{ WELCOME }

Change Message in welcome_header.html

Незабравима страст

Unread postby iva81 » Sat Feb 18, 2012 10:19 pm

Ако смятате, че има още какво да напишете след многоточието по-долу, можете да го направите тук. За всички нас ще е удоволствие да го прочетем:)))))
Image

Image


Ако все още си спомняте това
Image

......и това.....
Image

......или пък това.....
Image

Значи вашата клавиатура все още може да твори без граници по въпроса...
Image
Image
iva81
User avatar
Site Admin
 
Posts: 288
Joined: Fri Feb 17, 2012 11:16 pm

Unread postby karma » Tue Feb 21, 2012 11:15 pm

Реплика: "А къде без мен. Ще я построим всички заедно. Само така ще се справим. И аз съм насреща..." ("Аси" еп.90 бг тв)
Image Благодаря, на дамите, с голямо сърце и душа за този оазис на любовта. А любовта както всички знаем е безкрайна...
Image

Какво е любов ?
Трябва отначало да се разбере какво е любов, защото, питайки за божествената любов, вие предполагате, че знаете какво е това любов. Но любовта ви е непозната. Това, което ние приемаме за любов, е нещо друго. И преди да се пристъпи към истинското, трябва да се изясни лъжливото.

Това, което приемаме за любов, е само увлечение. Вие се влюбвате. И ако този човек стане напълно ваш, любовта ви скоро умира; но ако има препятствия, ако не можете да получите този, когото обичате, любовта ви се разгаря. Колкото повече препятствия има, толкова по-силна е любовта ви. Ако е невъзможно съединяване с любимия, любовта става вечна, но ако любовта е завоювана без труд, тя много лесно умира.
Ако искате и не можете да получите нещо, все по-интензивно се стараете да го получите. Колкото повече са препятствията, толкова повече вашето его изпитва потребността да прави нещо. Това вече се превръща в проблем на егото. Колкото повече ви отхвърлят, толкова по-напрегнати и по-увлечени ставате. И това напрежение наричате любов. Ето защо след свършване на медения месец любовта остарява. Дори по-рано. Това, което си взел за любов, не е любов. То е само увлечение на егото, напрежение на егото, борба, конфликт.
Древните общества били много хитри. Те изнамерили начини за продължаване на любовта. Ако мъжът дълго не вижда жена си, расте увлечението, създава се напрежение. Тогава мъжът може цял живот да остане с една жена.
Но днес на Запад бракът вече не може да съществува. Не защото западният ум е по-сексуален. А защото не се натрупва страстно увлечение. Сексът става леко достъпен и затова бракът не е необходим. При такава свобода и любов не може да съществува. В съвършено свободното сексуално общество може да съществува само секс.
Скуката е обратната страна на страстта. Ако обичате и не можете да постигнете взаимност, страстта ви се задълбочава, но ако завоювате любимия или любимата, скоро ви става скучно и чувствате пресищане. Има много дуалности - страст-скука, любов-ненавист, привличане-отвращение. Със страстта ние изпитваме влечение, любов, а със скуката са свързани ненавистта и отвращението.
Нито едно влечение не може да е любов, защото след него задължително следва отвращението. Природата на нещата е такава, че винаги идва противоположността. И ако не искате тя да дойде, налага ви се да създавате препятствия; налага се да създавате ежедневно напрежение, за да не премине страстта,. Тогава страстта продължава. Именно по тази причина съществува цялата древна система за създаване на препятствия за любовта.
Но скоро всичко това ще бъде вече невъзможно. Тогава бракът ще отмре, любовта също ще умре. Тя ще отмине на заден план. Ще остане само сексът. Но сам по себе си сексът не може да съществува, защото става твърде механичен. Ницше обявил, че Бог е умрял. Но това, което действително ще умре в този век, е сексът. Не казвам, че хората ще престанат да бъдат сексуални. Те ще си останат такива, но ще изчезне прекаленият акцент върху секса. Сексът ще се превърне в обикновено действие - като уриниране или хранене. Няма да има такова голямо значение. Той е придобил такава важност заради препятствията, които са натрупани около него.
Това, което наричате любов, не е любов. То е само отсрочване на секса. Какво тогава е любовта? Любовта изобщо не е свързана със секса. Тя може да включва секса, може и да не го включва, но всъщност тя няма никакво отношение към него. Тя е съвсем различно явление.
За мен любовта е продукт на медитативния ум. Любовта е свързана не със секса, а с дхяна, с медитацията. Колкото по-мълчаливи ставате, толкова по-освободени ставате, толкова повече ще чувствате удовлетвореност и толкова по-явно ще се прояви новият израз на вашето битие. Вие ще започнете да обичате. Но не някого. Възможно е и някого, но това вече е друг въпрос. Вие започвате да обичате. Това състояние на любов става ваш начин на съществуване. То никога не ще премине в отвращение, защото не е влечение.
Необходимо е добре да се разбира разликата. Обикновено, когато се влюбите в някого, главният стремеж е да получите от него любов. Не вие давате любовта си на другия, а вие очаквате той да ви даде любовта си. Ето защо любовта става собственичка. Вие обладавате другия, за да получите от него нещо. Но любовта, за която говоря, никого не притеснява и няма никакви очаквания. Това е просто вашето поведение. Вие ставате дотолкова безмълвни и любящи, че вашето мълчание се излива и в другите.
Когато се сърдите, гневът ви преминава върху другите. Ненавистта ви също преминава върху другите. Когато обичате, струва ви се, че любовта ви също се предава на другия, но на вас не може да се разчита. Сега обичате, а след минута вече ненавиждате. Ненавистта не противоречи на любовта; тя е нейна неразделна част, нейно продължение.
Този, когото обичате, вие също и ще го ненавиждате. Може да не ви достига мъжество да признаете това, но ще го ненавиждате. Любовниците винаги са в конфликт, когато са заедно. Когато са далеч един от друг, те пеят песни за любовта, но когато са заедно, те се карат. Те не могат да живеят сами, но и заедно също не могат да живеят. Когато другият го няма, се разгаря страстта, двамата отново се обичат. Но когато другият е до него, страстта изчезва и отново идва ненавистта.
Любовта, за която говоря, ви прави толкова мълчаливи, че няма нито гняв, нито влечение, нито отвращение. Тогава няма любов, няма и ненавист. Вие не сте ориентирани към другиго. Другият изчезва; вие сте насаме със себе си. И в това чувство на уединение любовта идва при вас като благоухание.
Мерзост е да се изисква от другия любов. Зависимостта от другия, изискването на нещо, винаги поражда страдание, конфликти, окови. Човек трябва да си е самодостатъчен. Това, което аз разбирам като медитация, е състояние, когато човек си става само достатъчен. Вие се превръщате в кръг, уединение. Мандалата е завършена.
Сега се опитвате да завършите мандалата с п-мощта на другите: мъжът - с помощта на жената; жената - с помощта на мъжа. В определени моменти линиите се пресичат, но още преди да са се срещнали, започва раздялата. Само когато се превърнете в съвършен кръг -цялостен и самодостатъчен - във вас ще разцъфти любовта. Тогава обичате всичко, което се приближава до вас. Това не е постъпка, вие нищо не извършвате. Самото ви битие, самото ви присъствие е любов. През вас тече любов.
Ако попиташ човека, достигнал това състояние: "Обичаш ли ме?" - ще му бъде трудно да ти отговори. Той не може да каже "обичам те", защото това не е действие от негова страна, не е деяние. И не може да каже "не те обичам", защото обича. По същество той е любов. Такава любов идва само със свободата, за която говорих. Свободата е това, което изпитвате вие; любовта е това, как другите ви възприемат. Когато вътре се случва медитация, вие се чувствате абсолютно свободен. Тази свобода е вътрешно чувство, другите не могат да го усетят.
Понякога вашето поведение създава неудобства за околните, защото не могат да разберат какво се е случило с вас. До известна степен вие създавате неудобства и затруднения за тях, защото е невъзможно да бъдете предсказуеми. Сега за вас нищо не може да се каже. Как ще постъпите в следващия момент? Какво ще кажете? Това никой не знае. Всички околни изпитват известно неудобство. Сега с вас не може да се отпуснат, от вас всичко може да се очаква; вие не сте мъртви.
Те не чувстват вашата свобода, защото сами не са изпитвали нищо подобно. Те даже не са търсили и не са се стремили към това. Те са в такива окови, че дори не могат да си представят какво е свобода. Те са живели в клетки и никога не са виждали открито небе, тъй че дори да започнете да им разказвате за откритото небе, чутото няма да стигне до тях. Но те ще почувстват вашата любов, защото жадуват за любов. В оковите са търсили любовта. Те са създали всички тези окови - връзки с хората, връзки с вещите - само защото търсят любов.
Затова когато срещнат свободен човек, всички усещат любовта му. Но ще усетите любовта му като състрадание, а не като любов, защото в нея няма вълнение. Тя ще е много неопределена - без огън, даже без топлота. Тя няма вълнение. Тя просто е, и това е всичко. Вълнението идва и си отива, то не е постоянно, и ако в любовта на Буда има вълнение, то после следва да се смени с ненавист. Ето защо няма вълнение. Няма върхове, няма долини. Просто има любов. А вие я усещате като милосърдие, като състрадание, като каруна. Отвън може да се почувства само любов, но не и свобода. А и тя е само като състрадание. Това е едно от най-трудните явления в човешката история. Свободата на просветления създава неудобства, а любовта му се възприема като състрадание, и затова обществото винаги се разделя в отношението си към тези хора.
Има хора, които възприемат само неудобствата, създавани от Христос. Това са добре устроили се хора. На тях не им трябва състрадание. Те смятат, че имат всичко - любов, здраве, богатство, уважение. Появява се Христос и "имащите" въстават срещу него, защото им създава неудобства. В същото време нямащите го приемат, защото усещат състраданието му. А на тях им е нужна любов. Никой не ги е обичал, а този човек ги обича. Те няма да почувстват никакви неудобства от него, защото няма какво да губят, няма от какво да се страхуват.

