{ WELCOME }

Change Message in welcome_header.html

Културните и религиозни различия по света

Unread postby galiateneva82 » Sat Sep 14, 2013 12:50 am

14 септември - Кръстовден Image

На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

От Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. Празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.

На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.

Повериее , че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен.

В народния календар този празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури.
На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Организират се общоселски събори, семейни и лични църковни служби и курбани за здраве.
Обичаите включват и поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. На този ден денят и нощта се "кръстосват" - изравняват се по продължителност.
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby xhippie » Sat Oct 19, 2013 8:25 am

Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Mon Nov 11, 2013 8:37 am

Днес почитаме Свети Мина като покровител на семейството. Името му означава "месечина, луна".
Известен Чудотворец, покровител на сираците и бездомните.
Image
На 11 ноември се почитат светците Мина, Виктор, Викентий и Стефанида. Имен ден честват всички, които носят имената Мина, Минко, Минчо, Минка, Виктор, Виктория.

Свети Мина е велик египетски войник, който живял в Римската империя през 3-4 век, когато езичеството било на почит. Обиквайки Христовата вяра, Мина се отказал от войската и се оттеглил в пустиня, за да се отдаде само на християнстовото. Веднъж обаче, когато в града имало езическо пиршество, бившият войник решил да слезе при населението, за да сподели, че истината е в Иисус Христос, а не в многобройните измислени божества. Това обаче не се понравило на императора и той хвърлил Мина в тъмница, подлагайки го на хиляди мъчения, докато накрая главата на християнина била отсечена.

Верните му последователи обаче съхранили тялото на Мина и го закарали в родния му град Александрия, където останките на светеца все още стоят.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Thu Nov 21, 2013 4:29 pm

Image

На 21 ноември Православната църква отбелязва празника Въведение Богородично и Ден на християнското семейство

От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света. В семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер и именно семейната среда е предпоставка за развитие на техните заложби и дарби.

Денят на християнското семейство - традиции и обичаи

Единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук отново се преплитат православния канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.

Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител.

След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била "дадена" на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.

Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.

По стар български обичай, редом с пожеланията към новороденото за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.

В някои части на България се изпълнява обичаят "стрижба", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като едновременно с това го благославя с думите: "Айде, сега ни е живо кумче – както на златни ножици, така и на сребърни венци". Всъщност, сребърните венци са неизменна част от сватбения реквизит, а целта на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.

Image

По стара българска традиция, седмица след раждането на дете в семейството се замесва погача. В щастливия дом се събират единствено жени, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна булка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се превръща в истинска рожба. Така щастливият край вдъхвал вяра в магическата сила на изречените думи.

В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се наричат "повойни" /от повиване на бебето/ и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях жените отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали красотата на девойката, а щастливият им край винаги бил свързан със сватбата и създаването на семейство.

Според преданията на нашите деди, мома или ерген не трябва да се бият с метла, тъй като съществува риск след това да не се оженят. Това може и да ви разсмее, но нима никой от вас не се е пазил да не бъде "заметен" отново по същата причина.

Друго предание гласи, че на Великден всяка мома трябва да има червено яйце в джоба си, за да е бяла и червена, но в никакъв случай не трябва да го яде през първите три дни, за да не остане стара мома.

Вярвало се, че ако остане неомъжена мома или ерген, причина за това са черните магии, които врачки и баячки се опитвали да развалят по всякакъв начин. Родителите канели на "питка", ако в дома си имали застарял ерген, тъй като се считало, че ако обичаят не е спазен, докато е бил дете, няма да се задоми, докато не се изпълни.

Кукерските игри също имали роля да ускорят закъснелите сватби, като кукерите "биели" ергените и момите, останали незадомени след сватбарския сезон /от Йордановден до Заговезни/. Момъкът, връщан от мома, надявал кукерските одежди и започвал да я преследва с голяма ряпа в ръка и мех с пепел, изричайки на висок глас: "Не харесваш, връщаш, а сега да те видим!" Народът ни е вярвал, че тези моми спъвали късмета и на останалите и задържали и техните сватби.

Image

В различните части на България се спазвали различни обичаи. В Габровския край, например, имало специална местност, в която се извивало хоро, за да се представят неомъжените девойки. Във Видинския край ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели весели песни и извивали кръшни хора. И всичко това, за да се даде възможност за нови запознанства и бъдещи сватби.

