ТАЙНИТЕ НА ХАРЕМА
Много хора мислят, че Харемът е патент на Османската Империя, което не е вярно.Много източни монархии са имали хареми.От дълбока древност, във Вавилон, Персия е имало хареми.Османците са го унаследили, можем да кажем от Византия.
Но Харемът на Османския султан в двореца Топкапъ, също векове е бил недостъпно място за външни хора.Никой не знаел както се е случвало зад каменните стени. Имало само разкази и слухове.
Но след 15 век европейците са имали достъп до османския дворец.От 15 до началото на 20 век Османската държава и Европа поддържали помежду си тесни и продължителни контакти, в резултат на които европейците се запознали в по-голяма или по-малка степен с османските социални институти и в частност с харема.
Но както се изразява турският историк и изследовател Чагатай Улучай, Харемът на Османският Султан, може би най-важният държавен орган в Османската Империя от времето на Султан Сюлейман Великолепни, до скоро остана като „забраненият град
Османският султански харем е била официалната резиденция на Султанската майка-Валиде Султан, на неговите сестри, дъщери и наследниците на султана-Шехзаде, на жена му, на любовниците и наложниците му.”
Наименованието Харем идва от арабски език и означава „защитено свещено място” или място напълно изолирано от любопитните погледи.
Наричали го „Дарюс-сааде” което в превод значи „ Домът на щастието „ , „Домът на радостта” или „Вратата на щастието”.Но повече са използвали името Харем, което в превод означава ”нещо забранено”.
Историкът Улучай ,който проучва причините защо до скоро е нямало нещо написано за харема и за живот в харема, отбелязва :
Първо: обитателите на султанския харем почти са нямали връзка с външния свят.Те прекарвали целия си живота в харема.
Жените в османския дворец не са излизали извън харема без ритуалното наметало- воал и фередже до началото на 19 век, когато на трона се е възкачил Султан Махмут Втори.
А в началото на 19 век обитателките на харема вече са излизали извън двореца за отдих, разходки и развлечение, дори са излизали извън Истанбул и са започнали да посещават и Двореца в град Едирне, но скривайки се от чуждите очи, се покривали с фереджета за да не бъдат видени .Когато обитателките прекрачвали стените на харема, те били обезателно охранявани от евнуси, които са взимали строги мерки, за да не бъдат видени.Евнусите са били единственият източник, за разпространяването на тайните на харема, но историята ни показва, че евнусите са скрили дълбоко в душите си това което са видели и чули и са отнесли тайните на харема в гроба си.
Една от причините за оскъдната информация, която е достигнала до наши дни е факта, че до средата на 20 ти век харемът е бил забранен град. Харемът е открил вратите си за външния свят, след революцията, наречена „Обявяването на свободата” през 1908 година със свалянето от трона на Султан Абдюлхамид Втори.След 1909 година, освен султаните, евнусите, лекарите, и други са имали достъп до харема и те са започнали да пишат подробности за това което са видели лично със своите очи в харема. Това, което е било написано преди това за харема е било много оскъдно за да бъде открехната завесата на потайностите на харема. Написаното както от турски, така и от чуждестранните автори до 20 век е оскъдно и е плод на въображението.Но това положение е било неизбежно, защото харемът винаги е бил място за личен живот, в който достъпът на външни хора бил изключен. Жените се криели от мъжете, навън са ходили с покривало.
Запазени са само спомените на чуждестранните посланици относно жените в османския дворец.
Както отбелязахме и преди малко, до средата на 20 ти век Харемът е бил известен като „Забраненият град” главно поради факта, защото е нямало никаква информация, документи и исторически справки , за да се проникне дълбоко в неизвестния свят на Харема.
До скоро се знаеше много малко за Харема,защото дворецът е бил защитен от дебели стени и бил строго охраняван.Достъпът до Харема, отделен от Двореца Топкапъ с множество оградени със стени дворове е бил много труден. Когато в харема е влизал мъж, евнусите са предупреждавали жените провиквайки се „ Дестур” което значи „.Внимавай”.
В Харема било невъзможно да се влиза и скришом, защото откъм църквата Света София бил обграден от три огромни цветни лехи, а от към морето от много повече цветни лехи.Защото и дворецът Топкапъ, който се простира върху обширна площ, бе обграден от гори и розови градини.Било много трудно да бъдат прекосени тези градини и да се достигне до харема.Харемът е бил непристъпен, а дворецът добре охраняван.
От написаното до тук може да си направите заключението, че Харемът в Османският Дворец е място, където били затворени жените в двореца.Но в тази поредица от програми, ние ще се постараем да ви разкажем много повече за харема.Затова ще се възползваме от императорските архиви, които се съхраняват в двореца Топкапъ, и от османския архив към Министерския съвет.Ще ви запознаем с пирамидалната структура на Османския харем, която илюстрира и мястото на жената в османския свят.Ще ви говорим за съществувалата тук строга йерархия.Първа дама е била майката на Султана- Валиде Султан, а след нея по ранг са били несемейните сестри на Султана , и след това е вече съпругата му.Ще ви запознаем с харема като културна институция, където обитателките в двореца са израствали като изискани и всестранно развити жени, като задължително били изучавани принципите на исляма и се придобивали редица умения като шиене, бродиране, танцуване, пеене, свирене на музикални инструменти и т.н.
Но след 15 век европейците са имали достъп до османския дворец.От 15 до началото на 20 век Османската държава и Европа поддържали помежду си тесни и продължителни контакти, в резултат на които европейците се запознали в по-голяма или по-малка степен с османските социални институти и в частност с харема.
Но както се изразява турският историк и изследовател Чагатай Улучай, Харемът на Османският Султан, може би най-важният държавен орган в Османската Империя от времето на Султан Сюлейман Великолепни, до скоро остана като „забраненият град
Османският султански харем е била официалната резиденция на Султанската майка-Валиде Султан, на неговите сестри, дъщери и наследниците на султана-Шехзаде, на жена му, на любовниците и наложниците му.”
Наименованието Харем идва от арабски език и означава „защитено свещено място” или място напълно изолирано от любопитните погледи.
Наричали го „Дарюс-сааде” което в превод значи „ Домът на щастието „ , „Домът на радостта” или „Вратата на щастието”.Но повече са използвали името Харем, което в превод означава ”нещо забранено”.
Историкът Улучай ,който проучва причините защо до скоро е нямало нещо написано за харема и за живот в харема, отбелязва :
Първо: обитателите на султанския харем почти са нямали връзка с външния свят.Те прекарвали целия си живота в харема.
Жените в османския дворец не са излизали извън харема без ритуалното наметало- воал и фередже до началото на 19 век, когато на трона се е възкачил Султан Махмут Втори.
А в началото на 19 век обитателките на харема вече са излизали извън двореца за отдих, разходки и развлечение, дори са излизали извън Истанбул и са започнали да посещават и Двореца в град Едирне, но скривайки се от чуждите очи, се покривали с фереджета за да не бъдат видени .Когато обитателките прекрачвали стените на харема, те били обезателно охранявани от евнуси, които са взимали строги мерки, за да не бъдат видени.Евнусите са били единственият източник, за разпространяването на тайните на харема, но историята ни показва, че евнусите са скрили дълбоко в душите си това което са видели и чули и са отнесли тайните на харема в гроба си.
Една от причините за оскъдната информация, която е достигнала до наши дни е факта, че до средата на 20 ти век харемът е бил забранен град. Харемът е открил вратите си за външния свят, след революцията, наречена „Обявяването на свободата” през 1908 година със свалянето от трона на Султан Абдюлхамид Втори.След 1909 година, освен султаните, евнусите, лекарите, и други са имали достъп до харема и те са започнали да пишат подробности за това което са видели лично със своите очи в харема. Това, което е било написано преди това за харема е било много оскъдно за да бъде открехната завесата на потайностите на харема. Написаното както от турски, така и от чуждестранните автори до 20 век е оскъдно и е плод на въображението.Но това положение е било неизбежно, защото харемът винаги е бил място за личен живот, в който достъпът на външни хора бил изключен. Жените се криели от мъжете, навън са ходили с покривало.
Запазени са само спомените на чуждестранните посланици относно жените в османския дворец.
Както отбелязахме и преди малко, до средата на 20 ти век Харемът е бил известен като „Забраненият град” главно поради факта, защото е нямало никаква информация, документи и исторически справки , за да се проникне дълбоко в неизвестния свят на Харема.
До скоро се знаеше много малко за Харема,защото дворецът е бил защитен от дебели стени и бил строго охраняван.Достъпът до Харема, отделен от Двореца Топкапъ с множество оградени със стени дворове е бил много труден. Когато в харема е влизал мъж, евнусите са предупреждавали жените провиквайки се „ Дестур” което значи „.Внимавай”.
В Харема било невъзможно да се влиза и скришом, защото откъм църквата Света София бил обграден от три огромни цветни лехи, а от към морето от много повече цветни лехи.Защото и дворецът Топкапъ, който се простира върху обширна площ, бе обграден от гори и розови градини.Било много трудно да бъдат прекосени тези градини и да се достигне до харема.Харемът е бил непристъпен, а дворецът добре охраняван.
От написаното до тук може да си направите заключението, че Харемът в Османският Дворец е място, където били затворени жените в двореца.Но в тази поредица от програми, ние ще се постараем да ви разкажем много повече за харема.Затова ще се възползваме от императорските архиви, които се съхраняват в двореца Топкапъ, и от османския архив към Министерския съвет.Ще ви запознаем с пирамидалната структура на Османския харем, която илюстрира и мястото на жената в османския свят.Ще ви говорим за съществувалата тук строга йерархия.Първа дама е била майката на Султана- Валиде Султан, а след нея по ранг са били несемейните сестри на Султана , и след това е вече съпругата му.Ще ви запознаем с харема като културна институция, където обитателките в двореца са израствали като изискани и всестранно развити жени, като задължително били изучавани принципите на исляма и се придобивали редица умения като шиене, бродиране, танцуване, пеене, свирене на музикални инструменти и т.н.
Възникване и структура на харема в Османската империя...
Робската институция е съществувала още в древни времена. В Месопотамия, Древна Гърция, Рим и Египет всички работи се извършвали от роби.Преди Исляма и Арабите се занимавали с търговия на роби. С възникването и разпространяването на Ислямската религия Пророкът Мохамед не закрива робската институция, но заявява, че както пленниците от войната така и тези, които са купени с пари са роби.Но пленниците се освобождавали или срещу заплащане или по желание на господаря си.По време на халифата на Абасидите Багдат е бил най-големият пазар на роби на Изток. Дори Абасидите са били приели народите населяващи ислямската им държава, вместо данъци да дават роби. Робите в Ислямското право нямали никакви права, били третирани като стоки. Господарят можел да ги продава, преотстъпва, дарява, а ако реши можел и да им върне свободата. Но Пророкът Мохамед е заповядал да се отнасят към робите добре, да не ги изтезават и да им дават от храната, която те ядат и от дрехите, които обличат. Според ислямската религия да се върне свободата на робите е била много благосклонна постъпка.Както е заповядал и Пророкът Мохамед: „ Който ще даде свободата на своя роб ще се отърве от наказанията на ада”. Именно затова, Османските султани са давали на наложничките зестри, дори и имения.И на тези, които освобождавали също са давали пари, имоти и различни скъпоценности.
Всички наложници /джарийелер/ били чужденки, набавяни от еничарите и другите турски войници, втори били купени от робския пазар, а трети дошли сами по свое собствено желание.С малки изключения тях ги учели да свирят на музикални инструменти, да пеят, танцуват и готвят.Тук следва да добавим, че видни военачалници, желаейки да заслужат разположението на султана, често го дарявали с красиви момичета, които също били приемани в харема. Кавказките красавици са били много известни на Изток. Красиви черкезки, абхаски, грузинки и рускини винаги са били взимани в османските хареми още със създаването на Османския съюз.Повечето от одалиските и наложниците в османския харем са били красавици от Кавказ. През 19 век в Османската държава е било забранено купуването и продаването на роби, но кавказките народи със собствено желание са продължили да дават дъщерите си в Османския харем.
Броят на наложниците в харема се е увеличил през 15 век по време на господството на Султан Мехмет втори.След като е била премахната традицията Османските султани да се женят за туркини, след 16 век станало възможно султаните да се женят за наложници, вследствие на което наложниците са поставили основите на харема и на Османската династия.В Султанският харем е съществувала строга йерархия. Най-високо в йерархията на харема е била майката на султана- Валиде Султан.Когато се избирал новият султан, то предишната Валиде се настанявала в някой от старите сараи, а майката на новия султан се настанявала до сина си в Двореца Топкапъ.На второ място в йерархията е стояла някоя от жените на султана и това обикновено е била тази, която го дарявала с първи син-Хасеки Султан, под тях са били наложниците, които се наричали още одалиски, от турската дума „одал”, което означава „палата”, и фаворизираните от тях, които ставали „кадън ефенди”.В структурата на нежната половина на харема влизали и „икбал”-това са жените, които не давали подомство на султана, както и потенциалните му наложници-„гьозде”.
Не е вярно, че Султанът е спал с всичките наложнички в харема. На много от наложниците, естествено, никога не им се удавало да споделят ложето на султана.С течение на времето, ако не попаднат в кръгозора на султана, ставали наставници или част от прислугата. Той се виждал само с няколко от тях.
По-прагматичните и хитрите от тях успявали да се издигнат в йерархията .
Още с влизането в харема на новите наложнички се давало нови имена.Тези имена са били с персийски произход и се давали според характера, красотата и обноските на наложничките.Някои от имената давани в харема са : Мехджемал, което значи Луннолика, Нергизеда- красива като нарцис, Ренгимелек- красива като ангел, Чешмирах- мома с красиви очи, Назлъджевал, което означава кокетна..За могат обитателите в харема да научат имената на новите наложнички, в началото те се разхождали в харема със закрепена на гърдите им хартия, на която е било написано името им.Още с влизането им в харема наложничките са научавали турски език.
Обитателите на харема се разделяли на три групи- аджемиите или начинаещи, калфалар или калфите и усталар или майсторите.Това е зависило от срока на престоя им в харема.
