[xhippie]

"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11).

ХРИСТИЯНСТВО И КУЛТУРА

[karma]

ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ

В християнската Църква празници се наричат тези дни, в които се възпоменават особено забележителни събития от живота на Христос, Божията Майка, на светиите, както и на по-важни събития от историята на Църквата.
Християнските празници са израз на светлото и радостно чувство на вярващите, вдъхновено от изкупителното дело на Спасителя Христос. Най-близкото основание за тяхното установяване може да бъде изразено по следния начин: чрез символично-богослужебни действия и проповеди те разкриват спомена за Спасителя и великите Му благодеяния за спасението на човешкия род, подтикват към нравствени размисли и дейно развитие на християнските добродетели в живота.
От основанията за установяване на християнските празници разбираме и тяхната цел: всичко, включващо се в съдържанието им, да ни напомня за благодеянията, в които Бог е призовал да участва целият човешки род чрез вярата си в Него. Освен това празниците задоволяват религиозно-нравствените потребности на вярващите.
Християнските празници са установени още от времето на апостолите. Църковният мир през 313 г. благоприятства за умножаването и подобаващото им честване. От ІV в. тържествено се честват празниците: Преображение Господне и Вход Господен в Йерусалим. По това време започват да се честват и празниците в чест на Св. Богородица. Пак през този век се установява и празникът в чест на светите архангели и ангели, известен като Събор на св. архангел Михаил.
Християнските празници от една страна се делят на: Господски, Богородични и Светийски, а от друга на подвижни и неподвижни.
Господски празници са: Рождество Христово, Богоявление (Йорданов ден), Сретение Господне, Вход Господен в Йерусалим (Цветница или още Връбница), Възнесение Господне, Петдесетница, Преображение Господне и Въздвижение на Кръста Господен.
Богородични празници са: Рождество Богородично, Въведение Богородично, Благовещение Богородично и Успение Богородично.
Светийските празници са посветени на един, двама или група светци, например: св. Василий Велики (Васильовден – 1 януари); св. Йоан Предтеча (Ивановден – 7 януари); св.великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден – 6 май) и пр.
Неподвижни празници са тези, които всяка година се честват на една и съща дата в съответния месец. Такива са: Рождество Христово – 25 декември, Богоявление – 6 януари, Сретение Господне – 2 февруари и др.
Подвижни празници са тези, на които датата за честването им се променя всяка година, например: Възкресение Христово, Петдесетница, Възнесение Господне и др.
Възкресението на Иисус Христос (Пасха, Великден) е най-великото събитие в историята на човешкия род. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Той е подвижен празник и е извън числото на 12-те големи или велики празници (Господски и Богородични).
Празникът Пасха е подвижен – намира се в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
За да се посрещне достойно голям празник, какъвто е Възкресение Христово и да се изживее по-пълно радостта от, която този празник предлага, Църквата мъдро е наредила по-големите празници да се предшестват от пост и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържанието от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата. Целият постен период е изпълнен с дух на покаяние и тъга за нашата виновност пред Бога.


"Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15)

Неделя на всеопрощението (Неделя Сиропустна или Сирни заговезни) - неделята, определена от св. Църква за възстановяването на човешката взаимност и уважение. На този ден Църквата призовава вярващите да очистят душите си от всякакви враждебни мисли и чувства, да поискат прошка от хората, с които общуват за всички случаи, когато умишлено или неволно са ги наранили, да простят от сърце на всички, които волно или неволно са наранили тях самите и да изпълнят с мир и любов сърцата си.

Неделя на Всеопрощението
http://www.pravoslavieto.com/calendar/f ... /index.htm

Проповед за Неделя Сиропустна
http://globalorthodoxy.com/2009-07-29-1 ... 44-59.html

Простете ми и да Ви бъде простено!

[xhippie]

Карма, прекрасен пост много ми беше интересно, благодаря ти и за сайта "Всемирното православие",
вътре видях съвсем скорошно интервю със Свобода Бъчварова / даже не знаех че е жива още/, може за нея да забравя някога, но филмите й ме съпътстват от детството,
а "Опасен чар" и сега се дава по ТВ. Както и да е, това е отклонение от темата. Направи ми впечатление в поста ти изписването на някои думи.
Имам предвид "Господски, Богородични и Светийски" за празниците. Понеже граматически не е правилно, явно има причина за изписването им с главни букви,
може би някой канон или правило, или пък е израз на значимост, или константа за библейски текст. Ако знаеш нещо по въпроса, сподели го, моля, ще ми е много интересно.

[Vanja]

Неделя Сиропустна, Сирни заговезни

Сирни заговезни – ден за ПРОШКА и уважение към семейството.

Ако имате грехове към семейството си, към роднини или просто към приятели, днес е денят, в който трябва да поискате прошка от тях.