Нашите деди са вярвали, че най-тежкият грях е свързан с изричането на тежка дума срещу девойка или момък. Дума, която би попречила на бъдеща сватба, на създаването на крепко семейство, радващо са на многобройна челяд и благоденствие. Ето защо в народните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите "мома годена одума, одума и къща развали" ще е отлъчена в отвъдния свят, тъй като е извършила непростим грях.

Според народните вярвания, ако жените раждат деца, без да изпитват силна болка, членовете на семейството доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават много мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по милост на невидимия стопанин на къщата.

Обредът, наричан "стопанова гозба", се извършвал именно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата присъствали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите "Радвай се, стопане! Весели се, къщо!"

Преди семейството да се събере около трапезата, отново най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите "Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш". И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома.

Image

Една тракийска притча разказва как Стопанина на къщата я обрича както на добро, така и на зло. Той се крие невидим, но се явява в сънищата или като змия вкъщи. Дедите ни са я предавали от поколение на поколение, обръщайки се към своите наследници с думите: "За добро сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя род и корен и най-важното – и в най-голям гняв да се опомним и зло да не струваме!"

Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, но Денят на християнското семейство е празник, който трябва да почитаме и уважаваме. 21 ноември е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас. Семейството е ценност, съумяла да съхрани народността и духовността ни през годините, затова го посветете на най-близките си хора и се заредете с много, много любов.
/framar.bg/
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby karma » Thu Dec 05, 2013 3:20 pm

Църквата почита Св. Сава

Image
св. Сава
На 5-ти декември Православната църква отбелязва деня на Свети Сава Освещени. Обозначен ясно в народната традиция, празникът съвпадат и с един по-особен момент от живота на човека – раждането на Новата година, на надеждата за берекет, здраве и щастие. В народните поверия по различните краища някъде го почитат като мъж, а другаде – като жена. Мъж или жена, Сава се счита за брат/сестра на Варвара и Никола. Сава е представян като добрия, който моли Варвара да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Пак според вярванията, Варвара и Сава подготвят трапезата за Никулден, от там и поговорката „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“.

Според някои вярвания Варвара и Сава са сестри девици, които се грижат за здравето на децата. Те се считат още за орисници, които определят съдбата на новородените. На този ден гадателки и баячки правят магии за задомяване на неомъжените момичета, които отиват на тайно място по късна доба, носейки само сито и брашно, и докато месят старите жени ги учат на хитрини за къщната работа и как да си намерят подходящ жених. Омъжените, но все още незаченали жени, пресяват брашно преди изгрев слънце, през обърнато сито, докато най-старата жена в дома нарежда “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.” За здраве и плодородие всички жени раздават питки на празника.

Старо поверие разказва, че Сава и Варвара били две светици-девици, чиято мисия била да се грижат за здравето на децата. Понякота те се възприемали и като орисници, които имали пръст в съдбата на новородените.

Според други народни предания Сава е жена, свързана с царството на мъртвите и света на болестите. Затова на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на умрелите. На места този празник е и в чест на мъртвите, жените ходят на гробищата и раздават варено жито и ябълки, и палят свещи. Друга традиция е да се празнува за сечено и порязано, на този ден никой не трябва да пипа остри предмети, за да не се порязва никой вкъщи през идната година.
На местата, където Сава е възприеман като мъж, често се счита и за покровител на вълците. Друга традиция е да се месят и раздават за здраве мекици, но основната суматоха около този и предния ден, преминава в подготовката за Никулден.

Свети Сава живял от 439 година до 532 година. Роден е в областта Кападокия. 8-годишен отишъл по собствено желание в близкия манастир, където получил образованието си и изучил Светото Писание.
На 17 години станал монах. Той обикнал монашеството и достигнал съвършенство в поста и молитвата. В манастира останал 10 години, след това заминал за Йеросалим. Имал желанието да се присъедини към учениците на преподобни Евтимий Велики и го сторил.
Сава живял в Йорданската пустиня близо до манастира на преподобни Герасим.
След смъртта на родителите му свети Сава получил голямо наследство и с парите от него основал няколко болници и манастири, от който най-известен е манастирът "Свети Сава" във Витлеем край Йерусалим, който е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Светата Земя.
Свети Сава починал на 93 години от естествена смърт.