Робската институция е съществувала още в древни времена. В Месопотамия, Древна Гърция, Рим и Египет всички работи се извършвали от роби.Преди Исляма и Арабите се занимавали с търговия на роби. С възникването и разпространяването на Ислямската религия Пророкът Мохамед не закрива робската институция, но заявява, че както пленниците от войната така и тези, които са купени с пари са роби.Но пленниците се освобождавали или срещу заплащане или по желание на господаря си.По време на халифата на Абасидите Багдат е бил най-големият пазар на роби на Изток. Дори Абасидите са били приели народите населяващи ислямската им държава, вместо данъци да дават роби. Робите в Ислямското право нямали никакви права, били третирани като стоки. Господарят можел да ги продава, преотстъпва, дарява, а ако реши можел и да им върне свободата. Но Пророкът Мохамед е заповядал да се отнасят към робите добре, да не ги изтезават и да им дават от храната, която те ядат и от дрехите, които обличат. Според ислямската религия да се върне свободата на робите е била много благосклонна постъпка.Както е заповядал и Пророкът Мохамед: „ Който ще даде свободата на своя роб ще се отърве от наказанията на ада”. Именно затова, Османските султани са давали на наложничките зестри, дори и имения.И на тези, които освобождавали също са давали пари, имоти и различни скъпоценности.
Всички наложници /джарийелер/ били чужденки, набавяни от еничарите и другите турски войници, втори били купени от робския пазар, а трети дошли сами по свое собствено желание.С малки изключения тях ги учели да свирят на музикални инструменти, да пеят, танцуват и готвят.Тук следва да добавим, че видни военачалници, желаейки да заслужат разположението на султана, често го дарявали с красиви момичета, които също били приемани в харема. Кавказките красавици са били много известни на Изток. Красиви черкезки, абхаски, грузинки и рускини винаги са били взимани в османските хареми още със създаването на Османския съюз.Повечето от одалиските и наложниците в османския харем са били красавици от Кавказ. През 19 век в Османската държава е било забранено купуването и продаването на роби, но кавказките народи със собствено желание са продължили да дават дъщерите си в Османския харем.
Броят на наложниците в харема се е увеличил през 15 век по време на господството на Султан Мехмет втори.След като е била премахната традицията Османските султани да се женят за туркини, след 16 век станало възможно султаните да се женят за наложници, вследствие на което наложниците са поставили основите на харема и на Османската династия.В Султанският харем е съществувала строга йерархия. Най-високо в йерархията на харема е била майката на султана- Валиде Султан.Когато се избирал новият султан, то предишната Валиде се настанявала в някой от старите сараи, а майката на новия султан се настанявала до сина си в Двореца Топкапъ.На второ място в йерархията е стояла някоя от жените на султана и това обикновено е била тази, която го дарявала с първи син-Хасеки Султан, под тях са били наложниците, които се наричали още одалиски, от турската дума „одал”, което означава „палата”, и фаворизираните от тях, които ставали „кадън ефенди”.В структурата на нежната половина на харема влизали и „икбал”-това са жените, които не давали подомство на султана, както и потенциалните му наложници-„гьозде”.
Не е вярно, че Султанът е спал с всичките наложнички в харема. На много от наложниците, естествено, никога не им се удавало да споделят ложето на султана.С течение на времето, ако не попаднат в кръгозора на султана, ставали наставници или част от прислугата. Той се виждал само с няколко от тях.
По-прагматичните и хитрите от тях успявали да се издигнат в йерархията .
Още с влизането в харема на новите наложнички се давало нови имена.Тези имена са били с персийски произход и се давали според характера, красотата и обноските на наложничките.Някои от имената давани в харема са : Мехджемал, което значи Луннолика, Нергизеда- красива като нарцис, Ренгимелек- красива като ангел, Чешмирах- мома с красиви очи, Назлъджевал, което означава кокетна..За могат обитателите в харема да научат имената на новите наложнички, в началото те се разхождали в харема със закрепена на гърдите им хартия, на която е било написано името им.Още с влизането им в харема наложничките са научавали турски език.
Обитателите на харема се разделяли на три групи- аджемиите или начинаещи, калфалар или калфите и усталар или майсторите.Това е зависило от срока на престоя им в харема.
Една от интересните страни на Османската държава е , че династията е просъществувала повече от 6 века без прекъсване.
През 12 век на границата на Византийската Империя се създава Османският Бейлик, който се превръща в огромна империя и просъществува до 20 век.И през този дълъг период Османската държава се ръководила от една династия.
Но как е било възможно продължаването на династията.? Преди Османският Бейлик да се превърне в Империя, Осман Бей и потомците му , се женили за принцесите на съседните Турски бейлици или на Християнските държави. Така е било сложено на женитбата на султана с християнки, като някои приемали исляма, други не. Трябва да отбележим, че и в началото на османското присъствие на Балканския полуостров, „смесените „ бракове между Османските Султани и представителките на християнската аристокрация са били възприемани като изгодно политическо оръжие.
За Османските Султани тези бракове били средство за заздравяване на позициите им в региона.Ранните Османски Султани са заздравявали съюзите си с християнските принцеси посредством законен брак.В ранния и средния период на Империята, султаните по правило никога не сключвали династичен брак с мюсюлманки от знатен произход.
И при Султан Беязид Втори няма сключени дипломатически бракове с християнски принцеси, тъй като Османската държава е вече твърде силна, за да се нуждае от подобен инструмент на влияние.Прекъснати са и династичните връзки с мюсюлманските малоазийски емирати Аттоюнлу и Зюлкадърли.
Но след серията успешни завоевания в края на 15 и началото на 16 ти век в брачната политика на османската династия е настъпил обрат.Набрали достатъчно имперско самочувствие, турските вождове и управляващата вихрушка сметнали, че политическите бракове с представителки на чужди династии са изпразнени от всякакъв политически смисъл.Вместо това през следващите векове се наложила практиката султанът да попълва своя харем не със знатни съпруги-били те мюсюлманки или християнки, а само с робини (джарийе). Връзката на султана с неговите робини, с малки изключения изобщо не била оформяна като законен брак.
Предимствата на тази нова стратегия били очевидни.Преди всичко, за разлика от една законна съпруга, робинята-наложница била напълно безопасна за династията, понеже нейното семейство (ако имало такова) било безпомощно да предяви каквито и да било аспирации към наследството на османския дом.
Фактът, че в първите години на Османската държава, потомците на династията не са се женили с принцеси –мюсюлманки може да се обясни само с социалния принцип в Исляма, а именно жените да не сключват брак с мъже от по-ниска класа.С това поведение, възпрепятстващо сключването на династични бракове е бил сложен край на периода султаните да сключват законни брачни договори. И от тук нататък рода на Османската династия е продължил с робини наложници.
Едно от версиите Османските Султани да се откажат от сключването на брак с принцесите и да се премине към практиката на попълване на харема с робини- наложници , е твърдението, че за да не споделят бъдещите султани горчивия и позорен опит на Султан Баязид Първи, за когото пишат в историческите източници. Но и вие ще разберете, че тази версия е далеч от истината, като чуете историята за Султан Беязъд и съпругата му Сръбската принцеса Мария Деспина. След тежкото поражение на Османската армия от войските на Тимур по време на битката при Анкара през 1402 година Османският Султан Беязид е бил пленен. Съпругата на Султана Мария Деспина също е била взета в плен. Султан Баязид, виждайки, че жена му като робиня служи на друг, след осем месеца подложен на такива унижения получил удар и умрял през март 1403 година.
Тази история е описана за първи път от известния британски драматург Кристофър Марлоу в пиесата му „ Тимур Велики”. Но до каква степен е реалистично твърдението, че подобна случка е станала повод за приемането на системата наОсманските Султани да попълват своя харем само с робини.
А ето и една поучителна история , която за някои може да прозвучи като анекдот.Тази история е за наложниците в Османския харем, цитирана в спомените на дъщерята на Султан Абдюлхамид Втори.
Първо нека да отбележим, че през 19 век често срещаната форма на брак в Истанбул е моногамията или едноженството.Султан Абдюлхамит Втори е имал любима наложница, която е била много очарователна, но не обръщала нужното внимание на Султана.Минали са пет години и един ден наложницата е дошла при Султана, за да му честити празника.Султанът след като е направил комплиментите я попитал:” Все още ли продължаваш да се инатиш ?” Наложницата е навела надолу красивите си очи и отговорила:” Господарю, цял живот мога да остава при вас, но и да ми дарите целия свят, не мога да бъда ваша жена, защото аз трябва да бъда единствената жена на човека за когото ще се омъжа.” Въз основа на това, Султан Абдюлхамит Втори е купил един замък за любимата си наложница, и я омъжил за един благочестив човек.Но първите пет нощи след сватбата е държал зетя в сарая и не го изпратил при наложницата, която вече е била законната му съпруга.
През 12 век на границата на Византийската Империя се създава Османският Бейлик, който се превръща в огромна империя и просъществува до 20 век.И през този дълъг период Османската държава се ръководила от една династия.
Но как е било възможно продължаването на династията.? Преди Османският Бейлик да се превърне в Империя, Осман Бей и потомците му , се женили за принцесите на съседните Турски бейлици или на Християнските държави. Така е било сложено на женитбата на султана с християнки, като някои приемали исляма, други не. Трябва да отбележим, че и в началото на османското присъствие на Балканския полуостров, „смесените „ бракове между Османските Султани и представителките на християнската аристокрация са били възприемани като изгодно политическо оръжие.
За Османските Султани тези бракове били средство за заздравяване на позициите им в региона.Ранните Османски Султани са заздравявали съюзите си с християнските принцеси посредством законен брак.В ранния и средния период на Империята, султаните по правило никога не сключвали династичен брак с мюсюлманки от знатен произход.
И при Султан Беязид Втори няма сключени дипломатически бракове с християнски принцеси, тъй като Османската държава е вече твърде силна, за да се нуждае от подобен инструмент на влияние.Прекъснати са и династичните връзки с мюсюлманските малоазийски емирати Аттоюнлу и Зюлкадърли.
Но след серията успешни завоевания в края на 15 и началото на 16 ти век в брачната политика на османската династия е настъпил обрат.Набрали достатъчно имперско самочувствие, турските вождове и управляващата вихрушка сметнали, че политическите бракове с представителки на чужди династии са изпразнени от всякакъв политически смисъл.Вместо това през следващите векове се наложила практиката султанът да попълва своя харем не със знатни съпруги-били те мюсюлманки или християнки, а само с робини (джарийе). Връзката на султана с неговите робини, с малки изключения изобщо не била оформяна като законен брак.
Предимствата на тази нова стратегия били очевидни.Преди всичко, за разлика от една законна съпруга, робинята-наложница била напълно безопасна за династията, понеже нейното семейство (ако имало такова) било безпомощно да предяви каквито и да било аспирации към наследството на османския дом.
Фактът, че в първите години на Османската държава, потомците на династията не са се женили с принцеси –мюсюлманки може да се обясни само с социалния принцип в Исляма, а именно жените да не сключват брак с мъже от по-ниска класа.С това поведение, възпрепятстващо сключването на династични бракове е бил сложен край на периода султаните да сключват законни брачни договори. И от тук нататък рода на Османската династия е продължил с робини наложници.
Едно от версиите Османските Султани да се откажат от сключването на брак с принцесите и да се премине към практиката на попълване на харема с робини- наложници , е твърдението, че за да не споделят бъдещите султани горчивия и позорен опит на Султан Баязид Първи, за когото пишат в историческите източници. Но и вие ще разберете, че тази версия е далеч от истината, като чуете историята за Султан Беязъд и съпругата му Сръбската принцеса Мария Деспина. След тежкото поражение на Османската армия от войските на Тимур по време на битката при Анкара през 1402 година Османският Султан Беязид е бил пленен. Съпругата на Султана Мария Деспина също е била взета в плен. Султан Баязид, виждайки, че жена му като робиня служи на друг, след осем месеца подложен на такива унижения получил удар и умрял през март 1403 година.
Тази история е описана за първи път от известния британски драматург Кристофър Марлоу в пиесата му „ Тимур Велики”. Но до каква степен е реалистично твърдението, че подобна случка е станала повод за приемането на системата наОсманските Султани да попълват своя харем само с робини.
А ето и една поучителна история , която за някои може да прозвучи като анекдот.Тази история е за наложниците в Османския харем, цитирана в спомените на дъщерята на Султан Абдюлхамид Втори.
Първо нека да отбележим, че през 19 век често срещаната форма на брак в Истанбул е моногамията или едноженството.Султан Абдюлхамит Втори е имал любима наложница, която е била много очарователна, но не обръщала нужното внимание на Султана.Минали са пет години и един ден наложницата е дошла при Султана, за да му честити празника.Султанът след като е направил комплиментите я попитал:” Все още ли продължаваш да се инатиш ?” Наложницата е навела надолу красивите си очи и отговорила:” Господарю, цял живот мога да остава при вас, но и да ми дарите целия свят, не мога да бъда ваша жена, защото аз трябва да бъда единствената жена на човека за когото ще се омъжа.” Въз основа на това, Султан Абдюлхамит Втори е купил един замък за любимата си наложница, и я омъжил за един благочестив човек.Но първите пет нощи след сватбата е държал зетя в сарая и не го изпратил при наложницата, която вече е била законната му съпруга.
Статуса на наложниците в харема е зависил от близостта им със Султана
Статуса на наложниците в харема е зависил от близостта им със Султана.Ако подредим „женското царство „ на султана в някаква йерархична стълбица, най-високото място в йерархията заема майката на султана- Валиде Султан.На второ място в йерархията стои някоя от жените на султана и това обикновено е тази, която го дарява с първи син-Хасеки Султан или Кадън Ефенди. В структурата на третата група на нежната половина на харема влизат и „ икбал“- жените, които не дават подомство на султана и тъй наречените Хасодалиски (Гьозде), това по принцип са фаворитките на султана.Гьозде ханъмите впоследствие имат перспектива да станат „икбал” или временна фаворитка.Ако в резултат на вниманието, проявено от султана към „икбал” , тя го дари с мъжко или женско чедо, тогава тя влиза в категорията на висшата класа и става „кадън”,които на практика са законните жени на султана.Последната длъжност води със себе си и допълнителни привилегии като регулярна издръжка от хазната, собствени апартаменти и свита от робини и евнуси.Ако девойката омръзвала на султана и той губел интерес към нея, тя била отделяна от харема срещу пожизнена издръжка, като нерядко някои от тях били омъжвани за високопоставен чиновник.
Естествено, не всички успявали да попаднат в полезрението на господаря, на много от тях никога ни им се удвало да споделят ложето на султана. Повечето от тях, ако се разминат със стълбището на възхода, се примирявали със съдбата си на обикновени наложници и запълвали редиците на прислугата.
След 9-годишна служба в харема, султанските наложници, които никога не били избирани от султана "за любов" са имали правото да напуснат харема. В такъв случай, султанът при омъжването им изплащал пребогата зестра, а освободените от харема получавали и специален документ (тапия), че са свободни хора. Но е имало случаи, когато наложниците са унищожавали този документ и са оставали да живеят в харема.
До 19 век на наложниците на принцовете (шехзаде) eбило забранено да раждат деца.За първи път през 18 век когато бъдещият Султан Абдулхамид е бил все още принц не се противопоставил да му се роди дете, но дъщеря му израсла извън двореца, и след като баща й се възкачил на престола е пристигнала в харем.
