{ WELCOME }

Change Message in welcome_header.html

Културните и религиозни различия по света

Unread postby karma » Wed Apr 11, 2012 12:41 pm

Като сме заговорили за християнските празници струва ми се трябва да отделим място и на църковната музика, за която се казва: "Богослужебната музика единствена може да опази тишината, в която човек да чуе разговора си с Бога". И още: "Звукът при молитвеното пеене е обезстрастен и в същото време е много светъл, топъл, със силно пролетно дихание". Това са думи на Георги Попов главния виновник за провеждането на Международния фестивал на Православната музика "Света Богородица – Достойно Есть" в Поморие?
Но да се насладим на някои от образците на византийската православна музика

http://www.youtube.com/watch?v=asAbZ5Md ... ure=relmfu
http://www.youtube.com/watch?v=95Ogoi3_elo
http://www.youtube.com/watch?v=NVGIs1A5 ... re=related
Това са изпълнения на хорове - признати за едни от най-добрите изпълнители
на църковни песнопения на гръцката, сръбската и руската църква.
Приятно слушане!
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby Vanja » Sun May 06, 2012 8:21 am

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май.

Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря.

Църковен празник

Свети Георги Победоносец (275-281 - 23 април 303) е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.
Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Според преданията той е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син.
Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан.
Според житиепиството през 303 Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
Когато го повели към тъмницата едно от копията на войниците омекнало и се превило на две щом се докоснало до светията. Тогава той видял, как Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му.
На другия ден въпреки мъчението св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.
Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът Атанасий като не знаел какво повече да направи обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва. Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там след гореща молитва св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място, били посечени още възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог. Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцерение. След дните в тъмницата през последната нощ самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.
На сутринта последвал нов разпит при императора, св. Георги бил заведен в храма на Аполон за да му се поклони, вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.
Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Свети Георги и ламята

„Св. Георги и Змея“ - картина на Бретон Ривиер
Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си.Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката.Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си.После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязъл с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.
На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Свети Георги и чудото с пафлагониеца

Знакът на руския орден „Св. Георги“ - I степен
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е свързан с България и отразява историческо събитие - разгрома на византийската армия при Ахелой и Катасирти през 917 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи "кукумион" (съд) с топла вода на втория етаж на къщата, го грабва св. Георги на коня си и го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му служат панихида, защото го мислят за загинал.


Имен ден

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.

Ден на храбростта и Българската армия

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Обреди около животните и жертвеното агне

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Повеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне.


Празничната трапеза

Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Източник
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Fri May 11, 2012 8:35 am

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО- 15.04.2012
http://forumat-bg.com/civilization/1717 ... e-hristovo

Днес, 11.05. почитаме
Св. св. Кирил и Методий
Image
известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Mon May 21, 2012 8:48 am

Св. св. Константин и Елена

На 21 май православната църква почита паметта на светите равноапостолни император Константин и майка му Елена.
Image
Св. Константин и Елена.
Стенопис от Западната стена на наоса в църквата "Св. Георги" (1493)
в Кремиковския манастир.
Именно Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и новият столичен град е кръстен Константинопол в негова чест.
През 313 година, макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Това е бил един от първите му укази, а документът всъщност проповядва пълна веротърпимост – на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог.
През 323 година император Константин става владетел на цялата Римска империя, но е недолюбван в Рим, където все още имало поклонници на древноримските богове. Затова се мести в Източните части на империята. В малкият град на брега на Босфора той започва да строи дворци, бани и храмове, нямало гладиаторски битки.
През 325 година император Константин свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий.
Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той изпитва желание да го открие, но счита себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Константин моли своята майката - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Христос.
Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на Изток в своето поклонение към Бог. И успява в своята мисия да открие Кръста Господен.
Кръстът е бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопосторен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.
Макар и да носи в сърцето си християнската вяра, император Константин остава некръстен буквално дни преди смъртта си. Той починал през 337 година, малко след като приема християнската вяра, на 65-годишна възраст.

Днес във всички епархии на Българската православна църква се честват светите равноапостолни император Константин и майка му Елена. С особена тържественост празникът преминава в манастира, посветен на светците и дал името на известния ни морски курорт „Св. Св. Константин и Елена” във Варненска и Великопреславска епархия. Тържествата започват от 7.45 часа с празнична Утреня. От 9.00 часа е началото на св. Божествена литургия, която ще бъде оглавена от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, заедно със свещеници от епархията. След литургията ще се извърши водосвет в манастирския двор, след което ще започне литийното шествие. За първи път начело на шествието ще бъдат носени св. мощи на манастирските покровители и самата лития ще бъде с по-дълъг маршрут – за благословение и на откриващия се в същия ден туристически сезон. Накрая ще бъде осветен и раздаден празничен курбан. По традиция единствено на този ден свещенослужители ще поръсват поклонниците с вода от манастирското аязмо, намиращо се в олтара на храма, както и ще помазват за благословение.

Народните чествания на празника у нас са донякъде са нееднозначни. Св. Св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени.

Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на Св. Св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола". Последните големи гонения започват през 1913 година. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в 3 села — с. Българи, Кости и Граматиково, където това продължава до към 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 1990-те години.

Най-голямата магия на нестинарството е, че танцуващите в жаравата не получават изгаряния и по тази причина много от тях вярват, че този обичай има връзка и с Благодатния огън, който не отдава топлина и не изгаря.
Месец май в района на Странджа се нарича „Костадински месец”. В някои тамошни села като Кости, Бродилово, Българи и Резово от незапомнени времена е имало има един род хора, които според вярването на местните получават от родителите си тайно наследство – праведност, която им се предава чрез св. св. Константин и Елена и която ги подтиква да танцуват върху жива жарава, на 21 май – празникът на светиите (3 юни по стар стил). Тогава тези хора, наричани нестинари, са сякаш упоени от неизвестна сила, която ги учи да предсказват бъдещето и ги предпазва от горещите въглени.
Св. св. Константин и Елена се празнува три дни – до 23 май, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у главния нестинар на селото с подаръци и там продължават веселбата, яденето, пиенето и танците. През целия месец май, когато и да се засвири нестинарската музика, нестинарите искат огън – казват, че ги „прихващал” св. Костадин. През останалото време на годината те губят тази тайна сила.

На 21 май имен ден имат всички, носещи имената Константин, Костадин, Костадинка и Елена, Еленко.
Чудодейната икона на Св.св.Константин и Елена в Пловдив
още за традициите http://novinar.bg/news/nestinari-razgov ... 2ODsy.html
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Thu May 24, 2012 12:52 pm

Днес, 24.05 по православния календар е
Възнесение Господне (Спасовден)


Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник.
Той празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето.
Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Image
Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.
На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.
По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.
Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.
Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.
Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,

дай ни дъждец и росица

да се роди жито, просо,

да нахраним сиромаси,

сиромаси и сираци...

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.

Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.

Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.

Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.

Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но постепенно играят все по-бързо и скокливо. В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А когато накрая излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На свой ред те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии. С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината. Подчиняват се безпрекословно на своя водач. Живеят в несгода. И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.

Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.

Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят".

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.

От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: "Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.

Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши. Тази година Черешова задушница е на 22 юни.



Защо булките тачат Спасовден?

Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Лично Христос явно е държал на тази връзка щом е изчакал именно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.

Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини. Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната дрога. Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната.

Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-сти на "Сборника с народни умотворения", където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки. Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на "пациентите " факт, че "всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види". Затова според него на обичая наблягали "най-паче бездеткините". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско."О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става трудна" - пише той . Откъдето става ясно ,че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите . Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.

Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:

-Те ти, булка Спасовден!

А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се ,че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.

Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat Jun 02, 2012 10:51 am

Днес,
Св. Никифор Изповедник, патр. Цариградски Прпмчк Еразъм Охридски (Задушница)

Image
Св. Никифор бил възведен за цариградски патриарх в 806 г. Той се борел с разврата и свободните нрави, които се били разпространили в столицата; стараел се да възстанови мира в църквата и да прекрати смутовете, появили се поради еретичните лъжеучения и гоненията. В същото време се занимавал и с научно-богословска дейност - написал история на църквата до негово време, защитавал писмено догматите на православната вяра. Починал в заточение през 828 г. по времето на император Лъв Арменец.