Източно–православно християнство

Източно–православните християни празнуват Сирни Заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.
В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или ботурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък (подострена пръчка, на върха на която е стрелата, на която има специална дупка, за да се закрепи успоредно на пръчката, и по-голямо дърво или сопа, с която се удря пръчката) запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане. Хамкането е свързано с вечерната трапеза.
На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Този, който успее, го чака здраве и благодат през годината
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате”. „Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.
http://bg.wikipedikia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/sirni-zagovezni

Римокатолическо християнство

До началото на 20 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото 6 седмици по 6 постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от "Пепеляна сряда". При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник. Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда.
http://bg.wikipedikia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8

Славянски веселби

Масленица, Poklade, Masopust, Fašnak, Poklady, Ostatki - това са имената на празника в Русия, Сърбия, Чехия, Словения, Словакия и Полша. По произход Сирни Заговезни е славянски празник, затова и във всички други славянски страни на този ден изгонват зимата и започват да чакат пролетта, което става чрез общия за почти всички славяни, под различни форми, обичай Marenka - голяма кукла, направена от слама, се изнася тържествено извън селото и се запалва или пък се хвърля по вода.
Но навсякъде хората се веселят, ядат и пият на воля в дните преди Заговезни. Руснаците приготвят и хапват блини в продължение на цяла седмица, танцуват, пеят и волнодумстват. Тогава са разрешени дори по-грубите и вулгарни шеги и закачки, така че те се изговарят в изобилие.
Чехите и словаците също наблягат на храната и пиенето. Музиката и танците при тях са в кръчмата, а четвъртъкът преди Сирница при тях се нарича tlučnỳ četvrtek - счита се, че колкото повече яде и пие човек в този ден, толкова по-силен ще бъде през годината. В Сърбия се палят огньове за прогонване на злото.
Но както и при нас, акцентът е върху кукерските, карнавалните игри и вкусните гозби.
http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/sirni-zagovezni

Стиховна стихира за следващия ден (понеделника от I седмица на Великия пост):

Постимся постом приятным, благоугодным Господеви:
пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение,
похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение, пост истинный есть.

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева,
отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.
http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/siropustna/index.htm

[karma]

Хипи, отговарям на въпроса за изписването по този „неправилен” начин на тези думи. Това е прието, за да се подчертае, както ти казваш значимостта и важността на библейските лица и делата им. Това правило важи и за някой собствени имена, които според правилния правопис са с нарушена форма, т.е. употребяват се с двойни гласни, напр. Авраам, Иисус, Ваал и пр.
Този въпрос не занимава само теб. В официалната църковна литература се счита за нарушение и неуважение към библейските лица „правилното граматическо изписване” (макар за това да няма църковно правило или точно определен канон). Това изписване се счита точно като правилото за учтива форма на обръщение „Вие”. То този въпрос можеш да погледнеш тук стр.10
А за красотата на църковно-славянската азбука и някои разяснения тук
Ако още нещо те интересува - питай, стига да мога ще отговоря

[karma]

Простете ми и да Ви е простено!
Постът на Ваня ме провокира да напиша мислите, които се породиха в главата ми и ако има какво да кажете по въпроса ми се ще да си направим една дискусия на следната тема: „Къде започва и свършва вярата, мястото на традициите и обичаите в религиозните канони?” или „Коя е правилната религия и всеобщност на религиите?”.
Лично аз се определям като православна християнка, но духа ми не се задоволява само с това определение. И затова търся и изучавам и други религии, та ако щете и окултни учения. Къде свършва истината и кой определя коя е тя? Във връзка с днешният ден на прошка ви предлагам един материал, в който е разгледана прошката през погледа на четирите големи световни религии, ще допълня само за исляма, защото нещата там само са упоменати, без да са разгледани подробно (а пак според мен, за да направим някакъв анализ и сравнителна характеристика трябва да бъдем коректни и обективни).

ЗА ПРОШКАТА

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.

Прошката не означава подтискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.

Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

Религиозни празници, на които традицията включва искане на прошка са:
* В християнския църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна” (Сирни заговезни, Прошка, Прошка неделя) – последния ден преди началото на Великия пост. Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.

* В исляма — Рамазан байрам, Курбан байрам. /Допълнението е мое/
Рамазан Байрам или Шекер Байрам, е мюсюлмански празник на разговяването, отбелязван в чест на приключването на говеенето (постите) през месец Рамазан. През целият месец мюсюлманите от зазоряване до залез слънце постят, като не ядат и не пият нищо.
В навечерието на празника се раздава, а децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях. На празника вярващите се поздравяват с думите „Ид мубарак!“ (Щастлив празник!). Този празник продължава 3 дни до късни часове с веселие. На масата се сервират сладки ястия — баклава, сладки и кафе с много захар, затова се нарича също Шекер Байрам.
Самият празник се приема като голяма милост от вярващите и благочестиви мюсюлмани, които реално са гладували. Смята се, че по време на постите те водят ожесточена борба със злото и успяват да победят, затова има право на тържествено празнуване. Тогава освен пищното угощение, всички по-млади искат прошка от възрастните.
Постът „оруч” според някои изследователи на исляма, се е явил по чисто стопански съображения. В арабския свят земеделските работници не са могли да работят по нивите през деня, заради палещите лъчи на слънцето, а се трудели нощно време, когато са се хранели.
Източник http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=10360

Курбан Байрам
Най-големият мюсюлмански празник, който празнуват турците в България и българите – мюсюлмани е Курбан байрам, наричан още коч байрам, който отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха. Датата му е подвижна. Курбан байрамът е празник, в който се принася жертва в името на Аллах за изкупване и опрощаване на сторените през годината грехове. Вярва се, че жертвоприношението е изплащане на данък, а също така, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът. Денят преди Курбан байрамът се нарича Арифе или Ариф и е посветен на мъртвите. Приготвят се хляб, катми, ориз с мляко или вода и се раздава за душата на мъртвите. Повече четете тук

В християнство
Прошката заема основно място в християнската етична система, независимо от конфесията. В Новия завет Иисус Христос, а след това и апостолите, нееднократно се спират върху нейното значение. Самият акт на прошката е условие, вярващият да получи достъп до благодатните дарове: „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. (Мат. 5:23-24). Христос издига на най-висок пиедестал прошката: „Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощава ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?” (Мат. 9:5, Лук. 5:23)
В рамките християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения” от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек, само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.
Важно е да се отбележи, че актът на опрощението не изисква непременно покаяние или осъзнаване от страна на този, спрямо когото е отнесен. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят” (Лук. 23-34). Според християнската концепция, опрощение можа да даде единствено Бог, но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко.