Има запазени архивни документи за любовните приключения на принцовете шехзаде с наложниците.
Например бъдещият Султан Мурат V, когато е бил на 13-14 годишна възраст, при него в дърводелското ателие е пристигнала чаровна черкезка девойка и той не успял да скрие смущението си .Тогава черкезката наложница смеейки е казала на господаря си: ” Господарю, оставете за малко заниманието си и се възползвайте от тази кратка възможност за 5 -10 минути.“
От архивните материали научаваме и за любовните връзки между наложниците и хадъмите (евнусите) в харема, въпреки съществуващата забрана.По думите на очевидци, хадъмите много често са били забелязвани да играят с наложниците, с които са поддържали близки интимни отношения.Имало е дори случаи на ревност и яростни кавги между самите нналожници от една страна и хадъмите от друга.
Младите наложници са поддържали интимни отношения и с учителите по музика, и рисуване които са идвали в харема, за да ги обучават за повишение на техния интелект.Въпреки, че по-старшите жени уста и калфи ги надзиравали, има случаи, когато някои учители по музика са сключили брак с наложниците, на които са преподавали.
Наложниците са имали романтични връзки и с младежите от Ендерун, дворцов център за подготовка на ръководни кадри в Османската Империя.
Имало е подобни истории между наложниците и чужденците, които по някаква причина са били поканени да работят в двореца. Ето една потресаваща история от края на 19 век, любовната история между италиански художник, който е бил пристигнал в двореца, за да нарисува Двореца Йълздъз и едната от наложниците от харема на султана.Когато художникът е рисувал, наложниците са го наблюдавали.И тогава художникат и едната от наложниците са започнали любовно да се вглеждат в очите.Калфата, който е научил за тази романтична връзка е дал наставления на младата наложница и казал, че една мюсюлманка не може да се омъжи за неверник.И чистата и наивна наложница, която трябвало да направи избор между любовта и религията си, сложила край на живота си като се хвърлила в пещта на дворцовата баня.
В харема на Султан Абдюлхамид е имало три красиви, чаровни наложници. Султанът е оползотворявал свободното си време в дворцовото дърводелско ателие(марангозханеси), където е изработвал красиви мебели.И трите красавици са му правили компания и са го развличали.Един ден едната от наложниците, която е ревнувала господаря си от другите наложници е подпалила дърводелско ателие. След като пожарът е бил погасен след много усилия, султанът е повикал наложниците и е поискал да научи коя от трите е причинила пожара, но нито едната не е признала вината си.След което дворцовата стража е открила коя от трите наложници е причинила пожара.Наложницата се разплакала и разказала защо е подпалила ателието.Тогава султанът е рекъл: ” Ах горкото ми дете, колко си безумно.Ако един се омъжиш не прави такива ревностни истории, защото сама ще си навредиш и ще бъде нещастна.”
Ревнивата наложница е била изгонена от харема, но й било заплатено възнаграждение, за да може да преживява извън двореца.
Статуса на наложниците в харема е зависил от близостта им със Султана.Ако подредим „женското царство „ на султана в някаква йерархична стълбица, най-високото място в йерархията заема майката на султана- Валиде Султан.На второ място в йерархията стои някоя от жените на султана и това обикновено е тази, която го дарява с първи син-Хасеки Султан или Кадън Ефенди. В структурата на третата група на нежната половина на харема влизат и „ икбал“- жените, които не дават подомство на султана и тъй наречените Хасодалиски (Гьозде), това по принцип са фаворитките на султана.Гьозде ханъмите впоследствие имат перспектива да станат „икбал” или временна фаворитка.Ако в резултат на вниманието, проявено от султана към „икбал” , тя го дари с мъжко или женско чедо, тогава тя влиза в категорията на висшата класа и става „кадън”,които на практика са законните жени на султана.Последната длъжност води със себе си и допълнителни привилегии като регулярна издръжка от хазната, собствени апартаменти и свита от робини и евнуси.Ако девойката омръзвала на султана и той губел интерес към нея, тя била отделяна от харема срещу пожизнена издръжка, като нерядко някои от тях били омъжвани за високопоставен чиновник.
Естествено, не всички успявали да попаднат в полезрението на господаря, на много от тях никога ни им се удвало да споделят ложето на султана. Повечето от тях, ако се разминат със стълбището на възхода, се примирявали със съдбата си на обикновени наложници и запълвали редиците на прислугата.
След 9-годишна служба в харема, султанските наложници, които никога не били избирани от султана "за любов" са имали правото да напуснат харема. В такъв случай, султанът при омъжването им изплащал пребогата зестра, а освободените от харема получавали и специален документ (тапия), че са свободни хора. Но е имало случаи, когато наложниците са унищожавали този документ и са оставали да живеят в харема.
До 19 век на наложниците на принцовете (шехзаде) eбило забранено да раждат деца.За първи път през 18 век когато бъдещият Султан Абдулхамид е бил все още принц не се противопоставил да му се роди дете, но дъщеря му израсла извън двореца, и след като баща й се възкачил на престола е пристигнала в харем.
Има запазени архивни документи за любовните приключения на принцовете шехзаде с наложниците.
Например бъдещият Султан Мурат V, когато е бил на 13-14 годишна възраст, при него в дърводелското ателие е пристигнала чаровна черкезка девойка и той не успял да скрие смущението си .Тогава черкезката наложница смеейки е казала на господаря си: ” Господарю, оставете за малко заниманието си и се възползвайте от тази кратка възможност за 5 -10 минути.“
От архивните материали научаваме и за любовните връзки между наложниците и хадъмите (евнусите) в харема, въпреки съществуващата забрана.По думите на очевидци, хадъмите много често са били забелязвани да играят с наложниците, с които са поддържали близки интимни отношения.Имало е дори случаи на ревност и яростни кавги между самите нналожници от една страна и хадъмите от друга.
Младите наложници са поддържали интимни отношения и с учителите по музика, и рисуване които са идвали в харема, за да ги обучават за повишение на техния интелект.Въпреки, че по-старшите жени уста и калфи ги надзиравали, има случаи, когато някои учители по музика са сключили брак с наложниците, на които са преподавали.
Наложниците са имали романтични връзки и с младежите от Ендерун, дворцов център за подготовка на ръководни кадри в Османската Империя.
Имало е подобни истории между наложниците и чужденците, които по някаква причина са били поканени да работят в двореца. Ето една потресаваща история от края на 19 век, любовната история между италиански художник, който е бил пристигнал в двореца, за да нарисува Двореца Йълздъз и едната от наложниците от харема на султана.Когато художникът е рисувал, наложниците са го наблюдавали.И тогава художникат и едната от наложниците са започнали любовно да се вглеждат в очите.Калфата, който е научил за тази романтична връзка е дал наставления на младата наложница и казал, че една мюсюлманка не може да се омъжи за неверник.И чистата и наивна наложница, която трябвало да направи избор между любовта и религията си, сложила край на живота си като се хвърлила в пещта на дворцовата баня.
В харема на Султан Абдюлхамид е имало три красиви, чаровни наложници. Султанът е оползотворявал свободното си време в дворцовото дърводелско ателие(марангозханеси), където е изработвал красиви мебели.И трите красавици са му правили компания и са го развличали.Един ден едната от наложниците, която е ревнувала господаря си от другите наложници е подпалила дърводелско ателие. След като пожарът е бил погасен след много усилия, султанът е повикал наложниците и е поискал да научи коя от трите е причинила пожара, но нито едната не е признала вината си.След което дворцовата стража е открила коя от трите наложници е причинила пожара.Наложницата се разплакала и разказала защо е подпалила ателието.Тогава султанът е рекъл: ” Ах горкото ми дете, колко си безумно.Ако един се омъжиш не прави такива ревностни истории, защото сама ще си навредиш и ще бъде нещастна.”
Ревнивата наложница е била изгонена от харема, но й било заплатено възнаграждение, за да може да преживява извън двореца.
Бяхме отбелязали, че когато някоя от наложниците - гьозде забременее и роди, била премествана в категория щастливи- Икбал.След раждането на султанския наследник, щастливата получавала статут на съпруга на султана.
След официалните съпруги (Кадън Ефендилер) се нареждат Икбаллер, като някои от тях играели значителна роля не само в живота на падишаха, но и като цяло в държавата. Към Икбаллер се обръщали още като ханъм или ханъмефенди. Това ниво се градира подобно на кадън ефендилер, т.е., първа (баш) икбал, втора икбал, трета икбал и т.н. Модерната тенденция султаните да си имат ханъми икбал се налага към края на XVII век, като се запазва някъде докъм XIX век. Според архивите султан Мустафа II като че ли е първият османски падишах, който въвел тази „втора” женска категория.
Случаите, когато се разрешавало на вдовиците на султана да се женят след тяхната смърт, били твърде редки. Но от историческите архиви научаваме, че след смъртта на султан Мустафа II, последната му фаворитка (Икбал) –Хафса, която е овдовяла на 21 години, е била омъжена за престарелия сановник Ебубекир ефенди.Самата Хафса е била против този брак. Ето какво пише Лейди Мери Монтегю в едно от писмата си : „ Веднага след смъртта на султан Мустафа II , на Хафса било заповядано да напусне сарая и да си избере съпруг от високопоставените мъже при Портата и била принудена на направи своя избор.Тогава тя избрала за свой мъж Ебубекир ефенди, секретар от кабинета на султана, старец на осемдесет години.Но тя никога не му позволила да се приближи до нейната постеля.”
Наложниците, които се женили след като напуснат двореца са сключвали официален брак.Но султаните никога не са сключвали брак с наложниците .Османските султани са започнали да се женят за наложниците в периода на управлението на султан Мустафа II и това е продължило до упадъка на династията на Османите.
Всъщност, женитбата на Сюлейман и Хюрем представлява окончателното отхвърляне на старата традиция. По сведения на някои европейски посланици, през 1533 г. Сюлейман Кануни се бракосъчетал официално с Роксалана.Това е бил първият случай в Османската империя, когато една робиня и наложница става законна жена на султана..
Фактът, че Сюлейман се жени за Хюрем е отразено от чуждите посланици.Османските извори не отразяват събитието.Но Мустафа Оли отбелязва, че Сюлейман и Хюрем са женени.Тя става халиле (halile).
Сватбата, която се състояла в Двореца Топкапъе отразена в чуждите източници : „Тази седмица в Истанбул се случи необикновено събитие, абсолютно безпрецедентно в историята на султаните.Великията господар Сюлейман взе за своя императрица една рабиня от Русия, наречена Роксалана, и имаше велико празненство.Церемонията се състоя в Сираглио, а празненствата бяха по-великолепни отколкото могат да се опишат.Имаше публична процесия на подоръ;ите.Нощем главните улици са празнично осветени, има музика и пируване.Къщите са окичени с гирлянди и навсякъде има люлки, на които хората се люлеят с голямо удоволствие.На площад Султан Ахмед е издигната огромна трибуна.Мястото предназначено за императрицата и нейните дами е оградено със позлатена решетка.Тук Роксалана и дворът й присъстваха на голям турнир, в който участваха християнски и мюсюлмански рицари, имаше и акробати и жонгльори, а също и диви зверове, жирафи с толкова дълги вратове че сякаш главите им стигат небето…Много се говори за сватбата, но никой не знае какво значи тя.”
Султан Осман II, или Генч Осман който е управлявал от 1618 до 1622 година, е вторият османски падишах, нарушил тази традиция, като изненадващо е направил необичайна стъпка и се оженил за красива туркиня от знатен род.С този си ход владетелят нарушил един естествен принцип, съгласно който османските султани градели полигамните си отношения само с наложници, избирани от средата на робините, които имали нетурски произход.Избраницата се казвала Акиле (Рукие) Ханъм, дъщеря на мюфтията на Шейхюлислям Есад Ефенди и правнучка на Сюлейман Великолепни.Тази сватба, която се отпразнувала на 7 февруари 1622 година, предизвикала отрицателни емоции както сред мюсюлманското население, така и във военните среди.Самият Султан, макар и твърде млад-факт, заради който е наричан Генч, не успял да спечели симпатиите на поданиците си и върхушката на аристокрацията.В някои източници се твърди, че това е станало причина са свалянето на Генч Осман от престола.
През 19 век още веднъж се нарушава традицията Османските султани да не сключват брак с робини-наложници. Така например Султан Абдюлмеджид, за първи път е видял любимата си съпруга Безми (Безмара), когато е била робиня под името Мъсърлъ Ханъм. Безми е била вдовица на египтянина Ибрахим паша, жена с характер, тропала с крак и се опъвала да влезе в харема на султана, докато той не се съгласи да се ожени официално за нея.Накрая тя успяла да наложи своята воля и сватбата се състояла през 1851 година.
Както бяхме отбелязали в предишната ни програма на второ място в йерархията стои някоя от жените на султана и това е обикновено тази, която го дарява с първи син (Хасеки).Титулът на тази башханъма е „Кадън Ефенди”.Техният брой се движи от четири до осем.Ако някоя от кадъните умре или султанът се разведе с нея , то нейното място се заема по правило от втората в йерархията, а към групата на кадъните се прикрепва първата дама от категорията Икбаллер (която се издига на нивото на последната кадъна).Това става чрез посредничеството и волята на Къзлар агата (началника на черните евнуси), а когато султанът се съгласява с неговия избор, издава специален берат ( нареждане) за това.
Ако в резултат на вниманието, проявено от султана към Икбал, тя го дари с мъжко или женско чадо, тогава тя влиза в категорията на висшата класа и става „Кадън” (Кадън Ефенди), които са законните съпруги на султана.Така тя получава издръжка от хазната, собствен апартамент и свита от робини и евнуси.
След официалните съпруги (Кадън Ефендилер) се нареждат Икбаллер, като някои от тях играели значителна роля не само в живота на падишаха, но и като цяло в държавата. Към Икбаллер се обръщали още като ханъм или ханъмефенди. Това ниво се градира подобно на кадън ефендилер, т.е., първа (баш) икбал, втора икбал, трета икбал и т.н. Модерната тенденция султаните да си имат ханъми икбал се налага към края на XVII век, като се запазва някъде докъм XIX век. Според архивите султан Мустафа II като че ли е първият османски падишах, който въвел тази „втора” женска категория.
Случаите, когато се разрешавало на вдовиците на султана да се женят след тяхната смърт, били твърде редки. Но от историческите архиви научаваме, че след смъртта на султан Мустафа II, последната му фаворитка (Икбал) –Хафса, която е овдовяла на 21 години, е била омъжена за престарелия сановник Ебубекир ефенди.Самата Хафса е била против този брак. Ето какво пише Лейди Мери Монтегю в едно от писмата си : „ Веднага след смъртта на султан Мустафа II , на Хафса било заповядано да напусне сарая и да си избере съпруг от високопоставените мъже при Портата и била принудена на направи своя избор.Тогава тя избрала за свой мъж Ебубекир ефенди, секретар от кабинета на султана, старец на осемдесет години.Но тя никога не му позволила да се приближи до нейната постеля.”