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

В събота преди Петдесетница, църквата извършва заупокойна панахида за душите на умрелите.
Този ден народът нарича Черешова задушница, но също така Спасовска задушница, Русалско или Спасовско одуше. В църквата християните измолват прошка за душите на техните починали близки.
Характерно и различно от другите задушници е, че на тази жените подобно на Великден отново боядисват червени яйца. (На места това се случва още на Спасовден) и в подавката има череши, освен характерното варено жито и хляб - украсен с кръст или начертан с нещо остро.
Рано сутрин след изгрев слънце или следобед преди залез, носят раздавката на гробищата. Преди да тръгнат хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата. През целия път до гробищата мълчат за да не я смутят.
Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян за да избяга дявола, прелива се с вино или вода, пали се свещичка.
Нашите предци нарекли тази задушница Черешова, защото първото опитване на черешите става след като първи "опитат" от черешите покойниците.
На следващия ден е Петдесетница - петдесети ден от Великден и църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Смята се за деня, в който е създадена Христовата църква.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Jun 03, 2012 11:57 am

[blessing;]
Петдесетница


На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Image
Слизането на Св. Дух над апостолите.
Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница
в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels)
VI в., Антиохийска църква.
Докато традиционно иконите показват действията, случили се в сградата, много от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската горница като символ на голямото значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.
Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.
В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деян. 2:2-3). Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение. "Но никой не бива да си мисли - поучава св. Лъв Велики, - че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух".
Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.
Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.
Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи "и всички се чудеха и маеха" (Деян. 2:7). Послучай празника в Иерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.
Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.
Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41).
Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията - неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях - явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.
След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Thu Jun 07, 2012 7:25 pm

Image
Архитектурните разкопки, разкрили предполагаемите руини на Витавара (днес в Йордания),
където Йоан Кръстител покръствал християните.
Според Библията във водите на река Йордан Исус е бил покръстен от Йоан Кръстител. За християните кръщението на Христос е един от 12-те големи празници - тогава се празнува Богоявление. Пак според свещената книга на християните, в района на реката (около Мъртво море) са се намирали градовете на греха Содом и Гомор. Тук са открити и свещените за евреите есеи, известни като "Свитъците от Мъртво море". За евреите река Йордан символизира и свободата, тъй като според Стария завет пресичането на реката бележи последното препятствие в пътуването към Обетованата земя, продължило 40 години. Йордан е третото най-важно за християнските поклонници място в Светите земи. Макар обаче да се смята основно за юдейски и християнски символ, реката е от голямо значение и за трите основни монотеистични религии - юдеизъм, християнство и ислям.
Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun Jun 24, 2012 9:10 am

Еньовден

На 24 юни празнуваме рождението на Св. Йоан Кръстител – Еньовден, а билкарите събират лечебни билки

24-юни е и ден на лятното слънцестоене - времето, когато наклоните на оста на Земята са ориентирани към Слънцето. В лятното слънцестоене е времето за този свят, когато има най-много светлина , защото това е най-дългия ден през годината.
Св. Йоан е бил еврейски проповедник и аскет, който е приобщил много последователи по бреговете на река Йордан. Неговото послание е търсенето на покаяние от злите сили и кръщението с оглед на предстоящото идване на царството Небесно. Всички сме запознати с житието на Светеца. Достатъчно е да се каже, че много от учениците на Йоан Кръстител са последователите на Исус.

Значението на празника, съвпадащ с времето на слънцестоене се счита за много значителен, като припомним думите на Йоан Кръстител по отношение на Исус: "Той трябва да расте, а аз трябва да се смалявам" (Йоан 03:30). С рождението на Христос се празнува зимното слънцестоене- "Светлината” започва да се увеличава с всеки изминал ден.

Църквата обикновено празнува и почита деня на настъпването на смъртта на светците, а не на тяхното раждане. Йоан Кръстител е изключение от това правило. Нито историци, нито евангелията ни казват къде е погребан Йоан. Мястото на погребението на Йоан Кръстител в Сирия е осквернено от Юлиан Отстъпник около 362, костите са отчасти изгорени, като части от спасени реликви са били пренесени в Ерусалим, а след това в Александрия, където на 27 май, 395, те са положени в базиликата на храма в Серапис, от където се смята, че последователи са пренесли частите на мощите на Светеца по различни краища на света.

Съществува мнение , че Йоан Кръстител е принадлежал към общността на Есеите.
Историкът Йосиф Флавий описва Eсеите отчасти като философска школа и ги представя като един вид монашески ред с полу-езически (извън основните религиозни) обреди. Те имат особено отношение към съботата, практикуват добродетели на любов и святост . Те са мъже на патриотично чувство, части от техните ритуали са били предоставени само за елита на свещеничеството, които са започнали в Името на Духа и други тайни знания." Те са били идентифицирани като мъже, натоварени с тайни знания.
Общността на Есеите съществувала в Ерусалим, във втория век, като всеки член на практика трябва да отделя една трета част от деня, в изучаването на Тора, една трета, преданост, и една трета работа. Във връзка с тяхната работа, една група от тях са с име, описанот като "строители". Името им е дадено по смисъла на "строители на по-висок свят".

Подобно на тамплиерите те имат общи: пелерина през зимата и лека мантия през лятото. Бели дрехи са техните подписи. Силни царе са се възхищавали и почитали тези мъже, Преподаващи безсмъртието на душата и че наградата на правдата трябва да се види в мъченичеството.
В един стар арменски речник с имена на иврит, "Essene" се обяснява като "мълчалив". Всяка общност имала административен орган,състоящ се от неговите най-добри мъже, които отговарят за събирането и разпределението на благотворителност, защото според тях парите принадлежат на всички подобни.
Йоан Кръстител изглежда е принадлежал на Есеите , но призовава грешниците чрез кръщението. Той открива ново движение, което проправя пътя за християнството. Започнал да привлича мъжете на по-мирния характер.

Image
Св. Йоан Кръстител / Предтеча
Св. Йоан Кръстител е син на свещеника Захария, който служил в Йерусалимския храм и неговата жена Елисавета. Св. Елисавета била братовчедка на Св. Анна, майката на Пресвета Богородица. Съпрузи Елисавета и Захарий били праведни, живеели според наредби на Господ, но останали бездетни до дълбока старост. Много дълги години семейството нямало деца. Те не спирали да се молят на Господ да им даде поне едно.
Изминали дълги години в горещи молитви за дете, когато накрая Господ наградил тяхното търпение със син, който е една от най-важните за християните личност.
Докато извършвал църковните ритуали в храма, праведният Захария бил навестен (посетен) от Св.арх. Гавраил (същият, който казал на Пресвета Дева Мария, че ще зачене и роди Сина Божий, занесъл мраморна плоча с молитвата „Достойно есть” в българската килия на Атон и заповядал по този начин да бъде възпявана Божията майка).
Когато се явил на праведния Захария, Св.арх. Гавраил му занесъл радостната вест, че Елисавета ще роди син и трябва да го нарекат с името Йоан. В евангелие на Лука е записано, че раждането ще донесе голяма радост, защото мнозина ще бъдат доволни от раждането на малкия Йоан.
Малкият Йоан ще бъде велик пред Господа. Той ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си Елисавета. Той ще бъде предтечата, който ще върви първи, ще подготвя почвата за онзи, който ще се роди малко след него и ще стане Господар на целия свят.
Заръката на Св. арх. Гавраил се сбъднала. Св. Йоан Кръстител и Предтеча е роден 6 месеца преди Господ Иисус Христос. Св. Йоан е човекът, който кръщава 30-годишният Иисус в река Йордан (6 януари – Богоявление – Йордановден), а него църквата почита на 7 януари – Ивановден.
Св. Йоан Кръстител е обезглавен на 29 август. На този ден християните не ядат храна в червен цвят като съпричасност към трагедията, сполетяла Христовия Предтеча и заради неговата пролята невинна кръв.

На Еньовден денят е равен на нощта, а с всеки ден след 24 юни денят започва да намалява с няколко минути.