В юдаизма
Още в Стария завет прошката заема значимо място. Там обаче тя е по-скоро акт на добра воля (Бит. гл. 32 и сл.), отколкото нравствена повеля. С развитието на юдаизма обаче, особено при талмудическата традиция, прошката се превръща в основно нравствено понятие със значение, сходно с това, което има при останалите религии.

В източните религии
В религиите на Изтока прошката отново има важно значение, но самият термин „прошка” е сравнително неуместен – поради езиковото различие, в източните религии понятията, свързани с „прошка” само частично съвпадат с това, което е възприето от европейската терминология.

В западния свят е възприета терминологията, наследена от елинизма и юдаизма, и преосмислена от християнството. Така думата „прошка” се разбира и като формалния акт на даването-получаването на извинение, и като висша морална ценност.

Съществуват и множество междинни нюанси, които пак се обозначават по същия начин. Източните религии боравят с друга терминология, поради което е трудно да се даде точен съответен термин, който да е превод на „прошка”.

* В даоската система прошката е необходимо условие за постигане на У Дзи – „пустотата”.
* В будизма и индуизма е задължителна при очистването от наслагванията на кармата.
* В шинтоизма е мистичен акт, свързан с обредност, при който човекът, който го е извършил, се предпазва от силите на „чуждите” зли помисли.

Отново, трябва да се има предвид, че определенията на нравствените категории са твърде самостойни и не могат да бъдат буквално преведени или отъждествени с понятията на български език. Тъй като в западното мислене понятието за прошка често се свързва с това за „грях”, може да бъде приведен следният пример:

Според древната традиция на шинтоизма, например, оказването на услуга на непознат е „грях” (понятието е условно), тъй като последният няма да има възможност да се отплати за нея. Т.е. конкретните прояви са зависими от дадена нравствена система, но крайното им значение е едно и също.

Следователно трябва да се търсят смислови, а не точни терминологични съответствия. Макар и определяни по различен начин, в крайна сметка проповядваните ценности се оказват сходни.

Коя беше провокацията за мен в този материал? Описанието точно отговаря на религиозните празници на различните вероизповедания, но … материалът прочетох не къде да е, а в ето този сайт: ОКУЛТЕН ЦЕНТЪР СЕЛЕНА
На пръв поглед нищо изненадващо, но нали шаманството и окултизъма се отрича от всички тези религии. Доказателствата за съществуването на всички тези религии (според самите тях) са реални и неоспорими. И в търсенето на своята истина стигам до там, че според мен не е важно в какво вярваш, важна е самата вяра. Вярвам, че има някаква сила, която аз наричам Бог, Творец, Създател и тя не е с нищо по-различна от Иисус Христос, Аллах, Буда или Шива. Може би любовта е обединяващата сила или енергия?! Може би обичайки другите, дарявайки ги с нашата любов получаваме в замяна същото?! И тогава намираме смисъл в думите:

13:2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
13: 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
13: 4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
13:5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
13: 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
13:7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
13: 8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
1 Коринтяни 13 глава

А дали е така? Иска ми си да чуя и други мнения…

[xhippie]

Предизвикаваш ме с този си пост и това много ме радва. Интересно е да се разгледа „прошката“ от различни аспекти.
В забързаното си ежедневие често отбелязваме празниците и вършим ритуали с рутина и без искрено и дълбоко смисълът им да прониква до съзнанието и сърцето ни.
С въпроса си ми напомни книги, които съм чела отдавна, но са оставили трайна следа в мен именно по въпроса за прощаването, говоря за книгите на Лазарев „Диагностика на кармата“.
В основата си теорията му е, че негативните преживявания като алчност, омраза, обида, ревност, агресия, завист, алчност, страх, водят до болести и нещастия и са непосредствено свързани с емоциите на човека, с неговия характер и светоглед. Агресивните емоции убиват любовта в душата - колкото по-малко любов остава в нея, толкова повече се увреждаме и закърняваме като личности. Шансът да се запазим здрави духовно и физически е да върнем любовта в своята душа и да се стремим да я запазим и в най-тежките моменти от живота си.
А методът да го постигнем е „прошката“. Да простиш на този, който те е оскърбил, да спреш да таиш ненавист, да се освободиш от всички негативни мисли и да приемеш живота си, не го считам за примирение със съдбата, а за помирение със себе си. Прошката ти дава вътрешната хармония, която пък те стимулира да продължиш напред. По-добре е да живееш за нещо хубаво, а не за отмъщение. На първо място прошката лекува този, който я дава и отваря сърцето си. Да дадеш или да вземеш прошка, това е еднакво, и в двата случая трябва да простиш в съзнанието си. По-трудно е да признаеш собствените си грешки и да простиш на себе си. Разкаянието не носи опрощение, ако не си го получил. Затова е важно грешките да се кажат и споделят, за да се получи опрощение от засегнатите и да можеш с тяхна помощ да си простиш и сам.
За мен това е смисъл на прошката – отваряне и прочистване на съзнанието и предоставяне на пространство за любовта.
Както в народният обичай на Сирни заговезни да се пали огън за пречистване от бълхи, така прошката е огън за черните мисли.
Аз така го чувствам и смятам, че да можеш да се освободиш и да простиш е равно да се издигнеш на по-високо духовно ниво.