Наложниците, които се женили след като напуснат двореца са сключвали официален брак.Но султаните никога не са сключвали брак с наложниците .Османските султани са започнали да се женят за наложниците в периода на управлението на султан Мустафа II и това е продължило до упадъка на династията на Османите.
Всъщност, женитбата на Сюлейман и Хюрем представлява окончателното отхвърляне на старата традиция. По сведения на някои европейски посланици, през 1533 г. Сюлейман Кануни се бракосъчетал официално с Роксалана.Това е бил първият случай в Османската империя, когато една робиня и наложница става законна жена на султана..
Фактът, че Сюлейман се жени за Хюрем е отразено от чуждите посланици.Османските извори не отразяват събитието.Но Мустафа Оли отбелязва, че Сюлейман и Хюрем са женени.Тя става халиле (halile).
Сватбата, която се състояла в Двореца Топкапъе отразена в чуждите източници : „Тази седмица в Истанбул се случи необикновено събитие, абсолютно безпрецедентно в историята на султаните.Великията господар Сюлейман взе за своя императрица една рабиня от Русия, наречена Роксалана, и имаше велико празненство.Церемонията се състоя в Сираглио, а празненствата бяха по-великолепни отколкото могат да се опишат.Имаше публична процесия на подоръ;ите.Нощем главните улици са празнично осветени, има музика и пируване.Къщите са окичени с гирлянди и навсякъде има люлки, на които хората се люлеят с голямо удоволствие.На площад Султан Ахмед е издигната огромна трибуна.Мястото предназначено за императрицата и нейните дами е оградено със позлатена решетка.Тук Роксалана и дворът й присъстваха на голям турнир, в който участваха християнски и мюсюлмански рицари, имаше и акробати и жонгльори, а също и диви зверове, жирафи с толкова дълги вратове че сякаш главите им стигат небето…Много се говори за сватбата, но никой не знае какво значи тя.”
Султан Осман II, или Генч Осман който е управлявал от 1618 до 1622 година, е вторият османски падишах, нарушил тази традиция, като изненадващо е направил необичайна стъпка и се оженил за красива туркиня от знатен род.С този си ход владетелят нарушил един естествен принцип, съгласно който османските султани градели полигамните си отношения само с наложници, избирани от средата на робините, които имали нетурски произход.Избраницата се казвала Акиле (Рукие) Ханъм, дъщеря на мюфтията на Шейхюлислям Есад Ефенди и правнучка на Сюлейман Великолепни.Тази сватба, която се отпразнувала на 7 февруари 1622 година, предизвикала отрицателни емоции както сред мюсюлманското население, така и във военните среди.Самият Султан, макар и твърде млад-факт, заради който е наричан Генч, не успял да спечели симпатиите на поданиците си и върхушката на аристокрацията.В някои източници се твърди, че това е станало причина са свалянето на Генч Осман от престола.
През 19 век още веднъж се нарушава традицията Османските султани да не сключват брак с робини-наложници. Така например Султан Абдюлмеджид, за първи път е видял любимата си съпруга Безми (Безмара), когато е била робиня под името Мъсърлъ Ханъм. Безми е била вдовица на египтянина Ибрахим паша, жена с характер, тропала с крак и се опъвала да влезе в харема на султана, докато той не се съгласи да се ожени официално за нея.Накрая тя успяла да наложи своята воля и сватбата се състояла през 1851 година.
Както бяхме отбелязали в предишната ни програма на второ място в йерархията стои някоя от жените на султана и това е обикновено тази, която го дарява с първи син (Хасеки).Титулът на тази башханъма е „Кадън Ефенди”.Техният брой се движи от четири до осем.Ако някоя от кадъните умре или султанът се разведе с нея , то нейното място се заема по правило от втората в йерархията, а към групата на кадъните се прикрепва първата дама от категорията Икбаллер (която се издига на нивото на последната кадъна).Това става чрез посредничеството и волята на Къзлар агата (началника на черните евнуси), а когато султанът се съгласява с неговия избор, издава специален берат ( нареждане) за това.
Ако в резултат на вниманието, проявено от султана към Икбал, тя го дари с мъжко или женско чадо, тогава тя влиза в категорията на висшата класа и става „Кадън” (Кадън Ефенди), които са законните съпруги на султана.Така тя получава издръжка от хазната, собствен апартамент и свита от робини и евнуси.
Изследователите на Османската история са на мнение, че във великата империя е била водена специална политика на възпроизводство.
Изследователите на Османската история са на мнение, че във великата империя е била водена специална политика на възпроизводство. Въпреки, че султаните са имали законни съпруги, е било разрешено на наложниците да раждат, но се разрешавало всяка една наложница да има само по един син и по този начин е било контролирано кой ще се възкачи на трона.Правилото „една майка-един син”, е било въведено с оглед ограничаване на конкуренцията за трона, правило, което обричало жените на падишаха на стерилитет след раждането на първото им дете от мъжки пол. Новата брачна политика на османските владетели, или „извънредните мерки” ,които били неприложими спрямо една законна съпруга, спокойно можели да бъдат приложени върху наложниците.
И в по-предишните ни програми бяхме отбелязали, че освен официалните съпруги (Кадър Ефендилер) султанът имал и други жени, които са в по-низшата категория: Икбаллер и Хас одалъклар.Но трябва да отбележим, че някои от тях играели значителна роля не само в живота на султана, но и като цяло в държавата.
Не са малко историците, които в своите записки отбелязват, че султаните преспивали по определен график (ньобет) с желаните от тях нежни създания.Според принцеса Айше Султан, нейният баща Абдюлхамид II прекарал последните години от живота си в компанията на майка й Мюшфика Ханъм, а с другите жени от харема се срещал в определени часове и дни.Според други източници, султанът по традиция „уважавал” с постелите си законните жени в петъчната нощ.Във връзка с този обичай, историците подчертават, че ислямската религия закриляла похожденията на мъжа през останалите дни от седмицата, докато петъчният ден бил отделен главно за собствената жена.
Ако даден мъж отсъствал през този свещен за Исляма ден или нощ от дома си, то неговата жена с пълно право можела да поиска развод.Това се случвало твърде рядко, но Шериатът позволявал това. Нека да отбележим, че уточняването на графика за „преспиване” в харем.
Въпреки, че султаните са полагали усилия, за да имат равно отношение към своите кадъни в харема, конфликтите между тях не били изолирано явление.Особено яростен е бил конфликтът между Хюррем Султан и майката на Султан Мустафа-Махидевран.
Махидевран е първата кадъна на Сюлейман Кануни, но впоследствие тя губи привилегированото си положение и е изместена от Хюррем, която става любимка на великия султан.Двете редовно се карали, като понякога спречкванията им преминавали всякакви бариери.След поредния такъв скандал, който завършил с дълбоки рани от ноктите на Махидевран по лицето на Хюрем, Султан Сюлейман не е издържал и изпратил Махедевран в изгнание.
Друга такава ревност съществувала между башкадъната на Мехмед ловеца-Гюлнуш и неговата наложница Гюлбеяз. Двете рози били много бодливи, но Гюлнуш минала всякакви граници и блъснала в морето от скалите своята съперница в „Кандилли Сарай” .
Кадъните на Абдюлмеджид и Абдюлхамид II (Безмара и Нукрефсун) също не оставали по-назад и показвали своите нокти и критерии за ревност.Като наложницата на Абдюлхамид II дори подпалила един от кътовете на двореца-Дарвотелското ателие (Марангозханеси) и била изгонена от харема.
Какво е било положението на Кадън ефендилер или жените в харема след смъртта на падишасите? Когато някой падишах умирал или пък бил отстраняван чрез детронация, кадъните, но и цялото женско съсловие: валде султанките, икбаллер, гьозделер, хазнедарлар, джарийелер да били изпращани в „Ески Сарай” (Стария дворец). За пръв път такъв факт, при който някой от падишасите се развежда и сродява своята жена с друг, имаме при Мехмед II Фатих. Явно дъщерята на Трапезундския император Давид Комнин не е била по вкуса на известния завоевател, защото той се развежда с нея и я жени за везира Заганос Мехмед Паша.
Друг подобен случай срещаме при Султан Мурад III, след неговата фактическа смърт.Няколко от неговите жени, по всяка вероятност това са Икбаллер (жените без подомство) и Хасодалъклар (Гьозде и Пейк), които са били в момента в Ески Сарай, са били продадени буквално на своите съпрузи.
Задомени кадъни по този начин са регистрирани след смъртта на Султан Мустафа II, когато неговата Икбал Фатма Шахин е дадена на друг.Една от жените (Икбал) на същия султан, Хафса Кадън, която пропуска възможността да стане кадън Ефенди поради смъртта на Мустафа II, била омъжена за Рейс-юл-кюттаб (главен писар на Дивана)-Бекир Ефенди. Подобни актове се срещат при Султан Мустафа III и Селим III.Безмара, която е била шеста кадъна на Абдюлмеджид, след развода си с него се омъжва дори два пъти.Друга от жените на посочения падишах -Нурефсун също се сродява за друг.От горепосоченото се вижда, че от стотиците жени в харема, отделни единици се развеждат и се женят по стечение на обстоятелствата за друг.Във всеки случай разводът или сродяването на жените на падишаха или експадишаха за друг човек не били фактор за положителни емоции в двореца.
Изследователите на Османската история са на мнение, че във великата империя е била водена специална политика на възпроизводство. Въпреки, че султаните са имали законни съпруги, е било разрешено на наложниците да раждат, но се разрешавало всяка една наложница да има само по един син и по този начин е било контролирано кой ще се възкачи на трона.Правилото „една майка-един син”, е било въведено с оглед ограничаване на конкуренцията за трона, правило, което обричало жените на падишаха на стерилитет след раждането на първото им дете от мъжки пол. Новата брачна политика на османските владетели, или „извънредните мерки” ,които били неприложими спрямо една законна съпруга, спокойно можели да бъдат приложени върху наложниците.
И в по-предишните ни програми бяхме отбелязали, че освен официалните съпруги (Кадър Ефендилер) султанът имал и други жени, които са в по-низшата категория: Икбаллер и Хас одалъклар.Но трябва да отбележим, че някои от тях играели значителна роля не само в живота на султана, но и като цяло в държавата.
Не са малко историците, които в своите записки отбелязват, че султаните преспивали по определен график (ньобет) с желаните от тях нежни създания.Според принцеса Айше Султан, нейният баща Абдюлхамид II прекарал последните години от живота си в компанията на майка й Мюшфика Ханъм, а с другите жени от харема се срещал в определени часове и дни.Според други източници, султанът по традиция „уважавал” с постелите си законните жени в петъчната нощ.Във връзка с този обичай, историците подчертават, че ислямската религия закриляла похожденията на мъжа през останалите дни от седмицата, докато петъчният ден бил отделен главно за собствената жена.
Ако даден мъж отсъствал през този свещен за Исляма ден или нощ от дома си, то неговата жена с пълно право можела да поиска развод.Това се случвало твърде рядко, но Шериатът позволявал това. Нека да отбележим, че уточняването на графика за „преспиване” в харем.
Въпреки, че султаните са полагали усилия, за да имат равно отношение към своите кадъни в харема, конфликтите между тях не били изолирано явление.Особено яростен е бил конфликтът между Хюррем Султан и майката на Султан Мустафа-Махидевран.
Махидевран е първата кадъна на Сюлейман Кануни, но впоследствие тя губи привилегированото си положение и е изместена от Хюррем, която става любимка на великия султан.Двете редовно се карали, като понякога спречкванията им преминавали всякакви бариери.След поредния такъв скандал, който завършил с дълбоки рани от ноктите на Махидевран по лицето на Хюрем, Султан Сюлейман не е издържал и изпратил Махедевран в изгнание.
Друга такава ревност съществувала между башкадъната на Мехмед ловеца-Гюлнуш и неговата наложница Гюлбеяз. Двете рози били много бодливи, но Гюлнуш минала всякакви граници и блъснала в морето от скалите своята съперница в „Кандилли Сарай” .
Кадъните на Абдюлмеджид и Абдюлхамид II (Безмара и Нукрефсун) също не оставали по-назад и показвали своите нокти и критерии за ревност.Като наложницата на Абдюлхамид II дори подпалила един от кътовете на двореца-Дарвотелското ателие (Марангозханеси) и била изгонена от харема.
Какво е било положението на Кадън ефендилер или жените в харема след смъртта на падишасите? Когато някой падишах умирал или пък бил отстраняван чрез детронация, кадъните, но и цялото женско съсловие: валде султанките, икбаллер, гьозделер, хазнедарлар, джарийелер да били изпращани в „Ески Сарай” (Стария дворец). За пръв път такъв факт, при който някой от падишасите се развежда и сродява своята жена с друг, имаме при Мехмед II Фатих. Явно дъщерята на Трапезундския император Давид Комнин не е била по вкуса на известния завоевател, защото той се развежда с нея и я жени за везира Заганос Мехмед Паша.
Друг подобен случай срещаме при Султан Мурад III, след неговата фактическа смърт.Няколко от неговите жени, по всяка вероятност това са Икбаллер (жените без подомство) и Хасодалъклар (Гьозде и Пейк), които са били в момента в Ески Сарай, са били продадени буквално на своите съпрузи.
Задомени кадъни по този начин са регистрирани след смъртта на Султан Мустафа II, когато неговата Икбал Фатма Шахин е дадена на друг.Една от жените (Икбал) на същия султан, Хафса Кадън, която пропуска възможността да стане кадън Ефенди поради смъртта на Мустафа II, била омъжена за Рейс-юл-кюттаб (главен писар на Дивана)-Бекир Ефенди. Подобни актове се срещат при Султан Мустафа III и Селим III.Безмара, която е била шеста кадъна на Абдюлмеджид, след развода си с него се омъжва дори два пъти.Друга от жените на посочения падишах -Нурефсун също се сродява за друг.От горепосоченото се вижда, че от стотиците жени в харема, отделни единици се развеждат и се женят по стечение на обстоятелствата за друг.Във всеки случай разводът или сродяването на жените на падишаха или експадишаха за друг човек не били фактор за положителни емоции в двореца.
В определени периоди от съществуването на Османската империя, майките (валиде султан) и първите жени на султаните са били властни жени и нерядко важни решения за държавата са взимани под тяхно влияние
В периодите, в които доминирали кадъните са наречени като „ Кадънлар Салтанатъ” т.е. Салтанат на жените.