На Еньовден се вярва, че билките са най-лековити. Затова билкарите ходят рано да ги берат, да ги изсушат, за да могат да лекуват болните.

Вярва се, че който рано сутрин се разходи в еньовската роса, ще бъде здрав през цялата година.
Българската Православна Църква по принцип не приема традициите в българския фолклор, много от които са езически, но не застават против да благодарим на Господ за лечебните треви, корени, цветове и листа на безброй растения, храсти и дървета, които е дал на хората, за да могат да се избавят от телесни и душевни страдания.

Някои от народните обичаи и ритуали за Еньовден:
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за ,,болестта без име.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.
ImageImageImage
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Sun Jul 15, 2012 3:42 pm

Image
Всяко нещо в природата си има своето обяснение… Горещото време – също!
От днес до 17 юли започват

Г о р е щ н и ц и т е

Според народните вярвания 15, 16 и 17 юли са най-горещите дни в годината, оттам идва и общото им име Горещници. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките. Това природно бедствие нанася големи щети на реколтата и носи след себе си глад. Срещу стихиите на природата суеверният българин им посвещава тези дни.
Горещниците са летни празници, характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни имена. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 юли. Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина Огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките.
Горещниците са празници, разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15 до 20 юли, която наричат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя. В Банкя ги наричат Горешляци.
Българите живеещи в Македония също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чýруци или Чуреци.
На всички празници, посветени на светци - покровители на градушките, гръмотевиците и пожарите, се спазва строга забрана. Горещниците не правят изключение. През тези три дни не се извършва никаква селскостопанска дейност, не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната работа. Не трябва да се пере и мие.
Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.Тази вяра е била дълбоко вкоренена в душата на българския селянин. Обикновените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стриктно забраните.
Тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша.
В някои райони на страната – вечерта на 15 юли се гаси огънят от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари.
Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник – 17 юли. Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта се пали един общ огън, наречен нов, жив или млад огън.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.
Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци: 15 - на януари, 16 - на февруари, а 17 - на март.
В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити (минерални) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.

А Православната църква празнува днес:

Шеста неделя след Петдесетница - на светите отци от първите шест вселенски събора

Image
В шестата неделя след Петдесетница по традиция Православната църква възпява и прославя основоположниците на нашата вяра и нашето богословие – светите отци от първите шест вселенски събора. Вселенските събори са гласовете на Църквата. Те са събрания на светиите, свикани и проведени под ръководството на Св. Дух. Затова под техните актове отците се подписват с думите: "Изволися Святому Духу и нам".
Главна цел на вселенските събори е осъждането на различни неправилни или еретически мнения и формулирането на православното учение чрез догматите. Всички решения на вселенските събори са безусловно задължителни за православните християни, което означава, че те трябва не само да бъдат приемани, но и познавани. Правата вяра и нравственият живот са тясно свързани и не могат да съществуват един без друг. "Добродетелите на езичниците са само позлатени пороци", отбелязва блаж. Августин. Никой не може да се спаси без вяра и дела, без да изповядва божествените истини и да спазва божествените заповеди.
С кои проблеми се сблъскват първите шест вселенски събора?
Първият е свикан срещу лъжеучението на александрийския свещеник Арий, който отхвърля божествената природа на Божия Син, второто Лице на Светата Троица, и дръзва да твърди, че Синът Божи е само висше творение. Съборът декларира, че Син Божи е истинен Бог, роден преди всички векове и единосъщен с Бог Отец.
Вторият вселенски събор е предизвикан от Цариградския архиепископ Македоний, който отрича Божеството на третото Лице на Св. Троица и хули Св. Дух, като го назовава "творение". Съборът утвърждава догмата за равенството и единосъщието на Св. Дух с Бог Отец и Бог Син.
Третият вселенски събор се провежда срещу ереста на Цариградския патриарх Несторий, който смята, че на всяка природа трябва да съответства лице и по гностически маниер разделя човека Иисус от Бога Христос. Съборът постановява да се изповядват две съединени естества в Богочовека.
Четвъртият вселенски събор заседава срещу ереста на цариградския монах Евтихий, който в борбата си против несторианството изпада в крайност и твърди, че божествената природа на Христос поглъща човешката и на практика остава единствена. Това лъжеучение се нарича монофизитство. С известния Халкидонски орос съборът решава, че двете естества на Спасителя са съединени в едно лице "неслято, неизменно, неразделно, неразлъчно".
Петият вселенски събор анатемосва съчиненията на тримата сирийски епископи Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески, които са идейна основа на несторианството. С тях е осъден и раннохристиянският богослов Ориген, който изповядва учение, близко до прераждането, и отрича вечността на адските страдания.
Шестият вселенски събор е свикан по повод лъжеучението монотелитство, което признава две природи в Христос, но само една Божествена воля. Съборът определя, че на двете естества съответстват две воли, но човешката не противоречи и не противоборства на божествената, а е покорна на нея. По този начин първите шест вселенски събора изясняват по блестящ начин същността на догматите, върху които се гради Църквата и християнската цивилизация.
Съборите не са сухи канцеларски заседания "за попълване на протокола", а изобилстват от конфликти и драми, от възвишени полети на мисълта и гнусни предателства. На Първия събор в Никея св. Николай скача от мястото си и удря шамар на богохулника Арий. Отците веднага го низвергват от сан, защото няма право да бие един човек, дори и еретик. Най-видният борец срещу монотелитството св. Mаксим Изповедник непреклонно заявява пред съда: "Дори цялата вселена да се причасти с еретиците, аз никога няма да се причастя". Той заплаща скъпо за православието си, защото императорските палачи му отскубват езика и му отсичат дясната ръка. След това получава още едно наказание, защото е изпратен на заточение, където умира.
Така са защитавали правата вяра и така се ревнували за истината св. отци на шестте вселенски събора, чиито имена трябва да почитаме с благоговение и чийто пример трябва да следваме с благодарение. По техните молитви Бог да ни укрепва във вярата и да ни опазва от духа на отстъплението и беззаконието, който вече изпълва целия свят. Амин!
Архимандрит доцент Павел Стефанов, юни 2007 година
pavel.bloghub.org

Слово за шеста неделя след Петдесетница

"И ето донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете". (Мат. 9:1-2)

Болестите, телесните немощи и страдания – това са клоните на дървото на смъртта, което е произрасло от първородния грях. Телесните немощи разкриват на човека цялата нищета, цялата призрачност на материалното битие. И ако не се приемат като ненужно, досадно нещастие, те очистват духа на човека, стремящ се да се издигне над материалното битие, спомагат за нашето утвърждаване във вярата, в любовта, в търпението и надеждата, в постоянното уповаване на Господа.
Разслабеността е резултат от греха – така може да се изрази смисъла на днешното евангелско четиво. Но по-страшна от телесната разслабеност е духовната.

Не винаги разслабеността на духа се поражда от тежки престъпления – духът се разслабва от ежедневни, повтарящи се и почти незабележими грехове. Всички тези грехове опустошават човешката душа, затъмняват в нас образа и подобието Божии, лишават ни от висши стремления и висш духовен живот. С всеки свой грях човек пада в калта, всеки грях го прави низш, земен и тленен. И когато това става обичайно състояние, то ние се отричаме от своето висше божествено достойнство, от истинското, духовното, нетленното в нас – от всичко се отричаме, когато се отричаме от безсмъртието, от вярата в Бога и когато, макар и да считаме себе си за вярващи, живеем по законите на безбожието, по законите на света.

Има грехове, които ние твърде слабо усещаме като грях и които особено разслабват нашия дух. Ако съзнаваме какъв тежък грях е убийството, то почти не схващаме какъв тежък грях е с години да не се причастяваш със светите тайни; ако за нас е разбираемо, че е грешно да се отдаваме на блудни действия, то ни е трудно да разберем, че е грешно да не съблюдаваме поста. Ние все още можем да разберем, че е грешно да завиждаме, но ни е трудно да осъзнаем какъв страшен грях е липсата на молитвен живот. Ние съгрешаваме и против Божиите заповеди, но се срамуваме от това. Но когато се отричаме от молитвата, от поста, от правилата на Църквата, от безсмъртието, от вярата в Бога – тогава нашата съвест е спокойна. А нали тъкмо това ни прави така немощни и разслабени духом.