[karma]

На този ден през 1870 година е учредена Българската екзархия - първата официално призната българска институция след близо 500 години османска власт.
Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 година и съществува до 1953 година.
Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост.
По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 година, Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
Свиканият на 12 февруари 1872 година временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари с. г. на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Вселенската патриаршия е против създаването на екзархията и на 16 септември 1872 година я обявява за схизматична.
След обявяването на Руско-турската война през 1877 година екзарх Антим І е свален от поста и заточен в Мала Азия заради патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. На 22 февруари 1945 година схизмата над Българската църква е вдигната.
Още интересни факти може да се прочетат тук

[xhippie]

Карма, много благодаря за поста за Българската екзархия и линка към него.
Иска ми се да добавя още малко за падението и възхода на Патриаршията ни. С условието, че инфото ми е повече историческо, ако някъде греша, ме поправи, моля.
След падането на Търново под турска власт (17 юли 1393 г.) св. патриарх Евтимий бил изгонен от хълма Царевец, където се намирала Патриаршията. По-късно го изпратили на заточение в Бачковския манастир, където починал на 4 април 1404 г. Около 1416 г. Търновската патриаршия вече била подчинена на Цариградската патриаршия. Така диоцезът на Българската православна църква преминал под юрисдикцията на Цариградската патриаршия и българският народ бил представляван пред султана от цариградския патриарх.
За мен е важно да допълня за причините подтикнали Вселенската патриаршия към спънки за Българската екзархия. Мотива не е само икономически, както обикновено се подчертава.
В края на 18 и началото на 19 век Патриаршията приема " Голямата идея" на идеологически проект на гръцкия национализъм за възстановяване на Византия, стремежът й е да гърцизира негръцкото християнско население в Османската империя. Затова противодейства с всякакви средства на българската църковно-национална борба и да не забравяме, че преди завладяване то й българия е имала съвсем други граници.
Автокефалност Българската екзархия получава с края на 2-рата световна война 1945г. Но получава Патриаршеско достойнство доста по-късно, през 1953г. след приемане на устав на патриаршията и избирането на първия патриарх след 560години - Кирил.
Е, после знаем какво стана с църквата ни благодарение на политическия режим.

Нали сме във Велики пости, ето и
Постите в Православната църква
Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.
Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

[xhippie]

ако има какво да кажете по въпроса ми се ще да си направим една дискусия на следната тема: „Къде започва и свършва вярата, мястото на традициите и обичаите в религиозните канони?” или „Коя е правилната религия и всеобщност на религиите?”.
Лично аз се определям като православна християнка, но духа ми не се задоволява само с това определение. И затова търся и изучавам и други религии, та ако щете и окултни учения. Къде свършва истината и кой определя коя е тя?

Не знам дали може да направим дискусия по въпросите ти. Аз съм доста праволинейна и пред мен те не стоят така.
Първо, защото разделям религията от вярата. И второ, защото съм доволна, че съм православна християнка.
Начало и край на вярата едва ли има. За мен или вярваш, че има висш разум - Бог или не. А начинът да изразиш вярата си е религия, тя обединява множество хора с еднакви възгледи. Това е чисто политическо обединение около една идея. Дали вярваш в триединството на Бога или в едноличността му, въпросът е в способностите му, а не как го виждаш според религията си. Възоснова на вярванията се определят и моралните ценности, ритуали и обичаи, които се спазват и извършват и са идентификатор за общността.
Така че, по-правилна религия за мен няма. Бидейки родена в православно семейство, вярата и религията ми са обусловени. Занимавка за ума с опознаване на други религии е едно,
но да сменя религията си с различна от тази на близките ми,( т.е. те да ядат козунаци и вратни пържолки по Коледа, пък аз не, -в кръга на шегата ) това би било за мен да се отрека от родителите си, от народа си, от историята ни, от всичко онова, което ме прави българка. Защото тази промяна не е само да смениш един приятелски кръг с друг. Тя е изтриване на вековна родова памет, така го виждам аз.
Относно всеобщността на религиите /не разбирам точно въпроса/. Тези които се опитват да разширят понятията и да излязат от каноните, не са на почит сред ортодоксалните и са едва ли не апокрифни, обявени за секти и звучащи утопично.
Имам предвид суфизма в исляма и икуменизма в християнството, за източните религии не зная имат ли подобна. В интерес на истината ми се ще да вярвам, че това са религиите на бъдещето. Че светът ще си отвори съзнанието до такава степен, че да приеме своята религия за равна, а не за по-права от тази на останалите. Това ми се вижда естествено на хода на глобализацията, но също така съм сигурна, че никога няма да стане. Не е в интерес на политиците, а и всяка нация се стреми към запазване на идентичността си и в голяма степен чрез религията си.
Исках да напиша само две изречения, но май мога още доста да се изказвам, въпросите са щекотливи и в голяма степен въпрос на лични потребности и мироглед. Докосват деликатни точки от възприятията на всеки и е интересно да се видят и усещанията и на други.
А на питането ти "Къде свършва истината и кой определя коя е тя?" като видим историята на възникване на всяка религия ще си отговорим на втората част, там се намира и краят на истината. За да възникне на нова религия, съществуващата трябва да се отрече като правилна.
Но това е доста дълга тема и ако има интерес може да направя по една тема и за другите две най-распространени - исляма и будизма. Стига да има желащи, за мен ще е удоволствие. Но отсега си казвам, по въпросите за исляма мога да дискутирам, но за другите източни религии не ми стига капацитет, но с удоволствие бих научила нещо тук и от вас. В нета има много инфо, но твърде разпиляно, а и с дискусия нещата се изясняват. Така че, само кажете и ще направя теми, а който иска може и сам да отвори нова.
Карма, може отговорът ми да звучи незадоволително, но у мен винаги надделява прагматичното над мистичното, религиите ме интересуват като културни различия на хората и във връзка с историята на света, повече, отколкото, като емоции във връзка с вярата ми. Доволна съм както казах, и то не че съм християнка, а конкретно че съм православна такава. Може да понищим и католицизма някой път или други християнски течения.