Днес по-специално ще се запознаем със съпругата на Султан Сюлейман Великолепни, известна с турското име Хюррем, но също и с името Роксалана.Още с появата си в харема Сюлейман се влюбил в нея и я превърнал в главна фаворитка, а не след дълго я удостоил с честта да я освободи и да я произведе в своя законна жена-невиждан прецедент в имперския харем до тогава.
Според османската традиция, всеки принц е ставал провинциален управител- санджакбей като част от обучението си. Майките са придружавали своите синове в провинцията, докато те са назначени за управители.От историческите документи научаваме, че принцовете са изпитвали огромно уважение и любов към майките си.
Принц Сюлейман също е бил изпратен в Маниса, където трупал административен и управленчески опит.В Маниса бъдещият султан Сюлейман получил като подарък невероятно красивата черкезка Махидевран.Влюбил се в чаровната черкезка и от любовта им се родил принц Мустафа и така Махидевран станала старша жена на Султан Сюлейман.
Сюлейман , когато навършил 26 години е бил провъзгласен за 10я Османски Падишах, който се оказва впоследствие най-великият и най-дълго управлявал османски султан.След като Сюлейман I седнал на трона, на хоризонта изгряла звездата на сериозна съперница на Махедевран- фаворитката Хюррем, която много бързо обсебила чувствата и ума на Сюлейман. Явно предпочитанията на Сюлейман към Роксалана довели до емоционални смущения у Махидевран, които кристализирали в изблици на ревност и гняв.Стигнало се дотам, че Махидевран се нахвърлила с юмруци върху своята съперница в харема, като последната била порядъчно издрана по лицето и с оскубана коса.Обидена и разплакана, Роксалана се скрила в своята стая и отказала да се яви в покоите на султана, който, обезпокоен от отсъствието на любимата си фаворитка, изпратил главния черен евнух да я повика.Своя отказ да се яви пред господаря си, Роксалана мотивирала с плачевното състояние на своята външност, главна вина за което имала Махидевран Кадън. Султан Сюлейман повикал Махидевран и искал да разбере дали е вярно това което е чул. Махидевран от своя страна е казала, че тя е първата му любимка и жена и всички в харема трябва да й се подчиняват.Но Сюлейман много се ядосал на това, след което наредил да изгонят Махидевран в Стария дворец, а пълноправна господарка на харема станала загадъчно усмихнатата Роксалана. Още първата година с влизането си в харема Хюррем е родила първия си син и с Хюрем е бил нарушен принципа „една майка-един син”.Султанът лудо влюбен в Хюррем не виждал никого в харема, и омъжил всички красиви наложници в харема са висши чиновници.От записките на Венециански посланик научаваме, че един санджакбей е поднесъл като подарък на Сюлейман две чаровни рускини, като едната да обслужва Валиде султанката а другата самия султан.Но когато те пристигнали в харема, Хюрем е изпаднала в изблици на ревност и се тръшкала по земята.Тогава Сюлейман отказал да приеме в харема си двете красавици и ги изпратил като съпруги на санджакбейове. А когато първородният син на Сюлейман- принц Мустафа е станал на 18 години, е бил назначен за управител на санджака Маниса, тогава наречен Сарухан. Махидевран също придружавала сина си. Твърдението, че е изпратена в изгнание при сина си не е вярно.Но Хюррем е първата майка на шехзаде, която не придружава най-големият си син Мехмед, когато е изпратен в Маниса като управител.Не придружава и никой от останалите си синове,след смъртта на Мехмед остава да живее в Истанбул..
През март 1534 година умряла майката на Султан Сюлейман- Валиде султанката Айше Хафса, и това окончателно затвърдило властта на Роксалана в харема, където тя е била вече без всякаква конкуренция. Цели 25 години юздите на османското управление са били в ръцете на Хюррем. Както всички жени, родили мъжко чедо и тя положила големи усилия за да наследят трона синовете й Селим и Беязид. Както отбелязахме, основната й съперница е била Махидевран, бившата фаворитка на Сюлейман, която го е дарила със син Мустафа.Може със сигурност да се твърди, че шехзаде Мустафа е станал жертва на едно от интригите на Роксалана и зет й Рюстем Паша, които дърпали конците зад кулисите.Но Хюррем успяла да убеди Сюлейман, че любимата му жена и синът й заговорничат срещу него.И когато по нареждане на Султана , джелятите са удушили младия принц с копринено въже, Сюлейман съвсем хладнокръвно наблюдавал през процепа на шатрата си неговата екзекуция.
Животът на Махидевран след екзекуцията на сина й е бил труден. Преместила се в Бурса, където е погребан Мустафа, но живяла в бедност, тъй като почти нямала собствени приходи.В последните години от живота си, обаче получила пенсия от Селим II.Умряла е през 1581 г., надживявайки сина си, мъжа си, най-голямата си съперница, както и техния син султан Селим II.
Сюлейман, който е прекарал голяма част от управлението си начело на османската армия по време на походи, е уважил с писма Хасеки султанката Хюррем, която в писмата си до Сюлейман подробно го осведомявала са всичко, което се случва в Истанбул. Хюррем по чудесен начин е изразявала чувствата си и наблягала на безграничната болка от раздялата.
Хюррем има ключова роля при убийството на везириазамите Макбул Ибрахим Паша и Кара Ахмед Паша.
Хюррем или Роксалана била съпруга на Сюлейман Великолепни 40 години.Починала от естествена смърт, но не успяла да види как синът й се възкачва на трона и става султан Селим III.
В периодите, в които доминирали кадъните са наречени като „ Кадънлар Салтанатъ” т.е. Салтанат на жените.
Днес по-специално ще се запознаем със съпругата на Султан Сюлейман Великолепни, известна с турското име Хюррем, но също и с името Роксалана.Още с появата си в харема Сюлейман се влюбил в нея и я превърнал в главна фаворитка, а не след дълго я удостоил с честта да я освободи и да я произведе в своя законна жена-невиждан прецедент в имперския харем до тогава.
Според османската традиция, всеки принц е ставал провинциален управител- санджакбей като част от обучението си. Майките са придружавали своите синове в провинцията, докато те са назначени за управители.От историческите документи научаваме, че принцовете са изпитвали огромно уважение и любов към майките си.
Принц Сюлейман също е бил изпратен в Маниса, където трупал административен и управленчески опит.В Маниса бъдещият султан Сюлейман получил като подарък невероятно красивата черкезка Махидевран.Влюбил се в чаровната черкезка и от любовта им се родил принц Мустафа и така Махидевран станала старша жена на Султан Сюлейман.
Сюлейман , когато навършил 26 години е бил провъзгласен за 10я Османски Падишах, който се оказва впоследствие най-великият и най-дълго управлявал османски султан.След като Сюлейман I седнал на трона, на хоризонта изгряла звездата на сериозна съперница на Махедевран- фаворитката Хюррем, която много бързо обсебила чувствата и ума на Сюлейман. Явно предпочитанията на Сюлейман към Роксалана довели до емоционални смущения у Махидевран, които кристализирали в изблици на ревност и гняв.Стигнало се дотам, че Махидевран се нахвърлила с юмруци върху своята съперница в харема, като последната била порядъчно издрана по лицето и с оскубана коса.Обидена и разплакана, Роксалана се скрила в своята стая и отказала да се яви в покоите на султана, който, обезпокоен от отсъствието на любимата си фаворитка, изпратил главния черен евнух да я повика.Своя отказ да се яви пред господаря си, Роксалана мотивирала с плачевното състояние на своята външност, главна вина за което имала Махидевран Кадън. Султан Сюлейман повикал Махидевран и искал да разбере дали е вярно това което е чул. Махидевран от своя страна е казала, че тя е първата му любимка и жена и всички в харема трябва да й се подчиняват.Но Сюлейман много се ядосал на това, след което наредил да изгонят Махидевран в Стария дворец, а пълноправна господарка на харема станала загадъчно усмихнатата Роксалана. Още първата година с влизането си в харема Хюррем е родила първия си син и с Хюрем е бил нарушен принципа „една майка-един син”.Султанът лудо влюбен в Хюррем не виждал никого в харема, и омъжил всички красиви наложници в харема са висши чиновници.От записките на Венециански посланик научаваме, че един санджакбей е поднесъл като подарък на Сюлейман две чаровни рускини, като едната да обслужва Валиде султанката а другата самия султан.Но когато те пристигнали в харема, Хюрем е изпаднала в изблици на ревност и се тръшкала по земята.Тогава Сюлейман отказал да приеме в харема си двете красавици и ги изпратил като съпруги на санджакбейове. А когато първородният син на Сюлейман- принц Мустафа е станал на 18 години, е бил назначен за управител на санджака Маниса, тогава наречен Сарухан. Махидевран също придружавала сина си. Твърдението, че е изпратена в изгнание при сина си не е вярно.Но Хюррем е първата майка на шехзаде, която не придружава най-големият си син Мехмед, когато е изпратен в Маниса като управител.Не придружава и никой от останалите си синове,след смъртта на Мехмед остава да живее в Истанбул..
През март 1534 година умряла майката на Султан Сюлейман- Валиде султанката Айше Хафса, и това окончателно затвърдило властта на Роксалана в харема, където тя е била вече без всякаква конкуренция. Цели 25 години юздите на османското управление са били в ръцете на Хюррем. Както всички жени, родили мъжко чедо и тя положила големи усилия за да наследят трона синовете й Селим и Беязид. Както отбелязахме, основната й съперница е била Махидевран, бившата фаворитка на Сюлейман, която го е дарила със син Мустафа.Може със сигурност да се твърди, че шехзаде Мустафа е станал жертва на едно от интригите на Роксалана и зет й Рюстем Паша, които дърпали конците зад кулисите.Но Хюррем успяла да убеди Сюлейман, че любимата му жена и синът й заговорничат срещу него.И когато по нареждане на Султана , джелятите са удушили младия принц с копринено въже, Сюлейман съвсем хладнокръвно наблюдавал през процепа на шатрата си неговата екзекуция.
Животът на Махидевран след екзекуцията на сина й е бил труден. Преместила се в Бурса, където е погребан Мустафа, но живяла в бедност, тъй като почти нямала собствени приходи.В последните години от живота си, обаче получила пенсия от Селим II.Умряла е през 1581 г., надживявайки сина си, мъжа си, най-голямата си съперница, както и техния син султан Селим II.
Сюлейман, който е прекарал голяма част от управлението си начело на османската армия по време на походи, е уважил с писма Хасеки султанката Хюррем, която в писмата си до Сюлейман подробно го осведомявала са всичко, което се случва в Истанбул. Хюррем по чудесен начин е изразявала чувствата си и наблягала на безграничната болка от раздялата.
Хюррем има ключова роля при убийството на везириазамите Макбул Ибрахим Паша и Кара Ахмед Паша.
Хюррем или Роксалана била съпруга на Сюлейман Великолепни 40 години.Починала от естествена смърт, но не успяла да види как синът й се възкачва на трона и става султан Селим III.
Майките на османските султани са получавали титлата „Султанка” и най-високото място в йерархията на харема заемала майката на падишаха-Валиде Султан, чиято позиция е втората по важност в османската йерархия след тази на самия султан. Валиде султанките са били почитани от синовете си.Първата Валиде султан в Османската империя е кримската татарка Айше Хафса Султан- дъщеря на кримския хан Менгли Гирай. По принцип съпругите на падишасите се наричали Кадън Ефендилер, но след като синовете им се възкачвали на трона, се наричали Валиде Султан. След избирането на новият падишах, то предишната Валиде султан отивала в някой от старите сараи- Ески сарай, а майката на настоящия султан се настанявала до сина си в Топкапъ Сарайъ.Това се известявало на специално тържество, наречено Валиде алайъ.В архивите с големи подробности са описани церемониите при заемането на тази длъжност. Майката на Селим III, възкачил се на трона през 1789- Михришах Султан, която след смъртта на своя мъж Мустафа III била приведена в Стария Дворец, сега се върнала в Топкапъ на бял кон. Още на другия ден след пристигането на Валиде Султан в харема,писмено се известявало за това Садръазама или Великия везир или Садарет Каймакамина, което значи секретар на Дивана. Естествено е било, майката на султана да получи и най-големия и хубав апартамент в харема, след този на Падишаха. В най-отбраните апартаменти обикновено са били заделени стаи за кухнята, стая за гости, спалня, хамамът, килерът, стая за писаря с печатница. В подчинение на най-важната майка в държавата е имало широк спектър от наложници, които обслужвали ден и нощ нейната персона.Най-главният и привилегирован кадър е бил кехаята- Валиде Кетхюда, която е бил неин пръв помощник, око и ухо на ставащото в харема. Истинското настроение в харема се създавало и в най-важния ден за мюсюлманите през седмицата-петъка, когато те отивали на намаз.Тогава султанът и неговото семейство ставали център на внимание, което било засвидетелствано обикновено в някоя джамия. Сигнал:… Не трябва обаче да се смята, че главно занимание на майките на владетелите са били политическите заговори, семейни интриги и престъпления.Някои от тях са извършили много благотворителни дела, дори са били двигатели за строителството на религиозни и други обекти като джамии, месджиди, медресета, тюрбета, чешми и др.Някои Валиде Султанки са построили своите тюрбета-гробници, още докато са живи , а за някои синовете им построили гробници след тяхната смърт. Специалните тюрбета, които са били построени до 16 век са в град Бурса, но майката на Явуз Султан Селим-Айше Бозкурд е погребана в специалното тюрбе в Трабзон. Тук искам да отбележа, че тя е умряла твърде рано и по тази причина най-важният женски пост „Валиде Султан” останал вакантен през целия период на управлението на Султан Селим. Тюрбетата на майките на следващите султани се намират в различните квартали на Истанбул. От кореспонденцията на Османските султани с майките им, разбираме, че Валиде султанките много често са оказвали значително влияние върху държавните дела.Не малко жени на султани са оставили ярка диря в историята.Така например от писмата на Гюлбахар Султан написани до сина й Султан Беязъд III виждаме, че Валиде султанката давала съвети на сина си иизразявала мнението си за висшите чиновници в империята. От архивните документи научаваме също, че Султан Сюлейман Великолепни, който е бил лудо влюбен в своята Хюрем е разрешил и на майка си Айше Хафса Султан да се намесва в държавните дела и същевременно е изпълнил някои нейни желания. Една от най-влиятелните Валиде султанки е била Нурбану Султан-наложница на Селим II и майка и на Мурад III. Всъщност издигането на Нурбану Султан до върховете на властта поставило началото на т.н. „Салтанат на жените”, който продължил от 1566 до 1656 година. Сафие султан-албанка но произход, също е оставила запомняща се следа в османската история. Безспорно, най-известната Валиде султанка и единствената жена в историята управлявала мюсюлманска държава е била Кьосем Султан.Тя е най-влиятелната жена в историята на Османската Империя, която е управлявала два пъти-от 1623 до 1632 и от 1648 до 1651 година и държала юздите на управлението при трима султана. А Хатидже Турхан Султан едва 24 годишна станала регент на сина си Султан Мехмед IV и фактически владетел на Османската империя.Цели 30 години тя е била регентка и в тази роля се проявила като прагматична и дипломатична управница.Хатидже Турхан Султан е останала в историята като ненадминат военен стратег.Тя е участвала във вземането на важни решения като превъоръжаването на армията, преоборудване на корабите от флота и т.н.Успехите на Хатидже Турхан Султан се дължат на факта, че нейното регентство съвпада с управлението на способните везири от рода на Кьопрюлю.Всъщност в този период е бил сложен краят на „Салтаната на жените”, който приключва в исторически план някъде към 1656 година.