Без съблюдаване на всичко това, което изисква от нас светата Църква като необходимо условие за въцърковяване на нашия живот, можем да имаме само разслабена вяра.
Жаждата за истинска вяра непременно трябва да доведе човека към пълнотата на църковността, за да няма изказвания то рода на: "това приемам, но другото - не, това е било някога си, но за мен не е важно".

Можем да извлечем много поуки от разказа за изцелението на разслабения. Нима Църквата Христова не е дом на милосърдието? И нима не сме слепи, хроми, изсъхнали, разслабени? Ние наистина сме слепи и затова нашата вяра е немощна. Не виждаме Бога. Потъмнели са духовните ни очи.
Наистина сме хроми – и затова не вървим по правия път, а често се отклоняваме ту в една, ту в друга посока.
Изсъхнали сме – у нас няма радост за Христа. Изсушили сме душите си със своите житейски грижи.
Разслабени сме – нямаме твърда воля неотклонно да вървим по пътя на спасението. Църквата Христова е купел, винаги и за всички даруваща изцеление.
Но защо са така малко болните, желаещи да се изцелят? Църквата изцелява тези, които изцяло се отдават на Христа. А ние искаме да се изцелим, потапяйки в църковния живот само малка част от нашите души.
Днес ние слушаме църковни песнопения, а утре – непристойни песни. Заради забързания си делник не намираме време за постоянна молитва. Постът за мнозина е отживял предразсъдък, изповедта – някакво ненужно изискване, препятстващо пътя им към "комката", т.е. към светото причастие.

А църковните правила? Няма друга книга, по-страшна за нашата съвест, отколкото Книгата с правилата на светите апостоли, на вселенските и поместни събори и на светите отци. Да четем тази книга, значи да се изложим на жестоко изобличение.

Ние, които определяме себе си като вярващи, трябва да изоставим светското си, лекомислено, нецърковно отношение към живота, за да можем като разслабения да получим опрощение за греховете си, да вземем одъра си и да отидем у дома си. Ние трябва да принесем покаяние не само за нашите грехове против Божиите заповеди, не само да се покаем за нечистия си земен живот, но и за нашето отстъпничество от Църквата, трябва да осъзнаем, че такова нехайство към църковността е предателство и измяна на Христа, че нашето отричане от Христа започва не тогава, когато пред нас застава въпросът: страдание или отричане, а тогава, когато ние сами, по своя собствена воля, без никаква принуда, нарушаваме правилата на Църквата.
Едва когато осъзнаем това, тогава в нас ще започне да крепне вярата в Христа, а това ще прероди нашия живот. Амин.
Протоиерей Валентин Свенцицки
енорийски сайт на храм "Св. София" в София

[420.gif] Къде е пресечната точка между църквата, вярата, народните предания и поверия?!
Защо човек има непрекъсната нужда да търси, да се уповава и да вярва на нещо?!
Дали горещниците са виновни за нахлулите мисли в главата ми?!... [mistaken.gif]
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby Vanja » Fri Jul 20, 2012 6:42 pm

Илинден е
Image
Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета. Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.


Днес започва мюсюлманският месец Рамазан

От днес за мюсюлманския свят започва месец Рамазан, през който мюсюлманите стават преди изгрев, закусват и до залез слънце не се хранят.

Въздържанието се налага, за да може всеки мюсюлманин да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащи хора. Рамазан е месец на опрощението, покаянието и милосърдието. Поверието разказва, че през свещения месец Рамазан, Мохамед е получил от Аллах свещените писания на Корана чрез главния ангел Джебраил.

Постенето се нарича "оруч". По традиция един час преди слънцето да изгрее, започват да бият тъпани, които събуждат хората, за да могат да се нахранят преди изгрев. Краят на деня, когато вече е позволено да се яде, се нарича "ифтар". Тогава на масата слагат всякакви храни. Постите не са задължителни за децата, бременните, болните и за хората на път. Те са символ на усилията на духа да победи земните изкушения. Рамазанът е и време за благодеяние и щедрост към бедните.

Според Корана, постенето позволява на мюсюлманина да спечели по-голямо благоволение от страна на Аллах. Всяка вечер след постите мюсюлманите дават "ифтар" – благотворителна вечеря. Задължение на по-заможните вярващи през този месец е да раздадат "садака" – милостиния за по-бедните, сираците, вдовиците. Едномесечното говеене завършва с Рамазан Байрям или т.нар. Шекер Байрям, който продължава три дни. Ядат се баклави и други типични, сладкиши за мюсюлманския свят.

Три дни преди Рамазан Байрям е нощта "Кадир геджеси". Това е нощта най-свещената в исляма. Аллах (всевишния) казва: Ние го ниспослахме в нощта на могъществото – сура 97, айет 1 от Корана. Тази нощ е по-добра от хиляди месеци. През тази нощ ангелите и духът Джебраил слизат през нея с позволенито на своя господар за всяка повелия.

Празникът Рамазан Байрям продължава три дни. Първият ден преди Байряма жените месят мекици и ги раздават на съседите си, децата обикалят от къща на къща и събират бонбони, мекици, сладки. Този ден се нарича "Арифе гюню".

На Байрям рано мъжете отиват на джамия за "Байрям намазъ", където имаминът обявява започването на празника. Същия ден по-младите посещават по-възрастните, целуват им ръцете, за да им честитят празника и да им искат прошка.
Рамазанът е свещен за мюсюлманите, защото според традицията това е месецът, в който текстът на Корана е бил разкрит на пророка Мохамед.
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby Vanja » Tue Jul 31, 2012 4:02 am

Богородични заговезни отбелязват вярващите християни днес.

Денят в по-стари времена се е празнувал семейно. Фамилията се е събирала на трапеза с блажно ястие и заговезнишка пита. Обредният хляб и на този важен ден не се реже, а се разчупва от най-стария член на семейството. Нарича се за здраве. В някои краища на България денят е бил предхождан от три дни гладуване – само на вода и хляб, за да се пречисти тялото и душата да се отвори за посланията на Божията майка.

Заговяването е традиция, която предхожда времето на пост. Християнският календар тачи Месни и Сирни Заговезни преди началото на Великденските пости, Петрови заговезни преди Петровия пост, Богородични заговезни и Коледни заговезни – преди началото на Коледните пости. Заговяването дава възможност на тялото да се наслади на ястия, които през следващите дни ще бъдат забранени и спазването на забраните ще направи хората по-смирени и търпеливи към житейските изпитания.

Богородичните пости продължават две седмици. Спазването им в далечни времена е имало за цел също да предпази хората от тежки храни по време на августовските горещници.
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Sun Aug 12, 2012 8:24 am

Sümela / Сюмела
ImageImage

Сюмела е гръцкото име на манастира, основан в името на Дева Мария (Μονή Παναγίας Σουμελά