Това е откъс от една книга, който ми бе изпратен от приятел. Знам само,че в тази книга жителите на високоразвита цивилизация на друга планета ни дават своето разбиране и обяснение за нещата от живота в тази Вселена. Не знам за книгата, но в този откъс има много верни неща ( според мен).

източник: http://oceansoul.truden.com/love.htm


Кой ще каже какво е любов?
„Любовта е най-голямата тайна”
В своя дневник големият наш литературен критик Боян Пенев е споделил свои мисли за любовта. Така както той самият я е доловил. За него „любовта е най- голямата тайна.”
„Има нещо в любовта, което не се обажда и не се изразява. Има думи и погледи, за които се боим да заговорим дори и пред лицето, което обичаме. Има нещо, което ние чувствуваме като неизразимо, и затова никога не се стремим да го изразим – то е тайната, то е твоето чувство. Любовта е най-голямата тайна. Двама души се обичат не защото се разбират, а защото се чувстват, защото общуват с душите си. Обичат се, защото има помежду им общи, неизречени тайни, които ги свързват.”
16.І.1908 Боян Пенев

http://www.youtube.com/watch?v=NJfVxoi6 ... re=related


ЗА ЛЮБОВТА

/откъс от "Пророкът" Халил Джубран/

И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА :
- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
- Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
- да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
- да познаете болката на твърде много нежност;
- да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
- и да кървите драговолно, с радост;
- да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
- да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
- вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
- и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
източник: http://oceansoul.truden.com/aboutlove.htm


За старата любов…

http://www.youtube.com/watch?v=8991V0eUyYI&NR=1


Любовта и обичта
Любовта е великата реалност, Божественото в света. Целият всемир в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Човек, като частица от Единството в света, е потопен в Любовта. Любовта е същественото в живота. (2, №2163)

Любовта е проява на Бога. Любовта е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко. Чрез Любовта се постигат всички идеали на човечеството и на човешката душа. Тя внася новото в света. (2, №2135)

Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества. (2, №2171)

Да имате едно хубаво разположение на сърцето си. Да изчезнат всички кисели чувства, мисли и постъпки. Няма по-хубаво нещо в света от Любовта. Каква приятност е да имате едно същество, на което да разчитате напълно. Да имате пълно доверие в него и във всички бури на живота никакъв страх да не проникне в душата ви. Такова нещо е Любовта. Не е ли Любовта, която ни носи в пространството? Всяко нещо, което е направено с Любов, е добро. (1, №1521)

Да обичаш някого, това значи да го озариш с мисълта си и чувството си така, както слънцето ни озарява със своята любов. Злото се стопява пред Любовта. Тя превръща погрешките и слабостите в добродетели. При Любовта мъртвият възкръсва, болният оздравява, неблагородните метали се превръщат в злато и диаманти, бездарният става даровит. За да се прояви, човек се нуждае от Любов. (2, №2173)

Сегашният човек не е готов още да възприеме любовта направо, във всичката й сила и пълнота.
Като обичате, ще излекувате сърцето си. Любовта, като могъща сила, ще излекува сърцето ви. Има едно ухание на Любовта. Това ухание е жертвоприношение - Господ го усеща. Господ тогава може да бъде доволен, когато Любовта е жертва на олтара на моето сърце. (2, №2020)

Това, което обърква ума, е чувство, не е любов. Докосне ли се до любовта, мъртвият оживява, глупавият поумнява, болният оздравява. Любовта внася живот, жизнена прана в човека. Безлюбието го обезсилва. Любовта е най-висшата музика, най-хубавата поезия, най-добрата молитва. Любовта е единение с Бога. Любовта е сила, която прави хората добри, красиви, тя преобразява всичко. (2, №2115)

Любовта изключва нечистотата, страданието, омразата – тя изключва всички отрицателни прояви. Там, където влезе Любовта, има радост, веселие, разширение, свобода. Който иска да бъде интелигентен, способен, щастлив, да люби. Аз не говоря за това, което хората наричат любов; това са страсти, чувства, мъки, каша.
Достатъчно е само за един момент любовта да проникне в душата на човека, за да придобие просветление на ума, да дойде в хармония със съществата на цялата земя, с целия космос. (2, №2108)

Магическа сила се крие в любовта! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя преобразява отрицателните сили в положителни, повдига човека от земята към небето. Любовта е сила, която създава и възраства, утешава, възкресява, лекува. Тя движи всичко в света. (2, №2127)

Като обича себе си, човек се обновява; и като обича ближния, той се обновява; и като обича Бога, той се обновява. Да обичаш Бога, то е злато. Да обичаш ближния си, е сребро; а да обичаш себе си, е камък. Защо трябва да обичаш себе си? За да лекуваш тялото си. Човек трябва да обича ближния си, за да лекува сърцето си, а онзи, който иска да преуспява във всичко, трябва да обича Бога. (1, №920)

За да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате.
Любовта не е единичен акт, а колективен. Когато някой люби, цялото небе, цялата земя, ангелите и силите вземат участие. Някой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовта му. Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принципа. Щом принципът е прав, и последствията ще бъдат прави и добри. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос. (2, №2134)

Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима, всички може да я имате; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта и до Истината, там ще платите с кръвта си. Даром се дава само Любовта.
(2, №2315)

Срещнете ли някой човек, когото не обичате, намерете една добра черта в него и за тази именно черта го обикнете.
Заради Бога, Който живее в него, вие трябва да го обикнете, иначе ще излезе, че не обичате Бога.
Който ви обича, той ще ви услужи, в помощ ще ви е през всички трудни моменти на вашия живот. (2, №2116)

Бог в човека люби, а не самият човек, затова не можеш да изискваш да бъдеш обичан. Любовта насила не се дава. Търсете любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите любовта в хората, а не в себе си, всякога ще сте изложени на ред разочарования и противоречия. (2, №2133)

Ти ще обичаш – това е Божественото. Да искаш да те обичат – това е насилие.
Никой не трябва да се меси в любовта на другите. (2, №2209)

Извън Любовта човек не може да живее, ще се задуши.
Всички несъобразности, анормалности и страдания в живота произтичат от факта, че човек е излязъл от средата на Божията Любов. Истинският живот е в тази Любов. И дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта. (2, №2205)

Само Любовта е в състояние да разреши всички социални въпроси. Любов, която причинява смущения, безпокойства, тревоги, не е истинска.
(2, №2158)

Любов е да желаеш благото на другите, както го желаеш за себе си. Любовта включва благото на всички същества. Любовта е жизненият еликсир, който вечно се търси от хората. Дето е Любовта, там е хармонията. (2, №2137)

Любовта е хармония на Духа.
Любовта е създала всички организми, всички същества. Тя е родила слънцата. (2, №2289)

Любовта е жизненият еликсир на всички времена и епохи. Където е любовта, там е хармонията. (2, №2290)

Чрез Любовта човек познава Бога в природата. За него всичко оживява: и камъните, и водата, и ветровете. Тогава той разбира, че Бог присъства навсякъде. Дето е Любовта, там има живот, светлина, знание. Любовта усилва светлината на човешкия ум, топлината на сърцето и силата на тялото. Здравата мисъл идва от светлината, която Любовта носи в себе си. (2, №2291)

Божествената Любов е закон сам за себе си. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон, но освобождава ограничените, угнетените, поробените.
Любовта освобождава от робството на егоизма, от греха и смъртта.
(2, №2292)

Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. (2, №2293)

Любовта е жива сила, която произтича от висшето, Божественото. Любовта е една постоянна, разумна сила в света, в която Бог пребъдва и Сам живее, и затова Любовта е единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват. (2, №2238)

Подтикът на развитието зависи от Любовта, а после идва Мъдростта да помага. Всичкото развитие зависи от малкото, а не от голямото. Първо е малкото семенце, а после грамадният дъб.
Любовта озарява съзнанието на различните същества според степента на тяхното развитие. Господ е в Любовта. (2, №2122)

Човек трябва да учи от любов към знанието като нещо Божествено. Бог е Учителят на човека. Божиите мисли, желания и чувства не са като нашите. Неговите закони не са като нашите. И Неговата Любов не е като нашата. Бог се изявява във форма на скрит вътрешен идеал, като вътрешна светлина в човека. Чрез тази светлина човек разбира каква трябва да бъде истинската любов. (1, №1959)

За да влезеш в Царството Божие, трябва да минеш през вратата на Любовта.
Човек е една картина, която Бог довършва. Вие имате предназначение за една велика работа в природата. (1, №805)

Работете върху себе си. За сегашния живот по-хубави от тези условия няма да дойдат. Ако имаш Любов, Бог ще те послуша, преди ти да Му се помолиш. Когато се говори за Любовта, аз избягвам еднообразието. Любовта има много форми, в нея има голямо разнообразие. Тази Любов, за която ви говоря, едва сега идва в света. Ако обикнеш един човек и той става добър, ти го обичаш истински. (1, №1312)

Литература:
1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994.
2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994.