Косем Султан е наложница на османския Султан Ахмед I ви, майка и валиде Султан на Мурат IV ти и Ибрахим I ви. На втората година от царуването на Ахмед , в неговия харем се появила нова наложница, млада гъркиня с името Анастасия, дъщеря на православен свещеник от остров Тинос в Егейско море. Анастасия е била избрана първа от новите наложници, които трябвало да украсят харема на падишаха, и затова е била кръстена с името „Кьосем”, което ще рече „отговорник, водач на стая”.По-късно започнали да се обръщат към нея и като Мах-пейкер. Скоро Кьосем станала любима наложница на Ахмед, а в 1605 г. му родила втора дъщеря-Айше.През следващото десетилетие Кьосем дарила Ахмед с още две дъщери -Фатима и Гевхерхан и четирима синове, включително бъдещите султани Мурад IV и Ибрахим I ви. Кьосем Султан е станала влиятелен фактор в задкулисната политика и една от най-славните представителки на харема.В едно от съобщенията си до своя суверен, венецианския посланик Кристоф Волиер пише, че „ тя може да изиска от султана всичко, което пожелае, защото напълно завладяла неговото сърце.” А Симоне Контерини внася допълнителен нюанс към нейната особа и отбелязва, че, „ Кьосем е красива и проницателна жена, която притежава много таланти и пее прекрасно, тя проявява мъдрост и сдържаност при трудни казуси, касаещи държавните дела.” Петнадесетият султан на Османската династия Ахмед I ви е умрял от тифус на 22 ноември 1617 година, когато и бил само на 27 години. След смъртта му, Кьосем султан заедно с останалата част от харема била преместена в Стария дворец. Смъртта на владетеля предизвикала временна криза, свързана с въпроса кой да бъде неговият приемник.В продължение на последните три века противоречие нямало- трона винаги се предавал от баща на син.В течение на четиринадесет поколения това по прававило е най-старшият син на султана.Но сега се наложило едно изключение, защото законния наследник шехзаде Осман буквално е бил на детска възраст и е бил непригоден да управлява държавата.Освен това Диванът и улемата са взели твърдо решение- до пълноледието на Осман, султан да бъде неговият чичо и брат на Ахмед I ви- Мустафа, който е бил умствено нестабилен.Той е бил на 27 години, от които 14 години е прекарал в Стария дворец, където практически се намирал под домашен арест.Когато признаците на умствената и физическата недостатъчност на владетеля станали съвсем очевидни, той бил придаден в ръцета на хекимите, а държавните дела били поети от неговата майка-Фюлане Валиде Султан.Султан Мустафа бил детрониран и така приключило неговото първо кратко царуване-само 96 дни. А за падишах тутакси е бил произведен племенникът на болнавия Мустафа- Осман, който бил навършил едва тринадесет години. Султан Осман II или Генч Осман е бил много начетен, къвкав и новатор.Владеел перфектно 5 чужди езика- арабски, персийски, латински, гръцки и италиански. Султан Осман II изненадал всички, като направил необичайна стъпка и се оженил за красива туркиня от знатен род.С този си ход владетелят нарушил един естествен принцип, съгласно който османските султани градели полигамните си отношения само с наложници, избирани от средата на робините, които имали нетурски произход.Избраницата се казвала Акиле Рукие Ханъм-дъщеря на мюфтията на Шейхюлислям Есад ефенди и правнучка на Сюлейман Великолепни. Кьосем e била обезпокоена, че след смъртта на Осман на трона ще бъдат възкачени неговите синове, че тя самата няма да стане Валиде Султан.Започнала масова акция за сваляне на султана.Той бил свален и арестуван и била издадена заповед за екзекуцията му.В Османската история това е първият случай на убийството на падишах и в това пръст е имала и Кьосем Султан. За съжаление на трона е бил възкачен отново малоумният Мустафа и абхазката Фюлане Султан за втори път станала Валиде и поела функции на регент, като майка на непълнолетен наследник.Но само след една година Султан Мустафа се съгласил да отстъпи без много приказки властта в полза на своя племенник, който след церемония станал султан под името Мурад IV. Мурад IV встъпил на трона на 14 години, но младата възраст на падишасите вече не правило особено впечатление. Друг един факт е твърде многозначителен. Валиде Султан за втори път станала не кой да е, а Кьосем Махпейкер, която имала петнадесетгодишен опит като старша кадъна при Ахмед I. Кьосем Султан е управлявала самостоятелно като единствен регент на сина си , до навършване на пълолетието му през 1632 година. През по-голямата част от управлението на Мурад IV, Кьосем Валиде Султан управлявала ефективно Османската империя, като лично присъствала на заседанията на Дивана дори след като официално освободила регентското си място. И не само това,тя вече е усвоила всички тайни на двореца , дипломацията и политиката. Мурад IV, който приживе забранил алкохола, умрял от цироза на черния дроб през 1640 година.След смъртта му на престола се възкачил малоумният му брат Ибрахим. Султан Ибрахим унаследил трона на 24 години, като почти целия си живот преди това прекарал в изолация.Наложеното му многогодишно ограничение било причина да бъде неподготвен и неспособен към самостоятелно управление на държавата.Затова реалната власт се съсредоточила в ръцете на неговата майка Кьосем, която отново станала Валиде Султан и продължила да диктува политиката в Османската Империя. Султан Ибрахим I обаче е бил убит вследствие на заговор, начело на който застанал Главния Мюфтия.След убийството на сина си, Кьосем изпреварила събитията и провъзгласила за Султан внука си Мехмед IV.И този път Кьосем се обявила за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлявала от 1648 до 1651 година. Кьосем употребила властта си не само в областта на политическата дипломация, но и лично обогатяване.Злите езици и завистниците говорят, че тя станала притежателка на огромно състояние. Справедливостта изисква да посочим обаче, че тя отделяла немалко средства за благотворителна дейност-за приюти на деца-сираци, за строителство на джамии, кервансараи. Най-голям враг на Кьосем е била майката на внука й-Хатидже Турхан, която заповядала да убият Кьосем, след като разбрала, че тя смята да отстрани Мурад IV от престола и да го замени с друг от внуците си. Кьосем Султан е била удушена с въже от дворцовата стража на 13 септември 1651 година.
Валиде Султаните и тяхната роля в управлението на Османската империя...
Валиде Султан е втората по важност позиция в османската йерархия след тази на самия султан.Като майка на султана, Валиде Султан упражнява огромно влияние върху управлението на Османската Империя. Валиде султан обикновено е жената, която постоянно държи в ръцете си браздите на управлението.
Професорът по османистика Лесли Пиърс, който изследва най-подробно османската империя и наложническата институция нарича Валиде султаншите надеждни съветници и защитници на султаните.Той отбелязва, че тази мисия е започвала още когато султанът е шехзаде. Майката на султана постоянно е закриляла синовете си срещу евентуална заплаха да бъдат унищожени от другите принцове-съперници и противници.Спасяването на живота на шехзаде е зависило от валиде султаншата и нейните съюзници.
Както отбелязахме вече, през 17-ти век възкачването на редица неспособни или невръстни султани е станало причина за съсредоточаването на властта в ръцете на Валиде султана. Последните се занимавали с политическото образование на своите деца. Валиде султаните давали съвети на своите синове, направлявали тяхната дейност в областта на държавните дела, правосъдието и културата.Владетелите са градели своята политика съгласно наставленията на своята майка. Османските принцове са били обучавани както от своите майки, така и от другите наложници в харема.И по този начин майката е действала като регент на младите султани.Според историческите източници, Нурбану Султан, когато е била на смъртния си одър плакала и се вайкала, че синът й Султан Мурат III ще остане сирак и ще бъде лишен от сериозен съветник в държавните дела.Както се отбелязва в историческите архиви и Кьосем Султан е полагала особено големи грижи за обучението на своите синове, за да бъдат те добре подготвени за султанския трон.Тя е наредила на опитния държавник Кочи Бей да изготви комплект от правила,необходими за управлението на държавата.И по-рано тя също е поискала от Кочи Бей да изготви комплект от правила и за Султан Мурад IV. По този начин Кьосем Султан се надявала на теоретична основа, да запълни празнините в обучението на синовете си,които не са били на служба като санджакбей в провинцията.
Валиде султаните са били главата на династията и са отговаряли за продължаването на рода.Всъщност политическата власт е била в ръцете на султана.Но като майка на султана, както и според ислямската традиция „майчиното право е Божие право” Валиде султаните като глава на харема за упражнявали огромно влияние върху османската династия. Валиде султаните са насърчавали раждането на престолонаследниците и същевременно са предотвратявали убиването на последните.
В историческите книги е отбелязано, след като Султан Ахмед I, който бе първият падишах, възкачил се на престола без да има деца, то първостепенното задължение на Валиде султаните е било да поощряват своите синове да имат деца.Разбира се, раждането на първия син на султана се смятало за радостно събитие, но въпреки това майката на султана правила всички опити, за да роди фаворитката възможно най-голям брой принцове.
Така например след като синът на Кьосем Султан-Ибрахим Лудия възглавил империята, преобладавало мнението, че той е напълно импотентен.И тъй като бил единственият останал от живите представители на династията по мъжка линия, то съществувала опасност тази линия да бъде прекъсната.Но притесненията , че Ибрахим е стерилен се оказали напразни, защото на 2 януари 1542 година наложницата на владетеля Хатидже Турхан, му родила син-бъдещия султан Мехмед IV.В течение на следващите четиринадесет месеца други две наложници на Ибрахим му дарили още синове, които впоследствие ще станат също султани-Сюлейман II и Ахмед II.
След като през 1648 година Султан Ибрахим е бил свален от трона чрез заговор, в който е била замесена и майка му Кьосем Валиде Султан и по-късно убит, на трона е встъпил едва 7 годишният му син Мехмед IV. Султан Мехмед IV е бил най-младият султан в историята на османската държава.Както знаем, в такива случаи се назначавал регент, и по традиция такива ставали майките на султаните.Но майката на Мехмед-Хатидже Турхан, която сега придобила статута на Валиде Султан, била навършила току що 23 години-най-младата Валиде за цялото съществуване на Османската Империя.Именно поради тази причина и нейната неопитност Диванът назначил за регентка Кьосем Махпейкер, присвоявайки й титлата „Бююк Валиде Султан” което значи Старша Валиде Султан.
Хатидже Турхан, бивша робиня с руско потекло обаче се оказала твърде амбициозна и през следващите три години била изпълнена с решимост да заеме полагаемото й се място, в качеството на регентка до пълнолетието на сина й. За нея било ясно, че борбата с опитната в политическите междуособици Кьосем ще бъде безмилостно жестока, и затова, на първо време тя трябвало да си организира собствена котерия.Сред най-верните й привърженици бил началникът на черните евнуси Сюлейман ага, който от нейно име започнал да вербува съмишленици сред командирите на спахиите и някои други могъщи паши. Но хитрата Кьосем не отстъпвала от позициите си и предложила дворцов гамбит, при който Мехмед IV да бъде заменен от неговия брат- шехзаде Сюлейман.Последният бил по-голям само с четири месеца от Мехмед и бил син на Салиха Диляшуб, която по мнението на Кьосем не била толкова честолюбива и не би се възползвала от своето положение на Валиде Султан за постигане на користни цели.
Но Кьосем претърпяла крах и привържениците на султаншата Турхан успели да издействат фетва, в която Шейхюлислямът определил екзекуция за Кьосем Махпейкер Султан. Човекът, който се нагърбил със задачата да ликвидира Кьосем, бил Сюлейман ага-началникът на черните евнуси.
И накрая Кьосем е била удушена в една нощ в началото на септември 1651 година. В следващата програма от поредицата ще ви разкажем за края на „Кадънлар Султанатъ” или „Султанат на жените”, който приключва в исторически план някъде към 1656 година. След тази година ролята на жените в управлението намалява, като отделни приглушени проблясъци от това се забелязват при Махмуд II и Абдюлмеджид I.
Валиде Султан е втората по важност позиция в османската йерархия след тази на самия султан.Като майка на султана, Валиде Султан упражнява огромно влияние върху управлението на Османската Империя. Валиде султан обикновено е жената, която постоянно държи в ръцете си браздите на управлението.
Професорът по османистика Лесли Пиърс, който изследва най-подробно османската империя и наложническата институция нарича Валиде султаншите надеждни съветници и защитници на султаните.Той отбелязва, че тази мисия е започвала още когато султанът е шехзаде. Майката на султана постоянно е закриляла синовете си срещу евентуална заплаха да бъдат унищожени от другите принцове-съперници и противници.Спасяването на живота на шехзаде е зависило от валиде султаншата и нейните съюзници.
Както отбелязахме вече, през 17-ти век възкачването на редица неспособни или невръстни султани е станало причина за съсредоточаването на властта в ръцете на Валиде султана. Последните се занимавали с политическото образование на своите деца. Валиде султаните давали съвети на своите синове, направлявали тяхната дейност в областта на държавните дела, правосъдието и културата.Владетелите са градели своята политика съгласно наставленията на своята майка. Османските принцове са били обучавани както от своите майки, така и от другите наложници в харема.И по този начин майката е действала като регент на младите султани.Според историческите източници, Нурбану Султан, когато е била на смъртния си одър плакала и се вайкала, че синът й Султан Мурат III ще остане сирак и ще бъде лишен от сериозен съветник в държавните дела.Както се отбелязва в историческите архиви и Кьосем Султан е полагала особено големи грижи за обучението на своите синове, за да бъдат те добре подготвени за султанския трон.Тя е наредила на опитния държавник Кочи Бей да изготви комплект от правила,необходими за управлението на държавата.И по-рано тя също е поискала от Кочи Бей да изготви комплект от правила и за Султан Мурад IV. По този начин Кьосем Султан се надявала на теоретична основа, да запълни празнините в обучението на синовете си,които не са били на служба като санджакбей в провинцията.