Днес, манастир Сюмела стои на високите скали на планините Зигана , в района на провинция Трабзон в региона на Черно море на Турция, 46 км (26 мили) от Трабзон.
Манастирът Сумела е една от многобройните древни християнски светини, намиращи се на територията на днешна Североизточна Турция, в областта Трапезунд (или Трабзон) недалеч от Черно море и планината Арарат.
Той е изцяло изсечен в стръмни отвесни скали на 350 метра височина над долината Алтъндере (Altındere). Около него насред скалите растат внушителни черни борове.
Превозните средства могат да достигнат до паркинга на 950 метра височина в близост до реката, и от този момент човек трябва да походи нагоре по пътя на около 1 км (0,7 мили), за да стигне до входа на манастира, който се намира на 1200 метра от морското равнище.
Историята му:
При царуването на Теодосий I (375 - 395), двама атински свещеници, Барнабус и Софроний, докато пътуват от Атина за Трабзон, намират чудотворната икона на Дева Мария в една пещера в планината, и решават да построят църква там, за да създадат къща за иконата. Тази пещера днес формира центъра на манастира.
В центъра на манастира има басеин от капки падащи от 40м., които се счита че са свещени и носят здраве. Не само в християнството, но също така и в мюсюлманската религия се вярява, че Богородица носи здраве на хората. Така през вековете и християни и мюсюлмани идвали в манастира, за да търсят здраве от тези свещени капки вода и оставяли дарове в манастира.
През дългата си история, манастирът изпада в разруха няколко пъти и е възстановяван от различни императори. През 6 век, той е възстановен и разширен по нареждане на Юстиниан . По време на царуването на Алексий Комнин III (1349-1390), манастирът добива сегашния си вид. По време на Мануел III , син на Алексий III, и по време на управлението на последващите князе, Sümela получава допълнително богатство от имперските субсидии.
Когато османците идват и султан Мехмед II превзема Трабзон през 1461, той наредил Сюмела манастир да бъде защитаван и султаните и след Мехмет II остават лоялни и дават специални права и привилегии на манастира.
През 1682 г. ​​и в продължение на няколко десетилетия, манастирът помещава на Phrontisterion,, на Trapezous , това е гръцката образователна институция на региона.
До Руското завземане на Трабзон (1916 - 1918), манастирът Сюмела остава действащ и посещаван от монаси на християнски и мюсюлмански поклонения.
Манастирът е изоставен през 1923 г., след принудителния обмен на население между Гърция и Турция. На заминаващите монасите не е позволено да взимат никакво имущество с тях, така че, те погребват известната икона Сюмела под пода на манастира в параклиса на Св. Барбара. През 1930 г. монаси тайно се завръщат в Сюмела и взимат иконата, за да я прехвърлят в новия манастир на Богородица Сюмела, открит на склоновете на планината Вермион, близо до град Науса, в Македония, Гърция. Някои от съкровищата на манастира също са прехвърлени там.
След пожар през 1930г. дървените части на манастира за унищожени.
Image
Днес основната функция на манастира е като туристическа атракция. Той се издига над гори и потоци, което го прави изключително популярен и привлекателен, както с уникалното си местоположение, така и с културното си и религиозно значение.

От 15 август 2010 г., отново е позволено православна божествена литургия.
А специален пропуск, издаден от Вселенската патриаршия в Истанбул е необходим, за да го посетите на 15 август, в деня на Успение на Богородица, когато се провежда голям християнски православен празник с божествена литургия . Само 450 500 посетители се допускат в манастира, въпреки че широкоекранни телевизори са на разположение, за да се наблюдава божествената литургия в кафе, на стотина метра от манастира.

Основните елементи на манастирския комплекс са скалната църква, няколко параклиса, кухни, студентски стаи, къща за гости, библиотека, и свещен извор, почитан от православните гърци .
Големият акведукт на входа, който доставя вода до манастира, е построена върху страна на скалата. Акведуктът има много арки, които са възстановени. Входът към манастира води по дълъго и тясно стълбище. Има стая за охрана до входа. Стълбите водят от там до вътрешния двор. Отляво, в предната част на пещерата, има няколко манастирски сгради. Пещерата, която е била преобразувана в църква, представлява центъра на манастира. Библиотеката е вдясно.
Голямата сграда с балкон в предната част на скалата е била използвана за монашеските килии и за жилища на гостите. Тя датира от 1840.
Влиянието на турското изкуство може да се наблюдава в дизайна на шкафове, ниши и камини в стаите на сградите около двора.
ImageImage




Вътрешната и външната стена на скалната църква и стените на прилежащия параклис са украсени със стенописи. Стенописи, датиращи от епохата на Алексий III от Трапезунд По линия на вътрешната стена на скалната църква с изглед към двора. стенописите на параклиса, които са боядисани на три нива в три различни периоди са датирани към началото на 18 век . Фреските на долната лента са с най-високо качество.
Стенописите на манастира Sümela са сериозно увредени, като до голяма степен са променени от техните първоначални образи. Основният предмет на стенописите са библейски сцени, разказва се историята на Христос и Дева Мария.

Има две теории за името на манастира "Сюмела". "Мела" на гръцки означава "тъмно" или "черно". Това може да се отнесе до Черна Гора и планините, където е изградена църквата. Но може да се отнася и до иконата на Дева Мария, защото иконата на Света Богородица е тъмна, или може дори да се определи като черна.
През 12 век, много често се изобразява Богородица в черно, за да се наблегне на тайнствения израз на лицето на Богородица. Тези икони са били наричани Черната Мадона, най-често се използват в грузинското изкуство и в Източна Европа, също така се смята, че са следи от древно индийско изкуство. Иконата в манастира Сюмела също може да бъде наречена черна от черната дървена повърхност. Достатъчно изследвания не може да се направят, така че ние не разполагат с ясна информация за възрастта на иконата или ако това е вярно Черната Мадона ли е или не. Има една стара снимка на иконата и на тази снимка ясно се вижда дървена повърхност и рамка от сребро около иконата.
Image Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Wed Aug 15, 2012 1:01 am

Празникът Успение Богородично – Голяма Богородица

Image

"В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
преселила си се при Живота, бидейки Майка на истинския Живот,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.”

Тропар, гл. 1

Всяка година на 15 август християнската църква отбелязва един от 12-те велики празници в българския православен календар - Успението на Пресвета Богородица.
Успение Богородично е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище.
Празникът е предшестван от 15 дневен пост в чест на Пресвета Богородица. Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 август до 14, като постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни / месо, мляко, яйца и техните производни продукти/. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост . Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
Успение означава заспиване, сън. Физическата, телесната смърт е отделяне на душата от тялото, а духовната е отделяне на душата от Бога в резултат на упорството в греха. Смъртта по принцип е трагедията на човешкия род, тя не е присъща на Божието творение и затова е източник на страдание. В същото време тя е неизменна участ на всеки човек, идващ на тази земя, горчивата чаша, която е изпил дори въплътеният Бог. Но смъртта на Пресвета Богородица, която става „вместилище на невместимия Бог” заради своята праведност, била лека като сън, оприличена е на заспиване.
Кратка история на празника