източник: http://panevritmia.info/philosophy/love/



http://www.youtube.com/watch?v=sp3RctkwvYc

ЛЮБОВ…
Любов, каква прекрасна дума, като музика за ухото, като развинтено въображение и като сладостно ухание. Какво представлява любовта, има ли истинска любов, как да я разпознаваме, кой ли не си е задавал тези и още много други въпроси. За да обясня що е това любов мисля да започна от нейната върховна същност. Това е квинтесенцията на божествената енергия, от която е съставена материалната и духовната вселена. Всички закони се подчиняват на нея, тя е слънчевата светлина, водата в езерото, усмивката на непознатия, хладината на скалата върху която си седнала в летен ден, полъхът на морския бриз, който разрошва косите ти, красотата на високите заснежени планински върхове, любовта задвижва планетните системи, сърдечно-съдовите цикли, биоенергичните полета, ураганните ветрове, невроелектрическите импулси, магнитните бури, какво да ти кажа, ами тя задвижва абсолютно всичко, което може да бъде задвижено въобще, където и да било. Можеш да я разпознаеш в майчинския инстинкт, в приятелските взаимоотношения, във влюбването и изразяването на влюбването, в доверието, предаността, решителността, вярата, надеждата, спокойствието, толерантността, хумора, прегръдката, целувката. Любовта е навсякъде, във всяко едно градивно действие, когато изразяваме нашата истинска същност. Но нека след поетичните сравнения да дам едно рационално определение за този прекрасен феномен. Любовта това е дадеш свободен избор на всеки човек, когото обичаш. Толкова е просто, а като се замисля, колко ни е трудно да обичаме по този начин. Нашата любов се обвързва с условия. "Ще те обичам повече, ако получаваш хубави оценки в училище". "Ще те обичам, ако ми даваш пари". "Бих те обичала, ако ме заведеш на Хаваите". Каква любов е това, аз бих го нарекъл пресметлива разпродажба на чувства. Любовта е над това. "Обичам те, просто защото си такава каквато си". "Обичам те, за какво ми е причина". "Обичам те, това ме кара да се чувствам истински". Там, където се поставят условия любовта е менте, а където се изразява свободно това вече е истинско чувство. Любовта е храна за нашите души. Без любов животът е сравним с ад, животът дори добива безсмисленост. Любовта си има оттенъци, макар че е единна цялост. За всеки човек има оттенък на любовта, който може да използва според нивото на своето духовно осъзнаване. За всеки е помислено. Отношенията в атмосфера на любов са съвършени, цялостни, ненакърними. Такова е отношението на Бог към нас. Това е отношението на майката към новороденото(за жалост невинаги). Бог е създал нас с любов, за да упражним своето право на избор и да се върнем обратно към себе си(което значи обратно към Него). Човешките деца, които се създават с любов и които живеят в такива условия израстват необременени, свободни по дух и съзнание хора, които могат успешно и щастливо да живеят собствения си живот и обратно тези, които живеят без любов от родителите си или без достатъчно любов имат затруднения в най-важните пунктове от живота си като възрастни. Работата, която вършиш с любов се превръща в произведение на изкуството. Мислите изпълнени с любов пораждат мир и щастие вътре във вас, излъчват се в енерго-информационната структура и подобряват полето й(това е енергията която ни заобикаля и ни прониква през душите ни). Думите изказани с любов внушават сила, вдъхновение, доверие, симпатия у другите. Има множество начини човек да живее с любов. Достатъчно е просто да следва своите истински мечти. Любовта не е просто чувство, тя е перманентно състояние на духа. Душата ни е чиста любов. Изобщо толкова много може да се говори по този въпрос, а между другото това е една от най-интересните теми, тя вълнува всеки човек(макар че някои не признават това, а други изобщо не го съзнават). Любовта освен всичко друго е единение на човека с енергията на живота. Любовта прави най-доброто на което е способна - дава всичко от себе си, помага, закриля, освобождава, ощастливява. Тя се крие и в изпитаната мъдрост "Прави на другия това, което желаеш за себе си". Действието изпълнено с любов поражда отговор изпълнен с любов. Представете си един свят, който работи на този главен принцип! Ако всеки от нас пожертва собствения си интерес и удобство в името на този принцип няма ли да заживеем на едно по-добро място, няма ли да завещаем на децата си един по-сигурен и по-щастлив свят. Аз вече работя по този въпрос. Може би днес е твоя ден за едно ново начало.
http://izvorite.com/coments/comentar7.htm


Любовта е най-голямата тайна...
Любовта е магия...
Любовта е взаимност...
Любовта е ...

http://www.youtube.com/watch?v=6DEvviwQLk0

Image

Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....

Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...
Румяна Симова

http://www.youtube.com/watch?v=JvSP8wiL ... re=related

Може да Ви звучи помпозно, може да Ви звучи натруфено и странно, дано не Ви звучи и като пропаганда, но това е усещане, моето усещане за ... любов. Надявам се да е харесало и на Вас. Да се потопим в магията на АСИ...Image pcloud
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby karma » Tue Feb 21, 2012 11:31 pm

И понеже няма да се отървете така лесно от мен crazy аз продължавам, защото компа ми има нужда от разтоварване, а както вече се досещате по-голямата част от информацията в него е за ... think

Краят на 2011 година
Този поглед за филма ще бъде по различен…


Отива си още една календарна година. Ако ги броя от първото ми гледане на сериала „Аси” – това е третата година от началото на летоброенето. Защо ли? Защото за себе си спокойно мога да кажа: живот, размисли и страсти преди и след Аси. И това съвсем не е пресилено.Човек винаги прави някакви равносметки в своя живот. Сериозна такава за себе си аз направих за първи път на 40 години и тогава отново започнах да живея живота си, но така, както го усещах, слушайки вътрешния си глас и занимавайки се с това, което ми доставяше най-голямо удоволствие (философия и религии). Оказа се, че ще направя още една голяма крачка към себе си, след поредното гледане на сериала и осъзнаването какво всъщност ми дава той. Кое е онова нещо в него, което ме залепи за екрана и не пропускам нощ, в която да не си получа дозата „Аси”. Може да звучи налудничаво, може да звучи смешно, но е факт, че милиони хора все още гледат този филм, макар създателите му отдавна да са затворили тази страница от своя живот. Често съм си задавала въпроса дали те изобщо са подозирали каква пандемия ще предизвика филма им. Защото според мен, този филм постигна успеха си благодарение на невероятната история, на спойката от сценарий, режисура, музика, операторско майсторство, актьорски състав и добър продуцентски екип. Дух, душа и тяло – химия, физика и етика. Така без да искам оприличих филма „Аси” като Библията - филм за живота – минало, настояще и бъдеще. Ако всеки се вгледа по внимателно ще открие толкова много сходства и истини със собствения си живот, че в даден момент ще си помисли дали не разказват неговата история. В този филм аз открих доста такива за моя живот. Може би това е една от причините толкова често да се връщам към него и отново да го гледам. Дори ми се е случвало след определена житейска история да потърся отговор в него. И интересното е, че винаги намирам такъв. Понякога това е някоя от вечните истини на дедко Джемал: … С теб няма да споря… ако го направя аз ще страдам …; … зарежи тези чувства, имаш да учиш много от живота…; Моят кантар е точен, не лъже, аз пак спечелих, сложих те на място… не бих допуснал подобна несправедливост… Или истините на Демир изречени на глас … Човек не може винаги да се погледне от страни – много е трудно…; …страхът от загубата на близък човек е по силен от страха от смъртта… И още, и още. Този филм е наистина филм енциклопедия. В него има всичко - любов и омраза, грешка и прошка, срещи и раздели, смях и тъга, история и обичаи… В него можеш да откриеш вечните човешки истини, такива, каквито са описани в религиите, философиите и традициите както на изтока, така и на запада. И не може да бъде друго, защото любовта присъства навсякъде. Тя е основната движеща сила на света. Тя е светлината, невидимата връзка с Него – Творецът, онова, към което всички се стремим. Този филм аз бих нарекла филм-любов. Посланието, което аз разчитам в него е да се опитаме да простим, да забравим лошото и да продължим напред по пътя направлявани от любовта, съпътствани от приятелството и правейки по нещо добро за хората около нас. Ето затова обичам този филм.
Който търси, намира – отново култова реплика от филма, но и в нея има голяма истина. Който иска да намери във филма нещо повече от любовта на Аси и Демир може да го намери. Когато чуя коментари от сорта на всичко вече е казано, какво толкова има да се коментира филм след три години, повярвайте, чудя се – един и същи филм ли сме гледали. Защо тогава все още го гледате, мили дами?! Само за да гледате и изживявате любовта на Аси и Демир ( или в повечето случай, мислейки си за Туба и Мурат и как те не са заедно в живота). Или може би гледате и съжалявате, че не сте изживели такава любов?! Но едва ли забелязвате колко разнолика е тази любов и колко трънлив и труден е пътя към нея. Да, филма е страхотен, и пресъздаденото от Туба и Мурат с толкова достоверност (изживяно или не) е само една от истинските стойности на този филм. Но под повърхността стой историята на един човешки род, на няколко поколения, всички със своите болки и радости, но и със своите стремежи да оставят диря след себе си, и когато се обърнат назад да бъдат доволни от това, което виждат.
Това е. Различно е. Просто, според мен дава един по различен поглед на филма, а и доста неща подлежат на коментар. Иска ми се да чуя различни мнения, да се поровим в историята, нравите, традициите, религията, психологията, музиката и какво ли още не. На пръв поглед откривам доста общи неща с нашите съседи, независимо от различното ни вероизповедание и философия на живот. Но дали и други се интересуват от това?! А и досега не сме правили дисекция на цялостните образи на героите. Не е ли време вече?!
Е, същите въпроси ме вълнуват и в началото на 2012 година. Моля, ако някой знае лечението или има какво да сподели нека го направи тук и сега. Очаквам Ви! big-hug
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=7nvEgcRMzko[/youtube]
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby karma » Tue Feb 21, 2012 11:46 pm

От бързане не прочетох до край правилата, ако последва бан след третия ми пост няма да се разсърдя, просто ще помоля доставчика да ми смени IP smee-se и пак тук tease
Нека играта да започне сега...