Валиде султаните са били главата на династията и са отговаряли за продължаването на рода.Всъщност политическата власт е била в ръцете на султана.Но като майка на султана, както и според ислямската традиция „майчиното право е Божие право” Валиде султаните като глава на харема за упражнявали огромно влияние върху османската династия. Валиде султаните са насърчавали раждането на престолонаследниците и същевременно са предотвратявали убиването на последните.
В историческите книги е отбелязано, след като Султан Ахмед I, който бе първият падишах, възкачил се на престола без да има деца, то първостепенното задължение на Валиде султаните е било да поощряват своите синове да имат деца.Разбира се, раждането на първия син на султана се смятало за радостно събитие, но въпреки това майката на султана правила всички опити, за да роди фаворитката възможно най-голям брой принцове.
Така например след като синът на Кьосем Султан-Ибрахим Лудия възглавил империята, преобладавало мнението, че той е напълно импотентен.И тъй като бил единственият останал от живите представители на династията по мъжка линия, то съществувала опасност тази линия да бъде прекъсната.Но притесненията , че Ибрахим е стерилен се оказали напразни, защото на 2 януари 1542 година наложницата на владетеля Хатидже Турхан, му родила син-бъдещия султан Мехмед IV.В течение на следващите четиринадесет месеца други две наложници на Ибрахим му дарили още синове, които впоследствие ще станат също султани-Сюлейман II и Ахмед II.
След като през 1648 година Султан Ибрахим е бил свален от трона чрез заговор, в който е била замесена и майка му Кьосем Валиде Султан и по-късно убит, на трона е встъпил едва 7 годишният му син Мехмед IV. Султан Мехмед IV е бил най-младият султан в историята на османската държава.Както знаем, в такива случаи се назначавал регент, и по традиция такива ставали майките на султаните.Но майката на Мехмед-Хатидже Турхан, която сега придобила статута на Валиде Султан, била навършила току що 23 години-най-младата Валиде за цялото съществуване на Османската Империя.Именно поради тази причина и нейната неопитност Диванът назначил за регентка Кьосем Махпейкер, присвоявайки й титлата „Бююк Валиде Султан” което значи Старша Валиде Султан.
Хатидже Турхан, бивша робиня с руско потекло обаче се оказала твърде амбициозна и през следващите три години била изпълнена с решимост да заеме полагаемото й се място, в качеството на регентка до пълнолетието на сина й. За нея било ясно, че борбата с опитната в политическите междуособици Кьосем ще бъде безмилостно жестока, и затова, на първо време тя трябвало да си организира собствена котерия.Сред най-верните й привърженици бил началникът на черните евнуси Сюлейман ага, който от нейно име започнал да вербува съмишленици сред командирите на спахиите и някои други могъщи паши. Но хитрата Кьосем не отстъпвала от позициите си и предложила дворцов гамбит, при който Мехмед IV да бъде заменен от неговия брат- шехзаде Сюлейман.Последният бил по-голям само с четири месеца от Мехмед и бил син на Салиха Диляшуб, която по мнението на Кьосем не била толкова честолюбива и не би се възползвала от своето положение на Валиде Султан за постигане на користни цели.
Но Кьосем претърпяла крах и привържениците на султаншата Турхан успели да издействат фетва, в която Шейхюлислямът определил екзекуция за Кьосем Махпейкер Султан. Човекът, който се нагърбил със задачата да ликвидира Кьосем, бил Сюлейман ага-началникът на черните евнуси.
И накрая Кьосем е била удушена в една нощ в началото на септември 1651 година. В следващата програма от поредицата ще ви разкажем за края на „Кадънлар Султанатъ” или „Султанат на жените”, който приключва в исторически план някъде към 1656 година. След тази година ролята на жените в управлението намалява, като отделни приглушени проблясъци от това се забелязват при Махмуд II и Абдюлмеджид I.
Ролята на харема в управлението на Османската империя Както е известно, през XV и XVI век в Османската империя харемът е играл важна роля в управлението на страната. Известен като управлението на жените или Кадънлар Султанатъ, през този период участието на майката на султана и неговите фаворитки в ръководенето на империята значително отслабило властта на суверена. Трябва да се отбележи, че и в годините преди Султаната на жените налице е също засилено влияние на харема, особено на Валиде-султан върху владетелите.В периода 1595-1656 г. султанските майки контролирали голяма част от функциите на своите синове-назначавали висши държавни чиновници, контролирали държавната хазна, ръководели имперската дипломация и се намесвали в правосъдието. Но в исторически план някъде към 1656 година и след тази година намаляла ролята на жените в управлението, като отделни приглушени проблясъци от това са забелязани при Махмуд II и Абдюлмеджид I.
Днес ще ви разкажем именно за края на периода, наречен „Кадънлар Султанатъ” или „Султанат на жените”.
В миналите ни програми ви разказахме за Нурбану, Сафие и Кьосем Султан, които са били най-бележитите персони от т.нар. период „Султанат на жените”.
Хатидже Турхан Султан, която е майка на османския султан Мехмед IV е последната Валиде султанша от този период.Тя се изявила като абсолютен властелин, най-вече през ранните години на султана.В интерес на истината, тя се отнасяла съвсем сериозно към своите обязаности на регент и към държавните дела.
Хатидже Турхан Султан, която е майка на османския султан Мехмед IV е последната Валиде султанша от този период.Тя се изявила като абсолютен властелин, най-вече през ранните години на султана.В интерес на истината, тя се отнасяла съвсем сериозно към своите обязаности на регент и към държавните дела.
Лесли Пиърс професор по Османистика в книгата си за Господството на Османската империя и за жените в империята пише, че борбата за власт между Валиде султанката Кьосем и снаха й Турхан Султан хвърля светлина върху някои особеност на политическия живот в Османската империя.
В средата на 17 век виждаме, че статута на Валиде султаните като защитници на непълнолетните султани е била институизирана.Това се дължало на факта, че в период, когато е нямало зрял мъж, който да представлява династията, конкуренцията между две Валиде султанки се приема като продължение на съществуващото по-рано напрежение между бащи и синове или братя в борбата за възкачването на трона. Проф.Пиерс, която проучва кореспонденцията на Турхан Валиде Султан в периода на нейното регентство подчертава, че тя бързо придобила опит и разширила кръга на своите съветници и по-здраво е държала юздите на управлението в свои ръце. Всъщност Валиде султанката Турхан и Садразаминът са ръководили заедно държавните дела.Хатидже Турхан е била много претенциозна по отношение на традициите, нравите, обичаите и правилата на етиката. Винаги, когато е била неуверена в законните процедури се отнасяла за съвет към специалисти или законите и дворцовите разпоредби.Например в едно писмо относно смъртта на Кримския хан : „Вие сте поискали меч и кафтан за наследника на Хана.Но аз съм слушала, че по традиция наследникът на Кримския хан трябва да изпрати подарък на Султана.Всъщност аз самата не съм била свидетел на такова нещо, но това е което съм чула.Вие проучете протоколните инструкции и действайте според тях.” Хатидже Турхан била последната жена, спечелила толкова власт, че да управлява като регент на младия си син. Нейното оттегляне символизира и оттеглянето на жените от управлението.
А френският пътешественик и изследовател в своите мемоари твърди, че Хатидже Турхан Султан е „велика и талантлива жена, отличаваща се със своята щедрост и предприемчивост, която оставя на следващите поколения запомнящи се бисери на османската архитектура”
Регенството на Турхан Султан приключило в 1656 година, когато Диванът признал пълнолетието на Мехмед IV.
По същото това време Хатидже Турхан престанала да играе активна роля в политическия живот на страната.Но както се казва, тя не спала, а употребила огромното си богатство и влияние за благотворителна дейност, като съсредоточила усилията си към реконструкцията на една джамия на брега на Златния рог, строителството на която започнало още през 1597 г. при майката на Мехмед III- Сафие Валиде Султан.Изпълнението на тази поръчка е било възложено на архитектаМустафа ага, а при завършека й зданието наистина е било внушително: болница, медресе, мавзолей, обществена баня, два фонтана и огромен пазар пред него, известен под названието Египетски базар или Базар на подправките.Самата джамия и целият този комплект са били осветени тържествено в присъствието на падишаха и Валиде Турхан на 6 ноември 1663 година-сега този култов обект е сред забележителностите на Истанбул и е известен като „Йени Джами”, или Новата джамия.
Хатидже Турхан Валиде Султан умира през 1682 г. на 55-годишна възраст, надживявайки своя мъж-убития ексмонарх Ибрахим Дели-Безумния, с цели 34 години.
Тялото на Турхан Султан е положено по нейното предсмъртно желание в споменатия по-горе комплекс „ Йени Джами”.
Днес ще ви разкажем именно за края на периода, наречен „Кадънлар Султанатъ” или „Султанат на жените”.
В миналите ни програми ви разказахме за Нурбану, Сафие и Кьосем Султан, които са били най-бележитите персони от т.нар. период „Султанат на жените”.
Хатидже Турхан Султан, която е майка на османския султан Мехмед IV е последната Валиде султанша от този период.Тя се изявила като абсолютен властелин, най-вече през ранните години на султана.В интерес на истината, тя се отнасяла съвсем сериозно към своите обязаности на регент и към държавните дела.
Хатидже Турхан Султан, която е майка на османския султан Мехмед IV е последната Валиде султанша от този период.Тя се изявила като абсолютен властелин, най-вече през ранните години на султана.В интерес на истината, тя се отнасяла съвсем сериозно към своите обязаности на регент и към държавните дела.
Лесли Пиърс професор по Османистика в книгата си за Господството на Османската империя и за жените в империята пише, че борбата за власт между Валиде султанката Кьосем и снаха й Турхан Султан хвърля светлина върху някои особеност на политическия живот в Османската империя.
В средата на 17 век виждаме, че статута на Валиде султаните като защитници на непълнолетните султани е била институизирана.Това се дължало на факта, че в период, когато е нямало зрял мъж, който да представлява династията, конкуренцията между две Валиде султанки се приема като продължение на съществуващото по-рано напрежение между бащи и синове или братя в борбата за възкачването на трона. Проф.Пиерс, която проучва кореспонденцията на Турхан Валиде Султан в периода на нейното регентство подчертава, че тя бързо придобила опит и разширила кръга на своите съветници и по-здраво е държала юздите на управлението в свои ръце. Всъщност Валиде султанката Турхан и Садразаминът са ръководили заедно държавните дела.Хатидже Турхан е била много претенциозна по отношение на традициите, нравите, обичаите и правилата на етиката. Винаги, когато е била неуверена в законните процедури се отнасяла за съвет към специалисти или законите и дворцовите разпоредби.Например в едно писмо относно смъртта на Кримския хан : „Вие сте поискали меч и кафтан за наследника на Хана.Но аз съм слушала, че по традиция наследникът на Кримския хан трябва да изпрати подарък на Султана.Всъщност аз самата не съм била свидетел на такова нещо, но това е което съм чула.Вие проучете протоколните инструкции и действайте според тях.” Хатидже Турхан била последната жена, спечелила толкова власт, че да управлява като регент на младия си син. Нейното оттегляне символизира и оттеглянето на жените от управлението.
А френският пътешественик и изследовател в своите мемоари твърди, че Хатидже Турхан Султан е „велика и талантлива жена, отличаваща се със своята щедрост и предприемчивост, която оставя на следващите поколения запомнящи се бисери на османската архитектура”
Регенството на Турхан Султан приключило в 1656 година, когато Диванът признал пълнолетието на Мехмед IV.
По същото това време Хатидже Турхан престанала да играе активна роля в политическия живот на страната.Но както се казва, тя не спала, а употребила огромното си богатство и влияние за благотворителна дейност, като съсредоточила усилията си към реконструкцията на една джамия на брега на Златния рог, строителството на която започнало още през 1597 г. при майката на Мехмед III- Сафие Валиде Султан.Изпълнението на тази поръчка е било възложено на архитектаМустафа ага, а при завършека й зданието наистина е било внушително: болница, медресе, мавзолей, обществена баня, два фонтана и огромен пазар пред него, известен под названието Египетски базар или Базар на подправките.Самата джамия и целият този комплект са били осветени тържествено в присъствието на падишаха и Валиде Турхан на 6 ноември 1663 година-сега този култов обект е сред забележителностите на Истанбул и е известен като „Йени Джами”, или Новата джамия.
Хатидже Турхан Валиде Султан умира през 1682 г. на 55-годишна възраст, надживявайки своя мъж-убития ексмонарх Ибрахим Дели-Безумния, с цели 34 години.
Тялото на Турхан Султан е положено по нейното предсмъртно желание в споменатия по-горе комплекс „ Йени Джами”.
Свободните жени на харема били само майките, сестрите и дъщерите на султана .Майката на султана, която влизала в харема като робиня наложница, се издигала до най- високото стъпало в йерархията след като синът й се възкачвал на трона .Както отбелязахме и в по-предишните програми Валиде султанките са управлявали не само харема, но са ръководили и държавните дела.Обикновено, майката на падишаха постоянно държала в ръцете си браздите на управлението. Но дъщерите на Султана, които се раждали свободни и винаги са оставали такива, нямали място в йерархията на харема. Към султанските дъщери е било проявявано голямо уважение и внимание. Султанът, който не сключвал брак, когато се жени, е омъжвал сестрите и дъщерите си с брак и дори забранявал на зетя да се жени за друга.Днес ще започнем да ви разказваме за дъщерите на султана-единствените жени в харема, с които той има директна кръвна връзка.
Първите османски владетели наричали щерките си „Хатун”, понятие, възприето от династията на Анадолските Селджуци.След превземането на Истанбул, към тях се обръщали с титула „Султан”, макар, че при някои османски вождове се употребявали и обръщенията като „Девлет Хатун” или „Султан Хатун”.
До XVII век османските архиви не отразяват подробно раждането на принцесите, празненствата по този повод, техният живот и пр.През следващите XVII и XIX век, данните са по-актуални и точни: посочени са деня на раждане, дата и година, както и някои характеристики като имената на майката, дойката, съпругът и др..За тях има и актове за раждане, както и приложени описи, в които се посочват средствата, отпуснати от хазната, които в повечето случаи са във веществена форма като чаршафи, възглавници, юргани, покривки, миндери, люлки, легла, кошчета.
От османските архиви научаваме, че раждането на синовете и дъщерите на султана се отбелязвало със церемонии, които демонстрирали мощта на империята.И затова за организирането на тези церемонии са били заделени огромни средства от хазната. Родилката се поставяла в една от най-големите стаи в харема, като стаята се украсявала специално за целта.
