в който се чества паметта на св. Николай Мирликийски Чудотворец-съименник на храмовия патрон.Но датата е променена и се решава храмът да бъде осветен на 3 декември. На 2 декември вечерта от 17.00 ч. е отслужена празнична Велика вечерня от храмовото духовенство. На самия 3 декември 1900 г. утринното богослужение започва в 6 ч. сутринта, а самото освещаване, извършено от Софийския митрополит Партений, от 9 ч. В св. Божествена Литургия и чина на освещаването на храма вземат участие храмовото духовенство начело с отец Николай Д. Крапчански и много други свещенослужители. Огромният храм не могъл да побере събралото се множество, което е наобиколило новопостроената сграда. В сребърна мощехранителница почивали чест от там мощите на мъченика, а друга част била в Света София. През 70-те години на миналия век мощехранителницата е открадната, но от Св. София подарили другата част от светите Мощи на храма, посветен на мъченика. Сега всяка година в навечерието на празника се прави тържествена Велика вечерня с Литийно шествие, начело с мощите на св. Николай до гроба на светеца-единствения запазен гроб на български мъченик.На самия 17 май се отслужва св. Божествена Литургия като мощите на мъченика се излагат за поклонение на вярващия народ.
Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Църковно-историко археологическия институт към Българската православна църква-Българска патриаршия.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Tue May 21, 2013 8:27 pm

Image
Image
ДНЕС Е ГОЛЕМИЯТ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК
СВЕТИ , СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

В чест на император Константин и неговата майка Елена. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.
Свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.

Майка му - царица Елена, отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Константин е най-значимият император в историята на православната вяра, има огромна роля за каноническото й утвърждаване Той приема християнската вяра в края на живота си.
Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Цариград, а в продължение на 16 века градът носи името му - Константинопол.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал"./
ОГНЕНИЯТ ПРАЗНИК СВЕТИ , СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА


Легендите - В една от тях, Константин е красивият момък, който единствен не се поколебал да влезе в огъня заради Бога и той го избрал за свой помощник на земята. Задачата му била да накара всеки, извършил грях, да играе върху огнена жарава.
В друга легенда, първата нестинарка се появила, за да изкупи греховете на затвореното село Българи. В него хората се женили помежду си, близки и най-близки роднини, а сетне белезите по децата показали колко грешно било това.

Нестинарството е игра върху огън, кръг от светеща жарава. Върху нея пристъпят в странен танц жени, понякога и мъже.
Нестинарството се счита за Божия дарба.
Казват, че по време на своето свещенодействие нестинарите “не чуват и не виждат”. Като истински магьосници, нестинарките не само носят и предават знание, но и очистват, предпазват мястото и хората. Изкупват грехове.
Главният нестинар получава това звание по наследство. И само той може да предаде на другите нестинари силата и магията на вдъхновението. Неговата къща е свята, там е параклисът с икони на Света Богородица с Младенеца на ръце, а също и на светите цар Константин и царица Елена.

Тези икони той прекадява пред насъбралите се в дома му нестинари още с настъпването на Костандовския месец на 1 май, а с това предава и силата на светците върху нестинарите. За нестинарите е задължителният пост. Те не пият алкохол, въздържат се от всяка лоша мисъл или действие.
Особено място в празника заема нестинарският, “светият” тъпан, който през цялата година се пази в черквата при иконата на св. Константин – и той по-стар от вековете, предаван от поколение на поколение.

Култът към огъня идва от древно езическо време, минава през различни божества от Перун, Дажбог, Сварог до светлината на Спасителя и магията на небесния огън и топлина.
В много митологии ковачът, господар на пламъците, се възприема като демиург, първотворец на вселената. Най-близки до тази му роля са грънчарят и предачката.

Огънят е слънчевият лик на земята. Точно като него може да донесе плодородие, да осигури реколта, продължаване на рода и живота.
Той има магическа сила да пази и пречиства. Тя се проявява винаги в опасното време на преход, когато демоните трябва да бъдат изгонени, когато в домашните огнища трябва да свети нова закрила – на подредения свят, на човешкия ред, култура, цивилизация.

Огнището е център на дома. То винаги се строи на изток. Чрез комина отгоре винаги се запазва пряката връзка със слънцето. В народната митология огнището е символ на връзката със слънцето. Огънят неотменно присъства и в семейните обичаи – раждане, сватба, сбогуване. Защото е светлина, ден, живот, граница между живота и смъртта. Затова в опасни дни огнищата светят непрекъснато./ черга /
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Fri May 24, 2013 10:44 am

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Image

На 24 май честваме Денят на българската просвета, култура и на славянската писменост, създадена от светите братя Кирил и Методий.
Image Image
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път на 11 май 1851 година в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 година на Неофит Рилски.

През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

С въвеждането на грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 година се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на Св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 година 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св. Св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Св. Св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.

През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 година музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на Св. Св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. /актуално/

Св. св. Кирил и Методий

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време…
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин…

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!

Стоян Михайловски, 15 май 1892 г.

phpBB [video]
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby karma » Mon Jun 24, 2013 9:15 am

Еньовден
Image Image

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.

Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: "Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан... той ще бъде велик пред Господа... и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог...". Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Исус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Исус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Еньовден е и български народен празник

и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене - затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Вярва се още, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно още "грабенето" и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един - царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието.

За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече "обрана". Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че "Свети Еньо" ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
/вести/
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby xhippie » Fri Jul 05, 2013 8:32 pm

Окончателно загубихме храма в Рим

http://dveri.bg/xqfcw
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Mon Jul 22, 2013 12:26 pm

Църквата почита паметта на Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна

Image


Днес, 22 юли Църквата почита паметта на Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна.

Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна е вярна и предана последователка на Иисус Христос, християнска светица, мироноска, следваща Христа, споделяща неговите страсти до разпятието и свидетелка на възкресението му. Народът тачи първата вестителка на Възкресението като сестра на Св. Илия. На нея се приписва първият възглас „Христос възкресе!“.

В православната и католическата църкви почитането на Мария Магдалена има известни отлики: православната я тачи предимно като мироноска-изцелителка от бесовете, която се появява епизодично в няколко от Евангелията, докато в Католическата църква дълго време нейният образ легендарно се идентифицира с каещата се блудница от Марта и Мария.

Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалена е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като светотатство. Народът тачи първата вестителка на Възкресението като сестра на Св. Илия. На нея се приписва първият възглас „Христос възкресе!“.

На 22 юли имен ден празнуват Мария, Мариана, Марийка, Мара, Маруда, Манда, Маруша, Магдалена, Магда, Миглена, Лина.

повече информация тук
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby galiateneva82 » Tue Aug 06, 2013 7:59 am

Преображение Господне

Преображение Господне е един от 12-те големи Господски и Богородични празници. Чества се още от първите векове на християнството.

Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл.

Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.

Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете.

Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.

Тогава Христос отвел трима: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им

покаже ясно своя произход и предричаното от него "ново царство"

Там, след вглъбена молитва Исус се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.

На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното - символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя.

В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение "Освещаване на гроздето".

Днес се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи,

след като се прекади от свещеника в църквата.

Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.

Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление,

в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея

Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.

Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.

Според народните вярвания на Преображение се обръща времето: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва - времето напомня вече за есента.
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby Vanja » Thu Aug 15, 2013 3:12 am

ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА -УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Image Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул.

Успение на Св. Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Денят се празнува в чест на св. Богородица, която е покровителка на семейното огнище, на майчинството и жените.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба". Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

PreviousNext

 

Return to РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА




Users browsing this forum: No registered users and 1 guest