[Vanja]

Честита Баба Марта на всички!

Какви са легендите, според които възникнал този отколешен обичай, познат само по нашите земи.

Един нов, за мен, вариант.

Началото било на първият ден от март месец, лето 681. Хан Аспарух вече бил стигнал на десния бряг на река Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба се намирали на левия бряг, където го чакали и търсели брод за България. Завързали края на кълбо от бяла вълна за крака на сокол, който да им покажел брода, по който да минат, но точно тогава хазарска стрела пронизала Баян. Целия конец, който трябвало да покаже на Аспарух, че брат и сестра му идват при него се обагрил в алено. Щом ханът поучил вестта, той накъсал конци от бяло-червената нишка, завързвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва никога да не се прекъсва. Да сме здрави, весели, щастливи, да сме БЪЛГАРИ!”

И традиционният.

През VII век хан Аспарух вече бил край река Дунав и чертаел границите на нова държава. Далеч от него съпругата му Ахинора се молила на бог Тангра да го пази и да сложи победата на върха на копието му. Всяка пролет тя смятала всяка лястовичка за поздрав, пратен й от хана. Един ден тя уловила една от птичките, вързала на крачето й усукани бял и червен конец и я пуснала към Балкана. Това била първата мартеница. При това, пратена с “въздушна поща”.

В класическия си вариант мартениците, с които се кичим от първи март до края на месеца, представлява бял и червен конец, усукани, които са най-често вълнени. Цветовете са със строго определен смисъл: червен – кръв, живот, а белия – чистота, щастие. В някои области на страната се правят разноцветни мартеници. Например в Родопско, а в Софийско и Мелнишко традиционните цветове са син и червен. Конецът задължително трябва да е усукан и то наляво. Традиционната мартеничка, която днес рядко можем да видим, има и други елементи – парички, железни халки, скилидки сух чесън, мъниста, черупки от охлюви и др. Традицията повелява на първия ден от месец март най-възрастната жена от домакинството да връзва на ръцете, вратлетата и пръстите на децата пресуканите бял и червен конец за здраве и против уроки. В стари дни мартениците са се връзвали по плитките на момите, на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергените и на младите мъже. С мартеници са се окичвали и домашните животни, както и плодните дървета, тъй като се е вярвало, че носи плодовитост. Този обичай се е запазил и до днес, когато мартениците, които сме носили се закачат на първото плодно дръвче, което ни се изпречи, след като сме видели щъркел или лястовица. С мартеници са се окичали също така сватбеното знаме и сватбените китки, с мартеница се е украсявало и котлето, в което се е доило първото мляко на Гергьовден, с мартеница се завързват и първите билки, събрани на Еньовден.
И до днес хората спазват свидния народен обичай, който ни определя като българи, а именно окачването на мартеничка. С това ние също си и честитим настъпването на пролетта.
Мартеничка се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се маха и се слага под камък, под който след девет дни по нея се гадае за плодородието на предстоящата година. Ако там има мравки, то годината ще е богата с овце; ако пък има по-големи буболечки, то ще има приплод на едър рогат добитък, ако има червеи пък ще има много коне тази година.
Също така по намереното под камъка момите гадаели ще се омъжат ли тази година и какъв ще е женихът им, ето защо в някои части на страната мартеничката се нарича гадалушка.
Източник

Народна митология, ритуали и символи

Народна митология
На 1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра в земята. От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата.Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане – Възкресението.
В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги. Известно е, че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единственият женски месец в календара”, но според една приказка месец март някога е бил мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.
Ритуали
На 1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота, като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, подрежда красиво дома си.
Гадания и предсказания. Мартеницата се връзва за здраве и плодовитост. По нея девойките можели да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат я едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, т.е точно след половин година. Ако под мартеницата са полепнали мравки ще е беден техният избраник. Ако закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в река, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода. Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него ще познае каква година му предстои.
Символи
Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукани памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото е цвят, символ на чистотата и невинност, на радост, красота. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгарящото и залязващото слънце, на огъня, победата и живота. В Родопите мартениците се правят от много цветове, в Софийско част от основните цветове са синьо и червено. Синия цвят е свързан с небето и водата – два от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. Когато се прави мартеницата конецът задължително се усуква наляво. Традиционната българска мартеница включва и различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).
Източник