АСИ – ИСТИНСКАТА ПРИКАЗКА ЗАПОЧВА
/мисли породени след гледането на първи епизод на Аси в оригинал с бг субтитри/

И така филмът започна. Започна и моето вълнение отново. За пореден n-ти път, но все пак с нещо различен. Първото, което ме грабва е природата. Обичам планините, обичам морето, обичам… природата. А цветовете на небето, което се слива с морето, с планините и низините, забелязахте ли го… За мен магията започва оттук…
И на този величествен фон един мъж в черно. Първо впечатление - има нещо в него, не мога да разбера какво е… Имам някакво усещане, че е надменен, но погледът, има нещо в погледа… да има вид на успял и суров, но погледа казва друго – тъга, болка и още нещо… не знам, все още не мога да го разгадая.
И един чифлик, бих казала домът на едно семейство, живеещо в покрайнините на големия град, ако се върна във времето на моите баба и дядо мога да си представя техния дом (е не е с размерите на чифлика, но все пак доста приличен за онова време, преди национализацията…). Дядо ми с каруцата кара мляко, сирене, масло и яйца на софиянци, т.е. на Подуянския пазар, който се е намирал в покрайнините на София, а сега в центъра?!? Този филм върна и моите спомени. Това е моят филм – ще го гледам. Не знам още защо, но нещо ме тегли пред екрана и не мога да пропусна нищо. Има сцени, които връщам по много пъти, защото с тях и моите спомени се завръщат. Всъщност знам. Дълго време ходех с майка ми и баба ми (Бог да ги прости) да копая царевица на „благородно” оставената ни земя от „народната власт”. И гледайки живота на това семейство разбирам, че открай време е така. Винаги едно от децата е най-оправно и този етикет му се лепва за цял живот, защото същото това дете може да се справя с всичко, а другите деца остават галеници на съдбата и непрекъснато някой трябва да им помага. Уви това е реалния живот. Май и в този филм ще гледам нещо подобно.
Но, Боже, каква е тази красота, която излъчва това момиче в обикновени дрехи. Какви очи, това е нещото, което те грабва и заковава. Какво излъчване, има нещо в нея, но какво? Това е Аси. Тя просто се откроява от останалите си сестри. Разбирам в този филм тя ще бъде „момчето на татко”. Казвам блазе на всички момичета, които са получили тази титла. Защото това е отговорност, това е упование, това е вяра, това е да знаеш, че винаги можеш да разчиташ и на още някой, а за живата на човек това е много важно. Тук от пръв поглед се вижда, че връзката баща - дъщеря е много силна.
И тук се появява Джемал ага. Много колоритен ми се вижда този старец. Прилича ми на хитрец, тарикат, но в същото време съвсем не изглежда да е глупав. Смехът му е ехиден и дори бих казала дразнещ, но необяснимо защо на мен ми харесва. Дали ще запазя това си впечатление и до края на филма? Все още не знам. Определено има напрежение в отношенията между тъст и зет, но от какво ли е породено ще разберем по нататък във филма.
Другият образ, който ме впечатли в тази серия е на Ихсан – бащата на Аси. Собственикът на чифлика, чието семейство е само от жени. На това народът казва: такава му е орисията. В поведението му откривам черти на човек стъпил здраво на земята, отруден от ежедневните грижи за земята и семейството, запазил в себе си уважението и почитта към хората, любовта си към земята, животните и хората. Стаил в себе си някаква самотност, но научил се да живее с нея. Човек с богата душевност, но неразбран от най-близките си и света около него. Единственият светъл лъч в очите му е Аси. Тя е негова помощница, тя е негова опора, тя го разбира и без думи. Баща и дъщеря, чиято близост и разбирателство успяват да ни внушат още в първия епизод на филма.
Друг герой - Керим, вероятно приятел, който виждаме неотлъчно до Демир. Мисля, че е пълна негова противоположност. Отворен, открит, импулсивен. Ще ми бъде интересно да видя каква ще е неговата роля във филма. Определено хареса Дефне – най-голямата дъщеря на Ихсан. Честно да си кажа тя не ме впечатли нито с външност, нито с интелект. По-скоро ми заприлича на една глезла, свикнала са и се угажда за всичко. Малко ми е безлична. Дано по-късно променя мнението си за нея.
И отново се връщам към образа на мъжа в черно - Демир Доган. Вече знам това ще бъде един от главните герой на филма. Ама какъв мъж. Ако ми падне такъв отвличам го, това е моят тип – винаги съм харесвала смуглите мъже, а този ми е като балсам за окото. Да видим обаче дали ще бъде лошия или добрия в този филм.
И ето го мостът над река Аси. Реката, която тече наобратно. Наобратно потичат и спомените в главата на този млад мъж. Изведнъж всяка фибра на тялото му проговори. Очите изразяват тревога, безпокойство. Лицето му пребледнява, с бавни стъпки слиза от колата и гледа във водите на реката. Чува глас, този глас отключва дълбоко скътаните спомени. Спомени, които винаги е таил в себе си, но до този момент сякаш не е осъзнал колко голяма и болезнена е мъката от преживяното. Погледът, отново този поглед. Гледа в дървото и всичко минава като на кинолента. Сцената е покъртителна. Плача, не мога да отговоря защо. За мен само слабохарактерните хора могат да постъпят така. Как една майка го направи? Мисля си, че в момент на умопомрачение. Не мога да си представя да отнемеш живота на две деца, не мога. Няма как и да оправдая такава постъпка. Вече е ясно. Под привидната сила на този мъж се крие едно плахо дете, страхуващо се да не изгуби отново себе си. Той никога не изважда на показ вътрешното си състояние, привидно винаги е силен, но дълбоко в себе си е чувствителен и раним. Очите, очите говорят. Те изказват и издават скритите мисли и чувства. И на фона на болката, която струи от цялото тяло на този мъж се появява жизнената и лъчезарна Аси. Това момиче носи в себе си блясък. Наглед обикновена, но омагьосва с излъчването си. В действията и има естествена простота и непринуденост. Цялото и съществото излъчва жизненост. Около нея цари оживление, смях и въодушевление. Тя сякаш е самия живот – пълнокръвен и безоблачен. От друга страна виждаме, че е непоколебима, решителна и безразсъдно смела. Скочи във водата като нито за миг не се замисли за последиците. Какво момиче само! И следва сцената на сблъсъка на титаните – първа среща на Аси и Демир. Взрив от емоции, чувства и погледи. Хвърляйки се във водата в очите на Демир прочетох страх, страх от това дали ще успее да спаси момичето. Страх от връхлетелите го спомени и едновременно с това силно желание да изпита себе си. Да види дали ще успее да се справи с почти идентична ситуация, но години по-късно. Дали спасявайки момичето ще успее да спаси и себе си, и да изтрие болезнения спомен на своето детство? Не знам дали това са били мислите на Демир в този момент, но играта му на мен така ми въздейства (а той може би си е мислил о, супер, още в първата среща спасение „уста в уста” – дали ще ми хареса, а на нея – шегичка). Но и Аси не му отстъпва по поглед. Откъде го извади този поглед, тези дълбоки и топли зелени очи, които казваха всичко. Мисля, че в този момент искрата беше запалена. Огънят, който ще изгори и двамата до края на филма е неосъзнато разпален. И така за Демир миналото се завърна, а с него и дълго таената жажда за отмъщение. „Ако открия чифлика от детството си… ще го превърна в ад!” каза Демир и по лицето му премина гневна гримаса. Мускулите се опънаха, челото се смръщи и съществото му издаваше ярост и омраза, готовност и жажда за отмъщение. Какъв човек трябва да си, за да търсиш възмездие след толкова години и то от хора, които нямат ни най-малка представа и не носят никаква отговорност за твоята болка и мъка? Странна птица ще да е този Демир Доган.
Втора среща Аси и Демир. Демир любезен и отново премерен в думите си. Аси също не говори много, отново говорят погледите им. Името и е Аси, а погледът му… Следваща среща в колата. Какви погледи само? Взаимно се изучават. Да се чуди човек дали се харесват или подозрението е това, което ги държи нащрек.
„Казвате се Аси, на реката ли са ви нарекли? Не на баба ми Асие. Но не всяка Асие наричат Аси. Незнам, смятат че с реката си приличаме. Но вчера вашата приятелка Аси за малко да ви удави… но аз се справям добре. Само че, попаднах на някакво течение. Аси не взема ничия душа. А ако е взела? На някой който е решил да търси спасение във водите и. Това не е спасение, а безизходица.”. Тези думи трябва да се запомнят. Това е мостът между миналото, настоящето и бъдещето, между поколенията, между надеждата и отчаянието, между любовта и омразата. Всичко това е вплетено в думата живот. Кой може да каже какво е неговото бъдеще и кой може да заличи спомените от миналото? То е като да откъснеш част от себе си и да я захвърлиш някъде. А можеш ли да го направиш? Можеш ли да заличиш миналото и да изтриеш спомените. Не можеш – те винаги остават в теб. Понякога те топлят, понякога вгорчават деня ти, но това са твоите спомени и ти не можеш да избягаш от тях. И последната среща в тази серия между Аси и Демир – срещата в обора. Отново болка изписана на лицето на Демир, състояние на тревожност и очакване… Но вътре в обора… изненада, отново тя – Аси е срещу него. Демир е учуден и смутен, същевременно излъчва увереност и решителност.
Миг на колебание – тази жена му въздейства по някакъв странен начин и защо все нея среща на пътя си? Сменя разярения поглед с широко отворени очи и от устата му вместо огън и жупел от обзелия го гняв излиза само едно:”Скоро ли се е родило?”. Момичето срещу него гледа първо щастливо, после с изненада, после с уплаха, накрая с очакване, но във въздуха се усеща смущението и на двамата. Тя е притеснена – не го познава, не знае как ще реагира. Той също е притеснен, но мисля повече за себе си или по-скоро за въздействието на Аси върху него. Изправени един срещу друг те излъчват обърканост, безпокойство, тревожност – състояния пресъздадени перфектно от Туба и Мурат.
За всички останали образи, които ни показаха в този епизод не мога да си съставя мнение. Видяха ми се много епизодични и на този етап не мога да ги коментирам.
Но, едно огромно НО. Каква прелест е да гледаш филма в оригиналния вариант. Всеки звук, шум, възглас, стон, тон, интонация носи послание. Можеш само по шума на реката, по вечерната песен на щурците, по полъха на вятъра в царевицата да доловиш и допълниш състоянието на героите. Музиката – тя определено ми харесва и ми въздейства. Имам чувството, че оркестъра гледа филма и всеки един участник или инструмент усеща в коя сцена трябва да се включи. И… няма по-голяма наслада от истинските гласове на артистите. Само така картината изглежда пълна и завършена. А за зрителя остава едно - да се отдаде на удоволствието и наслади на магията наречена „Аси”.