По мнението на много съвременни изследователи празникът Успение Богородично (на гр. ез. Κοίμησις Θεοτόκου) е най-старият Богородичен празник в църковния календар. Обособяването му най-вероятно става в Йерусалимската църква в началото на ІV в. и бързо се разпространява и в другите църкви. Интересно е да отбележим, че според един мартирологий от VІІ в. (на псевдо-Йероним) св. Дева Мария починала на 18 януари, а била взета на небето на 14 август. Това предание се пазило първоначално в църквата на Запад, а се е съхранило и до днес в монофизитските Коптска и Етиопска църква, които отбелязват двете събития съответно на 16 януари и на 16 август. За литургическото оформяне на празника голямо влияние ще да са оказвали христологичните спорове, които достигат своя апогей през ІV-V в. и довеждат до първото сериозно разделение в Църквата -отделянето на монофизитите.
Това се потвърждава от факта, че всички богородични догмати са и христологични. Сериозен е бил приносът и на полемизиращите с другите еретични учения като арианството, несторианството и т. н., които принизявали достойнството на Богородица. Така например ереста на колиридианите отричала човешката природа на Богородица, а оттам - и нейната телесна смърт, както и съществуването на човешка природа у Христос. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че обособяването и установяването на първите богородични празници в Църквата са резултат и пряко следствие от дълбокия христологичен кризис във Византия през периода ІV-VІ в.
Въпреки че много от събитията и детайлите, свързани с възникването и развитието на култа към св. Богородица, са изгубени още в древността, можем да се опитаме да направим една кратка, частична реконструкция.
Православното почитание на св. Богородица има своето начало още във византийския култ към нея, средоточие на който се явява Константинопол. На 11 май 330 г. Константин Велики официално пренася столицата на империята в Новия Рим, който той посвещава на Пресвета Богородица. В тропара на празника, известен с името „обновлението на Цариград”, се пее: „Градът се предава на Богородица и посвещава своето начало на Божията Майка, от която черпи своята сила и дълговечност, от която се пази и охранява; затова вика към нея: Радвай се, надеждо на всички краища на земята”. Image Това посвещение на града е отразено в мозайка на южния вход на храма "Св. София" в Константинопол, където е изобразена св. Богородица на престол, а от двете й страни предстоят император Константин Велики и Юстиниан. Първият посвещава на Христос и Богородица града Константинопол, а вторият - главната църква на империята, храма "Св. София". Историческите и археологически сведения говорят за около 200 храма в Константинопол, посветени на светата Божия Майка.
Приблизително по същото време св. Елена, майката на император Константин Велики, която също играе съществена роля в обособяването и утвърждаването на почитта към Богородица, се ангажира с пренасянето на пояса на св. Богородица във Влахерна (Константинопол). Може би също под влиянието на св. Елена се появява емблематичната икона на св. Богородица на светата вода (агиасма), която се превръща в любима икона на императорското семейство. През V в. Елия Пулхерия (399-453 г.), сестра на малолетния император Теодосий ІІ и негова настойница, се слави не само с пламенната си вяра, но и с дълбоката почит, която храни към св. Богородица. Според друго предание инициативата за пренасянето на св. пояс на св. Богородица от Йерусалим в Константинопол е нейна. Пулхерия нарежда поставянето му в специален златен кивот - агиа сорос. Тези и други подобни действия и събития като например чудото на император Лъв с Богородица при извора, който се превръща в Живоносен източник, допълнително спомагат за още по-бързото развитие и разпространение на култа към Божията майка. Това почитание добива и своята съборна санкция на ІІІ Вселенски събор в Ефес през 431 г. Празнуването на Успението се упоменава в произведенията на блаж. Йероним, блаж. Августин, св. Григорий Туронски, св. Анатолий Константинополски и др. Въпреки това обаче Успение ще се превърне в официален празник на църквата на Изток едва в края на VІ в., а на цялата Църква чак в края на VІІ в.
На 15 август 595 г. император Маврикий, във връзка с победата си над персите, разпорежда празникът Успение на Пресвета Богородица да бъде честван официално. В тази връзка императорът издигнал храм на мястото на гроба на св. Богородица в Гетсиманската градина в Йерусалим.
Западната църква приела официално празника около век по-късно – през VІІ в. При това Рим първоначално празнувал две дати. На 18 януари се отбелязвала „Кончината на Дева Мария”, а на 14 август „Взимане на небето”. Общото за Изтока и Запада празнуване на празника на Успение на 15 август се наложило чак през ІХ в.
Още от самото начало честването на Успение Богородично се предшествало от пост. В една своя беседа, произнесена около 450 г., папа Лъв Велики казва, че: „църковните пости са така разположени в годината, че за всяко годишно време има предписано собствено правило за въздържанието. Така за пролетта е пролетният пост на св. Четиридесетница..., за есента - есенният в седмия месец...”. Тук под есенен трябва да се подразбира постът преди Успение. По-късно Св. Симеон Солунски ще напише: „Постът в август (Успенския) е учреден в чест на Майката на Словото Божие, която, като узнала за своя край, както винаги се подвизавала и постила за нас, въпреки че, бидейки свята и непорочна, не е имала нужда от пост...”.
От третото правило на патриарх Николай ІІІ Граматик (1084-1111 г.) се вижда, че Успенският пост е бил преместен от друг месец в месец август, без да се дават подробности за това. Посочва се също, че продължителността на поста не е била точно постановена. Валсамон в своя 55-и отговор до Александрийския патриарх Марк казва по този повод, че има синодално постановление от времето на патриарх Николай за продължителността на Богородичния пост. Според това постановление през всички годишни пости, включително и Богородичния, е редно да се пости само седем дни, тъй като само един пост продължава четиридесет дни, а именно постът преди св. Велика Пасха. В постановлението също се казва, че ако някой иска да пости по-дълго време пред който и да е от празниците или има за това някакво предписание от ктиторски устав, то свободно може да го направи.
Явно правилото на патриарх Николай не е могло да сложи край на разискванията и споровете относно Богородичния пост, защото няколко десетилетия по-късно той ще бъде обект на ново разискване.
По време на Константинополския събор през 1166 г. под председателството на патриарх Лука Хрисоверг (1157-1170 г.) се обсъжда отново това постановление-правило на патриарх Николай, като се потвърждава древността на поста преди празника Успение Богородично. Интересна подробност е позоваването на този събор на Томоса на обединението (τόμος τής ενώσεως) от 921 г., в който се казва, че третобрачни могат да пристъпват към светите тайни три пъти в годината: на Пасха, на Успение Богородично и на Рождество Христово. Причината за това е, както се посочва в томоса и допълва от събора в Константинопол, че преди тези три празника обикновено се пазел пост! Тези свидетелства от Х-ХІ в. имат голяма литургична стойност, защото показват сложното, поетапно и многовековно развитие на богослужебния календар на Църквата и се явяват много силно изобличение срещу безбройните спекулации на онези християни, които постоянно говорят за съществуването на някакъв неизменим, осветен и т. н. светоотечески календар.
На Константинополския събор също така се преразгледало времетраенето на Успенския пост и след позоваването на някои по-стари практики и устави се решило, че постът трябва да се спазва от 1 до 15 август. По този повод Валсамон пише: „Тогава някои се съмнявали относно това, колко дни трябва да се пости през Успенския и Рожденственския пост. Затова сам светейшият патриарх потвърдил, че макар броят на постните дни през тези два поста никъде да не е писмено обозначен, ще трябва да се съобразим с неписаното църковно предание и да постим от първия ден на август и от четиринадесетия ден на ноември”. Успенския пост в един късен период от историческото развитие на православното богослужение (нещо, което намира своето потвърждение в решенията на Константинополския събор) обединява в себе си едноседмичния пост преди празника Успение Богородично и едноседмичния пост на празника Преображение Господне. На събора в Константинопол били дадени и други практически предписания за извършването на Богородичния пост. Така, от ХІІ в. Успенският пост става вторият по строгост след св. Четиридесетница, като риба се разрешава само веднъж – на Преображение Господне.
Каноничните текстове на Св. Писание не ни съобщават нищо за времето и обстоятелствата на кончината и погребението на св. Богородица. Там почти липсват каквито и да е сведения за живота й след Христовото разпятие. Както казва Йерусалимският патриарх Ювеналий през V в.: „Въпреки че в Свещеното Писание няма повествование за обстоятелствата по кончината на Богородица, ние знаем за тях от най-древното и най-вярното предание”. Трябва да отбележим, че през ХІV в. църковният историк Никифор Калист събира и обобщава наличните различни сведения за Пресветата Дева. От Йоан 19:25-27 разбираме, че Сам Христос поверява майка Си на Своя любим и най-близък ученик – св. ап. Йоан Богослов. Ап. Йоан я взима при себе си и се грижи за нея. Тя пребивава заедно с апостолите в молитва (Деян. 1:14) и в деня на Петдесетница, както и те, получила дара на Св. Дух (Деян. 2:1-14).
Съществуват различни предположения относно възрастта на св. Богородица в деня на нейното успение. Според някои тя живяла още около 15 години след Възнесението на своя Син - толкова, колкото живяла и до деня на Неговото Раждане. Според това предание успението на св. Богородица е станало в 48 г. от Р. Хр. Най-популярната версия е, че св. Богородица доживяла до 72 годишна възраст и е починала блажено в 57 г. от Р. Хр. За тази възраст и година говорят църковните историци Епифаний и Георги Кедрин. Тяхното твърдение се подкрепя и от думите на св. Андрей Критски и св. Симеон Метафраст, че Божията Майка доживяла до дълбока, „последна старост”, както тогава се разбирала възраст над 70 г.
Преданието се разминава и по въпроса за мястото на успението на Божията майка. Според една версия, която е по-близо до православната традиция, това е станало в Йерусалим, според друго предание, към което се придържа повече католическата традиция, това е станало в Ефес. Преданието ни съобщава също, че Бог чрез архангел Гавриил открил на св. Богородица предварително деня на нейната кончина, за която тя внимателно се подготвяла. В този ден по чудесен начин били събрани апостолите, които вече много време били пръснати по света на проповед. Погребението на св. Богородица апостолите извършили в гробницата, където по-рано били положени родителите й Йоаким и Анна и годеникът й Йосиф Обручник. До гробницата пречистото тяло на св. Дева Мария било носено в тържествена процесия от апостолите върху специален одър. За това противниците на християнството веднага доложили на първосвещеника, но изпратената от него стража не могла въобще да стигне до участниците в процесията, защото облачен кръг се спуснал на земята и като стена ограждал християните. Минаващият покрай процесията свещеник Атония се опитал да преобърне одъра с тялото на св. Богородица, но невидима сила отсякла ръцете му (един от най-разпространените иконографски типове). Атония обаче се разкаял и веднага получил изцеление, след което открито изповядал себе си като християнин. След погребението апостолите закрили входа на гробницата с голям камък. Единствено апостол Тома не успял да дойде навреме, той закъснял с три дни и когато дошъл отишъл при гробницата, където било положено тялото на Пресветата Дева, то не било вече там. За да го утеши, св. Богородица му хвърлила от небето своя пояс, разказва едно църковно предание.
Особен интерес предизвиква и иконографията на празника. Както вече споменахме, в Св. Писание не се споменава почти нищо за св. Богородица след Възнесението на Спасителя. Ето защо като основен източник за иконографията се явява църковното предание, което в случая включва освен словата и сведенията на много от светите отци на Църквата като св. Андрей Критски, св. Йоан Дамаскин, патриарсите Модест и Герман, св. Козма Маюмски, св. Теодор Студит и др., така също и сведения от апокрифите „Слово на Йоан Богослов на Успение Богородично”, „Слово на Йоан архиепископ Солунски” и др. Прави впечатление, че получилият широко разпространение от ІХ в. насам иконографски вариант на Успението, наречен „облачен тип”, на който се изобразяват апостолите, летящи на облаци към смъртното ложе на св. Богородица, има изцяло апокрифен сюжет. Съгласно апокрифа „Слово на Йоан Богослов на Успение Богородично” Пресветата Дева пожелала да види апостолите преди своята кончина. Така апостолите били взети от ангели от различните места на своята проповед, а апостолите Андрей, Филип и Симон Тадей били вдигнати от гробовете им и пренесени в Йерусалим.
Успението на Божията майка заедно с празника на Благовещение са от ключово значение за разбиране на призванието и делото на св. Богородица, както и за изясняване на някои страни от христологията. Успението ни разкрива финалния етап в есхатологичния план на Божието домостроителство за човечеството. В литургичните молитви на утринното богослужение за всички Богородични празници св. Богородица непрекъснато се представя като тази, която е приела волята Божия и в нейната личност се раждат даровете на Христовото ново творение. Мистично Богородичният живот и Успение в Господа практически демонстрират пълнотата на вярата, идваща от новото творение. Дева Мария, майката на Христос и наша майка, осъществява пълнотата на човешкия живот и благодат чрез живота, смъртта, и Възкресението на Божия Син, Когото тя ражда. Чрез нея новият живот, който е Самият Бог, става достъпен за всички, родени в Христос чрез вярата и кръщението.
http://dveri.bg/wk