Пижо и Пенда отскачат и при комшиите

Баба Марта може и да е българска традиция, но амулетите за здраве - мартениците, са прехвърлили държавните граници. Комшиите отвъд Дунав и край Бяло море също си връзват усукани бели и червени конци.
Румънците нямат претенциите марцъшор да е тяхно изобретение. Но всяка година на 1 март момичетата си разменят бяло-червената плетеница, на която са закачени артистични висулки, символизиращи здраве и любов. Момчетата не се кичат. При северните съседи мартеницата символизира възраждането на природата на прага на пролетта. Свързана е с местното божество Баба Докия. Мартеницата е нишката на деня, изпредена от Баба Докия, докато пасяла овцете високо в планината. Белият цвят символизира отиващия си зимен студ, а червеният - настъпващото топло лято. Пролетта и есента се смятат за преходни.
В миналото мартеницата била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната вълнена връвчица по една сребърна пара. Връзвали я на ръчичката на момиченцето на 1 март преди изгрев слънце. Вярвало се, че така децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави както среброто и с румени бузки като червената нишка.
В някои райони на Румъния мартеницата се носи от момичетата 12 дни или до някой специален празник (Благовещение, Цветница, Великден), докато цъфнат плодните дръвчета или шипките. На други места - до връщането на прелетните птици и се хвърля в посоката, от която те идват, с думите: “Вземи чернотата, дай белотата.” В други случаи се връзва на клончето на цъфнало дръвче, както се прави и у нас. А с паричката се купуват червено вино, хляб и прясно сирене, за да бъдат децата бели като сиренето и румени като виното.
Традицията съществува и в Молдова. И там мартеницата е марцъшор - както популярно се нарича третият месец от годината. За 45-и път т. г. от 1 до 10 март ще е Международният пролетен фестивал, на който участниците са с мартеници.
Етнолозите в Гърция свързват мартениците с древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове за плодородие. Обичаят е запазен само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове. Обикновено в малките села бабите връзват “марти” на малките дечица, за да бъдат здрави и радостни през годината.
Традицията идва от ритуалите в чест на Деметра (богинята на земеделието и зараждащия се живот) и Персефона (единствената дъщеря на Деметра и царица на подземното царство), известни като Елевзинските мистерии. Участниците в тях връзвали на дясната си ръка и на левия си крак вълнено преплетено конче. Днес този обичай е останал в по-изостаналите и рядко населени райони на страната като Епир, Македония, Южна Тракия и части от Тесалия.
Навремето с мартеници са се кичели и в Македония. За да се заличи обаче всичко българско, през 50-те години на миналия век, в стила на комунистическата идеология, мартеничките били анатемосани. Днес край Вардар мартеници нито се правят, нито се продават. Само по-възрастните си спомнят за тази традиция.
Източник

И тук може да се прочете интересен материал

Весел празник.

[Vanja]

Днес ни се събра 2 в едно.

3 Март - Национален празник на България

С термина Освобождение на България в българската историография обичайно се нарича възстановяването на българската държавност в резултат от успешната за българите Руско-турската война (1877–1878) (наричана в България Освободителна). Възстановяването на българската държавност е предвидено в прелиминарния Санстефански мирен договор, и е потвърдено и затвърдено и от окончателния акт под формата на международен договор (Берлински договор) на непосредствено последвалия този прелиминарен мирен договор геополитически форум - Берлинския конгрес.

Източник

ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Тодоров ден, Конски Великден

ИМЕН ДЕН Именници: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка

Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.

На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.

Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение.

Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.

Източник

Весели празници на всички.

[xhippie]

Християнски артефакти в Кападокия
http://www.pravoslavieto.com/poklonnich ... /index.htm

[xhippie]

Св. Благовещение от неизвестен автор от XVI в.,
от църквата "Св. Йоан Морски" в Несебър.
Днес в Градската художествена галерия в гр. Пловдив.

Свето Благовещение

На 25.03 честваме Благовещение - празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.
Както повествува св. евангелист Лука, на този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил Божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания Месия - Избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38).
Радостна е вестта от Назарет. Тя е извор и на други неизчерпаеми радости. Радостна е всяка вест, дошла от небето, съобщена от ангели и разгласена от човеци. Така в нощта на раждането на Богочовека от пречистата Дева Мария, която е изпълнение на ангелската вест от Назарет, ангел Господен съобщил на пастирите: "Ето, благовестя ви голяма радост.... днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ" (Лука 2:10-11).
Евангелие от Лука, Гл.1.
26. А на шестия месец бе изпратен от Бога ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мария.
28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога;
31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33. и ще царува над дома Яковов до-веки, и царството Му не ще има край.
34. А Мария рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35. Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

На земята се бе родил най-великият Благовестник и Изпълнител на изкуплението, който чрез слово и дело извърши обещаното изкупление Той всякога вестеше словото на истината - благовестието на нашето спасение, защото чрез Неговото себежертвено служение на Бога и на човеците Той донесе радост на земята. Тази радост се утвърди чрез възкресението Му. И тогава ангел Божи каза на първите свидетели на възкресението: "Радвайте се!" (Мат 28:9).
Тези ангелски думи станаха заветни в Църквата Христова Поради това и нейните членове пребъдваха в радост и вестяха словото на спасението като радост за всички. "Винаги се радвайте!", съветва св. апостол Павел (1 Сол. 5:16), защото християнството е религия на духовната радост, на хармоничните човешки взаимоотношения.
Първопричината за тази общ християнска радост е Благовещението в Назарет. Поради това Православната църква всякога величае преснетата Дева Мария с молитви, със славословни песнопения, а вярващите християни през всички векове молитвено са изливали пред нея своето сърце, принасяли са й своите величавия и на нея са възлагали своите надежди.