Обичам тази лудост, наречена АСИ heart-eye
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby iva81 » Mon Feb 27, 2012 10:39 pm

Не знам до сега дали съм писала, разглеждайки Демир като юноша бледен. Но вчера изгледах за n-ти път серията, в която се мъчи милия, да признае на фръцлата, че я обича, но с ясното съзнание, че е пренебрегнал всички заради нея. Напереният, намаания, тоя със самочувствието и самоувереността до небето, се беше свил и се чудеше точно на кой господ да се кръсти, за да получи малко сили и самоувереност, за да признае чувствата си. Той най-накрая е толкова наясно със себе си, с обкръжаващата ги действителност, с всички възможни факти, та дори и пречки. Но в този момент не го касаят, той само иска да изкрещи на Аси, колко много я обича! [love0034.gif] [yahoo.gif] (искам и аз,ама няма)
А жеста с така скъпият подарък, но и изпълнен с такова дълбоко съдържание беше покъртителен. "Не виждаш ли Аси колко спокойно стои до теб! Твой е с цялото си сърце" Гонин, многоооооооооооооооооооооооо, готин - Големият бизнесмен Демир Докан беше точно като Хюсеин. И двамата се мъчеха да направят нещо за любимите си -THIS IS SOOOOOOOOOOOOOOO SWEET heart3

Един клип от мен

не е по темата, но пък има кадри за препикселация [crazy.gif]
Image
iva81
User avatar
Site Admin
 
Posts: 288
Joined: Fri Feb 17, 2012 11:16 pm

Unread postby viki_17 » Thu Mar 15, 2012 11:50 pm

Мале, Иве, отдавна не бях гледала кадри от сериала, но клипчето ме върна в онова време, когато стоехме затаили дъх пред телевизорите, с взор в този мъж с невероятен поглед. Омекнаха ми коленете, явно скоро ще си пускам по сериика за десерт. Имам нужда от нещо разтърсващо и това е Аси! :heart2:
Image
viki_17
User avatar
Регистриран
 
Posts: 8
Joined: Fri Mar 02, 2012 8:40 pm

Unread postby iva81 » Fri Mar 16, 2012 9:49 am

Ще се сетиш ти!!!! [friends1.gif] [friends1.gif] [friends1.gif]
Image
iva81
User avatar
Site Admin
 
Posts: 288
Joined: Fri Feb 17, 2012 11:16 pm

Unread postby xhippie » Mon Mar 19, 2012 8:10 pm

Оф, не мога да спра да се смея [28326_842.GIF]

Ихсан лежи вкъщи след инцидента със сондата.
Нериман се вайка:
"Такъв страх ме сковава, Ихсан. Не бих могла да издържа без теб."

Ихсан свежда поглед с досада, но й казва:

"Ще издържиш, червенокоса повелителко на сърцето ми" [28326_842.GIF] А не бееееееее, ще се скъсам направо, Нери - жената вамп, огнената стихия, не повелителка, а покъртителка на сърца, толкова е мила нежна и добра, че никой не може да й устои, пък тя нали е пламенна, съвесем не може да устиска и за да не я гризе съвестта, Ихси й казва: През 20-ти век най-много година трае опечалението.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby karma » Thu Apr 26, 2012 10:38 pm

[kz2vx9.gif] Никой не иска да пише, а съм сигурна, че всяка една от Вас поне веднъж седмично си пуска някоя серия от филма. Вълнува се по същият начин (както първия път, когато я е гледала, независимо, че това е поредния...n-ти) и отново има въпроси, които си задава, кога на ум, кога на глас, но не посяга към това местенце да сподели. Не вярвам аз да съм единствена останала, която се вълнува все още от този филм. Аз ще си пиша, защото искам да споделям с хора, за които "Аси" е нещо повече от филм и мисля, че Вие сте точно такива, щом всички заедно сме в клуба на ценителите на "Аси".

ДОВЕРИЕТО

Върнах се към тази тема днес, отново, за да потърся, за кой ли път отговор за себе си и да си напомня, че човек израства най-много и най-трудно, чрез страданието и болката, но така открива пътя на истината за себе си… Трябва да го изживееш, преживееш, така ще помъдрееш и ще продължиш напред… А дали наистина е така?!
(материалите по тази тема издирих във връзка с n-тото поред гледане на „АСИ” и въпроса за доверието, който беше един от най-важните за героите през различен етап от живота им; начина, по който са изложени мислите на авторите докосна сърцето ми и мисля, че не бих могла да се изразя толкова добре, колкото тях; затова ги предлагам и на вас, защото всеки потопил се до магията „ Аси” неминуемо си е задавал този въпрос; а дали ще споделите вашите виждания и усещания по темата – изборът оставям на вас…)
ДОВЕРИЕТО
За изследването
Изследването е извършено от студенти от програма “Антропология”,
специализиращи социология, под ръководството на доц. Иван Евтимов и доктор
Венцислав Джамбазов. Изследването съдържа данни, които не са загубили актуалност. Освен това то е и един от примерите за прилагане на наученото в часовете по социология и социална психология в изследователската практика на студентите.
Източник: http://bgsociety.nbu.bg/data/00007.pdf

Доверието, Приятелството и Любовта!