Особено красиви са били леглата и люлките на принцесите, които са били гравирани от най-добрите майстори, с инкрустирани върху тях цветове и фигурки от брилянти, елмази, бисери, изумруди и още какви ли не рисунки.Тъканите задължително са били бродирани със сърма и бисери, а преобладаващите цветове в десените са били в розово, златисто и бяло.Металните съдове като легени, корита, цукала, канчета, пособия за хранене и други, естествено, са били изработени от злато и сребро .
Султанът, то се разбира, най-много се радвал когато, дъщеря му роди внук.Известието за раждането на децата се донасяло на ощастливения дядо Султан от Силяхдар агата, което ще рече началник на стражата в двореца.
Ако новороденото е момче, се правило курбан от 5 животни, ако е момиче от 3 животни.В двореца Топкапъ имало обичай оръдията да дават салют 7 пъти за момче и 3 пъти за момиче.Тази традиция е била общовалидна-тя се прилагала рутинно и при раждането на дете на самия султан, както и на неговия син.Най-бурни след такива топовни изстрели били, естествено акламациите при мъжки наследник. Провеждали са грандиозни тържества, включващи ядене и пиене, не на алкохол разбира се. А мехтерхането или площадът, където по традиция свирел османският оркестър, се огласяло дни наред от музика, понякога и до седмица –например при раждането на Хатидже Султан-дъщерята на Абдюлхамид I.
Интересни и помпозни, като част от общите тържества били Валиде султан бешик алайъ и Садръазам бешик алайъ. Както се подразбира в основата на тяхното организиране стоят майката на падишаха и неговият пръв министър, които поемат изцяло разходите. Освен това те дарявали на новородените най-необходимите неща, като не забравяли да уважат и щастливите родители-с пари, отбрани платове и дрехи, роби и понякога с дворец.
Валиде султан бешик алайъ се организирало веднага след раждането на дъщерята или сина на падишаха.Специално изработената люлка, юрган специална покривка, които се съхранявали в стария дом чрез церемония се пренасяли в двореца Топкапъ. След края на церемонията, султанът раздавал подаръци на всички участвали в церемонията. А на шестия ден след раждането на детето на султана се организирало Садръазам бешик алайъ, която церемония е била по- пищна и многобройна и празненствата са достигали до кулминационната си точка.
Садръазамът е дарявал султанската дъщеря или син с люлка с инкрустирани цветове и фигурки от брилянти, елмази, бисери, изумруди.Садръазамското шествие, което е било придружено от маршове изпълнявани от военния оркестър „Мехтер” , е било украсено с най-красивите цветя и от далеч приличало на подвижна цветна градина.След церемонията люлката, юргана и покривката се предавали на дворцовия служител, който показвал подаръците на падишаха и след това ги изпращал в харема. В този момент Валиде султанката раздавала златни монети, акушерката четяла молитви и поставяла новороденото в люлката. След което започвали тържествата, които продължавали три дни., като наложниците са свирили на музикалните инструменти и са танцували.
Тържествата по повод раждането на член на султанската фамилия продължавали 5 или 7 дена.Най-големите разходи при тези тържества се поемали от хазната.Народът , който се веселял до насита по време на тържествата, с нетърпение очаквал да се роди още едно дете на султана.
Първите османски владетели наричали щерките си „Хатун”, понятие, възприето от династията на Анадолските Селджуци.След превземането на Истанбул, към тях се обръщали с титула „Султан”, макар, че при някои османски вождове се употребявали и обръщенията като „Девлет Хатун” или „Султан Хатун”.
До XVII век османските архиви не отразяват подробно раждането на принцесите, празненствата по този повод, техният живот и пр.През следващите XVII и XIX век, данните са по-актуални и точни: посочени са деня на раждане, дата и година, както и някои характеристики като имената на майката, дойката, съпругът и др..За тях има и актове за раждане, както и приложени описи, в които се посочват средствата, отпуснати от хазната, които в повечето случаи са във веществена форма като чаршафи, възглавници, юргани, покривки, миндери, люлки, легла, кошчета.
От османските архиви научаваме, че раждането на синовете и дъщерите на султана се отбелязвало със церемонии, които демонстрирали мощта на империята.И затова за организирането на тези церемонии са били заделени огромни средства от хазната. Родилката се поставяла в една от най-големите стаи в харема, като стаята се украсявала специално за целта.
Особено красиви са били леглата и люлките на принцесите, които са били гравирани от най-добрите майстори, с инкрустирани върху тях цветове и фигурки от брилянти, елмази, бисери, изумруди и още какви ли не рисунки.Тъканите задължително са били бродирани със сърма и бисери, а преобладаващите цветове в десените са били в розово, златисто и бяло.Металните съдове като легени, корита, цукала, канчета, пособия за хранене и други, естествено, са били изработени от злато и сребро .
Султанът, то се разбира, най-много се радвал когато, дъщеря му роди внук.Известието за раждането на децата се донасяло на ощастливения дядо Султан от Силяхдар агата, което ще рече началник на стражата в двореца.
Ако новороденото е момче, се правило курбан от 5 животни, ако е момиче от 3 животни.В двореца Топкапъ имало обичай оръдията да дават салют 7 пъти за момче и 3 пъти за момиче.Тази традиция е била общовалидна-тя се прилагала рутинно и при раждането на дете на самия султан, както и на неговия син.Най-бурни след такива топовни изстрели били, естествено акламациите при мъжки наследник. Провеждали са грандиозни тържества, включващи ядене и пиене, не на алкохол разбира се. А мехтерхането или площадът, където по традиция свирел османският оркестър, се огласяло дни наред от музика, понякога и до седмица –например при раждането на Хатидже Султан-дъщерята на Абдюлхамид I.
Интересни и помпозни, като част от общите тържества били Валиде султан бешик алайъ и Садръазам бешик алайъ. Както се подразбира в основата на тяхното организиране стоят майката на падишаха и неговият пръв министър, които поемат изцяло разходите. Освен това те дарявали на новородените най-необходимите неща, като не забравяли да уважат и щастливите родители-с пари, отбрани платове и дрехи, роби и понякога с дворец.
Валиде султан бешик алайъ се организирало веднага след раждането на дъщерята или сина на падишаха.Специално изработената люлка, юрган специална покривка, които се съхранявали в стария дом чрез церемония се пренасяли в двореца Топкапъ. След края на церемонията, султанът раздавал подаръци на всички участвали в церемонията. А на шестия ден след раждането на детето на султана се организирало Садръазам бешик алайъ, която церемония е била по- пищна и многобройна и празненствата са достигали до кулминационната си точка.
Садръазамът е дарявал султанската дъщеря или син с люлка с инкрустирани цветове и фигурки от брилянти, елмази, бисери, изумруди.Садръазамското шествие, което е било придружено от маршове изпълнявани от военния оркестър „Мехтер” , е било украсено с най-красивите цветя и от далеч приличало на подвижна цветна градина.След церемонията люлката, юргана и покривката се предавали на дворцовия служител, който показвал подаръците на падишаха и след това ги изпращал в харема. В този момент Валиде султанката раздавала златни монети, акушерката четяла молитви и поставяла новороденото в люлката. След което започвали тържествата, които продължавали три дни., като наложниците са свирили на музикалните инструменти и са танцували.
Тържествата по повод раждането на член на султанската фамилия продължавали 5 или 7 дена.Най-големите разходи при тези тържества се поемали от хазната.Народът , който се веселял до насита по време на тържествата, с нетърпение очаквал да се роди още едно дете на султана.
султанските дъщери -принцеситераждането на дъщерята на султана се посрещало с голяма радост и въодушевление и веднага след раждането на принцесата се отделяла в отделен апартамент , за която се грижили дадъ или детегледачка, сютанне или дойка, прислужници и наложници.Отговорностı за възпитанието на султанската дъщеря или син носили майката на принца или принцесата, дойката и калфата.А след като проходи започвало да играе в градината на двореца със връстниците си, но под наблюдението на калфата или дойката.В тези игри се включвали и негърчетата или бъдещите евнуси в харема. Когато принцесата достигала училищна възраст, султанът издавал указ, с който се назначавали учителите и обучението започвало с тържествена церемония , в която често участвал и самият султан.
Султанът дарявал на дъщеря си или сина си буквар и други учебни пособия, които са били инкрустирани с диаманти и други скъпоценни камъни.Днес някои от тези училищни принадлежности като чин, чанти и др. са изложени в двореца музей „Топкапъ”.Обучението се провеждало в специални помещения, наречени „Шехзаделер Дерсанеси” или Училище за принцеси и принцове.Но след като през 19 век османската династия се преместила от Двореца „Топкапъ” в Двореца Йълдъз в Бешикташ, принцесите и принцовете започнали да учат в различни учебни зали.
Детството на дъщерите на султаните минавало в харема, много често под пряката опека и възпитанието на валиде султанката, макар че за това си имало по предназначение дадъ или детегледачка, сютанне или дойка, които са били най-обичани от децата на владетелите, така също калфи и наложници.
Обучението на дъщерите на султаните било грижа на най-добрите ходжи, които ги учели не само на стълбовете на Корана, но и на езици, освен турски те изучавали арабски и персийски език-фарси. И не само това, в девическия колеж- Кючюк мабей одасъ, също те получавали знания и по основни дисциплини като аритметика, история и география.През по-късния период те имали и учители по гимнастика и пиано.Тогава някои султанши взимали подобно на принцовете уроци и на френски език.
Дъщерите на султаните се омъжвали между 14-16 годишна възраст.Но след като султан Ахмед I се възкачил на трона, на това не се отдавало особено значение.Модата щерките да се женят на почти невръстна възраст въвела Кьосем Султан, която омъжила дъщерите си поради политически причини за висши паши, за да бъде тронът привилегия само на нейното семейство.Много фрапиращи са браковете на Джевхер и Бейхан Султан-дъщери на Кьосем и Султан Ибрахим I, които в момента на сключването на брака си са били съответно на 3 и 2 години. Това е продължило до господството на Султан Махмуд II. Също от османските архиви научаваме, че някои султанши са били омъжени по няколко пъти.Така например дъщерите на Султан Мустафа III ти –Сафие и Емине Султан по 4 пъти, както и дъщерята на Султан Ахмед III- Атике Султан -по 3 пъти.
Истински рекордьор в това отношение е една от дъщерите на Ахмед I и ако се вярва на Евлия Челеби, тя се е омъжвала 12 пъти.
Дъщерите на падишасите се женели за везирите, каптанпашите или морските командири и други издигнати държавни сановници.През ранния период на държавата, щерките на османските вождове били сродявани с турските емири от бившите анадолски бейлици, сред които те търсили естествени съюзници, но по-късно тази практика отпаднала. Трябва да се подчертае че мъжете, които се задомявали с дъщерите на падишаха, нямали право да се женят за други жени, както и да лягат и стават с различни наложници, да не говорим за развеждане със султанките.Те изобщо не искали да счупят хатъра на падишаха, а както се подразбира, те са били нещо като завряни зетьове.От друга страна обаче, ако султанската щерка не се понасяла с съпруга си, тя искала разрешение от владетеля и разтрогвала брака.
Зетьовете на султана се ползвали с големи привилегии.Сараите на зетьовете и неговите дъщери били разположени в отбрани места като „Балталиманъ”, „Ортакьой”, „Куручешме” и „Ченберли Таш” , където те през лятото винаги имали на разположение елегантни файтони, а през зимата луксозни карети.За времето си всички млади мечтаели да станат везири или зетьове на султана.
Султанът дарявал на дъщеря си или сина си буквар и други учебни пособия, които са били инкрустирани с диаманти и други скъпоценни камъни.Днес някои от тези училищни принадлежности като чин, чанти и др. са изложени в двореца музей „Топкапъ”.Обучението се провеждало в специални помещения, наречени „Шехзаделер Дерсанеси” или Училище за принцеси и принцове.Но след като през 19 век османската династия се преместила от Двореца „Топкапъ” в Двореца Йълдъз в Бешикташ, принцесите и принцовете започнали да учат в различни учебни зали.
Детството на дъщерите на султаните минавало в харема, много често под пряката опека и възпитанието на валиде султанката, макар че за това си имало по предназначение дадъ или детегледачка, сютанне или дойка, които са били най-обичани от децата на владетелите, така също калфи и наложници.
Обучението на дъщерите на султаните било грижа на най-добрите ходжи, които ги учели не само на стълбовете на Корана, но и на езици, освен турски те изучавали арабски и персийски език-фарси. И не само това, в девическия колеж- Кючюк мабей одасъ, също те получавали знания и по основни дисциплини като аритметика, история и география.През по-късния период те имали и учители по гимнастика и пиано.Тогава някои султанши взимали подобно на принцовете уроци и на френски език.
Дъщерите на султаните се омъжвали между 14-16 годишна възраст.Но след като султан Ахмед I се възкачил на трона, на това не се отдавало особено значение.Модата щерките да се женят на почти невръстна възраст въвела Кьосем Султан, която омъжила дъщерите си поради политически причини за висши паши, за да бъде тронът привилегия само на нейното семейство.Много фрапиращи са браковете на Джевхер и Бейхан Султан-дъщери на Кьосем и Султан Ибрахим I, които в момента на сключването на брака си са били съответно на 3 и 2 години. Това е продължило до господството на Султан Махмуд II. Също от османските архиви научаваме, че някои султанши са били омъжени по няколко пъти.Така например дъщерите на Султан Мустафа III ти –Сафие и Емине Султан по 4 пъти, както и дъщерята на Султан Ахмед III- Атике Султан -по 3 пъти.
Истински рекордьор в това отношение е една от дъщерите на Ахмед I и ако се вярва на Евлия Челеби, тя се е омъжвала 12 пъти.
Дъщерите на падишасите се женели за везирите, каптанпашите или морските командири и други издигнати държавни сановници.През ранния период на държавата, щерките на османските вождове били сродявани с турските емири от бившите анадолски бейлици, сред които те търсили естествени съюзници, но по-късно тази практика отпаднала. Трябва да се подчертае че мъжете, които се задомявали с дъщерите на падишаха, нямали право да се женят за други жени, както и да лягат и стават с различни наложници, да не говорим за развеждане със султанките.Те изобщо не искали да счупят хатъра на падишаха, а както се подразбира, те са били нещо като завряни зетьове.От друга страна обаче, ако султанската щерка не се понасяла с съпруга си, тя искала разрешение от владетеля и разтрогвала брака.
Зетьовете на султана се ползвали с големи привилегии.Сараите на зетьовете и неговите дъщери били разположени в отбрани места като „Балталиманъ”, „Ортакьой”, „Куручешме” и „Ченберли Таш” , където те през лятото винаги имали на разположение елегантни файтони, а през зимата луксозни карети.За времето си всички млади мечтаели да станат везири или зетьове на султана.