Като майка на родения от нея по плът Син Божи тя е майка на цялото изкупено човечество. Тя е не секващ извор на обич и живот, творческо вдъхновение и възвишен преживявания.

В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март. Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.

На 26.03 се почита Св.Архангел Гаврил

Светият Архангел се празнува два пъти в годината – на 26 март и на 13 юли. 26 март е денят след Благовещение когато той донесъл благата вест на Пресвета Богородица. Свети Димитрий Ростовски предполага, че този богослужебен събор в чест на архангел Гавриил се устройва на днешния ден, понеже празнуването на 26 март се пада винаги в дните на Великия пост. Архангел Гавриил (на иврит – „сила Божия") е един от седемте архангели, т.е. „ангелоначалници", представители на осмия ангелски чин. Архангелите възнасят молитвите на хората към Бог и разкриват смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено на пророчествата за идването на Месията - Христос. Като един от архангелите, представляващи Божието войнство, той е натоварен с определени задачи от Господ. Мисията на архангел Гавраиил е свързана с разкриване на различни тайни и предаване на различни послания до човеците.
Неговите най-значими проявления са:
1. Архангел Гавриил е пратен при Захария, за да му каже за предстоящото раждане на Йоан Кръстител (Лука 1:11-19).
2. Известява младата Мария за предстоящото зачеване в утробата й чрез Светия Дух (Лука 1:26-31), (Матей 1:18-25) и рожденето на момче, което трябва да кръсти Иисус Христос. Името му означава на еврейски език „Божия сила". Това момче е Синът Божий, изпратен на Земята да изкупи греховете на човечеството. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника - Благовещение, което честваме като изключително важен празник на 25 март всяка година.
В християнската традиция, намерила отражение във византийското и западноевропейското религиозно изкуство, архангел Гавриил се свързва най-вече с Благовещението. Затова дори извън сцените на Благовещение той се изобразява с раззеленена клонка или цъфнала лилия в ръце – символ на непорочността на Светата Дева.
3. Три дни преди смъртта на Дева Мария архангел Гавраил ù съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последтото й желание преди да напусне този свят и да се пренесе на Небесата при своя многообичан син било да види светите апостоли заедно.Това е също много голям християнски празник, който честваме на 15 август всяка година – Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица, както го нарича народът.
4. Архангел Гавриил е един от двамата ангели, посочени в Библията по име - вторият е Михаил, пратени да разтълкуват видението на св. Пророк Даниил за овена и козела (Дан.8:16) и да му дадат пророчеството за 70-те седмици (Дан.9:21).
Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавраил като вестител в контекста на идеята за Теократичната държава. В „Песен за Роланд" архангелът възвещава на Карл Велики събитията, изпраща му сънища и му напомня за неговия дълг – без умора да защищава християните в целия свят.
Под името Джабраил мюсюлманите въздават особена почит и прославят архангел Гавриил като ангел, който продиктувал на Мохамед „предвечно съществуващото по небесен оригинал слово на Аллах" - Корана.
В някои юдейски текстове на архангел Гавраил се приписва също особената власт над стихиите: над огъня, над водата и узряването на плодовете („Песахим" и „Сан хедрин"). В апокрифната „Книга на Енох" архангел Гавриил е поставен за началник на Рая и духовните същества, които го охраняват. Архангел Гаврил често е изобразяван на северните порти на иконостаса. Архангел Гаврил е един от щитоносците на Герба на Руската империя.

[xhippie]

Светът е оцелял, защото се е смял.

Ако днес някой ви излъже или си направи приятелска шега с вас – не му се сърдете! От край време първи април си е нашият ден за шеги. Пошегувайте се, посмейте се от сърце и вие!

Т. нар. Ден на хумора и сатирата, или още – на шегата, на лъжата, не е отбелязан като празник в календара, но едва ли някой го забравя. За произхода му има най-различни предположения и нито една официално призната или научно доказана теория. Според някои, априлското лъжене идва от евангелските разкази за Христос. За последните часове на Спасителя Лука пише, че тълпата хванала Исус, завела го при Пилат, който го изпратил при Ирод. Йоан пък сочи, че заловеният Исус е отведен при първосвещеника Ана, той го препратил към зет си Каяфа, а оттам го предали на Пилат. Последователите на Христос казвали, че някой от евангелистите лъже. В средните векове при празнуването на Пасха през април се уреждали представления, пресъздаващи препращането с "лъжлив умисъл" на Исус ту при Ирод, ту при Каяфа, ту при Пилат. Така се поставило началото на традицията на 1 април хората шеговито да се изпращат един друг в лъжлива посока, където никой не ги очаква.

[За нас, българите, най-приемливо е поверието, съществувало още при славяните. То е свързано с променливостта на априлското време. Прадедите ни наричали четвъртия годишен месец Лъжитрев или Лъжко – топлите дни подлъгвали тревата да порасне, а внезапно появяващият се студ я унищожавал. Затова на Първи април, славяните организирали забави с различни лъжовни игри, за да подскажат с тях на създаващия им неприятности Април, че не им се нравят лъжите му.

От тогава останал обичаят на този ден под формата на шеги да се казват истини. Начин, необходим и ценен в съвременните човешки взаимоотношения.

Нека да ни е честит Първи април!

Навсякъде по света празнуват първи април. Денят на смеха в различните страни носи свой национален колорит и специфичен хумор, присъщ за всяка страна.