Доверието ми към хората се стопи в мига, в който осъзнах, че лицемерието, користта, безразличието и жестокостта властват над него. Човек, който си смятал за най-добър приятел, ти забива нож в гърба и забравяш, че някъде там доброто и справедливостта съществуват. Животът ти коренно се променя като виждаш, че всички са против теб. А как да докажеш на другите, че си невинен, че друг е виновникът за твоите нещастия? Какво трябва да направиш, за да докажеш на хората, че си жертва на обстоятелствата, че между теб и щастието е застанала двуличната особа на този мним приятел, който с лека ръка е посегнал на честолюбието и човечността ти? Не можеш да направиш нищо! Остава ти само едно: да си повтаряш, че всичко на този свят се връща, че все някога справедливостта ще възтържествува. Често лицемерието и жестокостта на хората ни кара да изпадаме в депресия и безпричинно да повишаваме тон на най-близките си хора. Дори най-малката забележка от тяхна страна ни причинява болка или ни изпълва с гняв и огорчение, и по този начин запълваме мисълта си с ненужна и незаслужена обида. Хората не разбират, че си объркан, никой не вярва, че ти е тежко, всички мислят, че по този начин се стремиш да станеш център Защото ти просто не искаш да те съжаляват! Защото си изгубил доверието си в хората! Не споделяш с никого, затваряш се в себе си, загубваш способността си да общуваш и ставаш непоносим за всички около себе си. Но ти трябва да намериш начин да излезеш от черупката си, да покажеш на света, че носиш сърце, изпълнено с болка от трудностите, които си срещал по пътя си. Въпреки всичко трябва да продължиш напред! Който живее с миналото си, не може да гледа открито към бъдещето, а още по-малко да живее и да се задържи в настоящето. Все някога трябва да се довериш на някого, да му разкажеш какъв е бил животът ти, какъв е сега и как искаш да живееш занапред. Дали ще бъдеш неудачник, заклет "задръстеняк" или проспериращ човек, решаваш единствено и само ти! Никой не може и не бива да решава нещо, което зависи само и единствено от теб. Ти сам решаваш какъв ще бъде животът ти. Щом си се доверил на някого, щом си решил, че този човек си заслужава, значи си направил крачка напред. Но не забравяй да го предупредиш, че това, което ще му кажеш, трябва да остане между вас. Оттук нататък подбирай много внимателно приятелите си и средата, в която се движиш. Да имаш малко приятели, но да са истински, да ти носят спокойствие и радост. Когато усетиш неискреност в някои от тях, побързай да се отървеш от присъствието им. Не се доверявай сляпо, споделяй само онова, което си сигурен, че няма да ти навреди, т.е. да те върне обратно към депресията от която с голяма мъка си се измъкнал, за да не изпиташ отново унижението, лицемерието и жестокостта на приятелите си. Необходимо е да се довериш на инстинкта си, да отсееш общото и личното от това, което ще споделиш с останалите. Ти си господар на живота, мисленето и на тайните си, но доверието е истинско само тогава, когато е чистосърдечно и неприкрито. И накрая, ето няколко съвета, които ще ви помогнат да намерите близък приятел:
1. Довери се, за да ти се доверят!
2. Бъди себе си, не подражавай никому, само защото са поискали това от теб!
3. Никога не предавай приятелите си, за да не бъдеш предаден!
4. Дори да са те предали, прости, за да ти се прости и на теб, когато сгрешиш!
5. Не осъждай другите, само защото те са те осъдили!
6. Не отмъщавай!
7. Бъди истински, бъди ЧОВЕК, бъди достоен да бъдеш ЧОВЕК в обществото!
8. Доверието е в самия теб, открий го!
9. Докажи на себе си,че доверието е истинско само тогава, когато е от сърце!
10. Бъди реалист!
Приятелите са неизменна част от живота ни!
Още от най-ранните си години ние започваме да общуваме с хората около себе си. В продължение на години изграждаме и обогатяваме своя характер, подготвяме го за живота в едно със съпътстващите го болки и радости. По-късно вече сме се оформили като личности. Търсейки своя приятелски кръг и среда, някои от нас избират пътя на позора, глупостта и престъпността, докато други се изкачват по безкрайната стълбичка към успеха. Пътят е дълъг, но подкрепата на близки и приятели те тласка и ти дава самочувствието да продължиш напред. Да подадеш ръка на приятел, да го подкрепиш в труден за него момент, това е за теб гордост, това е всичко. Малко са хората, способни да се притекат на помощ в подходящия момент. Не напразно народът е казал, че приятел в нужда се познава! Но за да имаш приятели, ти самият трябва да бъдеш такъв. Не може само да получаваш, а трябва и да даваш. Да дадеш всичко от себе си, да бъдеш доверен човек на някого, това ти дава предимството да ти споделят и да ти се доверяват. Тук отново се срещаме с доверието, което е единствената опорна точка между приятелите. Трябва да се подкрепяте взаимно в добри и лоши моменти, за да не възникват пререкания помежду ви, за да съществува приятелството. Бъдете благосклонно настроени към всичко, което ви заобикаля. Докато съществува доверието, ще съществува и приятелството помежду ви, защото без доверие няма приятелство, а без приятелите човек е НИЩО! Дърво без корен! Казват, че приятелството граничи с любовта! Това твърдение може да се приеме за истина, тъй като понякога приятелството преминава в любов, но дали след като тази любов е отминала приятелството ще се запази? При много от случаите то се превръща в омраза! Но защо тази любов е отминала? Тук отново се сблъскваме с доверието. Много често единият от партньорите изпитва безпричинна ревност, която проявява винаги, щом му се удаде случай за това. Казват, че ревността е знак за любов. Обичаш някого, значи е нормално да го ревнуваш. А ако не го ревнуваш, значи не го обичаш. Това е абсурдно! Има случаи, в които нито един от партньорите не ревнува, но любовта им е искрена, и двамата си имат доверие. Ревността също е един вид недоверие, страх от загуба на любимия, непоносим страх от изневяра и изоставяне. В много от случаите ревността убива връзката и често се стига до раздяла. В една връзка най-важно е доверието! Да споделиш чувствата си с човека до себе си, да споделиш не само любовта, но и страховете му, да му разкриеш сърцето си, да му разкажеш как е минал денят ти - ето, това е доверието помежду ви. Ако между вас възникват разпри, единият задължително трябва да отстъпва, да се помисли за последиците, които могат да бъдат тежки. Опитайте да не се виждате поне един ден, за да преосмислите всичко и да откриете грешката си. В противен случай връзката ви ще бъде застрашена и последиците могат да се окажат фатални. Преди да се обадите на любимия, помислете дали си заслужава, дали не е по-добре да се разделите, дали все още го обичате. Ако отговорът на този въпрос е отрицателен е по-добре да прекъснете тази връзка и да потърсите щастието си другаде, за да не страдате взаимно. Любовта се създава от двама и крайното решение трябва да вземете заедно. Доверието и приятелството между двама души изграждат любовта, а тя лесно може да се разруши. Пазете я, защото тя идва внезапно, никой не може да знае кога ще се влюби. Открийте своята половинка, като се базирате на доверието, а отхвърлете лъжата, защото когато другият разбере,че го лъжете, доверието му в миг се стопява и крайният резултат си остава раздялата. Любовта прави човека щастлив и той забравя за болките, които е преживял, за миналите си несполуки, забравя дори, че е допускал хиляди грешки през живота си. Чрез любовта човек се чувства по-силен! Отворете сърцето си за хората около вас и помнете:
"Една затворена врата е някъде една отворена врата!"
Открийте я!!!
Източник: http://www.limpa.bg/blog/1445

Размисли за любовта, доверието и избора

Колко много начини има да срещнеш любовта и колко малко ти трябва, за да я загубиш. Колко много години търсиш, надяваш се, отказваш се, загубваш вяра, че я има. Колко много пъти си се припознал, че това е ТЯ. Отчайваш се, решаваш, че е просто една илюзия и продължаваш напред. Устройваш живота си някак си и
най-ненадейно я срещаш – истинска, вълнуваща, близка, вдъхновяваща. Радваш й се и се чудиш как си живял преди да я срещнеш?!?
Но любовта е особен случай. Особена порода. Не я бъркай с влюбването – то е хаотично, ненадейно, изпепеляващо и твърде нетрайно чувство. А после? После идва ред на осъзнатата, напояваща, облагородяваща, даваща смисъл и окриляваща любов. Не винаги, разбира се... Но ако остане, тя е любов наистина. Любов, която уважава, дарява, вярва и се надява...
Разбира се понякога се прокрадва отровното острие на съмнението. Съмнението дали е истинска, дали я има, или е илюзия, а оттам се промъква ревността, обидата. И съвсем неосъзнато – опитът да отнемеш свободата на другия.
Любовта е избор. Тя не е задължение. Тя не завързва, не заключва. Тя е красива, защото се рее свободно в небето. Тя расте, когато е подхранвана с доверие и разбиране. Тя не винаги е облечена в задължителни одежди, но се появява без да пита, затова не бива да я упрекваш, че е различна. Тя е празник за душата и химия за телата. Тя Е!
Но също така е крехка и ранима. Ако се опиташ да я сложиш в рамки избледнява. Ако се опиташ да я затвориш в клетка – загубва радостта си. Ако я затвориш в тъмна стая – линее. Ако я обвиняваш – се отбранява. Ако и поставяш условия – се притеснява. Ако я обиждаш – става на топка, която се изтъркулва през пръстите ти...
Любовта ти е дадена. Тя е твое право. Тя е смисълът на живота ти. Но изборът да я намериш, задържиш и обгрижваш е твой. Ако имаш нужда от нея – приеми я. Ако ти е в тежест – освободи я! Ако тя е истинска, ще оцелее. Ако пък не – ти ще оцелееш!
Затова не тъжи, усмихни се и погледни напред! Ако вече си срещнал любовта и тя озарява дните ти – ти си щастливец! Ако си я срещнал, но тя си е отишла по една или друга причина – опитай се да си я върнеш, ако си заслужава! Ако пък не – потърси я отново!
Е, ако пък любовта ти струва твърде скъпо и за нея има заместители, като във всичко друго. Ако по някакъв начин си се разминал с нея – потърси уважението, обичта и грижата... вниманието и доверието. Усещането, че си специален за някого. Мисълта, че винаги има на кого да разчиташ. Вероятно ще се окаже, че тези заместители нямат познатите странични ефекти на любовта – ревност, подкосяване на коленете и главозамайване, или пък това много повече прилича на любов?!?
Може ли някой да каже какво точно е любов и търсим ли я в правилната посока? Мисля, че аз мога да опитам, без да съм абсолютно сигурна в това, разбира се...
Любовта е чувството да си спокоен, щастлив и свободен. Да имаш избор и да вземаш решенията си сам. Да бъдат уважени, споделени и подкрепени твоите решения. За любовта е важно какво искаш ти, а не какво трябва според другите.
Това е ЛЮБОВТА – спокойствие, усмивка, радост, споделяне, помощ, разбиране, желание, докосване, сливане... СВОБОДА И ДОВЕРИЕ!
Източник: http://www.az-jenata.bg/?page=article&aid=7845

Рецепта за любов: доверието

Доверието е основата за стабилна, нежна и успешна връзка. То трябва да бъде спечелено и поддържано с постоянни действия. Но да вярваш на любимия човек не винаги е лесно за тези, чието доверие е било предадено. Доверието трябва да бъде жизнена реалност, за да оцелее връзката. Това важи за романтичните отношения, за отношенията между членовете на семейството и приятелите. Ако доверието ви е подкопано, как преодолявате това и как го възстановявате отново?
Ако имате желание да опитате да върнете доверието помежду ви или искате просто да се научите да вярвате отново, ето някои стъпки, които могат да ви помогнат.
За съжаление, всички сме били по някакъв начин жертва на предателство. Да повярвате отново понякога може да ви изглежда толкова трудно, колкото да спечелите от тотото. Може да искате да възстановите доверието в партньора си отново, но не знаете откъде да започнете.
Понякога просто не можем да повярваме отново, когато сме били много наранени и не можем /или не искаме/ да поемем риска това да се повтори. Това е разбираемо. Ако обаче вие искате да върнете живота си обратно и да имате нормални и хубави отношения отново, ето пътеката, която може да ви доведе дотам:
Ако не вярвате на себе си, на собствената си способност да преценявате правилно или да правите правилен избор, как бихте вярвали на някой друг? Доверието в себе си ще ви помогне да направите добрия избор, защото ще се чувствате по-способни и може да прецените кое е най-добро за вас. Имайте предвид, че ако доверието ви е предадено, вашите защитни сили започват да работят, за да ви предпазят. Обърнете по-голямо внимание на инстинктите си и работете усилено, за да постигнете увереност в самия себе си.
Когато загубим любим човек, естественият процес на мъката преминава през 5 етапа: отричане, гняв, вътрешна борба на духа, депресия и приемане на факта. Тези 5 етапа често характеризират и това, което се случва с нас, когато доверието ни е предадено. Не се борете с природата. С времето ще ги преодолеете - всеки от тях. При доверието обаче може да бъде добавен още един етап - прошката. Ако може да намерите сили в сърцето си да простите, ще сте способни да успокоите гнева, обидата и болката.
Ако сте били предадени, вие сте жертва на обстоятелствата. Но има голяма разлика между това, да сте жертва на обстоятелствата и да живеете с манталитет на жертва. Всички в някакъв етап от живота си сме имали ситуации, когато доверието ни е било тествано. Някои хора избират да се предадат, докато други правят усилие да го превъзмогнат. Ако се предадете, намалявате собствената си способност да се излекувате наистина и ще продължите живота си нещастни, гневни и обвиняващи всички останали за нещо, върху което всъщност имате по-голям контрол, отколкото си мислите.
Източник: http://www.teenproblem.net/s/15897.html