Image

Текст от „Сказание за земния живот на Пресвета Богородица”



Image

В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба". Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. Тя е защитница на грешниците, покровителка на жените, на майчинството, на родилката и детето. Според поверията на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. На 15 август, всички млади жени не трябвало да се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Днес имен ден празнуват и всички носещи името Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Mариo, Преслава, Деспинa.
Още за празника тук
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby karma » Sat Aug 18, 2012 6:38 pm

На 18 август Църквата почита паметта на Свети Йоан Рилски

Image
Свети Йоан Рилски
Българската православна църква отбелязва на 18 август Успението (смъртта) на св. Йоан Рилски – най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България – Рилския манастир.
Преподобният Йоан Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.
Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.
Свети Йоан Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и за най-популярния български народен светец
Image
Рилския манастир
лечител. Народната медицина препоръчва при продължителна болест да се направи служба пред мощите на светеца в Рилския манастир.

Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. В планината Рила той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
На този ден на тържествената литургия в манастира се събират хора не само от България, а от всички православни страни, които почитат паметта на Св. Йоан Рилски.
Богомолците разглеждат пещерата, в която е живял светецът и минават през тесен отвор - поверието е, че който успее да излезе на светло е праведен. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
Светецът аскет е сред най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наречен Софийска Мала Света гора. На него са посветени и два манастира в областта - Германският и Курилският.
Житиета за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. описва тържественото пренасяне на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.
В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя "Завет" - уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от "всякакво зломислие" и да се пазят от "сребролюбивата змия", "защото сребролюбието е корен на всички злини". В Завета още се казва: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!"

Молитва към Преподобния и Богоносен Отец наш Йоан Рилски Чудотворец:
Image
О, велики и предивни чудотворче, преподобни Иване! Приеми нашето моление и не се отвръщай от нас, които прибягваме под твоето застъпничество. Защото ти никога не си се отвръщал от ония, които през дните на твоя земен живот са идвали при тебе със своите скърби. Знаем какви големи знамения на милосърдие си явявал на православните християни и след представянето си. Чуй сега и нас, които сме потънали в грехове и сме обхванати от велики скърби: изпроси ни от Господа Иисуса Христа прощение на всички наши грехове и особено да ни прости непослушанието ни към нашата Майка - Църквата. Дарувай ни съкрушение на сърцето, та с умиление и редовно да пристъпваме към светото Тайнство Покаяние, та причащението ни с Тялото и Кръвта Христови да не ни бъде за осъждане и погибел, но за здраве и спасение.
Прогони от нас духа на ненавистта, дарувай ни дух на любов и мир към братско единение, на всички Твои люде. Съедини нас всички с една любов към Христа и Неговата Православна Църква, да пазим Неговата спасителна воля и да бъдем истински Божии чеда. Бъди ни пътевожд през всички наши дни, та да бъдем винаги в благодатта на Светия Дух, да пазим в чистота вярата и да вършим волята Господня до самата си смърт. А в часа на нашата кончина яви ни се да представиш душите ни пред Престола на Божествения Съдия и да Му кажеш: "ето ме мене и моите деца", та като се избавим от вечните мъки чрез твоето застъпничество, да наследим неизказаното блаженство на Небесното Царство Христово, заедно с тебе и всички светии во веки веков. Амин!
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby xhippie » Sat Aug 18, 2012 11:31 pm

Карма, благодаря за поста!
Тъй като Св Иван Рилски е семейният ни патрон, ще си позволя да добавя малко негови старинни и по-нови изображения.
Image
Св. Иван Рилски.
Новооткрита икона от Странджанско, 1764 г
Image
Св. Иван Рилски Стенопис от ХІV в.
в църквата на Земенския манастир

Image
Св. Иван Рилски Медна гравюра, 1874 г.
Национален музей при Рилския манастир
Image
Св. Иоан Рилски
Стенопис в Рилския манастир
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Thu Aug 23, 2012 4:21 pm

Видях тази картичка на църквата Св Стефан в Истанбул и много ми хареса
Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Sat Sep 01, 2012 11:31 am

1 септември - начало на Индикта - Църковната нова година

Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие.

Из „Жития, празници и събития по векове” на св. Димитрий Ростовски
Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил "времената или годините... в Своя власт" (Деян. 1:7), Сам установил в тези времена различни празници за Своето прославяне и за почивка на хората от светските им дела. ("Времена" - продължителни периоди от време и "години" - кратки периоди от време, сравни Книгата на прор. Даниил 2:21)
Още във Ветхия Завет Той заповядал всяка година особено тържествено да се празнува настъпването на седмия месец, та хората, освободили се от житейската суета, в този ден да служат на Единия Бог. Защото така е написано в Моисеевите книги: "рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка: никаква работа не вършете по всичките ви жилища и принасяйте всесъжение Господу" (Лев. 23:24-31).
Както някога Сам Творецът, в шест дни създал света със Словото Си, благословил и осветил седмия ден, почивайки си от всичките Си дела (Бит. 2:2-3; Изход 20:11; Евр. 4:4); и както впоследствие дал и на човека заповед: "шест дена работи... а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог, недей върши в него никаква работа" (Изх. 20:9-10; Лев. 23:3; Втор. 5:13), така Той благословил и осветил седмия месец и заповядал на хората в това време да почиват от светските си дела. За това Господ повторно заповядал на Моисей, казвайки: "от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен" (Лев. 23:39).
Есента е била начало на новата година от древни времена. Основания за това можем да намерим в самата природа. В края на лятото обикновено привършвала жътвата и труда на цялата година (Изход 23:16). След събирането на плодовете, като цел на природата и земеделието, настъпва новият кръг от дела и нови надежди за бъдещо плодородие.