Ето как се отбелязва този ден по света:

В Шотландия например първи април се празнува два дни. Вторият ден от шегаджийския празник е посветен за “задните” части на тялото – по гърбовете на хората да се закачат иронични надписи.

Във Франция този обичай, предимно градски, наричали “априлска риба”. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието “априлска риба” е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.

В Англия от невинното “рибно” развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: “Априлски глупак!” Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго после си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и техните опърничави английски лейди получили покани да отидат на “ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април”.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си “спомняли”, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор. Дали пък така не са искали просто да държат децата далеч от опасните неща и са ги щадели.

Ден на лъжата съществува и в азиатските страни. Но точно определение за произхода на първоаприлските шеги и разигравания не може да се даде.

[xhippie]

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос (Йоан, гл. 11:1 - 45). Когато умира, четири дни след неговата смърт той въскръсва. Бог казва - "Лазаре излез вън!", и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

[xhippie]

Влизането на Христос в Йерусалим

Цветница На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба, против злото и болестите. Този венец се изгаря едва след година. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

В някои райони на България е известен обредът "кумичене". Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до реката. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб "куклата". Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става "кума" и повежда хорото до дома си.
В североизточната част на България "Цветницата" е свързана с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите "разпускат" (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесът нещо. Още преди изгрев слънце, жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете, а след това запалват на същото място и сеното.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.

[xhippie]

Страстна седмица

Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Исус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик — Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява "Христос Воскресе" и се отговаря "Воистина воскресе". Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил портите адови, и с пеене на Канона на празника — Воскресения Ден, се влиза в храма за света литургия.
* Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на страстната седмица.
Църковното пролетно равноденствие е на 21 март.
Например ако пълнолунието е на 21 март, Великден ще се пада в следващата неделя. Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата). Така Великден се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително като има 19 варианта през различните години.
Разликата в датите
Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват "идеализирания" Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. В този смисъл, когато по Юлиянския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати луната има различно положение, тринадесет дни представляват приблизително половин месец.
Съвпадение на датите
Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено една седмица по-късно.
Според Пасхата
Същевременно Пасхата се изчислява според новолунието и времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха. Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. Освен това с историческия ход на събитията, би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта

[karma]

Иска ми се да допълня темата за Страстнта седмица, защото тя е особен период в живота на християните ,за каквито се определяме и ние.Страстната седмица ни потапя в дълбината на Божествената мъдрост. Хранейки се с тази мъдрост, ние можем да преобразим своя живот според Божия закон.

Страстната седмица -
седмица на Христовите страдания

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

Велики понеделник

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
12. И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
13. и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп. Марк 21:12-13 (вж. Марк 11:15-19; Лука 19:45-46)

Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.

СЛОВО НА ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК












Велики вторник

"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:
Ето младоженецът иде в полунощ,
и блажен е тоя раб, когото намери буден,
а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството,
но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
заради Богородица помилуй нас!
''Светило за тялото е окото'' (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а '"маслото е милостинята или всичките ни добри дела" (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – Небесното царство.
Църквата ни припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.
После следват пророчества за съдбата на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).
Слово във вторник на Страстната седмица

Велика сряда

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Слово в сряда на Страстната седмица

Велики четвъртък - Възпоминание на Тайната вечеря

На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.'' И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Слово в четвъртък на Страстната седмица (за причастието)

Велики петък

или още известен Разпети петък е най-тъжния ден от Страстната седмица, защото именно в петък Спасителят агонира в нечовешки страдания. Петък е денят, на който Иисус е разпнат на кръст, за да изкупи греховете на людете. Жертвата на Божия син е цената, която трябва бъде пренесена в името на спасението на човечеството.
Евангелските текстове разказват, че именно на Разпети Петък тъмнината обгърнала връх Голгота. В петък Иисус е бил погребан и православната традиция повелява да се изнася Плащаницата в знак на преклонение пред жертвата Иисусова. На Разпети петък не се работи, защото човеците отдават почит на Иисус Христос, син Божии, който се жертва в името на пречистването на човечеството.
Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.
Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.














Велика събота

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:
"В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,
Който изпълваш всичко".
Иудеите запечатали гроба и поставили стража.
Велика тайна! "Да замълчи човешкото създание!" - пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.
Великата събота е деня, на който се възпоменава погребението на Христос, възкресението му, което е победа над смъртта и избавление на душите. Богослужението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащаницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
Според нашите обичаи в деня на страстната събота преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Великденските хлябове са начин вярващите да изразят почитта си към Спасителя. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Интересен факт е, че обредният хляб не бива да се реже, а да се разчупва, защото се счита, че той има душа. Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви . Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина Неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починали те.

Основен източник и още по темата http://www.pravoslavieto.com/calendar/f ... ndex.htm#1

А тук един друг поглед ИЗ ИСТОРИЯТА НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ

[xhippie]

Християнско творчество:

''Аве Мария''- А. Дюма

Денят разсветнал гасне вече
безмълвно спуска се нощта.
Защо и мъките сърдечни
не си отидат с вечерта!
До Божия престол нетленен
възнасяй плахия ми глас-
о, Богородице, смирено
и с обич те приветствам аз;
Аве Мария!
Животът труден гасне вече
настъпва мракът на смъртта.
Тук всеки е на край обречен,
душата литва от гръдта.
Молба последна, блян най-жарък
чуй, майко божия от мен;
аз искам да си ида с вяра
и да възкръсна преблажен!
Аве Мария!