Притча за доверието

Mомченце и момиченце си играели заедно. Момченцето колекционирало стъклени топчета за игра и си играело с тях, а момиченцето носело в една кошничка сладкиши със себе си, които ухаели прекрасно. Докато си играели заедно, на момченцето му се искало много да си хапне сладкишче от кошничката, но знаейки, че само едно няма да му бъде достатъчно, казало на момичето, че ще и даде всичките си стъклени топчета в замяна за сладкишите. Момичето се съгласило. Момчето тайно отделило тогава най-голямото и красиво стъклено топче настрани и дал останалите на момичето. В замяна, момичето му подало всичките си сладкиши, които обещало. Същата нощ малкото момиченце спяло спокойно, докато момченцето не можело да мигне изобщо. Държейки красивото стъклено топче в ръце, мислите му били изпълнени с въпроси, които не му давали мира. Чудило се и искало да знае дали момичето също не е скрило тайно и то някоe лакомство от него…
Източник: http://www.peter.and.bilyana.net/index. ... doverieto/

http://vbox7.com/play:21cea5ca

http://www.vbox7.com/play:090ddc3d?r=google а в тази приказка за доверието има кадри с Аси и Демир от Аси – защо ли?!
http://vbox7.com/play:670e6774

А сега моят прочит на доверието между двойките в този филм. Чудя се откъде ли да ги започна – от началото на филма или от края? Може би все пак началото…
Сухейля – Махмут Безрезевно доверие и обич от страна на Махмуд. Студенина и задължителни грижи от страна на Сухейля. Така ги видях аз от страни. Мъжът, който прие любимата жена с две деца успя да им даде повече любов и внимание от собствената им леля. Колкото и голяма да е болката и обидата на Сухейля през цялото време, дори когато беше с тези най-близки за нея деца аз не почувствах обичта и. Да знам, че има хора които са по студени и въздържани и не изразяват чувствата си много емоционално, но сухи прекали със своята пестеливост. Далеч съм от мисълта, че тя не обича племенниците си, но някак си аз не успях да го усетя.
Сухейля – Намък Отново по-обичащият и доверилият се в тази връзка бе Намък. Даде всичко от себе си и безропотно търпя всички изблици на Сухи и тичанията и при Ихсан, при все, че вече беше негова съпруга. И моля, моля, не ми казвай, че имат дете и трябва непрекъснато да контактуват. Така и до края на филма не разбрах при все, че Ихсан ясно и обясни, че явно така е писано и така е трябвало да стане и Сухи трябва да е доволна че имат син, плод на голямата им любов, който ги свързва завинаги тя, която се врече на Намък на какво разчиташе, та постоянно ходеше при Ихсан. То не обработва земи с него, то кладенци не копа, то на детектив се прави и още и още… Тогава защо излъга Намък?!
Нериман – Ихсан Въпреки непоносимостта ми към вечно вряскащата Нери, тя поне беше директна. Съмнения ли има или усещания за безпокойствието и тревогите на съпруга си тя пита в прав текст, макар предварително да знае, че няма да получи отговор, а ако получи такъв тя си го изтълкува от нейната камбанария. Нери може да е първична, но обича съпруга си. Доверява му се и го ревнува разбира се. То и на моята глава да виси непрекъснато съмнението и аз сигурно бих реагирала като нея. Ихсан в повечето случай премълчава доста истини пред нея и тя ги научава по най-болезнения начин. Е, питам аз: къде е тук доверието, къде е обичта. Май е останало само задължението като към майка на моите деца. А това лично за мен е обидно. И колкото да не ми е по сърце Нери, в този случай вземам нейната страна. Доверие се гради между двама души и то със споделяне и от двете страни. Иначе единият винаги страда.
Фатма – Юкеш Е, поне тук нещата ми изглеждат като по учебник. Тези двамата като че ли са намерили идеалната среда и живеят в мир и разбирателство, в хармония със себе си. Не им липсват проблеми разбира се, но двамата заедно успяват да се справят с тях. И когато любовта е отминала, при тях се е настанила трайно обичта, взаимното доверие и привързаност един към друг. А какво повече му трябва на човек?!
Дафне – Керим Докато всеки се обърне навътре в себе си, за да изясни своите чувства и разгадае себе си вече бяха разделени. Дали се обичаха? В това няма съмнение, но не успяха да намерят верния път един към друг. Трябваха им години на размисъл, за да разберат, че любовта е освен влечение, страст и привързаност, тя е и компромис, доверие и лишение в името на другия. Хубаво е, че успяха да го разберат и да се преоткрият отново само двамата сами за себе си.
Аси – Демир И това го има в дебелите книги. Когато се видяха за първи път всеки от тях усети и разбра, че това е другото му „Аз”. Че това е съдбовна среща. Но нито един от двамата не предполагаше през какво трябва да преминат, за да се отдадат изцяло на „онова връхлетяло ги първоначално чувство”. И тук отново ми се иска да сложа един от текстове, с които започнах, защото когато го открих, видях отново, за пореден път историята на Аси и Демир, навързана във всяко едно изречение от него…
Колко много начини има да срещнеш любовта и колко малко ти трябва, за да я загубиш. Колко много години търсиш, надяваш се, отказваш се, загубваш вяра, че я има. Колко много пъти си се припознал, че това е ТЯ. Отчайваш се, решаваш, че е просто една илюзия и продължаваш напред. Устройваш живота си някак си и
най-ненадейно я срещаш – истинска, вълнуваща, близка, вдъхновяваща. Радваш й се и се чудиш как си живял преди да я срещнеш?!?
Но любовта е особен случай. Особена порода. Не я бъркай с влюбването – то е хаотично, ненадейно, изпепеляващо и твърде нетрайно чувство. А после? После идва ред на осъзнатата, напояваща, облагородяваща, даваща смисъл и окриляваща любов. Не винаги, разбира се... Но ако остане, тя е любов наистина. Любов, която уважава, дарява, вярва и се надява...
Разбира се понякога се прокрадва отровното острие на съмнението. Съмнението дали е истинска, дали я има, или е илюзия, а оттам се промъква ревността, обидата. И съвсем неосъзнато – опитът да отнемеш свободата на другия.
Любовта е избор. Тя не е задължение. Тя не завързва, не заключва. Тя е красива, защото се рее свободно в небето. Тя расте, когато е подхранвана с доверие и разбиране. Тя не винаги е облечена в задължителни одежди, но се появява без да пита, затова не бива да я упрекваш, че е различна. Тя е празник за душата и химия за телата. Тя Е!
Но също така е крехка и ранима. Ако се опиташ да я сложиш в рамки избледнява. Ако се опиташ да я затвориш в клетка – загубва радостта си. Ако я затвориш в тъмна стая – линее. Ако я обвиняваш – се отбранява. Ако и поставяш условия – се притеснява. Ако я обиждаш – става на топка, която се изтъркулва през пръстите ти...
Любовта ти е дадена. Тя е твое право. Тя е смисълът на живота ти. Но изборът да я намериш, задържиш и обгрижваш е твой. Ако имаш нужда от нея – приеми я. Ако ти е в тежест – освободи я! Ако тя е истинска, ще оцелее. Ако пък не – ти ще оцелееш!
Затова не тъжи, усмихни се и погледни напред! Ако вече си срещнал любовта и тя озарява дните ти – ти си щастливец! Ако си я срещнал, но тя си е отишла по една или друга причина – опитай се да си я върнеш, ако си заслужава! Ако пък не – потърси я отново!
Е, ако пък любовта ти струва твърде скъпо и за нея има заместители, като във всичко друго. Ако по някакъв начин си се разминал с нея – потърси уважението, обичта и грижата... вниманието и доверието. Усещането, че си специален за някого. Мисълта, че винаги има на кого да разчиташ. Вероятно ще се окаже, че тези заместители нямат познатите странични ефекти на любовта – ревност, подкосяване на коленете и главозамайване, или пък това много повече прилича на любов?!?
Може ли някой да каже какво точно е любов и търсим ли я в правилната посока? Мисля, че аз мога да опитам, без да съм абсолютно сигурна в това, разбира се...
Любовта е чувството да си спокоен, щастлив и свободен. Да имаш избор и да вземаш решенията си сам. Да бъдат уважени, споделени и подкрепени твоите решения. За любовта е важно какво искаш ти, а не какво трябва според другите.
Това е ЛЮБОВТА – спокойствие, усмивка, радост, споделяне, помощ, разбиране, желание, докосване, сливане... СВОБОДА И ДОВЕРИЕ!
А ние видяхме как изглежда тя – любовта пресъздадена от Аси и Демир, в чиято любовна магия сме потопени и до днес.
Искаше ми се да разгледам и доверието между приятелите, братята и сестрите, но не мога да продължа, след като отново си припомних голямата и трудна любов на Аси и Демир. Затова ще продължа този диалог със себе си… друг път… а вас... big-hug
karma
романтик Асилог
 
Posts: 1251
Joined: Tue Feb 21, 2012 10:09 pm

Unread postby xhippie » Tue May 01, 2012 12:57 pm

Ех, любов, любов [hug.gif] много е хубаво туй за любовта, дето е написала Карма, но освен лИбоФ требва и да се яде, та сега ще разпределяме наследството, че Сармето си изгриза червилото вече от нетърпение. То се видя, че агата не е страдал от деменция, та тя нищо не взе, но Нерито, освен всичко друго, наследи и няколко чифлика, момичетата също, рента от ниви по 1000 дюнюма, та реших да видя какво точно е било наследството им.
Ето понятията на турците за чифлик.