По каква причина бил установен този празник?

Именно в този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.
В този месец свети пророк Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.
В този месец било започнато съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните.
В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, "и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание".
В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал очистване от греховете си, извършени през годината.
В този месец се извършило тържественото освещаване на великолепния храм Господен, построен от цар Соломон, и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета.
Image
храмът на цар Соломон

В този месец всички колена на Израилския народ отвсякъде се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: "седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа".
От този месец започвало броенето на годините, отделно за всеки петдесет години. По времето, когато израилският народ влязъл в обетованата земя, Господ заповядал хората отделно да празнуват всяка петдесета година; и не само те да участват в празника, но и слугите и добитъкът им; даже самата земя, където се поселили израилтяните, било заповядано да се оставя да почива, да не се оре и засява, да не се събират нито класове, нито лозови, нито градински плодове: всичко това се предоставяло за храна на бедните, а също и на зверовете и птиците. За това в Моисеевите книги е написано следното: "затръбете с тръба по цялата ваша земя; и осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й жители... не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята", и не обирайте посветените (на Бога) по нея, но "да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си". В тази петдесета година се опрощавали всички дългове на длъжниците, освобождавали се робите, и всеки човек внимателно следял себе си - да не прогневи Господа с някакъв грях и да не наскърби ближния си. Това била година на всеопрощаване и очистване от грехове.
Този петдесетгодишен кръг, по повеление на Господа, се разделял на седем годишни седмици (тоест седем пъти по седем години) и всяка седма година се наричала събота или покой. За това чрез Моисей Господ дал следната наредба: "шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота - почивка на земята, събота Господня; нивата си не засявай и лозето си не режи... Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали произведенията си? Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година" и ще умножа житата, но "докле не узреят произведенията и, ще ядете от старото". Всички тези години, в които Господ установил празнична почивка и за хората, и за земята, също започвали, по повеление на Господа, от месец септември. "Възвестете - казал Господ - годината за почивка в седмия месец", тоест през септември, тъй като септември е седмият месец, считано от март, първия месец от сътворението на света.
Но годината започвала от първи септември не само по ветхозаветния, но и по езическия индиктион. За този индиктион се разказва следното.
Когато Август, след като победил Антоний и Клеопатра, управляващи Египетската страна, и станал единовластен над цялата вселена, то, за по-удобно събиране на данъците от всички страни, той установил индиктион на петнадесет години. Този индиктион Август разделил на три периода от пет години, така че в продължение на целия индиктион три пъти, веднъж на всеки пет години, да се събират данъците. Този закон бил издаден най-вече за отдалечените области на държавата, в които ежегодното събиране на данъците било затруднено, тъй като събраните данъци и след пет години едва успявали да стигнат до столицата Рим. Всеки петгодишен период се наричал "луструм", тоест "светло", защото, давайки кесаревото Кесарю, хората в това време се отдавали на веселие и палели свещи. Народът не изнемогвал от данъците, защото те били неголеми и поносими, и се плащали доброволно. Индиктионът продължавал петнадесет години по следната причина. В първите пет години плащали данък с желязо и мед, които се използвали за изработване на мечове, копия, шлемове, щитове, брони и всякакво друго оръжие; във вторите пет години се събирал данък от сребро за заплата на войската; а в третите пет години в Рим донасяли злато за украсяване на идолите. Като завършели петнадесетгодишния кръг на индиктиона, започвали следващия и първата година от индиктиона наричали нова година. Този обичай бил установен от първи септември, защото именно на този ден била извоювана победа над Антоний и било провъзгласено единовластието на Август.
Image
Иисус Христос в синагогата

Светата Църква също установила обичай да празнува началото на индиктиона на първи септември. Това било установено, тъй като в това време, когато в Иудея и в цялата вселена се празнувало новолетието, нашият Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, където бил възпитан. Това станало в събота, а в този ден иудеите имали обичай да се събират в синагогата и да прекарват времето си в четене на пророческите книги. Господ, "по обичая Си", също влязъл в синагогата и застанал сред учителите. Подали Му книгата на пророк Исаия; и Той, отваряйки книгата, намерил мястото, където било написано:
"Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи ¬ проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". (Ис. 61:1-2)
И като затворил книгата и я дал на слугата, Той започнал да говори, че прочетеното пророчество се е изпълнило върху Него, че Той е истинският Месия, пратен от Бога Отца за спасението на човеците и обновлението на живота им. "И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му".
Image
отците на Първия Вселенски събор

Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в иудейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година. Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Но това вече е празник не на Ветхия Завет, а на новата благодат. Защото в този ден Сам Законодателят, слязъл от небесата и носещ в Себе Си Духа на Отца, явил Себе Си на света и начертал Божия закон не с пръст, но със Своя Божествен език и пресладки уста, и не на каменни скрижали, "а върху плътени скрижали на сърцето". Съзиждайки Своята Църква, чийто предобраз била ветхозаветната Скиния, Той принесъл на Бога жертва не без кръв, именно Самия Себе Си. Сам Великият Първосвещеник, преминал през небесата, очиствайки ни от греховете ни със Своята кръв, пролята за нас, ни направил свят храм, по думите на Апостола: "Божият храм е свет, а тоя храм сте вие".

Image
св. Симеон Стълпник

Днес се чества и християнският празник на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. 18-годишен постъпил в манастир. Там се отдал на пост и молитва, за да извиси духа над плътта. Подвизите му в служенето на Бога скоро се прочули надлъж и шир и за да не се поддаде на греха на славолюбието, Симеон изградил стълп – кула, и заживял на върха му.
Дълги години живял светецът на върха на своя стълп, в малката си килийка, и всички, които идвали да го видят, поучавал на закона Господен, молел се за здравето на болните и те получавали изцеление, разкривал на хората чудото на благодарността. Хората слушали Симеон в захлас и си тръгвали от стълпа изцерени от горделивостта и решени да променят живота си.
Симеон Стълпник починал в дълбока старост. Според преданията Свети Симеон Стълпник живял цели 103 години. Мощите му, положени в храм, посторен в негова чест в Антиохия, продължили да даряват изцеление.
Обреди и Традиции
Българите наричат празника Симоновден, Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп. Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си „рамка“ има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.
Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; „посяването“ в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да „изнесат“ благополучието.
Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.
С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.
В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за „курбан на Св. Симеон“), който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Коли се курбан — петле или кокошка.
Поверия за Симеоновден
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието.
Не се кладе огън, докато не се върне стопанинът от полето, за да се предпазят посевите от пожари.
Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие и берекат през годината.
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита.
На този ден именници са: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана.
И накрая едно по-различен поглед на този празник http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1519528
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby Vanja » Sat Sep 08, 2012 10:50 am

Православната църква почита днес Рождество на Пресвета Богородица.
Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от най-големите християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.
По повод на празника във всички епархии ще бъде отслужена Божествена Света Литургия. Храмов празник чества един от най-знаковите български православни манастири - Роженската света обител "Рождество Богородично". По традиция на празника на манастира, когато се изнася за литийно шествие чудотворната икона на Роженската Света Богородица идват клирици от Света Гора - Атон, и на празничния водосвет присъстват гости от епархията, страната и чужбина.
Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.
Божията майка се почита като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На много места се спазва традицията да се замесва и опича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена "Богородична питка".
http://dnes.dir.bg/news/bogoroditza-deva-maria-11945438?nt=4
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby karma » Sun Sep 09, 2012 10:25 am

karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

PreviousNext

 

Return to РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА




Users browsing this forum: No registered users and 2 guests