Честит празник на: Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Елисавета, Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка.
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby xhippie » Mon Dec 23, 2013 12:34 pm

Езическите корени на Коледа
http://www.hera.bg/s.php?n=396

Дядо Коледа и Дядо Мраз

Разбира се, най-хубавата традиция за мнозина, е идването на Дядо Коледа. Съвременният вид на милия старец се счита за дело на популярната американска компания Coca Cola, която изменя образа на Свети Никола от Мира с рекламна цел. Свети Никола е живял е живял през трети-четвърти век след раждането на Христа във Византия и е останал в историята като изключително религиозен и благочестив човек, който е дарил цялото си богатство на най-бедните. В негова чест възниква обичаят да се разменят подаръци.

Дълги години в България Дядо Коледа беше известен като Дядо Мраз, а подаръците се даваха на Нова година. Дядо Мраз е образ от славянската митология, който е символ на зимата. Той е и символ на настъпването на Нова година – облечен е в червено-синя-бяла одежда. Дядо Мраз и внучката му Снежанка в съвременния си вид се раждат през 1930 година, когато в Съветския съюз Коледа била обявена за обикновен работен ден.

Елхата, под която Дядо Коледа слага подаръци, е традиция, възникнала в Германия. Старите германци вярвали, че в нея живее духът на гората, който ги закриля, а по-късно вечнозеленият цвят на клоните ѝ вече означавал вечна вяра в Исус Христос. Традицията повелява коледната елха да се слага на 23-ти декември и да се маха на 5-ти януари.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby galiateneva82 » Fri Feb 28, 2014 11:23 pm

В неделя е Сирни Заговезни [6305_419.GIF]

Сирни Заговезни, денят преди началото на Великите пости, е от онези празници, които не само ни връщат към корените ни, но и ни карат периодично да осъзнаваме, че цикълът на живота се състои от много по-малки цикли, през които е добре всички да преминаваме осъзнато - така запазваме връзката си със земята и природата, а също и с общността, към която принадлежим. От друга страна, това е едно от най-игривите и безгрижни народни празненства - нещо като разпускане и зареждане с настроение преди дългите и строги великденски пости - аналогично на карнавала в западния християнски свят.
Очистване и преход към лятото

Произходът на празника е езически, а едва по-късно е намерил мястото си и в църковния календар. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Преминаването от едно към друго състояние, както и пречистването, изискват достатъчно време и сериозна подготовка, така че дните преди и след Сирница са натоварени със задачи и смисъл. Според православните канони в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход - след това започва заговяването, т. е. постенето. Говея означава също и мълча, а мълчанието е част от подготовката за предстоящите седмици на въздържание. http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/sirni-zagovezni
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby galiateneva82 » Fri Mar 07, 2014 11:10 pm

Тази година Тодоровден съвпада с 8 март, накратко за празника Image


Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. (Виж също Подготвителни седмици за Великия пост).

Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон (още за светеца). За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

http://www.pravoslavieto.com/calendar/f ... rovden.htm
Image
Ако един мъж не може да накара една жена да се усмихва, да се чувства щастлива и желана, значи или не я обича истински или не е никакъв Мъж !!!
galiateneva82
User avatar
виден Муцофил
 
Posts: 1668
Joined: Tue Feb 21, 2012 8:55 am
Location: при Мурат

Unread postby xhippie » Thu Apr 24, 2014 7:24 pm

сега научих за

ПРАЗНИКЪТ " ЗЛАТНА ЯБЪЛКА "
Image
Една седмица преди Лазаровден и две преди Великден, в съботата се почита чудотворната икона на Св.Богородица в църквата "Св.Богородица - Успение" в Асеновград, кв. Горни Воден.
Иконата и молитвите пред нея помагат на жени, които нямат деца, да се сдобият с рожба.
Легендата разказва, че веднъж една бездетна жена закъсняла за литургията и пристигнала в църквата след ...като свещеника вече бил дал Причастието и Нафората.
Жената била много огорчена от това и свещеника я съжалил. Влезнал в Олтара и взел от там една ябълка, която стояла вътре от месец и я е дал вместо Нафора. Жената изяла ябълката и след 9 месеца родила живо и здраво дете. От благодарност за чудото, жената поръчала една златна ябълка и я закичила на иконата.
От тогава до сега всяка година на този ден десетки миряни се стичат да почетат чудотворната икона на Св.Богородица в тази църква.
Това е местен празник, свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година .
Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Previous

 

Return to РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА




Users browsing this forum: No registered users and 2 guests