"Турският термин чифлик означава средно по размер еднолично селско стопанство, чиято поземлена площ варира от 60 до 150 дюнюма (един дюнюм е равен на 919,3 кв. м) и се обработва с един чифт работен добитък. Това определение за чифлика се съдържа в Закона за земите от времето на султан Мехмед III (1583–1603). То се запазва и в Закона за земите от 1858 г. "

Щом едно средно стопанство е по около 100 дюнюма, а Джемал ага харизва няколко по 1000 дюнюма, как да не го налазиш тоз старец, право се е целила Сармето, ама не е уцелила човека.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Fri May 04, 2012 10:06 pm

Серия 39. Серия на щастието. Всеки получи своя звезден миг в тази серия. [star-plucker-smiley.gif]
Да започна с Нериман, тя е от хората дето чашата им е наполовина празна, получи несметно наследство от тате, но е разочарована, че банята в къщата на Демир не е инкрустирана с камъни Сваровски. Винаги и във всичко да е на кестерме и роклята й за сватбеното тържество беше наполовина бродирана. Сякаш никога не е докрай нещастна или докрай щастлива, а може би от двете смесено, както двете различни предници на роклята й. [kangura_15.gif]
Гонджа, харесва ми това момиче, винаги знае какво иска, дори да е в объркани обстоятелства следва себе си. Иска Зия, обича го, но няма да направи компромис със себе си и да отиде при него.
Най-после искрен Зия. Думите му, че е гордост и самохвалство да излизаш с момичета от сой, но и да е наясно, че не му е там мястото. Дали обича Гонджа, все още се съмнявам, но поне пое отговорност за детето си и ще се опита да създаде семейство.
Явно не е чувал приказката ни - "Откъдето е жената, от там е родата" [smeese.gif] . Но ще я схване скоро.
Дефне, бледото подобие на Нериман. Неразбираща какво се случва с брака й, но готова да напада мъжете. Опитва се да настрои и Аси.
Твърде е наивна още, за да разбере, че вече е нещастна. mini_wipetears
Когато Демир се върна от Истанбул и Аси му се скара, сякаш виждах Дефне, [Connie_pull-pigtails.gif] думите й бяха под нейното давление - капризно поднесени и безпардонни.
Но Демир, Демир с потрепващия мустак, с чупка на веждите и сластен поглед, веднага я накара да забрави всички уроци на кака. :heart2:
Сармашък също имаше имаше щастливи мигове, поне във времето през което се надяваше, че агата ще я ощастливи с наследство, но си остана ощастливена предимно от Аслан. Изхождайки от името му /Лъв/ добре ще да са си прекарали на лозето. sexf
Ихсан успя да помогне на дъщерите си и да е далеч от войната на жените [beat.gif] , какво по-голямо щастие за него. [kangura_crazy.gif]
Мелек е излекувана и срещна бленувания любим Али [sick0020.gif] ,а той е на седмото небе предвкусвайки, че ще затвори Демир, доволен и уверен в себе си. Той наистина вярва, че Демир е убиец, но правдата едва ли го терзае, по-важното е, че ще му попречи за сватбата. [301.gif]
Щастлива е и Зейнеп, отърва се от Галип, късметлия е това момиче, че срещна Демир. [gdance.gif]
Нещастлив е може би само Керим [difus_cray.gif] , но пък изпусна парата като наби Галип. [boxing8.gif]
Нещастлив е и Йеткин, но си го е заслужил, както и Галип. [crazy.gif]
Сюхейля израсна още повече в очите ми. Щастието й от излекуваната Мелек беше трогателно. За нея имам доста да се изказвам, но отделно.
А най-щастлива от всички съм аз [2dgq0jo.jpg.gif] , защото в тази серия двамката бяха наслада за очите ми. Гълъбчетата бяха щастливи от първата до последната минута на серията.
Демир, когато застана пред входа на чифлика и видя Аси, очите му сякаш я докосваха и обгръщаха. Толкова устремен поглед, сякаш няма никой на земята освен нея. Когато се погледнаха и тръгнаха заедно под ръка, [viannen_115.gif] блаженството им заля всичко друго и останаха само те двамата в кадър, [love0034.gif] това чувство не ме напусна при всичките им сцени заедно. Те наистина бяха едно цяло и очите им казваха
[iloveyou1.gif]
Image
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sat May 05, 2012 1:13 pm

Разказ в картинки
ImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImageImage
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby Vanja » Sat May 05, 2012 4:36 pm

Хип, единственото жалко е, че свърши периода на мустачките. [Cherna-ua.gif] mini_wipetears
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Sat May 05, 2012 7:14 pm

оооооооох така е, въздишам тежко по този повод [f205c7259ed599b7b20bc2a63d8780c2.gif] друго си е с [Cherna-ua.gif]по-галантен ми е някак kiss-hand
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby Vanja » Thu May 10, 2012 11:27 am

Редя си аз буквички и се замислих над репликата на Мелек към Аслан: "Виж бъдещата си тъща". [kz2vx9.gif] [smeese.gif]
Ама какво има да им гледат кандидат зетьовете на тъщите. [kz10qd4 (1).gif] Те да си гледат момите, че с тях ще живеят, а не с тъщите. [490.gif]
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Thu May 10, 2012 11:48 am

А-а-а, не съм съгласна, тъщата си е важна, я виж нашата маман Еми,
как си глези зетьовете - козунаци, тутманици им прави, [viannen_10.gif] това е гаранция, че и булката ще ги прави момчето [gdance.gif]
Показателна е и Нериманката, като тъща. Дефнето все й седеше до полата и беше заприличала на нея,
докарваше го на фалцет и тъпота доста често, едва като се откъсна от нея започна да става човек.
Приликата й с Нери изгони Керим, разликата й го върна обратно.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby Vanja » Thu May 10, 2012 2:04 pm

И аз това казвам - да си гледат момите и далеч от тъщите. [Connie_wacky-girl.gif] [smeese.gif]
Керим беше много сладък, когато казваше, че май се е оженил за цялото семейство и Нериман си му е зестра. [28326_842.GIF]
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Unread postby xhippie » Sat May 19, 2012 6:49 pm

Размисли нямам, щото Нериман ми взе акълЯ, станах луда от нея [grimace.gif]
В еп.40 й набрах яко, но бързам да догледам 41 и после ще я подкарам яко. Ще дойде Видов ден и за нея.
Неблагодарно, егоистично същество, леле, леле, как ми качва кръвното системно, но в 41 окончателно ме вдигна във въздуха :na metlata:
и бясно куче ще избяга от нея [animal0019.gif]
Изнесе се в конака. Фръцна си дирека [ass.gif] , взе два сака, ама ще се върне да обере всичко, щото няма да му се размине така на Ихсан. [490.gif]
Нищо че сега е богата, важното е той да е наказан. Ето на кого прилича Аси, Ихсан й каза да не се тревожи и да не си мисли глупости, като се върне ще говорят.
Също както Демир каза на Аси - Чакай ме! и тя не го изчака.
Няма какво да говори Нери, тя знае всичко. Не е ревност, а простотия това нейното. Как не й хрумна, че заминават не двама любовници за Адана, а двама загрижени за Демир.
Ама нея какво я бърка, нали Демир е виновен. Важното е, че се откри виновник за смъртта на агата, ама дали е той, дали дъщеря й страда, хич не й стига до акъла.
И както зине няма спирка [singer.gif] , как не й се откача ченето от приказки [scared3.gif]
Насади се в конака като кокошка в полог и взе да се разпорежда. Аси да се разведе, да дойде да й прави компания в конака и да управлява имотите от агата.
Другите щерки да си гледат работата, от тях полза няма и в интригите, дето ги подклажда да въртят, не ги бива.
Тъпото Дефне се плаши мама да не избухне като буре с барут, да не вземе случайно да се пръсне на парчета, щото после на кой ще подражава и до кой ще стои.
Каквото й да й говори Керим, не вдява момата. Право в очите й го рече, че от нея съпруга не става и тя пак не разбра защо. Като толкова стои до майка си да беше попила как се върти къща, Нери поне ризите на Ихсан гладеше. ironing А Керим и за едни пържени яйца се моли. Image
Много прости жени ейййй, ама те са образи от живота, има си ги баш такива [smiley-mad0233.gif]
Хади, продължавам с изтезанието [trailer-32.png]

Нерито вече нали е лична мома, живее в центъра на града, започва да се приготвя гости да посреща. Всичко си подреди в живота, опря салона за гости да оправи.
ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby xhippie » Sun May 20, 2012 12:58 pm

ImageСВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И ЩАСТИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ!
Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой иска да те прегърне и кой – да те прикове към кръста.
xhippie
User avatar
Скромна и невинна
 
Posts: 5038
Joined: Fri Feb 17, 2012 8:22 pm
Location: в Матрицата

Unread postby Vanja » Sun May 20, 2012 6:20 pm

о, Хипи, [melting2.gif] [melting2.gif] [melting2.gif] [iconmelek.gif] взимай парцалчето. [16a48049f4a58ce0ac004ee7f39b4f42.gif]
Image Image

Графа, Любо и Орлин - Заедно
Да направим нещо малко, но за някой друг.
Vanja
User avatar
маман Еми - тъщата на къщата
 
Posts: 1320
Joined: Tue Feb 21, 2012 9:01 am
Location: в кабинета на Директора

Next

 

Return to Магията на филма "ASI"




Users browsing this forum: No registered users and 2 guests